ОТНОВО БСП СЕ ГЪРЧИ

Това не е изненада за трезво мислещите и градивно критично настроени социалисти и симпатизанти, защото всички добросъвестни анализи през изминалите четири години показваха , че ако не се вземат необходимите нерки има голяма вероятност  да се да се получи тази ситуация,  в която попадна БСП сега. Не знам дали това ще се признае. Далеч съм от мнението на някои, които имат известно основание да смятат, че към това състояние на БСП се е подхождало съзнателно за да се докаже тезата, че съвременното развитие  изисква някаква форма на коалиционно управление или  обединение около изпълнението на програма. По- достоверно е  потвърждението за сетен път, че хода на историята не зависи само от рационалното мислене, а без да ги изброяваме,  от множество фактори свързани с човешки характеристики. БСП  не е извън тази парадигма. Въпреки всичко, като основна политическа сила в лявото пространство, от нея зависи каква тежест ще има левицата не само в българското общество, но и в европейското ляво движение. Затова нека не ни учудва, че  всички  на които не е безразлично бъдещето на Социалистическата партия са  малко по -критични към нейната политика. Както кратко, но точно се анализира  настоящата ситуация в рубриката „Няколко думи“ /“Дума“  21 май /  действително трябва да кажем „Попътен вятър“на новото правителство, но същевременно да посочим  тези подводни камъни с които то може да се сблъска. А това означава да се предпази и левицата от повтаряне на грешките от управлението на бившата тройна коалиция. Действително за „Коалиция за България“гласуваха повече 200 хиляди избиратели в сравнение с миналите парламентарни избори, но това не е достатъчно за да се изпълнява програмата на БСП. Има опасност отново да се загуби доверието и на тези  избиратели още повече че сега ситуацията е друга в сравнение с 2009 година. След управлението на ГЕРБ основано на идейните постулати на новите либерталианци , на крайности във финасовата политика пренебрегваща социалната стабилност, обществото ясно изрази недоволството си с масовите демонстрации сравними с началото на промените през 1990 година. То даде безапелационна оценка на т.н „преход“. Това предпоставя, че следващите политики не могат да повторят вече прилаганите досега. Избирателят не само на БСП е вече друг. Това показа не само ниската избирателна активност, около 50% от имащите право на глас. Много други ляво ориентирани гласоподаватели включително социалисти и симпатизанти на БСП гласуваха за ляво- центристки формации, които не успяха да преминат бариерата от 4% и не можаха да влезат в парламента. Показателно за олевяването на избирателите е , че традиционните десни партии, тези които извършиха „прехода“, останаха извън парламента. Сега какво се вижда на хоризонта. Според досега пубикуваната информация новото правителство на Пламен Орешарски ще има минимум програма до края на годината, след това средносрочна и дългосрочна програма до края на мандата. Още в намеренията за минимум програмата се изключват прилагането на прогресивното подоходно облагане и отпочване стрителството на АЕЦ „Белене“. Те остават за по-късни решения.  Мотивите са най-различни, но е видно, че това зависи от поведението на парламентарните сили подкрепящи правителството, основно ДПС , а то не е еднозначно.  ДПС е праволинейна, изпълняваща програмата си партия на либерална основа.  АТАКА се обявява против всичко и всички определяйки се като патриотична партия, която единствена мисли за народа. Трябва да се признае обаче, че много от постановките в тяхната програма са верни и попадат на благодатна почва, завладяват не малко избиратели. Същото се отнася  за Националният фронт за спасение на България и други формации с  приемливи предложения имащи допирни точки с програмата на левицата. Друг е въпроса, че в динамично развиващия се глобализиран свят все повече се налага нуждата от европейска интеграция на равноправна основа като условие за преодоляване на кризи и просперитет. Освен интегритета нищо не пречи новото правителство много по-добре от ГЕРБ да се ориентира в геополитическата обстановка и наложи сътрудничество с Русия, страните от БРИКС и Китай като най -динамично развиващи се икономики, същевременно прилагане на най- добрите социални европейски практики, различаващи се от северно- американския модел. БСП следва да се ръководи от основополагащите принципи на солидарност и справедливост. Подводните камъни пред правителството винаги ще се появяват, ако се пренебрегват тези принципи единствено заради участие във властта. Независимо от всичко олевяващото българско общество ще намери своята инстутиционалност. Добре ще бъде това да е БСП. Условие за това е създаването на условия за  участие на гражданите при вземането на решения за собствената си съдба. Положително е , че новиият премиер  провежда консултации с извън парламентарни формации за да се включат в програмата удачни предложения. С кои ще има срещи и  кои  предложения ще се приемат зависи в най-голяма степен от вижданията на премиера и неговия екип. В публичното пространство редица автори го определят като технократ приемлив и за дясно мислещите. Ясно е за сега от негови интервюта , че той не е променил убежденията си и приемането на длъжността