ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

       

Нямах намерение отново да пиша за това историческо събитие след „Към 100 годишнината от Октомврийската революция“ и „100 години от Великата руска революция“ в моят блог, но така се случи, че отново прочетох „Моят живот“ в два тома на  Лев Давидович Бронщейн/Троцки/, написани в изгнание през 1929 година в Цариград . Сега след сто години, време достатъчно, сред морето от информация и оценки често свързани с политическата конюнктура,  съвременникът да открие за себе си на основата на неизвестни факти и събития, ролята на личности дали живот и дух на събития от огромно историческо значение за човечеството. Това предимство дава прочита на автобиографичната повест на Троцки. Между другото тази фамилия Лев Давидович приема във фалшивата си лична карта на името на надзирателя от Одеския затвор след бягството от заточението си в Сибир. В края на втори том  той дава оценка и споделя мнението си за Октомврийската революция. В този случай най-добре ще бъде да се цитира автентично написаното от него. След като анализира събитията случили се на неговото поколение, икономическото и социално развитие преди и след Първата световна война той пише: „ Войната унищожи цяло поколение, сякаш за да прекъсне паметта на народите и да не позволи на новото поколение прекалено непосредствено да се убеди , че всъщност то повтаря миналото само че на по-високо историческо стъпало и следователно с още по-страшни последици. Работническата класа в Русия под ръководството на болшевиките направи опит да преустрои живота така , че да изключи възможността човечеството на определени периоди да се побърква силно и да постави основите на по-висока култура. В това е смисълът на Октомврийската революция. Разбира се задачата поставена от нея не е разрешена. Но всъщност тази задача е предвидена за редица десетилетия. Нещо повече, Октомврийската революция трябва да се разглежда като изходна точка на най-новата история на човечеството“. Продължава анализа си за германската реформация и Френската буржоазна революция, като два етапа в развитието на буржоазното общество отделени един от друг с близо три столетия и отбелязва, че „Още по-голяма историческа дистанция изисква Октомврийската революция. Само безнадеждни глупаци могат да я уличават, че в продължение на 12 години тя не е донесла за всеобщо умиротворяване и благополучие....изостанала и самотна Русия 12 години след преврата е осигурила на народните маси жизнено равнище, което не е по-ниско от равнището  в навечерието на войната. Само това е своеобразно чудо. Но разбира се значението на Октомврийската революция не се изразява в това. Тя е опит за нов обществен режим. Този опит ще се видоизменя, ще получи съвсем друг характер върху фундамента на новата техника. Но след редица десетилетия, а след това  и столетия новият обществен строй ще се вглежда в Октомврийската революция така както буржоазният режим се вглежда в германската реформация или Френската революция. Това е толкова ясно, толкова неоспоримо, че дори професорите историци ще го разберат едва след порядъчен брой години“. Това е написано през 1929 г. Как ви се струва драги читатели пророчеството на Троцки ? На какво основание е то? На простата вяра или на научно обяснение за движещите сили на развитието на света. Определено е видно, че това е човек дълбоко опознал и приел марксизма за свой светоглед с неговата същност материалистическата диалектика. Не случайно Ленин високо го е ценял,  за което говори и писмото на Н. Крупская до него след смъртта на Ленин, въпреки периодите от съвместната им дейност с различията си в спора като съратници. „...И още нещо искам да Ви кажа: отношението, което В. И. прояви към Вас, когато пристигнахте при нас в Лондон от Сибир, не се промени до смъртта му“./“Моят живот“/. Те се допълват взаимно, дори в определени моменти Троцки е оценял по-вярно ситуацията, което Ленин в последствие е признавал. И двамата са имали своите върхове в мисленето и вярна оценка на нещата. Имали са и противоположни мнения. Това е неизбежно, дори необходимо за успеха на делото. Ленин това прекрасно е разбирал за разлика от периода след него, когато върху неговите сподвижници се стоварва догматизираната мисъл и от минали периоди се изваждат от контекста отделни оценки, с което се манипулира общественото мнение и се прилага незаслужена жестокост водеща до тяхното физическо унищожение. Човек логично си задава въпроса, какво би станало ако цялата ленинска гвардия/ ленинските болшевики/ не бяха подложени на репресии и определени като „врагове на народа“? Съветска Русия нямаше ли да има повече успехи и  да се допускат по- малко грешки в условията на една дискусия каквато практика има при Ленин? В историята няма условно наклонение, но все пак със социализма в Русия и другите Източно европейски страни със сигурност нямаше да настъпи крах, а той би имал друг вид и  развитие.  Tова можеше да се случи, ако Сталин не  се ръководи от постулата, че „Руският народ обича да има цар...Сега също трябва да бъде така“ и се превърна в „Червеният цар“, като  пренесе много от чертите на самодържавието. Негови са думите „Няма да превърнем партията в дискусионен клуб“./Стивън Коткин „Сталин“, том 1,стр.416;452/. Това се наложи и в методите на управление и политиките на левите партии в Източна Европа включително и у нас за дълъг период от време. Липсата на друга алтернатива за социализма в главите на политическата класа след Сталин  различна от сталинския режим, въпреки примера на Китай и теоретични разработки на руски учени,  довежда до обръщане на погледите единствено към модела на американската олигархична демокрация на крупния капитал. Това е  основна причина за преразпределение на богатствата, като през 1990 година всичко е държавно, а през 1997 г вече 75%  е частна собственост придобита с един подпис на чиновниците, по думите на известния олигарх Березовски, което може да се нарече революция и че за нейният успех или неуспех единственият негов критерий е , че се е извършила без гражданска война, а  той се чувства комфортно./Интервю на Морин Орт в „Загадъчният властелин на Русия“ 3 част, Поглед инфо/.  