Има нещо във вселената, което ненадейно се появява без да мислим предварително за него или можем да мислим дълго време, но не се случва да го изразим и споделим. Днешната случка е такава. Бяхме се събрали в „Малебу“ разговор на кафе по повод на двете мои книги публицистика „Пулсът на времето“ и „Бързеят на времето“. Разговорът се проточи неусетно във времето по проблеми от недалечното минало, настоящето и перспективите за едно по-добро бъдеще, в какъв свят ще живеят следващите поколения, защо стана така, че исканата демокрация не доведе до желаните резултати, все въпроси които вълнуват обществото ни. Събеседникът ми Никола Александров бил на обществени длъжности, директор на големи предприятия, кмет на Бургас, известен общественик за разлика от много други на високи длъжности преди тридесет години, не загубил скромността и стремежа към теоретично осветляване на проблемите, накратко казано от четящите, изведнъж спомена за писмата на Плиний Млади. Сигурно и при него както и при мен стана с тази малка книжка, която дълго време стоя на лавицата в библиотеката ми, отварям я неведнъж но ей така да погледна някоя забравена сентенция, която и днес се използва, когато искаме да потвърдим истина ли е или не нещо от действителността което не бива да ни учудва толкова много, било е в миналото и сега след хилядолетия отново за кой ли път се повтаря в битието ни и показва че е истинно потвърдено от хилядолетен опит. Малката книжка „Плиний Млади писма“ отново ни пренася в древността преди две хиляди години за да потвърди сентенцията „Нищо ново под слънцето“. Естествено за този дълъг период от рождението на Гай Плиний Секунд 61/62 година от новата ера до днес има много нови неща в историческото и духовно развитие на човечеството. Писмата обаче показват, че има и основни неща в човешката дейност, които остават неизменни може би с леки нюанси обагрени в съответствие с времето, но останали със съдържанието си като жалони в човешкото битие и общуване. Писмата са издадени през 1962 година от Indiana University Press преведени от латински на български от Николина Бакърджиева с предговор от Анна Николова изд. „Народна култура“ 1979 г., където можем да прочетем, че Плиний Млади роден в Северна Италия, вероятно починал през 113 година, като за този период на най-големия разцвет на римската литературата от Първи век преди новата ера до Втори век след новата ера до нас достигат само три сбирки от писма – на Цицерон, Сенека и Плиний Млади, чрез които читателят може да се пренесе в онова далечно време, да има възможност да усети цялата палитра от взаимоотношения от личния и обществен живот на римското робовладелско общество особено на неговия елит представляван от Плиний Млади, литератор, оратор, активен участник в обществените дела като юрист по времето на император Домециян/ 81-96/ година, военен трибун, квестор на императора, народен трибун сенатор; на император Нерва /96-98/ година, когато по думите на Тацит „е позволено да мислиш каквото си искаш и да кажеш каквото мислиш“, което ни навежда на мисълта да сравним със свободата на словото в наши дни. Писмата показват приятелсткото отношение с император Траян, помощта която оказва на Плиний в управлението на Витиния-малоазийската провинция на Рим като консул и императорски намесник. Възхищение поражда цялата кореспонденция отразяваща културата и образоваността по това време освен на елита, но и равнището на писателите и поетите, морала и нравствеността, критериите на обществото и реакцията за едно или друго поведение. Впечатлява проницателността на Плиний като юрист и член на съдебен състав, консул при провеждане на следствени дела касаещи богатите прослойки, за благоразположението към тях, но заедно с това и безкомпромисните решения срещу закононарушителите независимо от социалното им положение „понеже благоразположението към злите хора е толкова несигурно, колкото и самите те“. Един извод който спокойно може да се отнесе и днес. Оказва се, че в човешките взаимоотношения през вековете нравите и характерните черти положителни, отрицателни, морални или неморални съществуват и се предават от поколение на поколение, как си взаимодействат духа и тялото „Чудно е -пише Плиний-как духът набира сили от дейността на тялото...даже когато се посвещавам на тялото си, което поддържа духа“. Това е писано хилядолетие преди съвременните клинични психолози да потвърдят взаимодействието между дух и тяло, как психологическите явления съпровождани от емоциите могат да предизвикат психосоматични изменения. Заедно със заниманията за здраво тяло не се забравят и заниманията за укрепване, възвисяване на духа чрез изкуствата и философията, които са на почит в древен Рим за да стигнат до нас въплътени в девиза „Здрав дух в здраво тяло“. Колко е важно за възпитанието на младото поколение и просперитета на страната примера, който дава Плиний с неговия учител по философия Евфрат, достолепен, общителен, изпълнен с човечност с неговите добродетели станали поведение в личния живот следствие на което “човек следи съветите му и изпитва желание да бъде убеждаван дори след като вече е убеден“ и когато вършиш необходимите битови, рутинни дейности които понякога тежат, неволно си спомяш за неговите думи, че „част от философията е да вършиш