ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

       

Нямах намерение отново да пиша за това историческо събитие след „Към 100 годишнината от Октомврийската революция“ и „100 години от Великата руска революция“ в моят блог, но така се случи, че отново прочетох „Моят живот“ в два тома на  Лев Давидович Бронщейн/Троцки/, написани в изгнание през 1929 година в Цариград . Сега след сто години, време достатъчно, сред морето от информация и оценки често свързани с политическата конюнктура,  съвременникът да открие за себе си на основата на неизвестни факти и събития, ролята на личности дали живот и дух на събития от огромно историческо значение за човечеството. Това предимство дава прочита на автобиографичната повест на Троцки. Между другото тази фамилия Лев Давидович приема във фалшивата си лична карта на името на надзирателя от Одеския затвор след бягството от заточението си в Сибир. В края на втори том  той дава оценка и споделя мнението си за Октомврийската революция. В този случай най-добре ще бъде да се цитира автентично написаното от него. След като анализира събитията случили се на неговото поколение, икономическото и социално развитие преди и след Първата световна война той пише: „ Войната унищожи цяло поколение, сякаш за да прекъсне паметта на народите и да не позволи на новото поколение прекалено непосредствено да се убеди , че всъщност то повтаря миналото само че на по-високо историческо стъпало и следователно с още по-страшни последици. Работническата класа в Русия под ръководството на болшевиките направи опит да преустрои живота така , че да изключи възможността човечеството на определени периоди да се побърква силно и да постави основите на по-висока култура. В това е смисълът на Октомврийската революция. Разбира се задачата поставена от нея не е разрешена. Но всъщност тази задача е предвидена за редица десетилетия. Нещо повече, Октомврийската революция трябва да се разглежда като изходна точка на най-новата история на човечеството“. Продължава анализа си за германската реформация и Френската буржоазна революция, като два етапа в развитието на буржоазното общество отделени един от друг с близо три столетия и отбелязва, че „Още по-голяма историческа дистанция изисква Октомврийската революция. Само безнадеждни глупаци могат да я уличават, че в продължение на 12 години тя не е донесла за всеобщо умиротворяване и благополучие....изостанала и самотна Русия 12 години след преврата е осигурила на народните маси жизнено равнище, което не е по-ниско от равнището  в навечерието на войната. Само това е своеобразно чудо. Но разбира се значението на Октомврийската революция не се изразява в това. Тя е опит за нов обществен режим. Този опит ще се видоизменя, ще получи съвсем друг характер върху фундамента на новата техника. Но след редица десетилетия, а след това  и столетия новият обществен строй ще се вглежда в Октомврийската революция така както буржоазният режим се вглежда в германската реформация или Френската революция. Това е толкова ясно, толкова неоспоримо, че дори професорите историци ще го разберат едва след порядъчен брой години“. Това е написано през 1929 г. Как ви се струва драги читатели пророчеството на Троцки ? На какво основание е то? На простата вяра или на научно обяснение за движещите сили на развитието на света. Определено е видно, че това е човек дълбоко опознал и приел марксизма за свой светоглед с неговата същност материалистическата диалектика. Не случайно Ленин високо го е ценял,  за което говори и писмото на Н. Крупская до него след смъртта на Ленин, въпреки периодите от съвместната им дейност с различията си в спора като съратници. „...И още нещо искам да Ви кажа: отношението, което В. И. прояви към Вас, когато пристигнахте при нас в Лондон от Сибир, не се промени до смъртта му“./“Моят живот“/. Те се допълват взаимно, дори в определени моменти Троцки е оценял по-вярно ситуацията, което Ленин в последствие е признавал. И двамата са имали своите върхове в мисленето и вярна оценка на нещата. Имали са и противоположни мнения. Това е неизбежно, дори необходимо за успеха на делото. Ленин това прекрасно е разбирал за разлика от периода след него, когато върху неговите сподвижници се стоварва догматизираната мисъл и от минали периоди се изваждат от контекста отделни оценки, с което се манипулира общественото мнение и се прилага незаслужена жестокост водеща до тяхното физическо унищожение. Човек логично си задава въпроса, какво би станало ако цялата ленинска гвардия/ ленинските болшевики/ не бяха подложени на репресии и определени като „врагове на народа“? Съветска Русия нямаше ли да има повече успехи и  да се допускат по- малко грешки в условията на една дискусия каквато практика има при Ленин? В историята няма условно наклонение, но все пак със социализма в Русия и другите Източно европейски страни със сигурност нямаше да настъпи крах, а той би имал друг вид и  развитие.  Tова можеше да се случи, ако Сталин не  се ръководи от постулата, че „Руският народ обича да има цар...Сега също трябва да бъде така“ и се превърна в „Червеният цар“, като  пренесе много от чертите на самодържавието. Негови са думите „Няма да превърнем партията в дискусионен клуб“./Стивън Коткин „Сталин“, том 1,стр.416;452/. Това се наложи и в методите на управление и политиките на левите партии в Източна Европа включително и у нас за дълъг период от време. Липсата на друга алтернатива за социализма в главите на политическата класа след Сталин  различна от сталинския режим, въпреки примера на Китай и теоретични разработки на руски учени,  довежда до обръщане на погледите единствено към модела на американската олигархична демокрация на крупния капитал. Това е  основна причина за преразпределение на богатствата, като през 1990 година всичко е държавно, а през 1997 г вече 75%  е частна собственост придобита с един подпис на чиновниците, по думите на известния олигарх Березовски, което може да се нарече революция и че за нейният успех или неуспех единственият негов критерий е , че се е извършила без гражданска война, а  той се чувства комфортно./Интервю на Морин Орт в „Загадъчният властелин на Русия“ 3 част, Поглед инфо/.  