КРАЯТ НА ПРЕХОДА

Озаглавих така тази публикация със съмнението дали това ще се случи или отново ще бъдем в капана на илюзиите, още повече че много автори посочват , че нашият български преход вече е завършил. Оказва се, че реалността е по-пъстра и е прав онзи мислител, който казва за историята , че е „по-хитра“ и отново сме на кръстопът, в точката на бифуркация. В общественото пространство за кой ли път се появява съмнението дали няма да се повторят процесите от началото на прехода преди 30 години, когато многолюдни митинги също искаха повече демокрация и свобода. Това се случи и след това, когато също се искаше промяна на статуквото. Такива са лозунгите и сега за повече справедливост, против корупцията и демократичен контрол над институциите, да се защити демокрацията с един призив „Долу мафията“. Има и нюанси рaзбира се, че този призив идва и от президентската институция и не е без значение как ще се развият процесите. На първо време всички са обединени, че това правителство трябва да подаде оставка, като условие и надежда за промяна. Медиите информират за разговорите и дискусиите, намеренията на политическите сили и граждански сдружения за първите проекти като какво ще се прави след управлението на това правителство за промяна на статуквото. Има обнадеждаващи предложения, като основният проблем се посочва реформа на съдебната система, начина на избиране на съдии и главен прокурор, което да залегне и в Конституцията, като се иска нейната промяна. Обществото е петимно и за нови хора, несвързани с миналото с друг морал и нравствени качества. Анализатори споделят, че зад тези искания на протестите стоят много млади хора от ново поколение, необременени от политически интриги, добре образовани, с решимост да променят нещата. Това разбира се е съществено условие за успеха за по- добро бъдеще. Но веднага следва и другия въпрос, че така е било и преди. Големи надежди, колосална енергия за промяна, но статуквото е стабилно, сменят се само персонажите и се правят козметични изменения. По същество това се случва и с протестите по света, без ясна програма и субекти с реална визия кое звено от веригата трябва да се вземе за да се изтегли цялата верига, метафорично казано. Дали е достатъчно само да се подобри капитализма или е дошло време да се смени не само модела, но и системата в основата на която стои икономическата проблематика. За съжаление и сега,както преди,политически лидери на партии от дясно и от ляво говорят само за смяна на модела без да се реформира съществено икономическата основа, за един капитализъм с човешко лице.

Тези въпроси съм засегнал преди две години в моя публикация в издадената ми книга „Пулсът на времето“, които смятам че са актуални и днес.