Темата за войната отново завладя публичното пространство след като президента на Руската федерация обяви „специализирана военна операция за демилитаризация и денацификация“ на Украйна. Но никой или много малко хора вникнаха в посланието поради какви причини, какъв е повода за това крайно решение за разрешаване на ситуацията в която попадна Русия. Случайно ли бе това, спонатнно решение ли е или предварително дълбоко и всестранно обмислено да се извърши агресия, по думите на управляващите елити в Европа и САЩ, срещу суверенна страна, действително ли е специализирана военна операция в която са ангажирани само 10 % от руската армия срещу 100 % украинска или е пълно мащабна война без да се отчита броят на жертвите включително от гражданското население. На тези въпроси не се дава смислен отговор не само от медиите и информационните агенции, но и от администрациите на повечето страни. За резолюцията на Европейският парламент преди няколко дни “относно руската агресия в Украйна“, 141 държави са гласували „Да“, 35 въздържали се и 5 против. Дори и такива които имат дружески отношения с Русия са гласували „Да“. Някои коментатори посочват, че думата „чест“ е забравена. Лидерът на НАТО публично обяви, че целият свят осъжда руската агресия. Така ли е наистина или има нещо което умишлено се завоалира за да се прикрият истинските виновници за създадената ситуация. В общественото пространство е утвърдена максимата, че „студената война“ е спечелена от западните държави, САЩ при президента Роналд Рейгън, осигурено е световното господство и всички страни включително Русия са подвластни на интересите на американския капитал без възражения. В началото на този процес самите управляващи при президента Елцин и Горбачов със своето сервилничене стигат до предателство на интересите на Русия, да не говорим за държавите от социалистическата общност. Елцин стига до там да докладва на американския президент след разстрела на сградата на руския парламент за което бе обявен за най-големия демократ. Руските олигарси извършиха повсеместна приватизация на държавните активи с основна цел печалба и лично обогатяване, като малко се интересуваха от започващите процеси след разпадането на Съветския съюз, в постсъветското пространство включително и Украйна като най-силна икономически и голяма по територия. Спомням си една среща в Бургас с представители на руското консулство- Варна, когато на въпроса какво става в Украйна отговорът бе, че там правят нещо „хохолите“. Източните държави се присъединиха към НАТО, а в Украйна целенасочено започва да се насажда омраза към всичко руско, като се има предвид, че Киев е бил столица на Руската империя. През 2014 г. в Киев е извършен кървав преврат и е свален законно избрания президент, извършват се военни престъпления с хиляди жертви сред мирното население в Домбас и Луганск 14,000 загинали и 40,000 ранени и осакатени мирни граждани по данни на ООН след безогледен обстрел от украинските военни, за което има нарочен доклад на Медународният наказателен съд в Хага от декември 2020 г. Последната капка която прелива чашата е искането на украинският президент Зеленски да се отхвърли меморандума приет в Будапеща през 1994 г. и Украйна да получи ядрено оръжие, наред с това се разполагат военни бази и формирования в Румъния, Полша и други страни. От хиляда и седемстотин километра при президента Рейгън, инфраструктурата и логистиката на НАТО се установява на сто и седемдесет километра от границите на Русия, заобиколена от американски бази и военни биолаборатории в Украйна за изследване на вируси и въпреки приета международна Конвенция не се осъществява никакъв контрол. Заедно с това нараства заплахата за сигурността с агресивна риторика на управляващите в Украйна последвана от подготовка за военно решение на проблема в Донбас и Луганск с отказа да се изпълнят Минските споразумения без да им се потърси отговорност от двете водещи европейски страни Германия и Франция гаранти на споразумението. След осем години дипломатически преговори и желанието за договореност, руската страна се оказва пред „бетонната стена“ на европейските държави и САЩ. Спираме се малко повече на този предварителен процес, защото е важен етап за сегашното състояние на международните отношения както навремето преди Втората световна война. Съвестното изследване на историческите факти откроява действителните причини за едно или друго решение и за кой ли път се потвърждава истината, че корените на настоящето са в миналото. Забравя се и не се споменава как преди Втората световна война западните държави ухажваха Хитлер, одобряваха и насочваха неговата политика, идеологията за чистата раса и жизнено пространство, маскирана като борба срещу болшевизма, но всъщност стремежа да се завладеят огромните природни богатства на Съветския съюз, като тези цели публично се афишират от държавни секретари на САЩ и сега, че природните богатства не са само на Русия, но и техни. В декларациите на НАТО е премахната думата „болшевизъм“ от времето на Вермахта, но нищо друго не се е променило, остава агресора Русия и зедно с Китай като основни врагове на демокрациите под мотото „демокрациите срещу автокрациите“. Както в миналото така и сега отново политиките са за световно господство в основата на които са финансовия и крупен капитал, военно промишлените комплекси на САЩ и държавите от Западна Европа. Отново са забравени европейските ценности на Просвещението, справедливостта и