ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

 

Това е заглавие, което стоеше дълго време на вниманието като тема за следваща публикация, но както често се случва не винаги се намира верния подход какво трябва да включва, да се открои онова което най-добре свързва миналото с настоящето, историческите факти със съвремието, кое е главното и същественото от широкия спектър на изследване. Колебанието идва дали само историческите факти са достатъчни за да се обяснят явленията или е необходимо да помогне и литературата за което съм писал в уводните думи  на втората ми книга  „Бързеят на времето“, че един художествен образ или мемоарен трактат могат да осветлят събития като допълнение към фактите на академичната наука за да се открои по-добре и се разбере историческата истина. Съвестната публицистика не би се отказала от такъв подход да спечели доверие, като се потопи в духа на времето /по Хегел/, което за съжаление все по-рядко се среща в комерсиализирания ни свят. Удоволствие е да се четат наши и чужди автори, журналисти,  които не спестяват истината въпреки политическата конюнктура, не робуват на егоистични лични и групови интереси. Често залагайки  собствената си кожа стават неудобни за издатели и главни редактори, собственици на медии, уволнявани и съдебно преследвани, дори с лични заплахи за физическо унищожение  не намират необходимата законова защита. В историята винаги се създават и сили на съпротива, с което не се губи вярата в справедливостта, надеждата че не всичко е загубено и ще възтържествуват исконни нравствени и морални норми заложени в историческото развитие. Едно от най-важните неща, когато се говори за история и съвременност е да се помни като аксиома, че  настоящето има корени в миналото, което не се споделя дори от хора на науката, които смятат че трябва да започнем на чисто, без да замърсяваме настоящето с минали събития. Това е удобно и за политическата класа да обсебва в свой интерес историята и селектира всичко което не отговаря на нейните интереси. Въвлечени във водовъртежа на избирателни кампании вече две години в общественото пространство, малко е да се каже никак, не намират място проблеми архиважни за съществуването ни без решаването на които е невъзможно постъпателното ни развитие, което е свързано и със спомняне на минали събития. Маркс допълвайки Хегел твърди, че историята се повтаря два пъти един път като трагедия и  втори път като фарс, но и тогава трагичното не изчезва, видоизменя се и винаги напомня за себе си в настоящето, например  с хипер инфлацията, фашизма, войната и опитите за нов световен ред през 20 те и 30 години на миналия век в САЩ и Германия и борбата на съпротивителните сили в една среда на крах на икономиката и нормалния социален живот, което напомня сегашното състояние на колапс на неолибералния модел заложен през 80 те години на миналия век, признание и от представители на глобалния капитал провеждащ ежегодните си срещи в Давос. В основата на тези събития тогава и сега са едни и същи архитекти, банкерите от Уолстрийт и Лондонското Сити, „онези с пурите“ по образния сполучлив израз на мой познат. Непосилните репарации за Германия след Първата световна война, отнемането на колонии и територии, паричната политика водена от Великобритания от сили имащи план за глобално господство води до невиждана инфлация, когато един хляб е еквивалент на милиони марки, сполучливо изобразено с една снимка на германец с количката пари. В такава среда  се ражда нацизма. Малко се говори обаче за съпротивителните сили в онзи период от Германия, САЩ и Русия след Октомврийската революция от правителството на Ленин, приетият договор за сътрудничество между Германия и Русия в Рапало Италия през 1922 година под ръководството на външните министри на Германия Валтер Ратенау и на Съветска Русия Георгий Чичерин като се дава глътка въздух с опрощаване на  дълговете и отказ от териториални претенции, икономическо сътрудничество и добронамереност в отношенията между двете страни. Хитлер и нацизма не би бил във възход ако Германия бе под управлението на генерал Курт фон Шлайхер подкрепящ договора от Рапало, съперник и последно препядствие на Хитлер към канцлерския пост. За този период историята свидетелства, че след победата на Шлайхер през 1932 година Хитлер е в депресия, готов за самоубийство, но съживен от будна кома с финансовите инжекции на Уолстрийт става канцлер през януари 1933 година, използва като повод умишления палеж на Райхстага,  обявява извънредно положение и  започва вакханалията, потъването на Германия в нацистката нощ. Никому неизвестния ефрейтор става Фюрер на германския народ осигурил подкрепата на нацистката партия от индустриалния капитал с обещанието за милитаризация и големи печалби. Както в Европа се създават условия за възхода на фашизма  така и в САЩ по време на голямата депресия 1929-33 година  почвата е благоприятна с увеличаване на безработицата над 30 %, загубени спестявания, срив на производството и галопираща инфлация. Популярни стават ирационалните идеи, като Хитлер търси причините в  еврейството, расата с неговото „няма класи има раси“, а в САЩ и Канада е на мода евгениката, определянето на хората на пълноценни и непълноценни по биологичен признак. В пресата се тръби, че корпоративния фашизъм е решение на всички икономически проблеми. Когато трябва да се реши въпроса за глобалната власт на фашизма кризите са повод да се увеличи властта на независими от правителствата централни банки, националните държави да се лишат от възможност да регулират паричната политика. Това се случва тогава, случва се и сега с опитите за централизация на финансовата система, приемане на еврото като единна парична единица. Историята показва, че когато фашистките движения губят инициативата и съпротивата надделява се прилагат други мерки, тероризъм и убийства. През юни 1922 година е убит Валтер Ратенау архитекта на договора от Рапало след това забравен не се реализира, убити са редица германски политически активисти от тайни терористични организации паравоенни нацистки формирования. Извършва се опит за покушение срещу Франклин Д. Рузвелт през 1933 година за неговият стремеж да ограничи финансовият капитал и ролята на банкерите в политиката, банките да функционират като институции за възхода на икономиката в интерес благосъстоянието на народа, а не на спекулативния капитал и олигархията. Звучи съвременно нали. Рузвелт го спасява  случайността, но  със сигурност това убийство щеше да промени хода на историята, което се случва след неговата смърт през април 1945 година. Подобна е съдбата на президента Уйлям Хардинг подкрепил през 1920 година търговското споразумение между  САЩ и  Съветска Русия за милиарди долари, радетел на добронамерени отношения с готовност да признае Съветската държава, умира през 1923 година  според хипотезата след консумацията на „лоши стриди“ без да е направена аутопсия. След „легалния преврат“ в Германия е отстранен генерал Шлайхер и на ход е диктатурата на Хитлер като в периода до 1934 година,“ноща на дългите ножове“ и след това са убити стотици германски патриоти. Безброй са примерите и в съвременността, убийството на президента Джон Кенеди през 1963  година като причина, без да се афишира официално, конфликта с Военно-промишления комплекс и намерението му държавата да придобие правото да печата зелените банкноти/доларите/ а не частните банки на Федералния резерв. Не сме далеч от мисълта, че  Муамар Кадафи бе убит с инвазията на НАТО в Либия защото предвижда да изгради нова регионална валута. Убит е чилийският президент Салватор Алиенде, по-рано Патрис Лумумба. Стотици са опитите за убийството на кубинският лидер Фидел Кастро и други политически лидери, да не споменаваме Нелсън Мандела и други осъдени на дългогодишен затвор борци за национално освобождение от Африка, Азия и Латинска Америка. Запазена марка са опитите за преврат и назначаване на васални правителства изпълняващи безпрекословно волята на финансовия капитал. Известни са саботажите на Уолстрийт  срещу „Новия курс“ на Рузвелт, стремежът на „Американската лига на свободата“ за нов световен ред и участие в глобално фашистко правителство  и по този повод фразата на Рузвелт „ някои говорят за нов световен ред, но той не е нито нов нито ред“. Ако се пренесем в съвремието в общественото пространство също се говори за нов световен ред, за „нулиране на историята“ глобалната власт на финансовия капитал и хегемонията на САЩ под воала за правата на човека и демокрацията. Свидетели сме на финансовата помощ, милиардите долари и евро от радетелите на „евроатлантическите ценности“ от САЩ и Европейския съюз, на онези сили с неофашистка идеология получили достъп до властта чрез преврат през 2014 година в Украйна станала държавна политика. Оказва се, че подготовката на случващото се сега в тази страна е започнала отдавна особено след отделянето от Съветския съюз  и всичко е било под фалшив флаг включително и приетите Мински споразумения с гаранти Франция и Германия, което е причина за крайните решения на Руската Федерация да обяви през март 2022 година специална военна операция за денацификация и демилитаризация, която за съжаление се съпътства с хиляди жертви от двете страни. Печално е, че ЕС се включва в този злокобен хор на яростна русофобия сравняваща се с омразата на нацистите към евреите в годините на Втората световна война. След краят на войната идеята за нов световен ред отново се възражда на основата на плана на Хитлер и Мусолини за Европейска общност като федерация на всички нации. Първият председател на Европейската комисия е Валтер Халщайн /1958-67г./ нацист- юрист, архитект на правната рамка на новата Европейска общност. Тайният щаб към НАТО,  мрежата „Гладио/Gladio/, меча на Европа  е сформиран в Париж още преди  официалното обявяване на организацията през 1949 година, по-късно центърът на тази  структура се премества в Брюксел и сега  могат да се видят в действие тези паравоенни формирования на територията на Украйна. Резолюциите на Европарламента за равнопоставеност на вината заедно със Съветския съюз за Втората световна война чрез грубо изопачаване на историческите факти, наскоро обявяването на Руската Федерация за спонсор на тероризма и деветия поред пакет санкции срещу нея, агресивното говорене и създаване атмосфера на недоброжелателност с призивите от официалния представител на Европейския съюз отговарящ за външната политика  проблемите да се решават на бойното поле говорят, че нищо старо не е забравено и нищо ново не са научили наследниците на метрополиите, останали сега само с отломки от колониалните си империи. Не могат да се обяснят по друг начин опитите на Еврокомисията да налага преразглеждане на т.н Истанбулска конвенция и по всякакъв начин да се заобиколят  конституционни решения на легитимни органи на суверенни държави. Оказва се, че денацификация и демилитаризация, дълбоки реформи е нужно да се проведат в самия ЕС услoвие за неговия просперитет чрез създаване на съюз и структури не по вертикала  а по хоризонтала, не федерация по плана на Хитлер и Мусолини,  а асамблея на суверенни нации с възможността за собствена парична политика, което предполага отхвърляне на единната валута еврото и договорите от Маастрих и Лисабон облагодетелстващи определен вид икономически политики, изгодни за определен вид групови интереси по думите на известния френски икономист, финансист Фредерик Лордон. Паметен, в отрицателен смисъл, ще остане в историята израза на финансовия министър на Германия, че демокрацията не може да променя договори, по време на лявото правителство на „Сириза“ и хилядните демонстрации с гръцкото Охи/не/ на убийствените реформи предложени от Тройката /Международен валутен фонд, Европейска централна банка, Европейска комисия/. Сближаването и сътрудничеството между народите може да продължи като се разширят възможностите на съществуващите и създадат нови органи в културната и образователната сфера, за разпределение на финансовите средства и увеличаването им за инфраструктурни проекти, преодоляване на дълбоките диспропорции в развитието на отделни райони, решаване сериозните проблеми на анклавите от емигранти в почти всички развити страни от съюза. Социологически изследвания показват все повече дълбок разлом между политиките на управляващите, нуждите и желанията на мнозинството от европейските граждани. Това са архиважни проблеми, които следва да бъдат на вниманието на левиците на местно и европейско равнище. В противен случай Европа ще се превърне в придатък на Американската империя, каквито са тенденциите и ще се повтори историята  с Британската империя на смяна на местата със САЩ, нейна бивша колония.

