ХОЛОКОСТ

Това е заглавието  на една малка книжка с едно подзаглавие „Къде беше Бог?“, която преди години бях прочел, но сега отново събуди интерес с автор Артър Кац претърпяла четири издания в САЩ преведена на български език. Холокоста това последователно изтребление на евреите в Европа  отново става предмет за оживени дискусии по повод случващото се в международния живот, военните стълкновения между Израелци и Палестинци с  безброй жертви. Темата е болезнена и сложна както самият автор споделя близо двадесет години след това събитие когато са унищожени шест милиона евреи в нацистките крематориуми потресло  света, дори потърпевши автори по чудо останали живи не са взели перото да опишат този планиран геноцид над еврейския народ. Как да се обясни Холокоста, този сакрален въпрос вълнува вече десетилетия за което са написани безброй  статии, издадни книги от много автори всеки със своя гледна точка обясняващ случилото се. Хората на академичната наука поставят в основата теоретичното мислене, идеологията на националсоциализма, расовата теория, непълноценните хора, подчовеците, стремежа за жизнено пространство, завладяване богатствата на други страни, целта за свръхпечалби на едрия капитал от една милитаризирана икономика и както твърдят нейни представители са смятали Хитлер за временно явление и след преодоляване на икономическата и социална криза, хиперинфлацията след Първата световна война  нещата в  Германия да се нормализират. Без да отричат социално-икономическите причини много автори анализират случилото се от психологическа гледна точка и ролята на възпитанието на човека от кърмаческа  до израстване на личността в зряла възраст както твърди Алис Милер в книгата си “В началото бе възпитанието“ и обръща внимание на т. н „черна педагогика“ на насилие , физическо и психическо малтретиране на децата приела масов  характер в повечето немски семейства станала норма при оформяне характера на личността като пример за нормално поведение да се смята изграждането на „силният човек“ сдържащ емоциите си и не проливащ сълзи, не проявяващ  съчувствие и емпатия следствие възпитанието чрез забрани, когато детето е възпрепятствано да прояви собственото си АЗ без да има възможност за споделяне онова, което го вълнува. В нездравословната психическа атмосфера се формира  малкия човек с онези отрицателни черти, които се проявяват в бъдеще в неговата зрялост, необоснована омраза към другия, насилието, чувството за отмъщение и несъзнателно поведение стигащо до престъпление като се възпроизвежда онази  потисната енергия от неговото детство. Това показват  изследванията и при анлиза на психопрофила на  Адолф Хитлер. Не бихме поставили този въпрос ако историята не потвърждава, че характерните черти на личността преплетени с идеологията дават своя отпечатък в политиката и управлението на обществените процеси и дела. Обобщавайки изследванията на редица автори клинични психолози, психоаналитици,  психотерапевти и собствени анализи, авторката Алис Милер стига до изводи с отговор на въпроса „ у кого е вината“ за злочестата съдба на престъпниците с присъдата на обществото, затвор или смърт, още повече що се отнася до Хитлер и обкръжението му за престъпления срещу човечеството довели до Нюрнбергския трибунал като посочва  последователно събития от живота на германският Фюрер. Адолф расте  в една напрегната атмосфера не само от нестабилното психическо състояние на майката Клара Пьоцл, която за кратко време губи трите си деца, но най-вече от тежката атмосфера в семейството създадена от неговият баща, на насилие и страх, на покорство пред волята на господаря, където не е позволено да се противоречи и сподели. Дори след смъртта на бащата,  майката със страхопочитание минава пред наредените му за пушене лули. Вече възрастен тази атмосфера от детството и създадените навици по-късно се трансформират в диктаторски черти за безпрекословно изпъление, мълчаливо приемане на всичко, в противен случай физическа принуда. Това потискане на собственото АЗ и в послушание на принципи и норми изисквани от родителите без да са преработени от самата личност са възпитавани поколения подрастващи в немските семейства, съществена причина за бъдещото поведение за приемане на Фюрера  като баща,  водач на нацията. Големият клиничен психолог Карл Г. Юнг привърженик на колективното несъзнавано споменава, че тогава една вълна в основата на на която е древният Бог Вотан завладява германското общество и дори високо интелигентни хора негови познати се превръщат в нацисти. Освен Бог Вотан като архетип, за това състояние сигурно съществена причина е и ролята на възпитанието. Една жена например след като прочела „Моята борба“ на Адолф Хитлер  научила за престъпленията на евреите лихвари  и ги намразила защото експлоатират бедните. Влияние върху детската психика оказват и слуховете в обществото въпреки недоказаните подозрения  за еврейски