премиер на България  за него е най- голямото професионално предизвикателство. Във всеки човек е заложена способността да се развива като личност и усъвършенства професионализма си, за да подкрепи например като приоритет  общото благо. Факт е обаче, че с дейността си като финансов министър на „кабинета Станишев“ нямаше големи симптоми за това. Дано сега кризисното положение в Европа и у нас като следствие от прилагане на крайни неолиберални политики бъде мотив  за други решения. В програмата още сега могат да се включат конкретни мерки за промяна в избирателния закон и то не само в частта за електронна обработка на документи, а даване на по-големи права на гражданските сдружения, неправителствени организации и други . Изборите показаха , че е наложително да се намали прага от 4 процента за партии и коалиции за влизане в парламента, да се свали прага на избирателната активност за признаване валидността на референдумите. Една от причините за липсата на достатъчно доверие в политическите партии при сегашните избори е спускането отгоре на кандидат-  депутати като избирателя се поставя в пасивна позиция без да може да променя нещата. Не приемайки  поведението на кандидата, единствената възможност е да не гласува за политическата сила. Тук става въпрос за политическото , а не за криминално поведение през изминалия мандат. И не само това. Отзоваването на депутати също е наболял въпрос. Без убедителен отговор остават и редица въпроси вълнуващи социалистите и симпатизантите, гражданското общество за целия „преходен“ период и ролята на БСП. Причините за криминалната  приватизция, нарушаването на основните принципи за солидарност и справедливост с прилагането на икономическата и финансова политика, безпринципно отминаване и завоалиране на истината например за възродителния процес с приемането на прословутата декларация на Народното събрание от 11.01.2012 година, с която възродителният процес се приравнява на етническо прочистване, приетият закон с който се принизява ролята на българските разузнавачи през авторитарния период. Много са въпросите за активното участие на  художествено -творческата интелигенция,за нейната подкрепа на левицата, но не на „интелгенти“, които въобще, априори мразят комунистите независимо от техния принос в антифашистката съпротива и стротелството при държавния социализъм. Трябва отчетливо да се каже на тези хора, някои от които са депутати от“ Коалиция за България“ в новия парламент, че действително БСП се е променила, че тя е отхвърлила догматичните постановки на сталинизма, грешките на живковизма, но не може да се откаже от героите на съпротивата срещу фашизма, че винаги ще признава за най- успешен  социалистическия период в социално- икономическото развитие на България, за което говорят статистическите данни на ООН и анализите на световно известни икономисти. В морален аспект Социалистическата партия ще залага все повече в защита на общественото благо и без да отхвърля индивидуализма ще се бори против егоизма и себеустройването за сметка на обшеството. Сега много се говори за укрепване на държавността, за новата роля на държавата за развитие на малкия и средния бизнес, като основа на обществото. Когато се каже „бизнес“в съзнанието преди всичко се появява образа на бизнесмен от когото зависи всичко- от повишяване на доходите до провеждане на адекватна социална политика. Даже и в настоящите дискусии, с представители на левицата, се завоалира значението на другата не по-малко съществена страна- труда. Не намират  достатъчно публичност каква част от добавената стойност има  заплащането на труда,  достатъчно ли е мотивиран човек за ефективен и качесвен труд. Посочва се , че трябва да има растеж на икономиката за да се вдигнат доходите. Но не се отбелязва , че благата  от този растеж трябва справедливо да се разпределят за да се преодолява бедността и неравенствата. Данните и сега показват , че това не се случва.  Отново се намират непреодолими пречки за прилагането на нова данъчна  система. Нищо не пречи и в минимум програмата на правителството „Орешарски“още сега да се постави началото за решаването на този въпрос.  Но изглежда, предложенията на ДПС за оставането на т.н плосък данък съвпадат с професионализма на новия министър- председател.  Въобще, ако БСП иска да отговори на очакванията на по-голяма част от обществото, да засили влиянието и доверието към себе си, в програмата трябва да залегнат конкретните първоначални задачи за успешното бъдещото стратегическо развитие на страната. А то минава чрез последователни стъпки за ляв завой в политиката. В противен случай неминуемо ще дойде момент, а той няма да бъде далеч, когато БСП трябва да решава принципно въпросите и  не може да  оправдава тяхното отлагане, с “насипното състояние“ на държавата, както се прави сега. Тогава ще бъде още  по-трудно да се получи доверието на обществото, БСП да провежда своята политика и изпълнява програмата си. Може да се случи антропологична катастрофа по метафоричния израз на известен наш историк. Такъв сценарий  не е невъзможен, затова новото правителство“Орешарски“ и политическите сили, които го подкрепят ясно трябва да определят своите приоритети  отговаряйки на очакванията на все повече ляво ориентиращото се гражданско общество.