ОТНОВО ЗА ВОЙНАТА

 

Читателите сигурно се досещат, че не става въпрос въобще за това състояние  наречено война, за което особено младите поколения научават от историята. Човечеството е преживяло от древността до наши дни безброй войни винаги на по-висок етап в съответствие с технологическото развитие с милиони жертви, например през Втората световна война с над 60 милиона - 27 от които  от Съветска Русия и след това в края на войната хилядите загинали от атомните бомбардировки на САЩ над японските градове Хирошима и Нагасаки. Могат да се посочат още редица примери и въпреки това има автори и за съжаление учени, че това е нормално състояние, неразделна част от човешката история и не трябва много да се тревожим, а да посрещаме спокойно и това ще продължи в новите условия срещу световната олигархия, истинските подпалвачи на военните конфликти. Може би се пропуска един момент, че една гореща война в съвременността, в ядрения век може да унищожи човечеството и няма да има победител, което е въпрос на размисъл, способност която не всеки има. Става въпрос за настоящата война в Украйна, наречена в началото Специализирана военна операция за демилитаризация и денацификация, спасяване от унищожение на етническите руснаци в Донбас и Луганск и политиките на управляващите в Украйна след преврата през 2014 г. възпитание на омраза срещу всичко руско и реална подготовка за военни действия срещу Руската Федерация. Но колкото повече времето минава ясно се открояват основните причини посочени във великолепното интервю на бившият разузнавач ген.Тодор Бояджиев от 15 октомври т.г по БНР в рубриката „Говори сега“ където  казва, че за руснаците това не е война за възстановяване на Съветския съюз или за връщане на територии, а за независимост. За някои това може да е странен извод, но ако проследим същината на нещата в тяхното развитие ще се окаже така, че това не е война с Украйна, а война на Русия в Украйна със Западните държави, които имат съвсем други цели. Ще цитираме част от това забележително интервю със своя анализ, включващ не само този въпрос, а по-цялостен поглед предшестващ  ситуацията: „Преди 30 години  Западът наложи на руснаците колониална система и в Русия възникна колониална култура. Русия трябваше да стане суровинен източник, а не като велика сила и именно от това сега руснаците правят опит да се откачат. За съжаление се опитват да го направят по военен път. Отказаха им да преговарят. Просто не им оставиха избор“. Няма да правим анализ защо се стигна до тази крайна мярка за защита, ще споменем само, че след краха на Съветския съюз новите властимащи в Русия в резултат на криминалната революция не разбират или не искат да разберат двуличието на онези, които дълго време наричат „партньори“ и считат свои наставници американските експерти. Може би войната ще принуди да се промени стопанския и финансов модел на създадения олигархически капитализъм. Ако обърнем поглед в историята през вековете Русия винаги е била цел като суровинен придатък, добре описана в книгата на Борис Кагарлицкий „Периферийная империя“, новото издание 2020 г. включваща и процесите от 90 те години на миналия век и след него. За да разберем настоящето трябва да погледнем в миналото, когато колониалната система се налага още в началото при утвърждаването на капиталистическите отношения през 17-18 ти век и Русия не прави изключение да остане своеобразен остров без да е включена в икономическото развитие на света. Не може да се оцени вярно ситуацията ако не се приложи материалистическата диалектиката, измененията в сферата на културата и съзнанието да се обяснят с технологичната модернизация и географските открития през 15-16 век, когато се раждат новите капиталистически сили в Европа  в лоното на феодализма и  стремежът е не само богатство за самото него, а натрупване на капитал за развитие на производството, причина за вълнообразното развитие на страните от Изтока и Запада, както се случва възходът на Китай и ислямския свят в древността, а следващият период възхода на страните от Запада, Холандия, Великобритания с нейната  Ост-индийската компания властвала и колонизирала света. Векове след това нейните наследници се опитват да прилагат колониални политики и експлоатират природни богатства на завладени територии от периферията, което става и сега  в съвременния свят. Следвайки марксисткия анализ царска Русия е имала всички белези на периферна държава търгуваща със Запада предимно със суровини обогатявайки управляващите, което е видно и сега в Русия и Украйна въпреки  огромната промишлена материално-техническа база наследена от Съветския съюз. Перестройката на Горбачов окончателно приобщи социалистическия свят към световната капиталистическа система като периферия към центъра, бившите метрополии от колониалната епоха. Не е тайна, че с това западните общества преодоляха кризата на капитализма започнала в началото на 80 те години на миналия век, след това кризата 1997 г. отново криза 2008-9 г.,която не е преодоляна досега. Трябва да си зададем въпроса не е ли това причина тези вътрешни противоречия на системата  да се решават с външен военен натиск, санкции и заплахи, което не може да се обясни само с  теориите за цивилизационния избор и самодостатъчността  дори на големи държави като Русия нито с поетичната мисъл  „Умом Россию не понят и аршину общим не измерит“, която често се цитира без да се прави опит историята на Русия да се разбере в контекста на световната история. Сталин  се опитва да продължи с елементи от самодържавието и имперско величие откъсване на страната от световните икономически процеси с формулата за някаква самобитност, строителство на социализма в една отделно взета страна за времето реалистична, но в бъдеще поражда редица конфликти и репресии по причини породени от измененията на икономическата ситуация в света и не води  до продължителна устойчивост на системата, която отново се връща в лоното на световния капитализъм, но при много по-лоши условия отколкото по време на царска Русия по оценката на авторитетни изследователи. Може да е парадоксално и да не се приема основната причина, че в Сталинска Русия от марксизма бе изтръгната научната му същност, взема връх политическото без да се анализират задъбочено реалните процеси в обществото обяснени само с марксистки лозунги. Същите процеси се развиват и в другите страни от социалистическата общност, което следва техния крах, без да споменаваме и целенасочените опити за подривна дейност на глобалния капитал. След развала  на Съветския съюз, когато вече не бе официална идеология марксизма бе окончателно отхвърлен не само в Русия и  бившите социалистически страни, но и от левите партии и движения в Европа, което е основна причина влиянието им да се свива като шагренова кожа, но това не прави впечатление, а се търсят всякакви обяснения далеч от реалностите. Стои  въпроса възможно ли е отново ситуацията да се разреши с откъсване от световната капиталистическа система, която очевидно е в колапс и ако остане непроменена света и отделните държави да нямат светъл лъч за просперитет, още повече да ги постигне пожара на световна война или това откъсване ще придобие обединение на страни в съюзи като Евразийския съюз и други с нови финансови и икономически институции и политики в интерес на всички. Историческият опит учи, че разковничето за успех е заедно със себе си да преобразуваш и външната среда, нов стопански модел в отделните страни и съюзи и промяна на глобалната система.  Военният конфликт на територията на Украйна носи същите послания за преобразуване на световния икономически и финансов ред, който да отхвърли старите колониални политики на грабеж на природни ресурси, което храни системата на капитала. Може би новата система ще се роди без световна война, което не е характерно за минали исторически периоди и пред възможността от ядрен апокалипсис да се ограничи само до военния конфликт в Украйна. Светът не стои на едно място, все повече народите се събуждат и се разбира кои са основните причини за галопиращата инфлация  и обедняването, засилване на противоречията в обществата включително и САЩ породени от интересите на онези 0.01% срещу интересите на мнозинството от гражданите. Да се надяваме, че ще се намери верния път за мирен преход като обективна необходимост за което са нужни и политически лидери с реална оценка на ситуацията в света.        

РЕПЛИКА

 

