/По повод позициите на проф.С.
Стоилов и Г.Пирински във в-к „Дума“/
Летните жеги размекват мозъка. В
такова време не бих си позволил да вземам думата, но като редови социалист
започва да ми става тягостно от начина по който се постъпва за разрешаването на
проблеми, които възникват винаги в човешкото общуване. Имам предвид публикуваните
в няколко броя на „Дума“ мнения на проф. Стоилов и Г.Пирински. Ако продължаваме
по този начин да налагаме позицията си,
на изборите догодина ще осъмнем с изобразена виртуална действителност и то не
от кой да е, а от един опитен политик като Г.Пирински. Какво се предлага на
социалистите ? Отново да „потънем“ в дискусии за да се открои кой прав и кой не
е, вместо да се захванем с решаването на конкретни проблеми, за които споменава
и проф. Чавдар Добрев в наскоро поместена статия в „Дума“. Въобще имам
чувството, че продължаваме да вървим по коловоза без сянка от усилия за
промяна, за което се дискутираше толкова много преди конгреса. Сега и проф. Стоилов има гражданска смелост
публично да афишира мнението си, което според мен заслужава адмирации и оценка
по достойнство от ръководството на Партията. Още повече , че са малко хората,
които открито изразяват своето мнение . Смятам, че се изгуби достатъчно много
време за да се осъществи на дело промяна в БСП и времето става още
по-недостатъчно за да се отпуши енергията първо на социалистите и съмишлениците,
а после на по- голяма част от обществото за да заеме социалистическата партия
мястото на първенстваща сила. Смятам, че констатациите на проф. Стоилов за това
, че има разминаване между резолюцията на конграса и управленската програма не
са на празна почва, като се има превид политиката, която провеждаше тройната
коалиция с министър председател социалиста С.Станишев, с което се увеличиха
неравенствата в обществото. Тази политика продължи и ГЕРБ със засилени ултра либерални
отенъци. Какво искат сега редовите социалисти и съмишленици? Сега социалистите
искат да имат гаранции от ръководството на Партията, че това няма да се повтори,
а политиката ще се промени радикално при една изборана победа в интерес на
средният и дребният бизнес, на повечето българи. Съмнението идва от това, че същите хора ,
които провеждаха политиката на тройната коалиция сега изразяват други по-леви
позиции. Можем ли в такъв случай да
имаме пълно доверие. И точно това поставя имплицитно като въпрос без да го
изразява словестно проф.Стоилов сравнявайки текстове от резолюцията с
управленската програма. Нищо чудно в бъдеще някой за да оправдае провежданата
политика да се позове на резолюцията, като фундаментален документ. Оставям
настрана небезизвестния факт, че в много случаи делегатите на такива големи
форуми като конференции и конгреси често гласуват по инерция предоверявайки се
на ръководствата. Затова ако тези ръководства действително искат да променят
нещата, следва да се отнасят по-добранамерено към всяка критика продиктувана от
загриженост и да не лепват поредния етикет за задкулисни действия и обвинения
от времето на ранния авторитаризъм на миналото столетие.
Впрочем не е само на този въпрос,
поставен от проф. Стоилов следва да се даде смислен отговор. Много социалисти и
симпатизанти, представители на гражданското общество, на неправителствени
организации, чакат официалната оценка за политиката на БСП през целия преход и каква
отговорност ще понесат онези политици, които ликвидираха българският
индустриален капитал, съществуващата организация в селското стопанство,
загубата на редица пазари, осъществените редица приватизационни сделки, където
държавата е ощетена и поради всичко това сега вместо в бюджета да идват приходи
в по-голяма част от икономиката цялата тежест да пада върху данъкоплатеца. В по-
ново време поведението на депутатите социалисти при приемането например на
декларацията за възродителният процес предложена от Иван Костов. Приемането на
закона, с което се приравняват разузнавачите работили веотдайно за България с
доносниците. Всички тези и други въпроси бяха поставени преди и след конгреса,
но до сега няма задоволителен отговор. Нищо съществено не се прави по
организационното състояние на Партията, въпреки, че на всички е ясно , че така
не може да продължава. Младите хора няма да дойдат в кварталите. Това няма да
се промени докато продължаваме да оценяме случващото се с възрастовият състав
на БСП с успокоителната оценка, че такъв е и възрастовият състав в страната. Има
и много други въпроси, за които се изисква желание за добрнамерен човешки
диалог, не от позицията на всезнайковци, а на разбиращи политици. Докато това
не се случи ние ще се занимаваме с „хартиени“ проблеми по точното опрерделение
на известен автор и бивш телевизионен водещ. Сега ще чакаме изборите за
президент на ПЕС и дано този пост се заеме от българина С.Станишев, след това
ще очакваме развитието на дебата кой ще го наследи и най накрая може отново да
подискутираме за това какво е написано и какво би трябвало да съдържат партийните
документи. Не , че това не е важно, но едно е да искаш, друго е да можеш, трето
и четвърто е да го направиш както е казал един известен български писател.
Георги Минчев
Г.Бургас
