Удачно е да се направи сравнение
за интелектуалния дебат, връзката между философия и политика в Европа преди и
след Втората световна война с настоящето
състояние на Евроейския съюз. Преди Втората световна война през 1935 година доклад
на тема „европейски дух, философия и европейско човечество“ изнася Едмунд
Хусерл, витае вярата в духа на Европа изграден от философията на Платон до наши
дни. След Втората световна война между 1
и 15 септември 1946 г. в Женева се провежда първата международна среща с
участието на Жан Старобински, Жан Вал, Карл Ясперс, Георг Лукач, Морис Мерло
–Понти, Люсиен Бенда, Жан Гаено, Жан Лескюр, Дени дьо Ружмон.В „Дискурсът за
Европа“ изд. Дом на науката за човека и обществото, 2013 г.се твърди, че на срещата цари духа на
травмата след войната и в синтезиран вид с извода на Жан Старобински, че „Анти
Европа е в Европа, а не извън нея“. Проект за Нова Европа след войната като
федеративен субект предвиждат Хитлер и Мусолини. Оказва се, че и създателите
на Европейската общност Роберт Шуман и
Жан Моне са далеч от философските идеи и
като геополитически проект тя е плод на усилията на
Труман и Сталин. В съвременния ЕС витае духа на „евроатлантическите ценности“ без да се анализира какво означава това от
философска гледна точка и е видно, че
има сериозни противоречия, които предполагат да се извършат дълбоки реформи. Съюзът да
бъде реконструиран, както справедливо се отбелязва в публикацията на Фредерик
Лордон „Да излезем от европейската безисходица“, Монд дипломатик, 20 март 2019 г. Определено може да се каже,
че и сега звучат актуално думите на Жан Старобински „Анти Европа е в Европа, а
не извън нея“. Философи и икономисти, не само от левия спектър, са единни в
изводите си, че ЕС е в сериозна криза и тенденцията е тя да се задълбочава, че
духа на онази Европа от Просвещението е
изгубен и трябва да се възроди с един нов договор между гражданите и държавата,
където ще залегнат принципите на действителната демокрация деформирани в западащия неолиберален капитализъм. Да се осигури
участието на всеки в решаването на съдбоносни за него въпроси както в
обществения живот така и в икономиката непосредствено в производството,
преодоляване на силно централизираната парична политика и лишаването на
местните органи на властта народно събрание, парламент от основни въпроси на
финансовата и икономическа политика
причина за което са приетите европейски договори обслужващи определени
групови интереси и отделни държави. За съжаление такъв интелектуален дебат не
се води дори в предизборните кампании, а вниманието на политици и медии се
насочва към второстепенни проблеми предимно от електоралната политика. Смята се
например, че въпросите за представителната и пряката демокрация не са предмет
на теорията и идеологията въпреки, че вече две години у нас се провеждат
нескончаеми избори и демокрацията стига само до урните с пускането на
бюлетината като се увеличава процента на негласувалите и подкопава
легитимността на властта. Не намира място в интелектуалния дебат
проблема с утвърждаване на демокрацията в икономиката, производството освен чрез
участие на работниците и служителите в управлението, но и придобиване на
колективна собственост на капитала,средствата за производство, справедливо
разпределение на печалбата за което има превъзходни разработки и на български
автори. Учудващо е, че левиците забравят примери от историята като Парижката
комуна от 1871 година просъществувала няколко месеца, но доказала на практика
що е диктатура на пролетариата не само като
насилие, както е популярно да се смята, а като решаване на редица социални
въпроси за мнозинството граждани, възможността за отзоваване на народните
представители по всяко време и оценката на техния труд в съответствие със
заплащането на работника. Сигурно това са съществени причини тази първа власт на труда в историята
на човечеството да е удавена в кръв с разстрела на последните комунари на
гробището Пер Лашез. Незаобиколим фактор в интелектуалния дебат е марксизма, но
не онзи догматизиран марксизъм популярен сред широката общественост при който
научните стойности са заменени с политически лозунги и вяра за който големия
наш философ проф. Добрин Спасов има великолепен анализ в стихотворна форма начало
на книгата му „Догматизъм и антидогматизъм във философията“ издадена в
далечната 1984 година, но актуална и днес.