Вчера четем в една от медиите, че ПП /Продължаваме промяната/ са взели социалната програма на БСП и Нинова била бясна. Ами сега какво правим с лявата БСП. Председателката на Социалистическата партия възложила да се подготви нова програма. Е,има една „Визия за България“, но изглежда не върши работа в динамично изменящата се ситуация, а времето не чака и проблемите трябва да се решават както се казва на коляно, прагматично още повече че в предишната коалиция с ПП социалистите са били гарант на социалното. Нали това бе мотото в проведената наскоро предизборна кампания, но въпреки усилията и очакванията гласовете намалят с 35, 000,  не е беда казват, че това е горе долу същото положение както преди, без да драматизираме. Вероятно на конгреса, който чука на вратата  основния въпрос ще бъде да се даде сносен отговор що е ляво и има ли почва у нас. Интересно е и при ПП-тата. Те продължават да казват, че основната им задача и цел е борбата с корупцията, нулева толерантност. Няма да спорим защото сигурно добре знаят, че такова нещо при финансовия неолиберален капитализъм не може да се случи. Това значи да се ликвидират всички офшорни зони свързани със световни банки и финансовата олигархия, центровете за пране на пари и оттам залязване дейността на стотици неправителствени организации, спиране на финансовата подкрепа за част от политическата класа, академични състави, представители на шоу бизнеса и т.н. Но обещанието си е обещание и те са се заели да бъдат лоялни с избирателите. И така държавата ще плава блаженно и няма да има проблеми с пенсии, социални помощи, здравеопазването и образованието, затова не предвиждат реформи в данъчната система, ще останат с т.н плосък данък от времето на Станишев и Борисов, няма да се строи тоя гьол „Белене“, достатъчна ни е диверсификацията т.е получаването на американски втечнен газ и да има някаква връзка с руския „Газпром“това ще бъде с фирми посредници, малко ще се оскъпи, но природен газ ще има. Такова нещо като неравенства не съществува, не се казва какъв е коефициента "джини" средно за ЕС и при нас. Значи така ще се правят леви политики с десни средства като идеология. В началото на техния възход, „летните протести“ преди  година  основната цел бяха оставките на две личности на министър-председателя  Бойко Борисов и Гешев главния прокурор, по американски маниер и мислене, като се премахне човека и проблема се решава, което напомня на сталинските времена в Русия, има човек има проблем. След като се премина през няколко избирателни кампании се оказва, че това не е най правилния подход. След девиза „Мутри вън“ и вдигнатият юмрук на Президента освен че не са подадени оставки, коалицията ГЕРБ-СДС с нейния лидер сега отново е първа политическа сила и получава мандат да състави правителство. Обективният ход на историята завива наляво и това не може да не се отрази на управляващите десни или леви, експертни или служебни.Това което се предлага за компенсация в доходите намалени от галопиращата инфлация, високите цени на горивата и енергията, на хранителните и други стоки не са само следствие на войната в Украйна и санкциите срещу Русия . Процесът е много по-дълбок и има корени в поредната криза на съвременния капитализъм, дълбоките противоречия в ситуацията създала богатствата на шепа хора на върха на пирамидата, заели възлови места във властта не само в отделната страна, а на глобално равнище, които по всякакъв начин се опитват да запазят властовите позиции и печалбите си. Развитието на капитализма с неговата характерна черта  натрупване на капитал достига границите и няма повече поле за експлоатация на чужди ресурси и територии. Създаденият от векове манталитет на колониално господство проявяващ се и сега  намира все по- мощен отпор от държавите по света. Ако се вгледаме у нас през годините на т.н преход основни собственици са чужди фирми и компании, няма решение на проблема със златодобива, електроразпределителните дружества, Мариците, В и К дружествата и т.н Оказва се, че  причината не е в цървулите и неграмотността, а в келепира, личното себеустройване, васалитета на поредните управляващи с  корени в историческото ни минало, което  трудно се преодолява въпреки плачевните резултати, националните ни катастрофи и незавидното ни настояще като най-бедна страна в ЕС с пословични неравенства и стопяване на нацията. Глобалната криза променя  нагласите на политическите сили. Удивително е обаче да не се виждат измененията в света приемането от все повече страни на други политики за многополюсен свят и суверенитет, анахронизма да се прилагат санкции срещу коя да е страна, което противоречи на обективния ход на историята. Политическата ни класа с малки изключения дори в лицето на новите формации като ПП поставят на дневен ред агресивното говорене, дори обвиняват бившия си ментор Президента в проруски настроения защото се обявил Украйна да не става член на НАТО докато има военен конфликт с Русия. Изглежда в НАТО има ястреби и още по-големи ястреби, а ние пригласяме на последните както винаги по-католици от Папата. Не се знае доколко е спечелила Социалистическата партия в коалиция с други формации с ясно изразени неолиберални политики и подкрепяйки русофобските нагласи на управляващите от Западните страни. И е права председателката на БСП, когато други политически сили отнемат социалното, което не се различава от  разбирането и за лявото, отнема се и палмата на първенството с декларирането, че не е предоставен дори един куршум на украинската страна, което не значи че този куршум не прави дъга и чрез друга страна отива по предназначение. Не сме далеч от мисълта, че от настоящата Левица остава само абривиатурата. Та така, репликата стана малко по дълга, но с очакването, че политическата ни класа, най-умните и авторитетни личности да вземат връх с мъдро решение в настоящата международна ситуация, да  се използват предоставени възможности страната ни да се стреми към неутралитет въпреки членството  в НАТО и ЕС. Някои ще кажат, че това е „дървено желязо“, но нека не бъдем категорични и крайни в решенията. Умереността е признак на зрялост и историята след време ще бъде благосклонна в оценките си за управляващите като не се повтарят грешките от миналото. Да се надяваме !           

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МАХАТМА ГАНДИ

 

Навършват се 153 години от рождението на Мохандас Карамчанд Ганди /Махатма – Велика душа/, Символът на Индия за Национално освобождение и Свобода. Когато искаме да откроим личността, теоретичното наследство и делата на този велик човек изпреварил времето си, неговата философия, идейните възгледи и дела трябва да се върнем назад в историята  и проследим ситуацията, проблемите на  обществата в Европа и света . Това е периода на  Първата световна война 1914-18 преди и след нея, когато Ганди вече възмъжал, роден на 2 октомври 1869 година в Порбанар – Британска Индия, следвал право в Лондон, става адвокат и се връща в Бомбай 1891 година.  След две години отива в Южна Африка с намерение за кратко време, но остава там за дълго - 22 години. Живял извън Индия и опознал живота на Запад, още в Южна Африка той се опитва да приложи своята миролюбива философия, учението за ненасилствена съпротива „сатагряха“ или по негови думи „сатиагра“- въздържане заради истината, която е духът, силата на истината изключваща насилието, една енергия която овладяла масите и може да стане непреодолима сила в борбата за справедливост без да се пролее кръв, а само чрез несътрудничество с колониалните власти какъвто успех има, победа единствено чрез личното страдание. На външния натиск от управляващите се противопоставя не смирението и покорството, а твърдата воля за разграничаване от фалшивите кумири и лъжата обхванала обществения живот. Неговото смело несътрудничество, както посочва Ромен Ролан, е по-близо до насилието на революционерите отколкото „робското спокойствие на вечно приемащите, които са бетона на всяка тирания и цимент на всяка реакция“. Човек възприел тази форма на борба може да пострада физически и социално, да се лиши от придобивки, но да запази истината в душата си и придобие свободата си чрез страданието. Това което е същността на християнството, не случайно Ганди е известен с името „Индийският Христос“ и негови настолни книги са Библията и творчеството на Лев Толстой. Казват, че човек се познава когато започва да говори. Интервюиращи и слушатели на неговата реч посочват, че в първия момент са скептични като виждат един човек слаб, с мършаво лице и щръкнали уши да седи присвит на земята облечен най-просто с груб бял плат и малка шапцица на главата. Но всички съмнения изчезват, когато започва да говори и се разбира, че е стигнал в познанията си до  корените на християнството, че това е един мислител. Неговата мисъл идва от дълбините на душата му и никога не е изкривявана с някакво притворство и тайни, не прави нито един ораторски жест, общува с публиката открито, контактува непосредствено, започва без встъпление и завършва без заключение. След като сподели мислите си и каже всичко спира и се установява в един ъгъл, а в това време има буря от аплодисменти и акламации. Чужд на ласкaтелствата, мразещ празния шум, в същото време се оформя нова статия,  която ще бъде публикувана в неговото списание “Млада Индия“ /Young India/. Силата му е в единството на мисъл, израз и действие, открито е излагал- както той казва- най-смелите си планове без лъжи и измами, нарича себе си „идеен практик“ и това е причината да държи в ръцете си нишките на душите на триста милиона индийци по онова време. Разработва цяла програма за организация при прилагането на несътрудничеството, което включва отказ от всякакви придобивки и награди, почетни длъжности в управлението, неучастие в чужди институции, съдебната власт и образованието. Международните отношения не могат да бъдат други освен както са междуличностните отношения при хората на доброжелателство и любов към ближния, но  в същото време не се съмнява, че докато тази нова сила се приложи представителите на съществуващото статукво ще продължават да я пренебрегват и смятат за утопична, идеалистична, теоретична и непрактична. Ненасилието отхвърля омразата, зложелателството между народите, естествения ход на живота изисква единодействие и сътрудничество между индуси и мюсюлмани установяване на сърдечна дружба индо-мюсюлманско обединение за да може Индия да се управлява сама, целия свят да живее заедно, сътрудничеството и взаимопомоща да вземат връх над  омразата и противопоставянето. Познаващ нравите на Запад Ганди не може да скрие разочарованието си от алчността и преклонението пред Мамона –златния телец-парите, което убива човечността и признава, че Европа не изразява духа на християнството, а е в плен на духа на Сатаната, стига до извода, че науката и материалното благополучие не вървят заедно с морала и нравствеността, че Европа е християнска само по име и след Първата световна война лъжата е повсеместна, под мантията на добродетелността се шири експлоатацията на природните богатства от Великобритания и Франция , петролните полета на Месопотамия, стремежът да се завладее Сирия и дори президента Уилсън не успява да приложи своите известни 14 точки за след военното устройство на света. С прозорливия си ум, когато усилията на политиците са насочени само към материалното благосъстояние без да се утвърждава морала и нрвствеността се създават условия за погубване на душата, тенденции за ново насилие и войни, което е в противоречие с изискването човешкото достойнство да се подчинява на един по-висш закон, на силата на духа. Още тогава прокламира, че е престъпна политическата икономия, която вреди на благосъстоянието на народа или тази политическа икономия, която позволява на една страна да ограбва друга. Ненасилието на Ганди, както той казва, не е насочено към англичаните, нито против Запада, а към установената система, несътрудничеството е насочено срещу материалната цивилизация, алчността и експлоатацията, които я придружават. Заедно с това признава, че в определени моменти и ситуации личността трябва да защити честта и достойнството си, затова трябва да се преодолее страха и се употреби оръжието на насилието, но и в този случай тези които вярват в насилието трябва да се учат да управляват оръжието и имат онази нравственост,  морал и непреклонна воля към добро, стремежът към наказание и отмъщение за стореното зло да се замени с опрощението, че служенето на ненасилието не е само за Ришите/мъдреците/, а за обикновените хора. За Махатма Ганди индийският национализъм не е нито разрушителен, нито едностранчив, нито нападателен, агресивен, а е спасителен и хуманен, като задачата се състои в смяна на управлението при което контролът да бъде в ръцете на народа като външна форма, но истинското преобразуване трябва да стане в неговото сърце. След дълги години на борба национално-освободителното движение се увенчава с победа, като  на 15 август 1947 година Британският парламент приема Акт за независимост и Индия, перлата в короната на Британската колониална империя, получава своята свобода. Новият министър-председател на Великобритания, след Уинстън Чърчил в края на Втората световна война, Клемент Атли  провъзгласява независимостта заедно с отделянето на Пакистан от Индия в отделна държава. Няколко месеца по-късно се извършва покушение срещу  Махатма Ганди на 30 януари 1948 година от индийски националист с обвинение, че е подкрепил  мюсюлмански Пакистан и предал интересите на индусите. Така по ирония на съдбата умира човека, който през целия си живот учи и възпитава за единство между мюсюлмани и индуси, прилагане на ненасилието в борбата с една единствена цел свободата на Индия. Това са само някои основни моменти от огромното публицистично наследство на Мохандас Карамчанд Ганди наречен Велика душа, символът на Индия за национално освобождение и огромната му роля за просвещението не само на огромни човешки маси в Индия, но и по света, защото много от неговите мисли, идеи и практики звучат актуално и днес, след един век, когато неолибералния капитализъм  по признание и на представители на глобалния капитал е в колапс и човечеството е изправено пред нови предизвикателства  на развитие за един по-справедлив многополюсен свят без стремеж от хегемонизъм и глобално господство, а на основата на сътрудничеството, мира и любовта, това за което мечтаеше и се бори Махатма Ганди вдъхнал нова енергия на милиони и надежда за по-добър живот. В тези усилия могат да намерят място и други теории и практики, които вярно отразяват обективната действителност, раждат се от живота и съществуват в света, трябва само да не се отричат и отхвърлят с предвзето мнение, както казват класиците на марксизма, а се подходи с разума на мъдреците. Философията на Ганди не се простира само до политиката, а обхваща и други сфери, отношенията между мъжа и жената, като биологични видове дадени от Бога и природата, което не кореспондира сега с опитите за прилагане на т.н джендър идеология на Запад и в документите да се пише родител 1 и 2. Ролята на семейството трябва да бъде възпитанието на децата в патриотизъм и родолюбие, чистота в помислите и праведен живот против пиянството и алкохолизма, платените плътски наслади и унижението на жената. Въпросът е да се намали работното време, което тогава в Индия  е 12 часа и в това отношение дава за пример Европа направила нещо добро, да се  увеличи свободното време за образование и култура, за морални развлечения. В управлението на обществените процеси, на партиите Лидерът според него трябва да отстоява своята гледна точка, защото колективните органи и масите често грешат, имат определена инертност, но той е призван да води и просветлява,  да носи отговорност и е почтено да „залага кожата “ при всяко негово решение. Времето опровергава тези, които искат да  чертаят „червени линии“ между историята и съвременността, забравят че всяко следващо стои на раменете на миналите поколения със свой принос в културната съкровищница на човечеството. Забележителни личности като Махатма Ганди оказват влияние и днес, като неговата страна е за нов подход по пътя към многополюсен свят освен на основата на суверенитет, обичаи и традиции, обществените интереси да имат приоритет пред частните. Съвременни политически лидери търсят в неговата философия и идейност отговори и успешни решения на сложните проблеми с които се сблъскват в ядрения век, защото от верния реалистичен анализ зависи  мирът на планетата. На икономическия форум „Владивосток 2022г“ Индия отново провъзгласява, че целия свят е едно голямо семейство и предлага не военен съюз между държавите от тихоокеанския регион, а тясно сътрудничество с Русия и Китай за  икономически и социален просперитет, за Азиатски 21 век.                            

