ПУЛСОВ ОКСИМЕТЪР/ PULSE OXIMETER/

Това е наименуванието на уред, с който може да се следи пулса и нивата на кислирод в кръвта. Не бих започнал с този медицински аспект, но ми се струва, че човек постоянно  решава проблем било за собственото си здраве или в социалния живот, особено политиците в политическите процеси. В това отношение като „пулсов оксиметър“ са редицата социологически изследвания, които ако са проведени според науката и съвестно, биха дали достоверна информация за състоянието на социалния организъм не само за даден район или област, а за глобалния свят. Изводите и последвалите решения биха дали нов стимул за просперитета на отделната общност, фирма, страна и човечеството. Такива изследвания обикновено са известни , но повече на локално равнище и за съжаление не винаги с изводи основани на реалността. Още по малко такива изследвания, изводи и решения няма или се публикуват само в статистиките. Затова може би когато се спомене за реални проценти и числа някои ги определят като пропаганда на отделна политическа сила и лепват поредния етикет. Сега е на мода „комуниста“и нарочване със „звезда на челото“ и подобни, въпреки че си казал нещо вярно от настоящето или в исторически аспект. Все повече реалистични изследвания и изводи се правят от учени, редица университети в света.  Например проблемите на неравенствата, великолепните книги на Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет “Патология на неравенствата“ или на Тома Пикети “Капитализъм XXI”, Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството“и „Голямото раделение“, изследванията за съвременната финансовата система, финансиализацията за която споделя Янис Варуфакис и Фредерик Лордон, Джеймс Рикардс “Пътят към разрухата“, за раждането на новата икономика след кризата „Капитализъм 4.0 на Анатол Калецки и редица други.  Съществуват глобални и европейски движения за демократизация като DIEM 25 основано във Виена. Светът се раздира от протести от Далечният изток до Ламанша и през „голямата локва“ до  САЩ. Протести не подминаха и нас. Тези въпроси са били на вниманието на мислители в миналото и преди Христа, упоменати са в Библията, в религиозни писания и книги в духа на времето. По време на Френската буржоазна революция от 1789г. Националното учредително събрание приема Декларация за правата на човека и гражданина, където в седемнадесет члена утвърждава правата на човека и взаимоотношенията между хората и държавата. Подобна е и американската декларация. Френската революция издига на знамето си лозунга за равенство, братство и свобода. Идеите на Просвещението имат някои основни принципа за цената на човека, че той е равнопоставен на всички хора и неговата цена няма „пазарна“ стойност, защото като личност е надарен с разум и притежава вътрешна стойност, достойнство и е цел“сам по себе си“ по определението на Кант. И другият принцип е всеки да има право да участва във вземането на всички решения, които касаят собственият му живот включително и в такава основна област като икономиката. Всички структури на властта следва да се отчитат пред обществеността, да има прозрачност в тяхната работа. Не е пропуснат и моралния критерий не само при оценка на другите, но и на собствените  действия. Днес тези принципи на Просвещението са в голяма степен загърбени да не кажем тотално забравени. Споменават се само протоколно при тържествени случаи. Определено може да се каже, че това не са случайни процеси, особено след утвърждаване на неолиберализма като идеология и практика, довел обществата до състояние на откъсване от най- доброто което е родило човечеството в своето историческо развитие. Затова може би сега стана хит на деня новата, трета Енциклика „Fratelli tutti”/Братя всички/на папа Франциск. За първи път в съвременния свят религиозен водач прави реалистична снимка за състоянието на света и се обръща с основни  социални послания за изграждане на по-справедлив и хуманен свят с участието на всички хора и институции. Както споделя Изабела Перо- Ватикана, Енцикликата започва с кратко въведение и е раделена на осем глави   в които се открояват деформациите в съвременните общества, понятията като демокрация, свобода, справедливост, загубата за чувство за общност и история, егоизъм и незаинтерисованост за общото благо, преобладаването на пазарната логика, основана на печалбата и културата на изхвърлянето, безработицата, расизма, бедността, несъответствието на правата и техните отклонения,като робството, трафика на хора, експлоатираните и след това принудени да абортират жени, трафика на органи, съществуването на „културата на стените“, която спомага за разпространението на мафиите, липса на етика, манипулиране със свободата на словото. Оценя се, че това са глобални проблеми за които  добринасят и медиите с