Догматизповед
Аз бях тогава войнстващ догматик,
сега съм просто....“изпращяла
ряпа“,
но мога на просташки прост език
да ви разкажа спомена натрапчив,
как силно се напъвах с боен вик
да ви громя, да властвам и ...да
лапам
и колко по-голям бях католик
от всякакъв и всеки римски папа,
как даже и Маркс да би ми се явил
със своята борба за хуманизъм,
аз непременно бих го обвинил
в „антипартийност“и в „антимарксизъм“...
Да, бях тогава войнстващ догматик
(не бях тогава „изпращяла ряпа“)
далеч на изток и ...дори на запад
Анализът продължава с предупреждението,
че може да се злоупотреби с обвинението в догматизъм, да се отхвърлят стари
истини с нови заблуждения и най-страшното „догматизма“ да се използва като
синоним на „марксизма“. Пророчески слова като виждаме сега как тази тенденция
продължава да се развива от учени и политически лидери с изразите, че
„марксизма“ са го преживели, познават го от практиката, действителния живот в
Съветския съюз и другите страни от т.н реален социализъм наименуван по-късно
държавен социализъм, поради тази причина го отричат и няма смисъл отново да се връщат към него като научна теория.
Забравя се, че този въпрос за научната стойност на марксизма отдавна е разрешен
с изпълнението на „мега проекти“ с издадени от световни академии на повече от
сто тома и съхранили огромното творческо наследство на Маркс с още хиляди
ръкописни страници очакващи своя изследовател. И съвременната история потвърждава
правдивостта за капитализма, стремежът към милитаризация и огромни печалби, да
осъществява своите интереси и господство чрез политически натиск и войни, още
една причина марксизма да се недолюбва от своите отрицатели приемаайки, че войните
винаги ще съпътстват човечеството. Но колелото на историята се върти и се
изменя динамично ситуацията в света, противоречивата обективна действителност изисква друг поглед на ставащото и други решения в
международен и особено във вътрешен план за преодоляване господството на
капитала над труда, повече хуманизъм в отношенията и разгръщане творческите
възможности на човека каквато е същноста на марксизма. С изменение на отношенията
в обществата се изменят и отношенията между държавите, когато печалбите не ще
бъдат цел на всяка цена обсебни от отделни личности и корпорации добили огромни
финансови средства повече от бюджетите на отделните страни и стремящи се да изместят функциите на държавата. Експлоатацията
на природните ресурси да бъде под строгия контрол на суверенни държави в
интерес на народите, когато ще отпадне по принцип необходимостта от такова средство като
войната и предимство ще има солидарността и взаимопомоща в обективно
глобализиращия се свят. С промяна, реконструкция не по вертикала, а по
хоризонтала ЕС има потенциал със своето културно, образователно и технологично равнище
да бъде водещ фактор в новия многополюсен
свят без хегемон или ако има такъв ще бъде със съвсем други функции не да
господства и експлоатира, а да утвърждава равноправни взаимоотношения за
развитието на всички. Казват, че Христос е първият комунист роден от
раннохристиянския свят и негови ще бъдат последните думи в историята. В
интелектуалния дебат ще се преплитат множество идеи за нови политики, но трябва
да се признае, че Маркс в своето
творчество с помоща на материалистчската диалектика и логика разкри
механизмите за експлоатацията на човек от човека и реалната възможност за друга
социологическа система, която ще даде простор
за творческото му равитие. Всяка страна в този нов свят ще живее със своите традиции, обичаи ,
културно наследство, но за нейния просперитет ще се прилага и нещо универсално
от марксизма творчески развит в съответствие с реалностите, каквато е практиката
в Китай и към средата на века социализма
с китайска характеристика да прерастне в хармонично развита социалистическа
държава.