 

                                                                                                                    

КРИЗАТА

 

Не знам как да започна, от конкретното към абстрактното или обратно. Нещата може би са по-истински в изводите ако от конкретния факт се правят по-обобщени изводи . Със сигурност това е по-верния подход защото преди да оценим глобалното яление човек се сблъсква с конкретни неща от живия живот. Казвайки това обаче не бива да се забравя че липсата на верен анализ за глобалните явления неминуемо води до погрешни изводи за конкретните процеси. Тези размисли са плод на мисли след поредното облъчване от медии на мисли, становища, съображения, изводи особено във Фейсбук електронната платформа при която според изследователи е много по-достоверна за вярната картина от социологическите анализи и допитвания с предимството, че там може да се сподели всичко, което е залегнало по-дълбоко в съзнанието и черпи сила от пластовете на несъзнаваното според авторитетни клинични психолози. На това се дължат и редицата случаи, на които сме свидетели, поведение и мислене на хора, които при други обстоятелства не биха си позволили разкриване на тъмните страни на човешката душа. Сигурно на всеки все по-често се случва да решава някакъв казус или проблем като в началото започва с положителен порив и емоции в намерението си, но в последствие се сблъсква с неочаквана реакция на отсрещната страна било отделна личност, общност или институция. Например в магазина питаш нещо продавача, а получаваш отговор-не виждаш ли. И започва един вътрешен гняв защото поради губост не получаваш нужната информация, но отсрещната страна не мисли така, не може да се постави на твоето място и веригата се затваря. Или да вземем здравна институция приравнена като търговско дружество, където в ъгъла стои безмълвна хипократовата клетва и пред нейния поглед прозира целта за печалба. Златният телец е в основата и на други хуманитарни дейности обявени като услуга. В такава атмосфера на капиталистически отношения инертността е пословична, трудно се преодолява създадения динамичен стереотип в мозъка на човека, остават празни словата не прави на другите това, което може да ти се случи. Но къде такава мисъл във все по-голямото опростачване и егоцентричност в действителността, нежеланието да се дава обяснение, да се помогне в решаване проблема на нуждаещия се. Все по-рядко се срещат хора ведри, спокойни без вътрешно напрежение породени от личните им проблеми, открити да помогнат дори и частично, една емпатия, човечност, съпричастност, която все повече липсва в общуването. Тази неспособност да се поставиш на мястото на другия в създадената ситуация се заменя с обиди, клевети и инсинуации, надменност и високомерие, егоистичност в преследване на собствените интереси, което унищожава всичко дори и малките кълнове на породено доверие. Случващото се в личен план става много по-сериозен проблем, когато се преекспонира на по-високи нива на социалната стълбица, за нормалното функциониране на цели области от социологическата система на обществото. Ставащото в глобалния свят по невидими нишки се отразява и въру психиката на отделния човек, конфронтацията, враждебността, санкциите, войните, непрекъснатото повтаряне от медиите на сензационни новини с негативно съдържание, отрицателна енергия която залива публичното пространство и заедно с нерешените лични проблеми се получава една вълна  на агресивност. Избуява враждебността, реанимира се расовата и етническа  омраза характерно за нацистките и фашистки режими  от миналия век сега проявили се като русофобия най–ярко в Украйна и постепенно разпространила се в страните от ЕС. Тревожното е, че света става все повече разделен. Вместо проблемите да се решават на масата на преговорите и дипломацията, открито се провъзгласява решаването им на бойното поле,  прилагат се двойни стандарти при оценка на едни и същи ситуации с употребата на максимата, че кучето е зло но е наше куче. Един принцип от историята на колониализма, който за съжаление се прилага и в настоящето от водеща страна в света САЩ и държавите от Западна Европа. Нима тези отношения, които са и между хората за необходимостта от справедливост, честност, сътрудничество и взаимопомощ, не се отнасят и за обективно глобализиращия се свят за решаване засилващите се климатични изменения, икономически и финасови кризи периодично повтарящи се все по-често с колапса на неолибералния капитализъм и което е още по тревожно, липсата на сериозни индикации сред политическата класа на водещи държави за вярна оценка на действителните процеси и че света се нуждае от друг социално-икономически модел в полза на мнозиството. Няма все още клинична психична анамнеза омраза ли е, мазохизъм или форма на лудост да призоваваш народите от ЕС да се ограничават дори в хигиенните си навици с цел да се навреди на врага Русия, още повече този призив на лидера на Европейската комисия да се подхваща от  европейски и наши медии както винаги васално услужливи на силните на деня.  Окончателно се сриват всякакви опити за преговори за мир със засилване на санкциите и военнта подкрепа на страните от НАТО в конфликта на Украйна с Русия което се превръща в европейски и световен проблем, с което стрелките на ядрения часовник се преместват все по близо до апокалипсиса. Атмосферата се нагнетява и от повредата на европейския газопровод Северен поток“ свързващ Русия с Германия ако се докаже терористичен акт, което ще измени коренно поведението на участниците в международните дела. И тъй като за пореден път българското общество е в предизборен период не може да се отклони въпроса за кризата на демокрацията, на представителната демокрация, система която се прилага от древноста до наши дни винаги  обслужвала интересите на  политическите елити. Демократичността стига до урните, когато избирателя пусне бюлетината и даде своя глас за предложения от партии и коалиции кандидат за депутат и въпросът с неговия избор приключва. Свидетели сме как след изборите надеждите за положителна промяна избледняват дори се получава точно обратното на очакванията на гражданите. Как може да се нарече това сриване на доверието, предателство, разочарование следствие на което все повече се увеличават негласувалите и дори малкия процент става легитимен за упражняване на властта. Проблемът е, че това се разбира все повече, но не настъпва прелом в мисленето за прилагане на формите пряка демокрация, референдуми, допитвания , друга система за предложения на кандидати за народни представители за различните нива на властта, законодателна, съдебна и изпълнителна. Има и гласове за президентска република като удачна форма на управление в съотвтствие с културно-историческите особености утвърдени в бита на българския народ или най-малкото засилване правомощията на Президента. Наскоро се публикува  „Печеливша програма за управление на България в периода 2022-2О25 година“ в която са залегнали основни направления за развитието на страната с надеждата, че управляващите след изборите могат да приемат конкретни решения за нейното изпълнение, но въпросът е субекта на управление ще бъде ли в състояние да осмисли и след това да има политическа воля за реализирането и. Както често се случва добри разработки и намерения, но накрая без положителни резултат и като оправдания са причини само от вътрешен и международен характер. Кризите се повтарят и се намираме вече повече от тридесет години в един омагьосан кръг, търсим себе си  без светлина в тунела.                      