обществена работа, да водиш следствие, да съдиш, да тълкуваш и превръщаш в реалност справедливостта, да практикуваш това което философите преподават“. Хиляда и осемстотин години след това през пролетта на 1845 година в единадесетия тезис за Фойербах Маркс ще отбележи: „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“, което е актуално и не противоречи с допълнението, че за да се измени света трябва се познава и прилага материалистическия диалектически метод наречен на негово име за реалистичен анализ на обективната действителност, способността да улови вечното развитие и изменение. И ако се приложи този метод към развитието на обществата през хилядолетията и основно как и по какъв начин се изменя човека не само като антропологичен вид , а като съвкупност от обществени отношения и начина на производство на материални блага ясно ще се видят робовладелските отношения в древен Рим картинно описани от Плиний за държавните и частни роби, отношенията между господар и роб съществуващата иерархия заедно с чисто човешки отношения, проблемите за справедливостта и ролята на съдебната система и нейното реформиране, неща които и сега са предмет и стоят за решаване у нас. Промяната в Конституцията и подзаконовите актове е важно условие да възтържествува справедливостта, но малко се говори и акцентира за моралната страна на въпроса, личностните характеристики на облечените във власт съдии и прокурори за безпристрастност и довеждане докрай на прилагането духа на закона срещу злоупотребата с власт, корупцията, ощетяване на държавната хазна, случаи за които споделя и Плиний на измами от висши сановници придобили огромни богатства “...в тази държава в която отдавна безчестието и безделието се възнаграждават не по-малко – какво дори повече от скромността и честността“. Преди две хиляди години и сега в социалния живот има дейности които се повтарят във времето, търговия, съд и религиозни вярвания, държавност, империи и социална иерархия , затова се казва нищо ново под слънцето. Повърхностно, формално е така, но ако се задълбочим в анализа ще се видят редица явления които са започнали тогава но след време са станали например световни религии като християнството. В едно писмо до император Траян, Плиний като управител на голяма област, имперски намесник моли за съвет императора как да постъпи с някои християни, дали да се приложи насилие или не към тези, които не се отказват от вярванията си и все повече хора се приобщават към тази религия. От този момент минават близо три века когато християнството става официална държавна религия. Редица са въпросите по които Плиний търси съвет от императора за благоустрояването, здравеопазването, финансовото обезпечаване, как е най-добре да постъпи в полза на държавата, проблеми които и днес са на вниманието на обществото. Учудващо е, че още тогава се правят стъпки за самоуправлението, тайният избор въведен в закон от 139 г преди новата ера и редица други неща влезли в бита до наши дни. Писмата са пропити с редкия литературен талант на Плиний висока ерудиция за онова време, стремеж към нравственост и морал на висш магистрат и държавен деец за което може да завиди настоящето ни. Изпълнени са преди всичко с човечност и рядка проницателност, белег на висока култура и интелигентност проявяваща се не само в държавните дела но и междуличностното общуване. От тях може да се съди за нравите и обичаите много от които са в съвременния бит на човечеството и изводи които могат да се направят за едно по-справедливо и хуманно общество за което съвремието отдавна е узряло и има всички материални предпоставки. Като червена нишка минава стремежът за утвърждаването на отговорността на държавника при заемането на висок пост особено ролята на сената, народното събрание, съдебната система, което и сега е проблем на обществото и най вече личностните качества на властващите. Не са отминати морала и нравствеността в чисто човешките междуличностни отношения включително и в семейството. Не знам как ще прозвучи и едва ли може да се случи сега в съвременния свят примерът който се споделя в едно от писмата как поради неизлечима болест мъжът на име Цецина Пет е принуден да се самоубие , но съпругата Ария първа забива камата в гърдите си с думите: “Пете, не боли“ или сентенцията, която и сега звучи правдиво размишлявайки за болестта “когато сме здрави да бъдем такива каквито обещаваме, когато сме болни“. Не е подминат и проблема с войната с двете кръвопролитни войни, които води император Траян с племето даки /днешна Румъния/ завършили със завоюването на цялата област Дакия увековечени с колона издигната в Рим и неволно се питаме докога човечеството ще губи сили, материални и човешки загуби, огромни финансови средства, с които може още сега да се преодолеят бедността и лишенията, като се има предвид че средствата за водене на война са на основата на високо технологично равнище несъизмеримо с това преди две хиляди години по времето на Плиний Млади и тяхната употреба е тоталното унищожаване на живота на земята за да се каже, че има нещо ново крайно съществено което преобразява света, нова социологическа система въплътила в себе си добродетелите на обществата преди хилядолетия и вече е безвъзвратно е остаряла сентенцията нищо ново под слънцето.