произход  на бащата Алоис  Хитлер. Унижението на Германия след Първата световна война може би намира своя огледален образ в психологическият профил на Хитлер с характерните черти оформени в неговото детство да защити покорната си послушна майка пред пълновластният господар бащата, в бъдеще олицетворяваща Германия и я освободи от престъпните евреи, фантазен образ на лошия баща. Този налуден на пръв поглед извод като причина за преследването и унищожението на евреите до девето коляно се допълва, че  като възрастен  чрез властта си като диктатор Хитлер може да отмъсти на всички за случилото се в неговото детство като тотално изтребване в лагерите на смъртта и в това начинание да увлече хиляди, които го обожествяват и практически създават условия за изграждане на  цялата техническата инфраструктура за умъртвяване. Както пише и Арт Кац в книгата си „Холокоста“, има богата литература като точно се посочва броят на жертвите, разработването на газа, технологията на умъртвяване, възхода на нацизма, антисемитизма, но няма отговор и твърде малко е казано защо Бог допусна това, къде беше Бог?. Този въпрос може да смути много хора свикнали с рационалното обяснение на нещата, но случилото се преди близо век не може да ограничи мисълта на човека да изследва и онова което изглежда невероятно и абсурдно особено сега, когато технологиите достигат съвършенство и човешкият ум съумява да задава въпроси на създадения от него изкуствен интелект и да търси оптимални отговори. Има и твърдения, че не е далеч времето, когато технологиите могат да достигнат такова развитие, че да унищожат човешкото и да остане само животинското у човека. С Холокоста обаче човечеството вече познава и е преживяло животинското и въпреки невероятно може да се случи обратното, изкуственият интелект да се откъсне от властта на човека и да унищожи животинското у него. В стремежът към познание не може да се отхвърли и обяснението за Холокоста от теологична гледна точка, как това се случва в цивилизована Германия дала на света бележити учени и художествени творци, която за евреите е пример за  човешкия прогрес. Разколебава и вярата в образованието и просвещението като единствено условие за хуманизъм и човечност. Това навежда мисълта да се обърне към писанията на мъдреците и религиозните водачи в техните пророчества, предупреждения и завети, в историческият път на еврейския народ. За някои еврейски философи е абсурдно Холокоста да се смята за възмездие, съд и божие наказание. За други от гледна точка на теологията „Хората на Книгата“ както са наричани евреите написали много книги, но не са разбрали  древните Писания и отговора за греховете да се търси там,  извършени не от отделния индивид, а колективната вина на евреите през хилядолетията, предателството и разпъването на Исус от Назарет на кръста с  мотива по-добре да загине един отколкото всички и както се знае от историята, че преди и след Христа войните и  разрушенията водят до безброй жертви, деца, жени и старци, че пророчествата в Книгите Левит, Второзаконие,Еремия, Плачът на Еремия, Царе в една или друга степен се сбъдват и наказанието застига и следващите поколения. Идва и резонния въпрос ако Бог е безсилен както твърдят и еврейски философи, стои безучастно по време на Холокоста, какво трябва да се направи  да не се случат бъдещи страдания преживени в миналото, изгнанничество, липса на държава и разпиляност на евреите по света, да се избегне едно бъдещо унищожение, каквото е пророчеството в техните Писания, отговорът е „евреинът да се превърне в християнин“, да гледа  не само греха на другите, но да се покае за собствените си грехове. У човека има „добро и зло“, а злото е нереализирано добро според забележителната мисъл на българският богослов Ваклуш Толев. След 1948 година със създаването на  държавата Израел, а и преди това не настъпва траен мир, несигурността съпътства  живота на евреи и палестинци, обвиненията са взаимни и в определени моменти ситуацията ескалира във военни конфликти както е сега, с хиляди убити палестинци от въоръжените сили на Израел и евреи след терористични акции на  палестинската съпротива. Сигурно е пресилено, но се създава ситуация за палестински Холокост  и сбъдване на пророчествата от еврейските Писания,  предпоставки за повторение на миналото и последното унищожение на еврейския народ. Едва ли причините трябва да се търсят само в религиите и вярата, безспорно икономическите са в основата, но не е без значение ролята  на възпитанието, създаването на етническата и расова омраза, стремежа за жизнено пространство на Ционистки Израел, отстраняването на всички дори от собствената управляваща политическа класа, които са за създаването на Палестинска държава. Надеждата е, че ще се намерят политици  пророчествата на еврейските религиозни предци да не се сбъднат, а палестинските деца да играят с еврейските и да не носят автомат за убиване на „враговете“.