НУЖЕН ЛИ Е МАРКСИЗМА

 

Този въпрос изплува отново в съвременния свят, когато  анализатори, политолози, социолози, прависти и философи или хора  в една или друга степен способни да анализират действителните процеси в света споделят своята гледна точка като съдържание на тяхната психология и начин на мислене. В последно време се засилва тенденцията да се прогнозира каква  ще бъде системата след краха на неолибералния модел, който в последно време някои автори наричат неофашизъм, с  черти на фашизма и нацизма   военно победен преди 77 години, но не и идеологически като се има предвид случващото се в света. Има издадени и не малко книги и публикувани статии, в които справедливо се посочва, че капиталистическите отношения са завладели дотолкова обществата, включително интимния свят на човека, че ще бъде трудно да се излезе от коловоза  и  човечеството се настрои към друг начин на живот много по-справедлив и хуманен. В такъв аспект, когато новото все още не се е появило реално не може да не се споменава миналото с неговите проявления в настоящето за анализ на  обществените процеси. Някои съвременни автори свързани с властващите  политически елити отхвърлят състояния и идеологии, при които са живели поколенията  определяйки ги като периоди на проваления марксизъм, комунизъм на Изток, или либерализъм и фашизъм на Запад, които никога повече няма да се появят. На тяхно място се предлагат различни модели на основата на религиите, християнството и исляма, на културните традиции и обичаи на всеки народ и като условие за това се поставя отвоювнето на суверенитета и националната идентичност, в историята известни като национално-освободителни движения и борба за свобода. Един път освободени от колониални зависимости, от господството на чужди хегемонистични сили, всеки народ следва да се развива свободно без робуване на постулати и ценности чужди  на неговата същност  и цивилизационен код, на исторически наследена култура. Въпросът е обаче, какво е съдържанието на тези нови модели, кой път води към храма за един общ световен прогрес или ще бъде път към средновековието. Ортодоксални религиозни водачи например в исляма не приемат съчетанието ислямски социализъм с мотива, че новият модел трябва да  бъде на основата само на ислямските закони и традиции. Спорът за това какъв път на развитие да се избере е взел хиляди жертви в историческото минало на човечеството. Така завършва и спорът, идеологическата битка в Съветска Русия, когато Троцки и Ленин предлагат Новата икономическа политика/НЕП/ за  разгръщане на стоково-паричните отношения просъществувала шест години отхвърлена от Сталин през 1929 година и заменена с командно-административната система с мотива, че не може да има едновременно капитализъм и социализъм, полу-капитализъм или полу-социализъм, че антагонизма между класата на капиталистите и класата на работниците винаги ще съществува и не може да има хармония, дори по-нататък в своите изявления определя засилване на класовата борба с развитието на обществото. Това е един вид начин на мислене каква е представата за социализма. Ленин по този повод има една забележителна мисъл, че „ние трябва да имаме друго виждане за социализма“. Има основание да се твърди, че Ленин е човека свързал национално-освободителните движения  с борбата за социализъм, но на практика се утвърждават  капиталистически отношения. В действителност не се получава в изостанали в икономическо и социално отношение страни да се претворява веднага идеята за социализъм, а има необходимост от преходни периоди. Затова и в трудовете на Н. Бухарин издадени в Китай през 80 те години на миналия век се развива теоретично и се предлагат политики как на практика да се подходи, да се осъществи социализма в изостанала селска страна. Може би е по-добре да се казва, че има различни видове капитализъм като социална система с характеристика на обществото до каква степен има чувствителност към социалната справедливост и разпределението на създаденото богатство с прилагане съответните икономически и финансови механизми, властови усилия и политики за намаляне на неравенствата, утвърждаване на други отношения между наемния труд, капитала и държавата, за което пледира и част от корпоративния мениджърски елит в света, как в съвременните условия на смесена икономическа структура както е в Китай и други страни управленските елити ще съумеят да усъвършенстват системата без да се трансформира в капиталистическа, а ще се запази и развие социалистическия и характер. Когато се говори за друг модел на социално-икономическо развитие не може да не се спомене и за идейната насоченост  на основата на християнските ценности на Махатма Ганди/ Великата душа/, Символът на Индия за национално освобождние.  Живял дълго време на Запад и опознал капиталистическата действителност той също има за цел не само Свобода и национално освобождение, но и борба срещу безогледната експлоатация и грабежа на природни ресурси от Западните държави, че техническия напредък не трябва да бъде самоцел а тясно свързан с духовното израстване на нацията, да се спазват традициите и историческите културни ценности, целта е преди всичко възпитанието на нравствени качества, духовното извисяване на народа. Още тогава, 20 те години на миналия век определя Европа като изгубила християнския си облик и предала се на Сатаната. Много от религиозните и водачите на национално-освободителните движения живеят дълго време в капиталистическия свят, познават отношенията в основата на които са парите, върховенството на златния телец, унищожаването на морала и ценността на човешкия живот и затова се обявяват за един нов модел на обществото без отрицателните последствия, загубата на човешкото у човека и за отсраняването на тези сатанински порядки обръщат поглед към поученията и каноните на религиите, които могат да завладеят масите с една нова енергия която ще промени статуквото. Някои от тях сигурно познават марксизма в една или друга степен и се обявяват срещу експлоатацията и униженията която системата упражнява върху човека. Съвременни автори също  не отхвърлят възможността в новите теории, като „Четвъртият  път“ на Александър Дугин, да заемат достойно място някои от констатациите на марксизма за капитализма. Но нещата в теорията не се развиват по-нататък или ако се развиват това е в обратна посока към минали времена. Една от причините затова е погрешната оценка за историческите периоди, повсеместната употреба на идеологемата „комунизъм“ характеризираща сталинския период в СССР и държавния социализъм, като модификация в страните от Източна Европа. Някои дори за доказателство посочват като факт от действителността личния си живот като преживели комунизма-марксизма. Може да се зададе въпроса  могат ли архитектите на новите  теории да създадат успешен социално- икономически модел призван да смени неолибералния капиталистически без да се прилагат основни универсални постановки на  марксизма, да се  анализират процесите без помощта на материалистическата диалектика носеща името на нейния създател Карл Маркс. От много автори се споделя че той е и ще бъде незаобиколим фактор за вярно обяснение на обществените процеси от миналото, настоящето и прогноза за бъдещето, доказал способността за  верен анализ на основата на факти от действителния живот. Когато предложили на Маркс да напише статия по даден въпрос отговорът е, че няма информация, конкретни факти. След Френската буржоазна революция 1789 година на чието знаме са написани нейните цели- равенсто , братство свобода, когато нито една от целите не е постигната, Маркс предлага за анализ нов метод с помощта на материалистичесвката диалектика връх в развитието на философската мисъл, която още тогава завладява умовете на прогресивната интелигенция. В писмо от 16 март 1860 година Жени фон Вестфален- съпругата на Маркс му съобщава че в руското общество се приема много добре неговата книга „Към критика на политическата икономия“ на лекции в Московския университет. Известният американски икономист проф. Ричард Улф в свои лекции споменава, че той става последовател на творчеството на Маркс посредством негов преподавател руснак. Преди перестройката на Горбачов в Съветския съюз има теоретични разработки под ръководстото на акад. Абалкин как да се преструктурира икономиката от командно- административна към пазарна като се запази социалистическия и характер.  У нас също има предложения в Левицата в началото на Прехода за преминаване на собствеността на средствата за производство в трудовите колективи и осъществяване на икономическа демокрация. Такива предложения има и сега от водещи икономисти в света за промяна на отношенията между труда и капитала с постепенното преодоляване на наемния труд, освобождаване от господството на капитала на творческите сили у човека, основна постановка в марксовата теория. Това не се осъществява от т.н. „Перестройка“, когато политическият елит приема модела на  неолибералния капитализъм на Рейгън и Тачър, на теоретичните постулати на  Милтън Фридман и чикагските момчета. Сега има възможност като се има предвид колапса на капиталистическата система и ставането на многополюсния свят да се премине към нови хоризонти, за нов обществен порядък основан на справедливостта, нравствени и морални норми, културни традиции и суверенитет заедно със система основана на действителна демокрация и в частност на икономическа демокрация, за което има и реални постижения в света и солидни теоретични разработки доказани във времето. В противен случай е възможно по ирония на историята човечеството да се върне към  феодализма или в началото на капитализма, което ще бъде катастрофа, да не споменаваме и възможността за унищожителна ядрена война която би заличила живота на земята. Вместо тази зловеща перспектива още сега е възможно с техническите достижения  и част от огромните финансови разходи отделяни  за въоръжаване да се решат климатичните и социални проблеми разтърсващи света, например отново след хилядолетия да бъде озеленена пустинята Сахара, което радикално ще промени климатичния баланс на планетата към по-добро без увеличавсащите се горски пожари, сух климат и наводнения, на които сме свидетели, решаване въпросите  с недостига на питейна вода и енергията станали проблем и в Европа, ликвидиране на бедността. За целта обаче е необходимо обществените системи да бъдат настроени към нов  стопански модел с промяна на съществуващото социално-икономическо съдържание не към конфронтация, а за сътрудничество и взаимопомощ, както вътре в отношенията между стопанските субекти така и вън в международния обмен, което изисква обективното развитие, единството в многообразието на глобалния свят, както казват китайците хората да осъзнаят, че са „Общност с обща съдба“, фраза намерила място и в резолюция на ООН за правата на човека. Ноам Чомски в свой анализ споменава, че Универсалната декларация за човешките права на ООН с текстовете написани от комисия по инициатива на Елеонор Рузвелт съдържа три компонента с равен статус гражданско-политически, социално-икономически и културни права, но за съжаление се отхвърля втория компонент социално-икономическите права особено яростно при президента Рейгън и Буш, че те са „ мит“ или  както заявява тогава посланика на Рейгън в ООН Джейн Къркпатрик, че са „нещо като празен съд в който могат да се наливат неясни надежди и очаквания“. И така-пише той- Къркпатрик се присъединява към  съветския посланик Андрей Вишински който е съгласен, че това е само „набор от набожни фрази“. За съжаление и сега този втори компонент социално-икономически права се заобикаля и ако се споменава не се реализира в политиките на управляващите. Това е може би и разликата в подхода на радетелите за многополюсен свят Китай и Русия да се стремят към нови отношения със страните на взаимно изгодно сътрудничество и общ социално-икономически напредък без поставянето на политически условия заробващи страните, каквато е практиката на Международния валутен фонд спрямо желещите да получат кредити. Вместо хищническо ограбване на природни ресурси, увеличаване на финансови задължения и незачитане на човешките права характерни за колониалните политики на западните държави, Обшият дом изисква друго мислене и политики, каквито са  стремежите на по-голяма част от човечеството. С риск да не задържа необходимото внимание ще продължа  като си позволя  да използвам една сполучлива форма употребена в мрежата, да наречем словесен шарж, защото допълва и по-цялостно отговаря на въпроса „нужен ли е марксизма“, един хипотетичен разговор от отвъдното между Карл Маркс, социалиста утопист Робърт Оуен, Владимир Улянов/Ленин/ , Мао Цзедун и Чан Кай-ши по случай 100 години от създаването на Китайската комунисическа партия /ККП, 1921 г./. Робърт Оуен и Чан Кай-ши могат да се определят като опоненти на Маркс, Ленин и Мао. Първо започва Чан Кай-ши като поздравява Мао със стогодишнината на ККП и задава въпрос какво се постигна след като са го  изтласкали от континентален Китай, че сега Китай действително напредва и се превръща в най-голямата сила в света, но същевременно има крещящи неравенства, много богати бизнесмени и капиталисти, работещи бедни и ако целите са били само икономически то и Гоминдана/неговата политическа сила/ би свършил тази работа. Отговорът на Мао е, че очевидно Китай следваше да се развива по социалистически път на основата на марксистко-ленинските принципи. Ленин допълва, че в страната трябваше да се развият производителните сили и натрупа първоначален капитал под ръководството на Комунистическата партия като сравнява с неуспеха на неговия НЕП/Новата икономическа политика/ в Съветска Русия, че това което е заложил, екипът му не е успял да  развие и утвърди, че след него резултатите са положителни, но не съответстват на по-големите възможности за социално-икономическото развитие на страната. Маркс уточнява, че е бил уверен в оценките си за капитала и същевременно с Енгелс не са били сигурни как ще се употреби излишъка, принадената стойност и докато средствата за производство, земя, ресурси и технологии са собственост на отделни хора това ще оказва влияние върху държавата, ще има и крещящи  неравенства. Обръща се и към Ленин с порицание, че неговият екип не е постигнал дълговременен успех и е допуснал ционистко-капиталисическата клика, едрия капитал в определен период да организира двете световни кървави войни и предизвика световен пожар. Посочва, че от 1848 година  до настоящия момент десетки ревоюционери са имали желание да изградят социалистическо общество, но са получили  средни резултати и че единствено ККП е издържала изпитанията на времето като ръководна сила на държава с 18% от населението на света, 19% от световния брутен вътрешен продукт на база покупателна способност и сега се празнува тяхната невероятна упоритост, но че все още са в началото, първа стъпка в утвърждаването на социалистическото общество. Оценката му за Чан Кай-ши е, че не е разбира от идеология, а само от богатство и власт на основата на един национализъм. Робърт Оуен с остри думи към Маркс му задава въпроса не се ли срамува от кръвопролитията на революциите и неговите революционери за да се стигне само до първа стъпка на марксисткия социализъм в Китай. В отговор Маркс задава  контра въпроси защо в историята няма случай, когато социалисти и социалдемократи са на власт да са изградили социалистическо общество и сам отговаря, че тяхната идеология се основава само за подобряване на капитализма, на състрадание и смелост, но няма научен анализ, като за пример сравнява Китай и Индия, когато и двете страни започват едновременно градежа на новата държава след победата на национално освободителните движения през 50 те години на миналия век. В Китай сега по-голяма част от населението води качествен живот по всички параметри образование, здравеопазване, заетост, доходи, разходи на домакинство, свободно време, продължителност на живота и т.н.,което е целта на социалните революции и ако не възникват пречки по този път те могат бъдат да бъдат мирни без кръвопролития. Сравнява с Индия какво е постигнала социал-демократическата партия след три десетилетия, като сега при неолибералния капитализъм 2/3 от населението е „плебс“, печелят на ден по един долар на човек и същевременно индийската буржоазия трупа богатства. Ленин се обръща към Оуен с думите, че капиталистите не са се променили, а социалистите, социалдмократите, анархо-социалистите са  станали лакеи на капитала и ако искат да са успешни в бъдеще трябва да подкрепят един  антикапиталистически фронт. Капиталът подкупва и държи общественото мнение чрез медиите в рамките на глупави дискусии, като замъглява истинските причини за състоянието на нещата, изопачават се  понятията и значението на демокрацията, капитализма, социализма, комунизма. Известно е, че натрупаното богатство от колониите през 15, 16, 17 век се превръща в капитал през 18 век. Капиталистическата финансова система се утвърждава първоначално в Холандия/Нидерландия/, в Амстердам се създава първата в света фондова борса и към края на 19 век капитала се превръща в глобална сила. Може да се продължи разговора с други въпроси  например как се получава така, че при световни кризи каквато е пандемията Ковид 19/Covid 19/ милиардерите се увеличават и 162 крупни  милардера имат богатство колкото на  50% от бедните слоеве в света. Сега призивът на глобалния капитал, след като се признава колапса на неолибералния капитализъм, е да се изгради друг вид  „капитализъм на заинтересованите“ и се намали населението на Земята, защото 20% имат паразитно съществуване и не работят за него. Задачата на левите  партии е наемния труд да получава дължимия дял от приходите като  за успеха на едно социално движение за промяна статуквото и системата е нужно не само смяната на определени политически личности както става у нас, а приемането и прилагането на идеология за вярно изследване и оценка на дейтвителния живот,  причините за състоянието, за което може да способства познанието, но не като се отхвърля, а като се използва огромното теоретичното наследство на класиците на марксизма.       