Споменавам това, защото и сега уважавани автори, експерти в своята област употребяват епитети като „троцкизъм“ и „троцкисти“ за да покажат различията и отрицанието на инакомислещите. Има един вкоренен боязън да се споменава и признава, че обективно се появяват и е необходимо да има течения, фракции, които имат друго виждане за процесите. Така се убива  живеца на мисълта и това , което е ценно губи от своето съдържание. Потвърждава се в практиката, че често мисленето изостава от историческата необходимост, че малко са хората, които   не само вярно оценят процесите в действителността, но тяхното мислене има  всеобхватен, стратегически характер за десетилетия напред. Един от малцината такива личности с диалектическа мисъл и литературен талант с поглед в бъдещето безспорно е близкият съратник на Ленин и заедно с него кумир на масите и водач в Октомврийската революция Лев Давидович Бронщейн/Троцки/. Това се вижда от цялостната му творческа и революционна дейност. За съжаление и сега в информационното пространство се засенчва, не се споменава по достойнство неговата роля в Октомврийската революция и продължава да се робува на епитети характерни за сталинския период. Светът се намира във време, когато е необходимо да се определя бъдещето на човечеството без заплахата от унищожителна ядрена война и нова парадигма за икономическо, социално развитие и просперитет на основата на новата технологична вълна. Затова архаично звучат призивите за възраждане режимите за нова имперска или сталинска Русия. Историческата необходимост налага друг път, който великата революция като Октомврийската заложи преди 100 години и вече немалко държави са прозрели обективното изискване просперитетът да е благо не само за малцина, а за мнозинството. Това, което извърши Октомврийската революция. Колкото за участта на нейните водачи,  преждевременната смърт на Ленин, трагедията на Троцки и техните сподвижници   той самият  споделя, че „не познава лична трагедия “ и цитира писмо на Роза Люксембург от затвора до нейна  приятелка : „Това пълно разтваряне в пошлостта на деня за мен е изобщо непонятно и непоносимо. Виж например как Гьоте със спокойно превъзходство се е издигал над нещата. Само си помисли какво е трябвало да преживее. Великата френска революция, която от близко разстояние е трябвало да изглежда кървав и съвсем безсмислен фарс, а по-късно от 1793 до 1815 г. непрекъсната верига от войни.....Не настоявам  ти да пишеш стихове като Гьоте, но неговия възглед за живота – универсални интереси, вътрешна хармония – всеки може да усвои или се стреми към това. А ако ти би казала, Гьоте не е политически борец, аз мисля, тъкмо борецът трябва да се стреми да бъде над нещата, инак ще забие носа си във всевъзможни дреболии – разбира се имам предвид бореца от голям мащаб..“ Цитирам дословно писмото на Роза Люксембург, защото Троцки заявява: „Чудесни думи! Прочетох ги тези дни за пръв път и благодарение на тях изведнъж почувствах личността на Роза Люксембург по-близка и по скъпа“/„Моят живот“/. Текстът, който е вдъхновил и удовлетворил Троцки може да оцени само човек с висока култура и от голям мащаб. Такива хора и подобни нему са осъществили Октомврийската революция, които са неподвластни на времето и никакви дребни интриги и клевети не могат да засенчат това, което са сътворили.  Тяхната мисъл и дело  винаги ще вдъхновяват поколенията за социална справедливост в защита на обществените интереси, което е толкова нужно да се разбере сега в  динамичното време в което живеем, когато неравенствата в света растат,  олигархични кръгове притежават голяма част от активите  на света, под тяхна власт са цели държави и континенти, разпореждат се  с  живота на милиони и поставят под въпрос мирното бъдеще на човечеството. Сега  сме свидетели как политиките на Доналд Тръмп се разминават с предизборните му речи, американската олигархия се стреми да наложи на Европа и света своята хегемония, имагинерните т.н „западни ценности“, което е нищо друго освен задоволяване на техните  икономически интереси за сметка на други страни прикрити под благовидни формули, например за „диверсификация на енергийните ресурси“.  Тяхната идеология не се различава от тази на Айн Ранд, че  висша ценност е личното щастие и интерес, егоистичния стремеж за печалба независимо от всичко, което може да даде само капитализма. Все повече тази политика намира своето отрицание в обществата и както виждаме набира сила и ярко се проявява сега в избирателните кампании в САЩ  и Европа и в зигзагите на историята се очертава  един талвег, който води началото си от Октомври 1917 година, към един друг свят където демокрацията  опорочена от олигархията и финансовия капитал няма да е мръсна дума, а ще служи на  волята на народите за мир, взаимно изгодно сътрудничество и по-добро качество на живота. И тази действителна демокрация сигурно няма да бъде нито модела на сталинския социализъм, нито провалената демокрация на американската олигархия, където най-богатите с парите си създават условия за купуване на политическата власт и влияние, както се случва с американските президенти и Доналд Тръмп не прави изключение.  Историята не пожела Перманентната революция на Троцки да се осъществи по негово време, но сигурно новият социализъм ще покаже своето съществуване в няколко страни с най-развити икономики едновременно, може и с малка разлика във времето, както научно бе доказал Маркс. Това диктува диалектиката, апологети на която са Ленин и Троцки. Крайъгълен камък е  блестящата мисъл на Лев Давидович отправена към господстващите, че те не търсят диалектиката, но със сигурност тя ще ги намери.