хуманизма, прилагат се двойни стандарти за оценка на действителни процеси. Едно време Европа бе под ботуша на Хитлер, сега е марионетка на администрацията на Вашингтон. Васалният синдром е навлязъл дълбоко в брюкселската администрация и се пренебрегва дори очевидния факт, че 46 процента от природния газ в Европа идва от Русия. Такъв оттенък имат и изявленията на българският министър-председател Кирил Петков, че Русия представлява „една бензино-колонка с ракети“, както Хитлер навремето говори за Русия като колос на глинени крака. За съжаление дълго време след Елцин руската администрация не определя категорично кои са „червените линии“, които „партньорите“ не трябва да пресичат, което погрешно бе тълкувано като слабост. Пренебрегват се оценките на политически анализатори като Пол Крейг Робъртс бивш заместник министър на финансите и член на тайниия съвет при президента Рейгън, че руснаците са забравили поуките на Маркс за капитализма, че е необходим съюз с Китай. Украйна е изцяло под опеката на САЩ се посочва в проведена конференция в Москва с участието на политолози, историци, журналисти и се прави извода, че политическите резултати от Евромайдана са по-тъжни от икономическите, в страната са установени военни престъпления, отвличания и убийства на несъгласните с водената политика, забранена със закон е употребата на руски език не само на официални места , но и в общуването между хората, има забрана на телевизионни канали, цензура, открито се извършва сформирането на украински отряди на смъртта, „Азов“, „Десен сектор“-отявлени нацистки организации, обучавани от инструктори подготвили „ескадроните на смъртта“ в Латинска Америка. Грозното лице на неонацизма се вижда и в подхода на тези организации сега като създават жив щит и не дават възможност за използване на хуманитарните коридори осигурени от руските военни включително насилствената забрана за използване от много чужденци останали на територията на Украйна, което прилича на подхода на Вермахта при битката за Берлин. Зловещо е, че това не се вижда и не прави впечатление на европейските страни. Всичко това се извършва и пред очите на олигарсите либерали в Русия и Украйна не без помоща на някои от тях. Сега руските олигарси желаят мир, да се спре кръвопролитието между двата братски народа, но не се споменава за демилитаризация и денацификация в Украйна каквито са целите на военната операция. Очаква се да се смени и икономическата политика като приключи приоритета на държавния капитализъм. Какво ще стане бъдещето ще покаже, но във всички случаи както показва историята след военна конфронтация идват и изменения във върешната политика и международните отношения. Когато след Втората световна война попитали Сталин колко ще продължи мира отговорът е вероятно петдесет години. Оказва се, че нацизма и фашизма е победен военно, но не идеологически като изминаха повече от седемдесет и пет години и отново се налага да се демилитаризират и денацифицират отделни райони и то граничещи с Русия, с помоща на военни средства да се защити сигурността на държавата. Проучване показва, че повечето руснаци 68% одобряват военната операция, 22% са против и 10% се колебят. Глобалният капитал, хегемона САЩ има безброй военни интервенции след Втората световна война, но не за демилитаризация и денацификация, а като продължение на икономическият натиск характерен за капитала и неговите интереси. Печално е, че уважавани автори смятат войните за някаква даденост в битието на хората от хилядолетия, че са вплетени в гена на човечеството и ще съществуват винаги като средство за решаване на възникващите проблеми. Забравя се обаче, че светът е вече на друго технологично равнище и е неколкократно по-опасно за съществуването живота на земята, че с развитието на технологиите се изменят и обществените отношения, от икономическа принуда и наемен труд към сдружения и асоциации на свободни хора без иерархическата структура на подчинение характерна за капитализма. Измененията във вътрешен план ще се отразят и на международната арена в отношенията между държавите. Някога Ленин бе писал, че кой глупак иска революция ако са решени задачите стоящи пред обществото. Перефразирайки сега може да се каже кой иска война ако не е застрашена сигурността на държавата и ако сме справедливи в оценките се оказва последното средство за решаването на проблема. Преди 60 години при кубинската криза, която можеше да прерастне в ядрена катастрофа, един авторитетен и умен американски президент Джон Кенеди бе попитал военните от Пентагона дали гарантират, че на територията на САЩ не може да падне ракета и отрицателния отовор спаси света. Авторитетни анализатори предупреждаваха НАТО да не се разширява на Изток, но се случи обратното. Човечеството е преживяло нещастията следствие войните и не ще се намери разумен човек който да ги оправдае. Само може да се съжалява, че користни глобални политики и интереси на САЩ за хегемония създават ситуация и изправят света пред възможността от ядрена война. Не е в духа на Левицата да подкрепя войната, което е видно и от гласуването в Европейския парламент. Същевременно е престъпно Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи да си затваря очите пред фактите на дискриминация по расов и етнически признак, на милитаризация характерни за идеологията на нацизма и фашизма, за което свидетелства ситуацията в Украйна. Казват,че нравствената политика винаги побеждава. Дано и разума надделее !