Споменавам това, защото и сега уважавани автори, експерти в своята област употребяват епитети като „троцкизъм“ и „троцкисти“ за да покажат различията и отрицанието на инакомислещите. Има един вкоренен боязън да се споменава и признава, че обективно се появяват и е необходимо да има течения, фракции, които имат друго виждане за процесите. Така се убива  живеца на мисълта и това , което е ценно губи от своето съдържание. Потвърждава се в практиката, че често мисленето изостава от историческата необходимост, че малко са хората, които   не само вярно оценят процесите в действителността, но тяхното мислене има  всеобхватен, стратегически характер за десетилетия напред. Един от малцината такива личности с диалектическа мисъл и литературен талант с поглед в бъдещето безспорно е близкият съратник на Ленин и заедно с него кумир на масите и водач в Октомврийската революция Лев Давидович Бронщейн/Троцки/. Това се вижда от цялостната му творческа и революционна дейност. За съжаление и сега в информационното пространство се засенчва, не се споменава по достойнство неговата роля в Октомврийската революция и продължава да се робува на епитети характерни за сталинския период. Светът се намира във време, когато е необходимо да се определя бъдещето на човечеството без заплахата от унищожителна ядрена война и нова парадигма за икономическо, социално развитие и просперитет на основата на новата технологична вълна. Затова архаично звучат призивите за възраждане режимите за нова имперска или сталинска Русия. Историческата необходимост налага друг път, който великата революция като Октомврийската заложи преди 100 години и вече немалко държави са прозрели обективното изискване просперитетът да е благо не само за малцина, а за мнозинството. Това, което извърши Октомврийската революция. Колкото за участта на нейните водачи,  преждевременната смърт на Ленин, трагедията на Троцки и техните сподвижници   той самият  споделя, че „не познава лична трагедия “ и цитира писмо на Роза Люксембург от затвора до нейна  приятелка : „Това пълно разтваряне в пошлостта на деня за мен е изобщо непонятно и непоносимо. Виж например как Гьоте със спокойно превъзходство се е издигал над нещата. Само си помисли какво е трябвало да преживее. Великата френска революция, която от близко разстояние е трябвало да изглежда кървав и съвсем безсмислен фарс, а по-късно от 1793 до 1815 г. непрекъсната верига от войни.....Не настоявам  ти да пишеш стихове като Гьоте, но неговия възглед за живота – универсални интереси, вътрешна хармония – всеки може да усвои или се стреми към това. А ако ти би казала, Гьоте не е политически борец, аз мисля, тъкмо борецът трябва да се стреми да бъде над нещата, инак ще забие носа си във всевъзможни дреболии – разбира се имам предвид бореца от голям мащаб..“ Цитирам дословно писмото на Роза Люксембург, защото Троцки заявява: „Чудесни думи! Прочетох ги тези дни за пръв път и благодарение на тях изведнъж почувствах личността на Роза Люксембург по-близка и по скъпа“/„Моят живот“/. Текстът, който е вдъхновил и удовлетворил Троцки може да оцени само човек с висока култура и от голям мащаб. Такива хора и подобни нему са осъществили Октомврийската революция, които са неподвластни на времето и никакви дребни интриги и клевети не могат да засенчат това, което са сътворили.  Тяхната мисъл и дело  винаги ще вдъхновяват поколенията за социална справедливост в защита на обществените интереси, което е толкова нужно да се разбере сега в  динамичното време в което живеем, когато неравенствата в света растат,  олигархични кръгове притежават голяма част от активите  на света, под тяхна власт са цели държави и континенти, разпореждат се  с  живота на милиони и поставят под въпрос мирното бъдеще на човечеството. Сега  сме свидетели как политиките на Доналд Тръмп се разминават с предизборните му речи, американската олигархия се стреми да наложи на Европа и света своята хегемония, имагинерните т.н „западни ценности“, което е нищо друго освен задоволяване на техните  икономически интереси за сметка на други страни прикрити под благовидни формули, например за „диверсификация на енергийните ресурси“.  Тяхната идеология не се различава от тази на Айн Ранд, че  висша ценност е личното щастие и интерес, егоистичния стремеж за печалба независимо от всичко, което може да даде само капитализма. Все повече тази политика намира своето отрицание в обществата и както виждаме набира сила и ярко се проявява сега в избирателните кампании в САЩ  и Европа и в зигзагите на историята се очертава  един талвег, който води началото си от Октомври 1917 година, към един друг свят където демокрацията  опорочена от олигархията и финансовия капитал няма да е мръсна дума, а ще служи на  волята на народите за мир, взаимно изгодно сътрудничество и по-добро качество на живота. И тази действителна демокрация сигурно няма да бъде нито модела на сталинския социализъм, нито провалената демокрация на американската олигархия, където най-богатите с парите си създават условия за купуване на политическата власт и влияние, както се случва с американските президенти и Доналд Тръмп не прави изключение.  Историята не пожела Перманентната революция на Троцки да се осъществи по негово време, но сигурно новият социализъм ще покаже своето съществуване в няколко страни с най-развити икономики едновременно, може и с малка разлика във времето, както научно бе доказал Маркс. Това диктува диалектиката, апологети на която са Ленин и Троцки. Крайъгълен камък е  блестящата мисъл на Лев Давидович отправена към господстващите, че те не търсят диалектиката, но със сигурност тя ще ги намери.