КЪМ 100 ГОДИШНИНАТА ОТ ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Обществото има два изхода - или война или социализъм. Под това заглавие на сайта Правда.ру е публикувано забележителното интервю с Борис Славин известен руски политик, политолог и философ  / Правда ру, 22 април 2017г/ Ще си позволя в превод от руски да цитирам части от това интервю защото смятам, че за разлика от други руски автори неговият анализ за ролята на Октомврийската революция от 1917 година и изводите, които се правят за съвременността са верни и научно обосновани  далеч от политическата конюнктура.

Правда .ру Саид Гафуров

Уроците на Октомврийската революция ни позволяват да видим бъдещето на марксизма, бъдещето на социалдемокрацията, бъдещето на социализма. Можем ли да използваме аналогията като инструмент на научно предсказване на бъдещето, опирайки се на опита на Октомврийската революция, както това правят в Китай, в Калкута, във Виетнам? Актуална ли е за нас Октомврийската революция – сега това работа само на историците ли е или на политтехнолозите ?

Б. Славин

Октомврийската революция създаде червеният проект, който се осъществи в Съветският съюз, Китай и други страни. Но в Съветският съюз този проект пропадна. И се пита може ли той да се откъсне от историята зедно с Октомврийската революция или тя е актуална и сега? Моето мнение е – актуална е. От червения проект трябва да се вземе само едно – преди всичко Ленинските тенденции, които определиха пътя за изграждане на социализма в Русия и да отпадне това което е било лошо. Ние ще получим модел, който сега е исторически необходим и актуален. Актуалността на Октомври сега е очевидна поради това, че сега светът е на кръстопът – или война или социализъм. Друга алтернатива няма. Само така можем да се справим с проблемите, които сега буквално бушуват у нас, в това число и на улицата. Ние виждаме как се приближава тази война, която се поражда от вътрешното устройство на света, което съдържа още много от буржоазния си и капиталистически характер. Алтернатива има, тя е указана в 1917 година.

                                                        -------  -------

В историята на човечеството главно чрез война се разрешават натрупаните проблеми. Както се твърди в известната максима войната е продължение на политиката с други средства. Ако това е ставало в миналото, дали сега в ядрения век тази максима е приложима?. Освен ако се продължават практиките с прилагане на неолибералните догми, като се увеличават социалните неравенства. Това стресира съвременните общества и създава условия да се възраждат забравени, стаени в подсъзнанието духовни стереотипи, както се случва в Германия след Първата световна война. По думите на големият клиничен психолог Карл Густав Юнг, политическата ситуация тогава може да се обясни психологически с подновената активност на древногерманския бог Вотан. „Бихте ли повярвали, че една цяла нация от интелигентни и образовани хора ще бъде завладяна от опияняващата мощ на един архитип?....Познавах много високообразовани немци, но една вълна ги заля и отнесе тяхната разумност“/Тавистокски лекции,1935г/.Как да си обясним сега ракетната атака по сирийската военна база по заповед на Доналд Тръмп. Това рационално и разумно ли решение беше? Има много анализи защо това се случва. От пиар акция и доказване чувството за престиж, до инструмент за решаване на вътрешно политическите проблеми на Тръмп. Така или иначе не  бе ли това един агресивен акт и то извършен в  момента, когато се водят разговори с Китайският лидер? Президентът на САЩ се оказва безпомощен пред натиска на неоконите и партията на войната. Въпросът е, кое ни гарантира разумността на бъдещи действия на Доналд Тръмп дори да предположим, че той лично има други намерения и морал?. Как може да се тълкува, когато една администрация на най-милитаризираната страна  с военен бюджет равняващ се с този на всички страни взети заедно се хвали , че е създала най-голямата бомба в света. Какво може да се очаква от една нация, на която и се втълпява , че е изключителна и има месианска мисия дадена и от бога, за злокобните намерения на митичният враг  Русия. Това не се ли родее с нацизма ? Този дух продължава да витае и намира превъплащение в декларациите на официални представители на САЩ, ЕС и НАТО. Как да се тълкува заплахата на британци и американци за нанасяне на първи ядрен удар. Срещу кого ще бъде насочен той. Не е случайно, че след ракетните удари на Доналд Тръмп ядрените физици преместиха часовниковата стрелка напред по-близо до Апокалипсиса.

 Обективното развитие на капитализма изисква от политиците други решения, различни от съществуващите сега догми, които за съжаление те продължават да прилагат. Държавите следва да започнат да се обединяват на основата на други принципи в политиката, икономиката, социалната сфера. Както вече се случва разделителните линии не са между партиите и все повече народите ще имат решаващата дума за съхранение на човешката цивилизация. Това предполага и много по-обективен и честен анализ на историческите събития каквото е Октомврийската революция. В предишната публикация  на блога споменах за изявлението на Игор Чубайс, който в TV предаването „Время покажет“ от 25 април 2017 година освен, че сравни  Ленин с Хитлер, обвини Ленин в национално предателство и държавна измяна като се позова и на Путин. В същото интервю на Правда. Ру с Борис Славин се дава отговор  и  на този въпрос.

Правда ру, Саид Гафуров – Как смятате, Октомврийската революция абсолютно благо ли е за Русия?

Б. Славин – Да, не само за Русия но и за света.

С. Гафуров – Русия претърпя огромно поражение в Първата сетовна война, но може би трябваше да изтърпим до 1918 година. Ако бяме изтърпели, то нямаше да бъде този ужас на западните граници. Нямаше да се случи украинската гражданска война....Нямаше да има този грабеж ако на власт бяха меншевиките и есерите-оборонци, а не пораженците болшевики и пораженците леви есери. Ленин сам казва, че Бретският мир е позорен. А вие казвате, че Ленин като свалил от власт социалиста Керенски е безусловно прав?

Б.Славин – Това е ваше мнение. Путин смята друго. Путин смята, че с Бретският мир той/Ленин/ е „проиграл проигравшей стране“. Ето как се интерпретира сега Октомврийската революция.

С. Гафуров – Но немците е трябвало да ни дадат контрибуция.