ЗА СИТУАЦИЯТА И ЛЕВИЦАТА

Наскоро споделих спомен във Фейсбук статията ми “Кризата на доверието“ написана преди две години към което допълних, че две години след публикацията не са много време,  нещата се променят динамично и  пред нас няма много светли хоризонти. Променена е геополитическата ситуация, навлезли сме в една икономическа и финансова криза обхванала Европа и света, нагнетяват атмосферата непремерените изказвания на управляващи от Партия „Продължаваме промяната“ за евентуален отпор на „агресора“ Русия. Сега е момента всеки да не е безучастен към ставащото, защото като се обърне колата пътища много както казва народа. Пиша отново това защото на следващия ден четем публикации в медиите, че Министър-председателя Кирил Петков е взел еднолично решение за изгонането от страната на 70 руски дипломати. Коментарът ми бе, че така с еднолично решение може да се обяви и война на Русия. Задава се въпроса, какво прави Левицата в лицето на Социалистическата партия. Според информацията нейният председател Корнелия Нинова „остро реагира“ и дава надежда за диалог за ново правителство, но без Кирил Петков.  Дали е достатъчно това. Свидетели сме на усилията на Левицата да се решават редица социални проблеми в рамките на управляващата коалиция, но  заедно с това като лавина се стоварват проблемите от усложнената геополитическа обстановка, войната в Украйна, решенията на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Източна Европа, изострят се дипломатическите отношения с Русия. Всичко това поражда резонния въпрос достатъчна ли е само острата реакция и предложенията за нов кабинет излъчен от същото Народно събрание. Не е ли преляла чашата за да се вземат по-категорични решения. За кой ли път се потвърждава максимата, че несъобразяването с геополитическите процеси изправя политическата класа пред бетонна стена и се блокират по-нататъшни действия за успешно решаване на вътрешните проблеми. Много от избирателите бяха добронамерени към появилото се движение и по-късно партия на промяната, към Кирил Петков и Асен Василев. Назряла бе необходимостта от нов по-демократичен подход за което те даваха индикации за решения в икономическата, финансовата и социалната област, срещу корупцията за укрепване на държавността, като министри в служебното правителство, но не бе откроена визията им за политиките в международните дела особено по отношение на Русия и новата обстановка в света, с тенденциите за утвърждаване на многополюсния свят. Причина за кризата на доверието е и в разминаването между думи и дела, очакванията и реалното изпълнение на основни обещания от т.н летни протести преди година за промяна на статуквото. Оказа се, че в идейно отношение, политиките за запазване на данъчната система, липсата на мерки срещу увеличените неравенствта в обществото не се различават от тези на техните предшественици и другите десни   партии от управляващата коалиция. За съжаление, освен стремежа да се решат някои належащи въпроси породени от галопиращата инфлация и повишаването на цените не се чу гласа на Левицата, за първи стъпки при решаване на кардинални въпроси, да не споменаваме за необходимите реформи в здравеопазването и образованието заложени в нейната програма или политики утвърждаващи икономическата демокрация в производството, което следва да бъде същината на една съвременна Левица. Това се вижда в действителност. Някои могат да кажат, че не е достатъчно времето за решаване на тези въпроси, но денят се познава от сутринта и едва ли ще се осъществят с участието в настоящата коалиция. Лидерите на „Продължаваме промяната“ посочени и подкрепени от Президента, получиха доверието на избирателите и партията стана първа политическа сила без да се дискутира визията им за политиките в международните дела. Оказа се едностранчивост и липсата на вярна преценка за тенденциите в развитието на света и  стратегическо мислене,  което често съпровожда политическата ни класа в историята причина за  националните ни катастрофи.  Българските леви в най-трудните години след деветоюнския преврат 1923 година винги са били център на обединението на всички, които мислят за бъдещето на страната, на истинските демократи увенчано с успех със създаването на Отечествения фронт и победата на Девети септември 1944 година провъзгласен като „Ден на свободата“. Тогава въпреки, че Българската работническа партия /комунисти/ има най-голям принос в антифашистката съпротива, в правителството преобладават представители на другите демократични партии и Кимон Георгиев става министър председател. Така е извоювана победата над българския фашизъм. Ако се пренесем в настоящето можем ли да отговорим положително на въпроса способна ли е Социалистическата партия да бъде център на едно обединение първо на левите, а след това на всички сили национално отговорни и социално ангажирани за просперитета на страната. Всеки непредубеден ще се замисли за положителния отговор. Това е основния въпрос пред Партията на социалистите и едва ли само с гневни остри реплики и половинчати решения ще може да се излезе от ситуацията. Налага се извода, че това ръководство, инициирало решаването на някои социални въпроси, с по нататъшните си действия и подходи не е в състояние да отстоява действително лява политика с посочените по-горе направления и критерий  като участник в управляващата коалиция и дори да се сформира ново правителство с друг Министър-председател и в бъдеще ще се разминава особено по отношение на външната политика спрямо една велика сила като Руската федерация и ще продължава да губи влияние. Изходът от ситуацията е амбициите за власт да отстъпят на заден план, като Социалистическата партия пристъпи  с нужната отговорност и решителност за провеждане на Конгрес, избор на нов Национален съвет и потвърждаване неколкократно подаваната оставка от Председателя на Партията. Ще бъде престъпно ако бъдещето на основната политическа сила в лявото пространство се окаже заложник на лични интереси. За постигане на тази цел обаче има едно условие, да не се бяга от диалога и дискусията, като без да се копира изцяло опита от минали години например с  Централния дискусионен клуб в който имах удоволствието да участвам,  да има чуваемост и обратна връзка за обмен на информация така липсваща през годините и сега, когато се предпочита  повече единоначалието, командния метод, характерен за други институции. Преди няколко месеца в писмо, което трябваше да бъде изпратено до Националния съвет от социалисти членуващи в 140 партийна организация се предлага  възобновяване дейността на Дискусионния клуб при Общинския съвет на БСП - Бургас с мотива да се осъществи диалог и дискусия по теми от вътрешно-партийния живот, международни и други проблеми, които вълнуват социалистите. Становището е, че се задълбочават разделителните линии по много въпроси една от причините за което е липсата на достоверна информация. Освен с посещения на местни ръководства е прекъсната връзката между централното ръководство и повечето от социалистите. Проблемите се задълбочават и от оформянето на други леви формации и идейно движение вътре в самата Партия. За сега информацията за тези реални процеси идва само от медиите, което в голяма степен е едностранчива и повърхностна. Смятаме, че е нужен диалог, който може да се проведе само с желание преди всичко от Централното ръководство като се преодолеят съществуващите разногласия и лични амбиции, с добра воля и единение с другите леви формации на основата на избистрени виждания за развитие на лявото движение у нас. За съжаление съдържанието на писмото остана само с разговорите  и обмен на мнения с ръководствата на Областния и Общински съвет и не бе отнесено до Националния съвет и Изпълнителното бюро. От тогава се измениха доста неща, но проблемите и отговорите на въпросите останаха, дори се задълбочиха в периода на управляващата коалиция, особено сега когато ясно се откроява стремежа на лидерите на Партията „Продължаваме промяната“ на конфронтация с Русия, изгонването от страната на 70 дипломата и технически персонал със семействата им и на практика се прекратява дейността на консулствата в Русе и Варна. Когато пиша тези редове медиите информират, че посолството на Руската федерация с нарочна нота предлага да се оттегли едноличното решение на Министър-председателя в оставка като в противен случай се отива на предложение до правителството на Руската федерация за закриване на посолството и вероятно прекъсване на дипломатическите отношения. Дори през Втората световна война, когато сме към Тристранния пакт и съюзници са нацистка Германия и фашистка Италия, не са прекъсвани дипломатическите отношения със Съветския съюз и  консулствата  упражняват дейността си.  С действията на Кирил Петков изглежда имаме предвоенно положение и е предвидено да станем прифронтова държава. Независимо кой ще бъде следващ Министър-председател, Социалистическата партия преди всичко следва да се разграничи от Управляващата коалиция, обърне трезв поглед към идейното и организационно си състояние и дали заслужава за временни успехи с участието си във властта да губи стратегическата си цел като лява партия. От значение е да  направи  верен анализ и изводи за ситуацията в страната и глобалното развитие на света, за разширяване на нейното влияние и доверието сред гражданите, нужна е  една силна обединяваща Левица за което има потенциал.     