подценяване на диалога и недопускане на друга гледна точка, което утвърждава „вируса на радикалния индивидуализъм“. Папата отново посочва като основна грижа защита на семейството, което има съществена възпитателна мисия. Намират място и други въпроси за международните отношения, мигрантите/да се избягват ненужните миграции/,правото на достоен живот, солидарното развитие на всички народи. Четейки това резюме на Енцикликата, човек неволно сравнява тези исконни общочовешки ценности и разминаването им с настоящите политики. Затова се пледира за политики, които са в услуга на общото благо, която защитава труда като „незаменимо измерение на социалния живот“, политики които казват не на корупцията, нефективността, злоупотребата с власт и липсата на уважение към закона. Всичко това следва да бъде политика, продължава папа Франциск, която не е подвластна на финансите. Споменават се световни мислители Шарл Фуко, Мартин Лутер Кинг, Дездмънд Туту, Махатма Ганди. Не случайно западни журналисти преди време определиха папа Франциск като марксист. Това не е казано иронично, както смятат някои, а съответства на онези мисли, идеи и послания съдържащи се в предишните и сега в настоящата Енциклика, още повече като се има предвид, че марксизма вече не е враг на Ватикана, както се съобщава в една публикация на проф. Владимир Топенчаров във в-к „Дума“ от 28 октомври 2009г. преди единадесет години, като се цитира в-к „L’Osservatore Romano”от 21 октомври 2009 г. официален орган на Светия престол. Научното творчество на Карл Маркс не се отхвърля не само  за обяснение на историческите процеси и действителния свят, но и за промяна, за излизане от кризата на съвременния капитализъм, за ново обществено устройство, където човекът може да развива творческите си способности. Сега анализите и изводите които се правят са плод на критично мислене за глобалният капитализъм единият в зората по времето на Маркс, а другият в неговият край, които не се различават от тези на съвременни научни авторитети. Посочва се и пътя за други политики неподчинени на интересите на финансите. Ето какво пише Маркс преди близо два века: “Тъй като финансовата аристокрация диктуваше законите, управляваше държавата, разполагаше с всички публични власти, доминираше фактически в общественото мнение и в пресата, то във всички сфери, от кралският двор до последната кръчма, цареше една и съща проституция, една и съща безсрамна измама, една и съща жажда за обогатяване не чрез производството, а чрез присвояване на чуждото имущество“. Все едно че е писано днес. Но за разлика от Енцикликата, която има за цел да насърчи света към към братство и социално приятелство, и справедливо посочва, че сега в този глобализиран взаимно свързан свят можем да оцелеем само заедно, Маркс прилага материалистическата диалектика и прави откритието за взаимодействието между база и надстройка и без да се омаловажава етичната, моралната страна на въпроса прави основният извод, че проблема се корени в икономическите отношения и хората заедно трябва да осъществяват строг социален контрол над подивелия капитализъм, а в последствие и неговото елиминиране, което ще бъде дълъг исторически процес. Въпросът е този процес стъпка по стъпка да започне да се реализира, средствата за производство да се върнат на самите производители, създателите на социалното богатство, както пише Люсиен Сев, да имат неотменното право да участват в управленскте решения в които се определя самият им живот, а  в идеологически аспект без да се отхвърля опита от миналото, „ старите социалисти“ по думите на Ричард Улф,  да отидат по- нататък към осъществяване на икономическа демокрация, работнически кооперативи. Това което и сега съществува като практика в редица страни, да стане политика на Левиците записано в техните програми, съдържание на социализма на XXI – ви век. Действително промяната е наложителна, както разбира и от не малка част от господстващите елити, но първо трябва да се открие истинската причина за състоянието на обществата и след това се набележат мерки за тяхното лекуване. Това няма как да стане с ваксините на Бил Гейтс срещу КОВИД 19/COVID 19/ и мантрите за пренаселеност на света, както палиативното решаване на екологичните проблеми или категоричното им отричане. Натискът „отдолу“ ще бъде гаранция за промяната. Тя може да стане и с помоща на част от господстващия елит. Не е изключено тези които бяха глашатаите на капитализма да се превърнат в антикапиталисти и да поведат протестите, но  проблемите не могат да се решат с минали формули, заклеймяване или преиначаване на идеята за социализъм, която не е само идея, а властно си пробива път в живота на обществата и наред основни положения ще бъде специфичен за отделните страни в съответствие с тяхното културно-историческо развитие.