Б.Славин -  Не в това е проблема. Наистина ли Ленин е „проиграл проигравшей стороне“ ? С този  несправедлив, мръсен  мир той спаси Съветската власт и създаде условия за професионална червена армия. Ето в това е работата.

                                                ------- --------   

Може само да се поздрави  Борис Славин. Историческа истина е, че Червена армия създадна от Ленин и Троцки, с помоща на царски офицери  патриоти- родолюбци , спаси Русия след Октомври 1917 г от чуждите интервенти  и грабежа на природните и богатства. Ако тогава за "белите"са воювали двеста хиляди и са търсили помощта на интервентите за сваляне на Съветската власт, за "червените" са воювали два милиона и са имали солидарността на международното работническо движение. Тази армия, въпреки чистките на Сталин преди Втората световна война, когато са репресирани 70 процента от командния състав, извоюва Победата благодарение на обикновените войници и офицери с подкрепата на  обикновеният съветски човек. В тоста си в чест Деня на Победата самият  Сталин  признава, че главно „тези малки винтчета“ са допринесли да се съкруши хитлерофашизма, чумата на 20 ти век. По време на войната стотици са военослужещите, които искат да бъдат приети в редовете на КПСС. С името на Сталин и под знамето на Ленин те с безпримерен героизъм  отдават живота си за Родината. Не е случайно, че знамената на победеният Вермахт са хвърлят на Червният площад пред мавзолея на Ленин. Справедливо ще бъде, въпреки основателните оценки и за отрицателната роля на Сталин в историята , неговото име като Върховен главнокомандващ по време на Отечествената война да се споменава на парада по случай Деня на победата- 9-ти май, както и знамето на КПСС да бъде наред със знамето на Съветският съюз. Та войниците на Вермахта нахлули в  Русия рзстрелват неговите портрети по селата. Известният американски историк Стивън Коен в публикацията си „Болшевизъм и сталинизъм“, цитирайки Н.А Бердяев, посочва: „Много  съветски и несъветски комунисти впоследствие са признавали, че през 1930 те години/репресиите на Сталин/ са смегчавали критическите изказвания по адрес на сталинизма или са се въздържали от тях разбирайки, че светът е пред съдбоносен избор между Съветска Русия и Хитлерова Германия. За съжаление това съображение често остава без  внимание, а то е  повлияло на  възгледите на некомунистите, в това число на антикомунистическите настроени руски емигранти“. В историята няма само черно и бяло. Важно е младото поколение да се запознава с историческите факти. Това с омраза и невежество не става. Съобразяването с политическата конюнктура е до време. След това идва отрезвяването, но може да бъде късно. В годината на  вековният юбилей от Октомврийската революция се дискутира и въпроса дали мавзолеят на Ленин да се съхрани или останките на вожда на революцията да бъдат погребани като обикновен смъртен. Първо трябва да се зададе въпроса готово ли е руското общество особено младото поколение за справедлив прочит на историята, познава ли собствената си история?  От отговорът на този въпрос зависи и решаването на  проблема. В зависимост от културно-историческите традиции е обичаят с балсамиране на телата на видни личности в знак на уважение към тях. Това, че Сталин използва авторитета на Ленин и от мавзолея приема паради и манифестации е вън от съмнение. Ленин едва ли е искал и пожелал да бъде по този начин признат и увековечен. Огромно е доверието към него. Известен е анекдота, когато Петка пита своя командир Чапаев дали може да изпие цяло море с водка отговорът е, че това го може само Ленин/Только Ленина дано/. Големият американски социолог и политолог Имануел Уолърстейн предвижда, че бъдещите поколения по достойнство ще оценят Ленин. Но за това е необходимо например човек да е запознат творчеството му, да  разбере че той е преди всичко прекрасен диалектик, последователен марксист. Да знае какво е направил като държавник,  организаторските му способности, умението му да работи със съмишлениците си. Неговото правителство е едно от най-интелигентните в света. Както образно се изразяват видни изследователи, в короната той бе диаманта а другите - скъпоценни  камъни. Ленин полага основите и тенденциите за развитието на съветската държава и алогично е да се  вини за грешките след неговата смърт, в резултат на  недомислията на управляващите в голяма степен плод на тяхната недостатъчна подготовка и  характерологични особености. Ако с машината на времето се върнем 100 години назад в историята, когато вече имаме по-цялостен подход за анализ, като имаме предвид поведението и чуваме сега в 21 век оценките на Чубайс и нему подобни за личности и събития, всеки честен човек ще бъде възмутен от този словесен тероризъм основан на омраза и невежество и ще оправдае решението на Ленин и болшевиките да качат на кораб и изведат извън пределите на Съветска Русия такива „интелигентики“ по мекият израз на Ленин. Ако такова е лицето на опозицията в съвременна Русия, епигони на западни идеологически централи, трудно ще се намерят опорни точки за единство за осъществяване на онзи червен проект на Ленин, за който говори Борис Славин, единствено спасителен за Русия доказал в практиката на други страни големия си потенциал. 