           

В ХАОСА

 

Китайците имат пожелание „Да живееш в интересни времена“, има се предвид кризисни ситуации, но има и продължение, че всяка криза е нещо и добро, защото може да се намери верния път за решаване на проблемите. А проблемите са много, които влияят върху психиката на човека и основния е геополитическата ситуация с фокус специализираната военна операция или според други войната в Украйна и то не за самата война, а за мотивите, причините и поведението на управляващите елити в Русия и на Запад за да се обясни ситуацията, хаоса който не може да се определи само с понятията Черно и Бяло. Сещам се за една великолепна статия „Большевизм и сталинизм“ публикувана преди години в руското списание тогава „Вопроси философии“ на известния американски историк Стивън Коен, където в няколко реда се споменава как знаейки за репресиите през 1937-38 година левите сили на Запад са туширали критиките си към Сталин и режима поради това, че се води световна битка срещу фашизма и нацизма и трябва в тази ситуация да се обединят усилията срещу по-голямото зло, това което често се пропуска при анализите. Неволно може да се пренесем в настоящето и да се обединяваме по принцип против войната, но за да имаме верен анализ не може да си затваряме очите за причините довели до съществуващото положение и се отговори на въпроса за законността, справедливостта и последствията от едно управление. В един диспут на въпроса кой е критерия един от участниците отговори-легитимно избраните, но в последствие след избора се случва властта да се преврне в престъпна. Хитлер например е законно избран и вота на германския народ е справедлив като се има предвид високата тогава инфлация, един хляб се купува с хиляди германски марки.  Сталин признава, че германския народ е в правото си да намери своето достойно място сред другите народи след катастрофалните клаузи на Версайския договор след Първата световна война, но Хитлер използва властта  по престъпен начин с расова и политическа омраза, и милитаризация. В Украйна не без чужда подкрепа се развиват подобни процеси с русофобия стигаща до призиви за физическо унищожение, ежедневни обстрели на населени места от собствената армия с хиляди убити, ранени, осакатени мирни граждани в източните части на страната Донбас и Луганск и обявен главен враг Русия, като за решаване на проблемите не помогнаха и т.н. Мински споразумения с гаранти Франция и Германия. Следствие на глобалните процеси при които са вплетени различни интереси не винаги достъпни за общественото съзнание и ясно популяризирани от медиите се създава атмосфера на тревожност и оказва влияние върху психиката на човека. На този фон се развиват и вътрешни процеси породени с осезателното отрицателно въздйствие от политиките на управляващите, засилващата се инфлация и повишението на цените. Влияние оказват  непремерените изявления на овластените от последните избори т.н Партия на промяната, оценките разминаващи се с реалната действителност във вътрешен и международен план. Интересно е, че вината за тази ситуация се търси не от тези които са предложили кандидатите за управленци-инициативни комитети, движения, партии и лидери, а избирателите. За кой ли път се доказва, че предствителната демокрация има сериозни недостатъци, енергията на избирателите да упражнят правото си на глас стига само до урните, след което все по-често се случва изключително трудно да се изберат нови хора с нужните компетенции, професионални, нравствени и морални качества. Започва нескончаема сага, че сега не е момента за нови избори при тази вътрешна и международна ситуация, започват срамни разговори и методи на управляващите за оставане във властта на всяка цена,  дребнотемието не слиза и от дневния ред на медиите. Остават в сянка и липсват в управленските програми такива въпроси като цялостна реформа на данъчната система, като материалната основа на обществото, механизъм за преодоляване на увеличаващите се неравенства особено важно за Левицата,  коалиционен партньор в управлението. Все повече избиратели имат чувството и разбират, че в управлението са хора слуги на чужди интереси и стремеж за собствено обогатяване под мангтрата за борба с корупцията като панацея за просперитет. Един малък пример е финансовото обезпечение на народните избранници, което е в пъти повече от средното за страната и няма промяна въпреки усилията на отделни депутати. Геополитическата ситуация, войната в Украйна е удобен повод за прилагане на правила и приемане на закони ограничаващи правото на информация, реанимират се остарели формули за решаване на съвременни проблеми не само по отношение на НАТО с присъединяване на нови държави, но и реконструкция на ЕС, създаване на т.н. Конвент за преразглеждане  договорите от Маастрих и Лисабон с отхвърляне на правото на „вето“ от отделни държави, изграждане на Европейска империя с мотива, че сега и в бъдеще времето ще бъде на империите, силна централна власт около която ще гравитират държави без национален суверенитет за по-голяма конкуренция с другите империи САЩ, Русия и Китай. Остават дълбоко замразени европейските принципи на Просвещението, отношенията между човека и държавата, не се  споменава въобще за икономическа демокрация като условие за  възпитание и утвърждаване на  истинска демокрация в обществено-политическия живот. Ще ми се да цитирам Бранко Миланович от неговата книга „Само капитализъм“ дългогодишен експерт в Световната банка „ Възможно е благодарение на новите типове технологичен прогрес производството в малък мащаб организирано от самонаети индивиди или малки групи хора работещи със свой собствен капитал и кредитирани с преференциални лихви от държавни банки да стане стандартен начин за организиране на производството“. В света вече има не само малки, но големи и средни фирми  в Китай, Великобритания, САЩ, Испания, където работниците и служителите участват в управлението и са  собственици на средствата за производство, на капитала. Тези политики за съжаление не са  достатъчно на вниманието и липсват в програмите дори на леви формации. Надеждата е, че както от хаоса, според теорията, се ражда Вселената така и от сегашния хаос ще се роди ново обществено устройство с по-справедливи отношения и разпределение на създаденото богатство в интерес на по-голяма част от човечеството. Казват, че общественото съзнание винаги изостава от историческата необходимост, което може би е причина да се прилагат в началото неадекватни  решения, но в процеса на развитие на нещата, както често се случва в историята, да вземат връх онези сили незабележими за момента и малочислени, но с верен анализ на ситуацията и предлагане на политики зад които застават милони. Така се случи с глобалното движение за здраве и свобода по повод пандемията  Ковид 19. Сега представители на глобалния капитал признават колапса на неолибералния капитализъм, но същевременно стремежът на финасовия и корпоративен елит е да запази господството си с прилагане на остарели формули от минали времена с помоща на новите дигитални технологии, да върне часовника на времето назад в началото, когато капитализма е в разцвета си. „Капитализмът загнива като се развива“, това е забележителната мисъл на Ленин, че след него идва друга система и според много съвременни автори ще бъде в интерес на мнозинството и са възможни различни варианти за изменение, преобразуване на собствеността в различни сектори с предимство на обществената собственост, отношенията между труда и капитала при което наемният труд ще изгуби значението си, колкото и невероятно да изглежда това сега. Някои не смятат, че има прогресивен обективен ход на развитие и се обръщат към изживени периоди,  към имперското начало, отхвърлят се всякакви теории с мотива, че те вече са минало, но в същото време се оправдават настоящи практики с далечни примери от историята. Не се знае до какво ще доведе това, но във всички случаи в решаване на съвременните проблеми много по-активно участие ще имат народите особено по отношение на мира и войната, защото при съществуващото високо технологично равнище на военната техника решаването на възникващите проблеми със средствата на крайната мярка- военно насилие е безперспективно, освен че създава други проблеми поставя под въпрос съществуването на човешкия род. Това сигурно ще бъде най-важния възпиращ фактор в политиката и практиките на  управляващите елити в света, да се съобразяват с реалностите и преодолеят хегемонистичните си, месианси идеи осенени от Бога да утвърждават със сила собствените си егоистични интереси. Още сега се вижда, че в глобализирания свят без сътрудничество, търговски обмен на равноправни начала между държавите няма перспектива, загубите за всички са колосални от всякакъв порядък. Няма да казваме „дано разумът надделее“, защото недалечната история, случилото се през Втората световна война, опровергава това, но със сигурност условието за един по-добър свят не е безраличието, а активността на всеки, както се изразява един световно известен музикант Роджърс Уотърс, че и малката свещ може да освети тъмнината в ъгъла на стаята.                    