100 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Днес, в информационната епоха и динамично развиващата се технологична революция, когато се говори за глобализъм и бъдещото устройство на света не можем да не се обърнем назад във времето, защото настоящето не е дошло изведнаж, а има исторически корени. Събитията случили се в миналото остават следи, влияят и сега за прогресивното развитие на човечеството. Затова не можем да се съгласим с онези, които отричат историческте факти, изопачават ги, дори искат тяхната забрана. За съжаление сред тях има и известни руски мислители, историци, политически дейци.  Владимир Жириновски пледира да се забрани споменаването на Октомврийската революция от 1917 година. В интервю за вестник „Русия и България“ от 25 април 2013г./съвместен проект между в-к Дума и Росийская газета/ академик Юрий Пивоваров казва: „Ако иска да стане нормална страна, Русия трябва да изтръгне от себе си образа  на Ленин като ужасен продукт на руската култура“.Неговото мнение не се различава по омраза и невежество от това на Игор Чубайс, който сравни образа на Ленин с този на Хитлер./"Время покажет",TV25 април 2017г./ Не са малко опитите да се  представят в невярна светлина същността и истинските движещи сили на това историческо събитие. Всичко това ни връща в едни минали времена, когато „враговете на държавата“ са заличавани от фотографиите с цел да се забравят от историята. Това  е не само антиисторическо, но и не спомага за съхранение на личности и събития в историческата памет. Не служи за поука  известната максима, че народ който не познава историческото си минало  е осъден да го изживее отново.  Вече един век Ленин и Октомврийската революция нямат характер само на руско явление, а принадлежат на света. Това е същото да се отрекат буржоазно-демократичните революции в Европа, неотразимото световно въздействие на Великата Френска революция от 1789 година с лозунга за свобода, равенство , братство. Да не се честват бележити дати и събития, като падането на Бастилията, символ на отиващият си феодалния абсолютизъм и начало на нова епоха, на който ден 14 юли големият немски философ Хегел винаги е вдигал наздравица. Въпреки споровете за осъществено насилие, в календара на държавите такива дати са национални празници. Княз Феликс Юсупов в мемоарите си споделя, че през пролетта на 1917 година ревоюционната еуфория завладява „дори по-състоятелните хора, дори онези,които се смятаха за консерватори...Като разбрали за революцията жителите на съседните села дошли с червени знамена, Марсилезата и поздравления“.  Революциите са предшествани от разложение на политическите системи /Ханна Аренд,“Насилие и политика“/ . В Русия своеобразието  е, че в една година 1917 се извършват два етапа на  революцията с начало Февруарската буржоазно-демократичната и преход към Октомврийската социалистическа революция. С падането на монархията е свързана Февруарската, а с Октомврийската революция са изпълнени докрай социално-икономическите цели и задачи заложени от Февруарската революция . Някои споделят , че това не е революция , а преврат и по този начин омаловажават случилото се. Натоварват  го с нещо което е нередно, отрицателно. Историята работи с други категории като включва в революциите, въстанието и преврата. Октомврийското въоръжено въстание , за разлика от други  не е преврат на някаква аванюристична група или заговор на царски генерали в съучастие с Ленин и болшевиките. Действително  се привличат царски офицери при създаването на Червената армия, но Ленин заявява: „Ние не сме бланкисти, не сме привърженици на завземане на властта от малцинството. Ние сме марксисти, привърженици на пролетарската класова борба“. Завземането на властта е осъществено по най-безкръвен начин. Никога Ленин не е призовавал за разпалване на Гражданска война, а винаги е бил за разясняване сред масите, те от опит да се убедят за пагубните политики на Временното правителство. В интерес на историческата истина е писмото  на Питирим Сорокин  подписано от него като „Приват-доцент при Петербургският университет и Психоневрологичният институт, бивш член на Учредителното събрание  и бивш член на партията на есерите“ и отговорът на Ленин във в-к „Правда“ от 21 ноември 1918 година под заглавие „Ценните признания на Питирим Сорокин“ /т.37,съч.5изд./. В зависимост от поведението на властта се случват  размириците и Гражданската война с кървави сблъсъци между „червени“ и „бели“, където има насилие, но и възмездие на угнетените. Не Ленин и болшевиките са виновни за чуждата интервенция. Все едно днес да се обвинява Путин за разширяването на НАТО до границата с Русия. Сега е популярна тезата, че не „червени“ или „бели“  са победили, а „трета сила“- Русия, държавността.  Но революцията няма само тази задача. Тя е призвана да реши проблемите породени от социално-икономическите условия, които за съжаление монархията, а след това и Временното правителсто след Февруарската революция  не могат  или не искат да разрешат  в полза на мнозинството от народа. От февруари до месец юли 1917 година се пропуска възможността   властта да премине по мирен път към Съветите на работническите, войнишки и селски депутати. И не болшевиките потъпкват мирният процес, които в началото са малцинство в  Съветите. Руската революция ражда тази най-демократичната форма на управление, която води началото си от революционните събития през 1905 година. Ако проблемите се решават „Кой глупак ще иска революция“ посочва  Ленин. Въпреки малцинство болшевиките стават изразители и се подкрепят от широко народно движение от недрата на руския народ, извън самодържавието и официалната църква , с вярата за един по-справедлив свят „За царство божие на земята“. /Александър Пьжиков,“Корни сталинского большевизма“/  За Русия по него време основни са аграрния и  въпроса за мира. Младата Съветска република с аграрната реформа оземлява селяните, в промишлеността фабриките и заводите преминават в собственост на държавата. Публикуват се  тайните договори на царска Русия с империалистическите държави. За първи път в историята, за ужас на империалистическите хищници, тя отказва да изпълни завоевателните им стремежи заложени в договора с Антантата след Първата световна война за разпределение на територии на Османската империя, според който се дава право да получи Източна Тракия и Проливите. Освен това  подкрепя  светското начало в революцията и национално-освободителната борба на Кемал Ататюрк срещу чуждата интервенция.  Октомврийската социалистическа революция може да се нарече Велика, защото става опора и вдъхновение на угнетените по света, начало на национално-освободителните движения. Колкото до наименоването „социалистическа“ самият Ленин е имал резерви защото това е била целта, но за социализъм тогава не може да се говори с оглед на реалностите в Русия. Негови са думите, че “Никакво въстание не може да създаде социализъм , ако не е съзрял икономически“. Но още в първите законови актове на новата власт са решени докрай въпросите за, равенство между хората, недопускане на дискриминация по класов, религиозен, етнически, полов признак. Ако в началото се пренебрегват стоково-паричните отношения, след Кронщадският метеж през 1921 година, историята доказва далновидността и прогнозната марксистка, диалектическа мисъл на Владимир Улянов заявявайки ,че „ние трябва да имаме друго виждане за социализма“,  възприема идеята на Троцки и прилага на практика новата икономическа политика/НЕП/СтоянМихайлов“Сталинският тоталитаризъм“ Редица изследователи посочват, че това е най-демократичния период , когато се развива стопанската дейност. След смъртта на Ленин през 1924 година НЕП просъществува до 1929 година, когато е отменена административно. Утвърждава се държавната собственост и централизираното планиране като единствени белези за социализъм. През 1940 година за  реформи пледират стопански ръководители на крупни промишлени предприятия, но те не се осъществяват поради Великата Отечествена война , когато се  изисква строга централизация и организация, задача с която системата се справя успешно. В най- суровото време, на 7 ноември 1941  в чест на Октомрийската революция Сталин провежда парад на „Червения площад“ в Москва, след което войските отиват направо на фронта. Фашизмът е военно разгромен благодарение на единството на съветския народ и Комунистическата партия,  с цената на колосални жертви и безпрецедентен героизъм. След войната догматизма не е преодолян и нужните реформи в икономиката не се извършват. Това, че Й.Сталин отказва да се прави филм за К.Маркс не е най-голямата беда. Същественото е , че своите  теоретични постановки той обвива в марксистки понятия и подкрепя с цитати от Ленин, с което дискредитира истинския марксизъм и  лениновото творческо наследство, нанася непоправима вреда в мировозрението на народите в Съветския съюз и  Източна Европа, което има последици и днес. Популярна е тезата, че за бедите на Русия е виновна  „доверчивостта“ на руския политически елит към Запада в миналото и сега, което има някакво основание, но по-вярно е, че остават неразбрани творческото мислене на Маркс, идейното богатство на материалистическата диалектика, дълбокото съдържание на неговото учение. Например, той никога не е споменавал, че е достатъчно частната собственост  да се отнеме формално, с декрет като юридически акт от производителите, насилствено и  ускорено да се преобразува в колективна или държавна. Винаги  е твърдял, че за нейното отмиране ще бъде необходима цяла историческа епоха на развитие от капитализъм към комунизъм, а не след кратък преход, както е според „Краткия курс по марксисто-ленинска философия“. Това не попречи на „догматизираният марксизъм“ да го обвини и за краха на т.н „реален социализъм“. Учудващо е, че и сега  въпреки множеството научни изследвания и публикации, уважавани руски автори слагат в един кюп робството, расизма, фашизма и болшевизма. Продължават да не се открояват разликите между болшевизма от  сталинизма, между нацизма и сталинизма и неволно се приглася на онези западни идеолози, автори на идеологемата приравнявняваща фашизма с „комунизма“.   Премълчава се Лениновата постановака след Октомрийската революция, когато се извършва оземляването на селяните, че те сами от собствен опит трябва да се убедят в необходимостта от коопериране. Маркс и Енгелс винаги са били апологети на основното изискване: за честност и пред прага на науката да се оставят всички предвзети мнения. Научните  изследвания и изводи на Маркс, че „На всеки етап от своето  развитие  производителните сили изискват и съответните  производствени отношения“ са догматично интерпретирани и не могат да станат инструмент за реален анализ на действителните процеси в обществото и практическо решаване на наболелите проблеми. Вместо в диалектическо единство се смята, че с времето само производителните сили ще се развиват и доближават до вече достатъчно развитите  производствени отношения. Сега отново се твърди , че не тази сталинска догматика ,а марксистката теория  е виновна за краха на социализма от съветски тип и световната система на социализма. Изглежда сред научните среди и в Русия не е преодолян синдрома за съобразяване с политическата конюнктура и съществуващата вакханалия срещу Маркс водеща началото си от 90-те години. През 80-те години съветски професори обясняваха, че социализма в Съветският съюз има свое „вътрешно развитие“. Пропуска се възможността да се използват постиженията на информационно-технологическата революция. Разминават се с постановката на Ленин, че „за победата на социализма е необходимо производителноста на труда да бъде равна или по-голяма от тази на най-развитите страни“. В икономическата политика това отстоява и Троцки, другата основна фигура в Октомврийската революция заедно с Ленин. Игнорират се разработките не само на руски, но и на чужди учени, включително и български, като академик Николай Ирибаджаков. Китайската комунистическа партия е обявена за ревиозинистична. Въпреки „Китайското икономическо чудо“, отношението към Китай не е променено и при Михаил Горбачов. Истинският марксизъм е неглежиран и не се познава или се познава само от „Краткия курс“. Не може да  намери друго сериозно обяснение Горбачов да предпочете вечеря с Маргарет Тачър вместо да се поклони и поднесе венец на паметника на К. Маркс в Лондон, както съобщиха навремето медиите. Това също може да обясни защо „перестройката“ започна отгоре с „гласност и демокрация“ , а не с реформи в икономиката, както направи Китайското ръководство с Дън Сяопин. В проведения през настоящата година световен икономически форум в Давос, Си Цзинпин „учуди“ света с изявлението, че „Икономическата глобализация създава проблеми, но това не е повод да се откажем изцяло от нея, а да смекчим негативните последствия и обезпечим нейните преимущества за всички