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

 

Има нещо във вселената, което ненадейно се появява без да мислим предварително за него или можем да мислим дълго време, но не се случва да го изразим и споделим. Днешната случка е такава. Бяхме се събрали в „Малебу“ разговор на кафе по повод на двете мои книги публицистика „Пулсът на времето“ и „Бързеят на времето“. Разговорът се проточи неусетно във времето по проблеми от недалечното минало, настоящето и перспективите за едно по-добро бъдеще, в какъв свят ще живеят  следващите поколения, защо стана така, че исканата демокрация не доведе до желаните резултати, все въпроси които вълнуват обществото ни. Събеседникът ми Никола Александров бил на обществени длъжности, директор на големи предприятия, кмет на Бургас, известен общественик за разлика от много други на високи длъжности преди  тридесет години, не загубил скромността и стремежа към теоретично осветляване на проблемите, накратко казано от четящите, изведнъж спомена за писмата на Плиний Млади. Сигурно и при него  както и при мен стана с тази малка книжка, която дълго време стоя на лавицата в библиотеката ми, отварям я неведнъж но ей така да погледна някоя забравена сентенция, която и днес се използва, когато искаме да потвърдим истина ли е или не нещо от действителността което не бива да ни учудва толкова много, било е в миналото и сега след хилядолетия отново за кой ли път се повтаря в битието ни и показва че е истинно потвърдено от хилядолетен опит. Малката книжка „Плиний Млади писма“ отново ни пренася в древността преди две хиляди години за да потвърди сентенцията „Нищо ново под слънцето“. Естествено  за този дълъг период от рождението на Гай Плиний Секунд 61/62 година от новата ера до днес има много нови неща в историческото и духовно развитие на човечеството. Писмата обаче показват, че има и основни неща в човешката дейност, които остават неизменни може би с леки нюанси обагрени в съответствие с времето, но останали със съдържанието си като жалони в човешкото битие и общуване. Писмата са издадени  през 1962 година от Indiana University Press преведени от латински на български от Николина Бакърджиева с предговор от Анна Николова изд. „Народна култура“ 1979 г., където можем да прочетем, че Плиний Млади роден в Северна Италия, вероятно починал през 113 година, като за този период на най-големия разцвет на римската литературата от Първи век преди новата ера до Втори век след новата ера до нас достигат само три сбирки от писма – на Цицерон, Сенека и Плиний Млади, чрез които читателят може да се пренесе в онова  далечно време, да има възможност да усети цялата палитра от взаимоотношения от личния и обществен живот на римското робовладелско общество особено на неговия елит представляван от Плиний Млади, литератор, оратор, активен участник в обществените дела като юрист по времето на император Домециян/ 81-96/ година, военен трибун, квестор на императора, народен трибун сенатор; на император Нерва /96-98/ година, когато по думите на Тацит „е позволено да мислиш каквото си искаш и да кажеш каквото мислиш“, което ни навежда на мисълта да  сравним със  свободата на словото  в наши дни. Писмата показват приятелсткото отношение с император Траян, помощта която оказва на   Плиний в управлението на Витиния-малоазийската провинция на Рим като консул и императорски намесник. Възхищение поражда цялата кореспонденция отразяваща културата и образоваността по това време освен на елита, но и  равнището на писателите и поетите, морала и нравствеността, критериите на обществото и реакцията за едно или друго поведение. Впечатлява проницателността на Плиний като юрист и член на съдебен състав, консул при провеждане на следствени дела касаещи богатите прослойки, за благоразположението към тях, но заедно с това и безкомпромисните решения срещу закононарушителите независимо от социалното им положение „понеже благоразположението към злите хора е толкова несигурно, колкото и самите те“. Един извод който спокойно може да се отнесе и днес. Оказва се, че  в човешките взаимоотношения през  вековете нравите и характерните черти положителни, отрицателни, морални или неморални съществуват и се предават от поколение на поколение, как си взаимодействат духа и тялото „Чудно е -пише Плиний-как духът набира сили от дейността на тялото...даже когато се посвещавам на тялото си, което поддържа духа“. Това е писано хилядолетие преди съвременните клинични психолози да потвърдят взаимодействието между дух и тяло, как психологическите явления съпровождани от емоциите могат да предизвикат психосоматични изменения. Заедно със заниманията за здраво тяло не се забравят и заниманията за укрепване, възвисяване на духа чрез изкуствата и философията, които са на почит в древен Рим за да стигнат до нас въплътени в девиза „Здрав дух в здраво тяло“. Колко е важно за възпитанието на младото поколение и просперитета на страната  примера, който дава Плиний с неговия учител по философия  Евфрат, достолепен, общителен, изпълнен с човечност с неговите добродетели станали поведение в личния  живот следствие на което “човек следи съветите му и изпитва желание да бъде убеждаван дори след като вече е убеден“ и  когато вършиш необходимите битови, рутинни дейности които понякога  тежат, неволно си спомяш за неговите думи, че „част от философията е да вършиш обществена работа, да водиш следствие, да съдиш, да тълкуваш и превръщаш в реалност справедливостта, да практикуваш това което философите преподават“.   Хиляда и осемстотин години след това през пролетта на 1845 година в единадесетия тезис за Фойербах Маркс ще отбележи: „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“, което е актуално и не противоречи с допълнението, че за да се измени света трябва се познава и прилага материалистическия диалектически метод наречен на негово име за реалистичен анализ  на обективната действителност, способността да улови вечното развитие и изменение. И ако се приложи този метод към развитието на обществата през хилядолетията и основно как и по какъв начин се изменя човека не само като антропологичен вид , а като съвкупност от обществени отношения и начина на производство на материални блага ясно ще се видят робовладелските отношения в древен Рим картинно описани от Плиний за държавните и частни роби, отношенията между господар и роб съществуващата иерархия заедно с чисто човешки отношения, проблемите за справедливостта и ролята на съдебната система и нейното реформиране, неща които и сега са предмет и стоят за решаване  у нас. Промяната в Конституцията и подзаконовите актове е важно условие да възтържествува справедливостта, но малко се говори и акцентира за моралната страна на въпроса, личностните характеристики на облечените във власт съдии и прокурори за безпристрастност и довеждане докрай на прилагането духа на закона срещу злоупотребата с власт, корупцията, ощетяване на държавната хазна, случаи за които споделя и Плиний на измами от висши сановници придобили огромни богатства “...в тази държава в която отдавна безчестието и безделието се възнаграждават не по-малко – какво дори повече от скромността и честността“. Преди две хиляди години и сега в социалния живот има дейности които се повтарят във времето, търговия, съд и религиозни вярвания, държавност, империи и социална иерархия , затова се казва нищо ново под слънцето. Повърхностно, формално е така, но ако се задълбочим в анализа ще се видят редица явления които са започнали тогава но след време  са станали например световни религии като християнството. В едно писмо до император Траян, Плиний като управител на голяма област, имперски намесник моли за съвет императора как да постъпи с някои християни, дали да се приложи насилие или не към тези, които не се отказват от вярванията си и все повече хора се приобщават към тази религия. От този момент минават близо три века когато християнството става официална държавна религия. Редица са въпросите по които Плиний търси съвет от императора за благоустрояването, здравеопазването, финансовото обезпечаване, как е най-добре да постъпи в полза на държавата, проблеми които и днес са на вниманието на обществото. Учудващо е, че още тогава се правят стъпки за самоуправлението, тайният избор въведен в закон от 139 г преди новата ера и редица други неща влезли в бита до наши дни. Писмата са пропити с редкия литературен талант на Плиний висока ерудиция за онова време, стремеж към нравственост и морал на висш магистрат и държавен деец за което може да завиди настоящето ни. Изпълнени са преди всичко с човечност и рядка проницателност, белег на висока култура и интелигентност проявяваща се не само в държавните дела но и междуличностното общуване. От тях може да се съди за нравите и обичаите много от които са в съвременния бит на човечеството и изводи които могат да се направят за едно по-справедливо и хуманно общество за което съвремието отдавна е узряло и има всички материални предпоставки. Като червена нишка минава стремежът за утвърждаването на отговорността на държавника при заемането на висок пост особено ролята на сената, народното събрание,  съдебната система, което и сега е проблем на обществото и най вече личностните качества на властващите. Не са отминати  морала и нравствеността в чисто човешките междуличностни отношения включително и в семейството. Не знам как ще прозвучи и едва ли може да се случи сега в съвременния свят примерът който се споделя в едно от писмата как поради неизлечима болест мъжът на име Цецина Пет е принуден да се самоубие , но съпругата Ария първа забива камата в гърдите си с думите: “Пете, не боли“ или сентенцията, която и сега звучи правдиво размишлявайки за болестта “когато сме здрави да бъдем такива каквито обещаваме, когато сме болни“. Не е подминат и проблема с войната с двете кръвопролитни войни, които води император Траян с племето даки /днешна Румъния/ завършили със завоюването на цялата област Дакия увековечени с колона издигната в Рим и неволно се питаме докога човечеството ще губи сили, материални и човешки загуби, огромни финансови средства, с които може още сега да се преодолеят бедността и лишенията, като се има предвид че средствата за водене на война са на основата на високо технологично равнище несъизмеримо с това преди две хиляди години по времето на Плиний Млади и тяхната употреба е тоталното унищожаване на живота на земята за да се каже, че има нещо ново крайно съществено което преобразява света, нова социологическа система въплътила в себе си добродетелите на обществата преди хилядолетия и вече е безвъзвратно е остаряла сентенцията нищо ново под слънцето.