страни“. Световни медии съобщават, че дори смятания за „човек от левицата“ нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман тълкува изказването на Китайският ръководител, като съюз на ръководителите на Китайската комунистическа партия с акционерите от гиганта Уол-Март, за още по- големи печалби на транснационалните корпорации и в подкрепа на делокализацията срещу която се бори Доналд Тръмп/Друг е въпросът дали само по този начин Тръмп с екипа си ще реши вътрешните проблеми на САЩ, като в същото време се запазват политиките за превилегии на капитала и огромните неравенства/. От думите на Китайският ръководител е видно, че той смята глобализацията като обективен процес имаща своите отрицателни страни, които трябва да се тушират. Но има и положителни, което  не трябва да бъде от полза само за една страна/ американският  глобализъм/. Тази фраза не е случайна, а политика  теоретично обоснована на основата на материалистическата диалектика-  теория, която с право носи името на Карл  Маркс, по думите на Енгелс и допълва: „Маркс беше гений, а ние в най-добрия случай-таланти“. Докато Маркс олицетворява единството между философия, социология и икономика, руски икономисти твърдят, че само политическото ръководство тогава е попречило Русия да бъде на мястото на Китай, на основата на техни разработки за Конвергенцията между двете системи, американската-капиталистическа и съветската-социалистическа. Но не се споменава, че „Китайското чудо“, китайската „Конвергенция“ се дължи на съвременният прочит на огромното творческо наследство на Маркс и Енгелс, прилагането на пазарните механизми по примера на Лениновия НЕП, което заедно с китайската културна традиция стават основни стълбове в политиката на Комунистически Китай. Може да е легенда, но медиите съобщават, че в края на живота си Дън Сяопин вдигайки ръце към небето изрича фразата, че Маркс все още не е доволен от него. В Русия, след 90 те години,  вместо политики за утвърждаване на държавата като регулатор на пазарните механизми, развитие на частното предприемачество и равнопоставеност на всички видове собственост се приема т.н „Вашингтонски консенсус“ за повсеместна приватизация, което се превръща в разграбване на държавната собственост.  Едната догма в теорията преди е заменена с друга по-лоша. И доколкото в условията на първата за определен период, при екстензивно развитие, се извършва ускорена индустриализация и Съветският съюз  става втората супер сила в света, то неолибералната догма, идеологията на монетаризма е разрушителна. Русия става поле за експерименти на МВФ, шоковата терапия и финансов донор на Запада. Получават се неимоверни неравенства в обществото и липса на переспектива за ускорен икономически растеж. Вярно е , че за “новото мислене“ давление оказват чужди сили, американските спецслужби. Но вярно е и това, че те са използвали атмосферата, създадена от политическото ръководство на страната по времето на Горбачов и Елцин, който в Беловежката гора слага подписа си под документа за  разпадането на СССР/ 8 декември 1991г./ без да се съобразява с резултатите от проведеният всесъюзен референдум за запазване на Съветския съюз.  По-късно на 5 октомври 1993г. разстрелва Руският парламент и допуска в управлението   консултанти, американски експерти-пазарни фундаменталисти. За всичко това Западът го обявява за най-големия демократ. „Каквото сам си направиш, никой друг не може да го направи“ казва една българска поговорка. Навремето ръководителят на ЦРУ Алън Дълес  се е хвалил в тесен кръг, че той е причина комунистите да избиват собствените си хора, имайки предвид  репресиите при Сталин. Да се използва  политическата ситуация за агресии е запазен патент на тази организация. Красноречиво доказателство са водените от САЩ хибридни войни, цветните революции, евромайдана в Украйна, където справедливият гняв от дейността на едни олигарси се използва умело за осъществяване на насилствено завземане на властта от други проамерикански олигарси с нацистка окраска. Нима в болшевиките и Октомврийската революция са историческите корени да се настройват един срещу друг двата славянски народа? Не е ли Ленин този, който отхвърля всяко високомерие, шовинизъм и най-малкият опит за накърняване чувствата на малките народи, като пагубни за единството на Русия?  Понякога с прилагането на революционните закони от болшевиките потърпевши са самите руснаци, но това е без зла умисъл, а за хармонизиране на отношенията нарушени при Царизма.  Сега новите демократи „забравят“, че Ленин още в Декрета за мира дава определение за Анексия, което е международно признато, като  насилствено завземане на чужда земя „без точното, ясно и доброволно изразено желание на народностите“. Американските ястреби, неокони и евробюрократите  обвиняват Путин за Крим, след като е известно, че 90 процента от жителите му желаят присъединяване към Русия. Управляващата руска олигархическа  класа  има ли определена вина за случилото се  в Украйна? Защото на въпроса „Какво става в Украйна“, може да се чуе отговора „Там хохолите правят нещо“. Подобна е ситуацията със санкциите срещу Русия, когато Обама се хвали, че те подкопават  руската икономика, а не че заедно с тях се използва безотговорността, погрешната финансова политика на управляващите руски олигарси по  препоръките на МВФ, като се облагодетелстват финансовите спекуланти. Юбилейната  годишнината от Октомрийската революция светът посреща в точката на бифуркация, на кръстопът. Свидетели сме, че капитализма изчерпва себе си, не създава условия за повече демокрация, справедливост,  за разгръщане на  творческия потенциал на човека. „Свободното развитие на всеки е условие за свободно развитие на всички... Комунизмът като такъв не е целта на човешкото развитие, а необходим момент на еманципацията и отвоюването отново на човека”. Това е социалния идеал на Карл Маркс. Капиталистическата система в каквито и обвивки сега искат да я представят, като „модерен капитализъм с човешко лице“ не може да осъществи този велик идеал. Фундаменталното откритие на Маркс за „отчуждението на човека от труда“ при капитализма , което съществува и при т.н реален или държавен социализъм, може да се преодолее с прилагане на икономическа демокрация, участие в управлението, производството и разпределението на благата. Идеята на Маркс и на други леви  мислители от миналотото и съвременността е собственици да бъдат самите  работещи в предпрятието. Тази идея е практически осъществима и не е чужда дори на апологета на класическия либерализъм Джон Стюарт Мил за “съдружие на работници на принципа на равенството и колективна собственост върху капитала, с който осъществяват дейността си и труда под ръководството на мениджъри, които те сами назначават и освобождават“. Тя не е в противоречие и с руската народна православна традиция на староверците, която не е само чисто религиозно явление, а имаща и гражданско значение. В глобален аспект политиката за хармонизация на международните отношения, за многополюсен свят, все повече се утвърждава. Един от архитектите на тази политика руският  мислител Александър Дугин отбелязва, че щом и той е в „черният списък“ за санкциите на САЩ, то лидерството в полето на идеологията и ценностите е спечелено. Русия при Владимир Путин отново става геополитически  фактор с който следва да се съобразяват. Но тя трябва да бъде и автор на друг модел, който да  противостои на съществуващата глобалната финансова система и да неутрализира хегемонистичните стремежи на САЩ. Още повече, че има пример, впечатляващия възход на Китай, новият Азиатски център на социално-икономическо развитие.  Русия не трябва  да остане  в периферията, а да бъде в ядрото на новата финансово-икономическа система в света. /Сергей Глазьев „Економика будущего“2016г/. Теорията за „циклите на натрупване на капитала и дългите вълни“ за обяснение на социално-икономическото развитие не е в противоречие с Историческия материализъм, а спомага още по-добре да се изясни историческия процес. Да се твърди , че Маркс е недооценил научно-техническият прогрес е най-малкото неуместно. Влиянието на технологичните революции за развитието на историческия процес е  в основата на марксизма както, че богатството е колективно творение след което се присвоява от собственика в съответствие със сложилите се производствени отношения. Маркс анализира противоречивата същност на капитализма, който от една страна създава богатство, а от друга нищета. „Капитализмът загнива като се развива“. Такъв е извода на марксизма и творческото наследство на Ленин, което все още не се разбира. Диалектиката като метод не кореспондира с идеята, че всяка нова теория  идва на „чисто място“. На Ленин е мисълта, че истински болшевик не можеш да бъдеш без да си чел Хегел, че изучаването на противоречията е самата същност на нещата. Маркс за разлика от други мислители не отхвърля , а е критичен към изследователите преди него с цел  създаването на икономически условия за освобождаване на човека. Това се разбира от водещи университети и академии в света , където се преиздават трудовете на Маркс и студентите изучават неговото огромно творческо наследство непознато досега. Несправедиво и антинаучно е да се приглася на онези, които стават алергични само като чуят буквата “М“ тъй като  „марксистката теория претърпяла фиаско с краха на социализма“. Научно е по-вярна тезата на онези изследователи, че фиаско претърпя сталинската съветска система и нейните модификации в другите соц.страни, в която хората още през 80 те години постепенно изчерпват доверието си. Обществото се нуждае от реформи. Провали се Горбачовата перестройка. Периода след 90 те години е белязан от още по-голяма идейна безпътица и  липса на сплотеност. Затова сега руски автори пледират за т.н социално-консервативен синтез, алтернатива  на либералната глобализация, като идеологическа основа на новата икономика и решаване на социалните проблеми в света  включваща нравствените ценности на всички религии, достиженията на социалната държава и устойчивото развитие. В съответствие с това следва да се изменят функциите на всички съществуващи международни организации или да се изградят нови алтернативни институции.  Надеждата е, че в този нов модел водеща няма да бъде„безчестната максима:  Всичко за нас и нищо за другите“по думите на Адам Смит, постулат  от зората  на  развитието на капитализма. На национално равнище се предлага т.н интегративен модел, който в икономиката, финансите и социалната сфера  включва държавното регулиране и стратегическо планиране, партньорство между държавата и частния бизнес в интерес на обществото, деофшоризация, нова данъчна и парично-кредитна политика, развитие на високо-технологичните отрасли, нано и биотехнологиите, мерки срещу прекомерните неравенства и увеличаване благосъстоянието на мнозинството от народа. На тази нова основа, развитието на Русия  ще бъде и условие за изграждане на Единно икономическо пространство от Атлантика до Владивосток. Това тя все още има шанс да  направи, защото има друга философия и морал, заложени в хилядолетната културна история в която са вплетени колективизма, солидарността и справедливостта. Нравствени ценности, които имат своето огромно значение и днес. Но глупаво ще бъде да се отрича марксистката теория като най-доброто научно обяснение на капитализма и да не се признава, че много от нейните изводи са актуални и днес. Дори Стив Банън, главният идеолог в екипа на Доналд Тръмп  се позовава на Маркс, че  капитализма, сега неолиберален и либертариански, е в криза и наистина прави хората стока като е  изгубил моралните си основания. Но света не само трябва да бъде обяснен, „...задачата се състои в това, той да бъде изменен“пак по Маркс. Стив Банън се опитва да го измени с един друг капитализъм с идеологическа основа протестантската етика и юдео-християнската религия на миналия просветен капитализъм, като пример за просперитет на цялата общност. Както се казва този филм вече сме го гледали. Вече е видно, че „Революцията отгоре“ за което писа и българскят академик Никола Попов в книгата си “Капиталът срещу капитализма“, която се извършва  сега от новият съюз между индустралния капитал и част от финансовата олигархия, използващ националистическа риторика и справедливият бунт срещу статуквото, има за цел запазването на капиталистическата система  и едва ли ще реши проблемите на съвременните общества, които самата тя поражда. След Брекзит се очертава англосаксонски съюз в основата на който са САЩ и Великобритания за експлоатация на световните ресурси. Дали това ще се случи ще покаже бъдещето. Процесите в Русия се отразяват винаги на историческото развитие на страните, особено на България. Сега Русия може да даде перспектива, както преди 100 години Великата Октомврийска Социалистическа революция даде тласък за прогресивното развитие на човечеството.