Пред мен е отново е дневникът на Богдан Филов/ изд. „ Отечествен фронт“ 1990 г./, съставител и под обща редакция на академик Илчо Димитров заедно с един негов великолепен, не малък по обем предговор и послеслов към това второ издание, което ни дава ясна представа не само за трудностите по издаването на книгата в един преходен период на границата на исторически промени на които сме свидетели, но и за самото и съдържание, за научния и политически път на учения и политика Богдан Филов. Само може да се спомене, че „Дневникът“ е бил предмет за изследване от историци, но не е достъпен и популяризиран сред широката общественост. Тази забрана следствие на едностранчиви оценки тегне дълго време и пречи за една цялостна оценка без предвзети мнения не само за историческите събития, но и за личността на Богдан Филов. През 1979-80 година се получава разрешение от Людмила Живкова да се подготви дневника. През 1985 година книгата е отпечатана с подкрепата на тогавашния секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов. Интересът се събуди може би и от това, че и сега по въпросите на обществено политическия ни живот и исторически събития се подхожда опростено, с мярката „черно и бяло“, не се откроява генезиса на причините довели до съответни решения и поведение на личности избрани да ръководят обществените дела. И тогава преди 10 ноември 1989 г. догматиката дава отпечатък, за което споделя и академик Димитров, като в един разговор на прием по повод Вторият конгрес по българистика/май 1986 г./ Тодор Живков изказва мнение, че „Книгата трябва да се спре, защото какво заключение ще си направят хората за нея: буржоазията е защитавала националния интерес, а комунистите са отстъпвали“. Такова е тогава мисленето на много хора по върховете достигнали голям обществен статус, но със скромни възможности, но и с амбицията да бъдат преди всички във всяко нещо, дори в управлението на държавата. Няма да е пресилено ако се каже, че така е и днес. Въпросът е това може ли да се избегне или най-малко да се ограничи по възможност. В някои отношения може, например когато за оценка на личността се имат предвид качества които се проявяват в ежедневната дейност в отношенията с околните не само определени постижения в дадена професия което е важно, но недостатъчно. Например Богдан Филов е блестящ учен, известен не само сред нашата общественост, но и с международен авторитет в областта на археологията, но това се оказва недостатъчно за успешен политик, за което се изискват и други качества. Политиката е по-сложна материя с много неизвестни и многостранни влияния от вътрешен и международен характер и дори подготвения човек трудно се ориентира, грешките са неизбежни но те могат да се смекчат и се приемат други решения вслушвайки се в мнението и приемайки мотивите на опонентите. Както се вижда от Дневника, обективното развитие на събитията в началото и по време на Втората световна война когато на кормилото на държавата е Богдан Филов като Министър- председател е имало възможност не веднъж да се направи завоя, да не сме слепи последователи присъединили се към политиката на Германия. Това не става дори и след смъртта на Цар Борис трети през август 1943 година. Регентите главна фигура сред които е Филов неотклонно следват заложената във философията, в идеологията на нацизма политика. През август 1944 година самият Богдан Филов свидетелства, че в съветската легация с насмешка се отнасят за нашата „символична“ война с Англия и САЩ, че „..у нас всичко е символично и неутралитетът ни, и обезоръжаването на германците, и тяхното оттегляне от България и оттеглянето на нашия корпус от Сърбия“/Дневника, стр.757/. И сега кандидати за народни представители са от различни професии, научни работници, учители, преподаватели във висши учебни заведения, художествени творци, литератори, спортисти. Често в избора на партиите взема връх популярността на кандидата сред широката общественост с оглед партията да спечели повече места в Народното събрание, но е скрита идейната същност, възгледите, нагласите по вътрешни и международни проблеми. Свидетели сме на случаи , когато настоящи евродепутати с няколко чужди езика гласуват коренно противоположно от възгледите на избирателите си. Няма идеални хора, но политика трябва да притежава някои основни характеристики. Както е необходимо в науката и отделната професия да се прояви упоритост, целеполагане, амбиция за повече знания, умения и се постигат значителни постижения, но често заедно с това идва и илюзията за бъдещ успешен политик. Въпросът е как да ги познаем и изберем . Отговорът може да е травиален но реалистичен – в практиката, в действителния живот има ли това качество да бъде диалогичен, да няма самовлюбеност и високомерие, фалшив аристократизъм, пренебрежение към обикновения човек, да е чужд на ласкателствата и трезво да оценява вътрешната и международна обстановка. Пагубно е държавника да иска да слуша само положителна информация, а за недостатъците да се хвърля вината върху „лошия материал“ както се получава у нас. И Филов навремето обвинява българите, че нямали съзнание за величието на епохата, не си харесват държавата, вълнуват ги само битови проблеми, не желае да слуша критики както сега наши държавници са слепи за реалното състояние на страната показано по много начини от европейски и световни институции. Свидетели сме как отново се разгръщат страсти за принадлежност към едни или други ценности, евроатлантически и евроазийски, вражда между русофоби и русофили, проблем започнал още след Освобождението завършил тогава с кървава разправа срещу русофилите сред които е и бащата на Богдан Филов, подполковник Димитър Филов, активен участник за осъществяване на Съединението, но намерил смъртта си заедно с офицерите русофили Олимпи Панов, Атанас Узунов и редица други. Има една народна приказка, че „крушката не пада подалеч от дървото“, но има и изключения като случая с Богдан Филов. Това има и обяснение, още от ранното му оформяне като учен попил немската култура и през целия си живот пред него е примера на Германия в периода на оформяне и дейност на идеологията на нацизма както във вътрешен така и във външен аспект. Логичен, пунктуален и последователен, отдаден на науката , патриот в археологията за българския принос в европейската и световна култура, същевременно далеч от симпатии към Съветска Русия, далеч от тежненията на народа. Четейки Дневника не се среща дори намек за поглед към миналото, дейността на русофилите у нас и един малък щрих, нехайството за възстановяване на разрушения паметник на загиналите русофили включително за делото и гибелта на баща му. Тази едностранчивост в дейноста е пагубна както за страната така и за самият Филов. „ Боим се, пише на 25 август 1944г Филов в дневника, от едно настъпление на русите през нашата граница за да гонят германските войски и правим всички усилия да го избегнем“, докрай упорства, след като Съветския съюз обявява война на България и правителството на Муравиев решава да обяви война на Третия райх, подава оставка на 7 септември за да не подпише манифеста за обявяване война на Германия /стр.187, 188/. Решенията и политиките на държавниците, избраните да ръководят народните дела, понякога се заплащат скъпо. Делата им не могат да се подминат с лека ръка от историята както например за техния съществен принос в развитието на българската наука и наред стова дейността им като политици какъвто е случая с Богдан Филов. Оглеждайки се в настоящето се потвърждава, че историята се повтаря първи път като трагедия, втори път като фарс, но на друго равнище по спиралата на развитието на човечеството. В този период на турболентност се изисква много по-голяма компетентност от хората на кормилото на държавата без да се робува на външни влияния и пристрастия често вплетени с лични интереси. Като страна на кръстопът, държавниците имат откъде да черпят богат опит от минали поколения. Достатъчно е само по-добре да се вгледат в миналото и разчетат знаците на настоящето, да осмислят решенията в полза роду и както пише академик Илчо Димитров в предговора на този забележителен документ „Богдан Филов- дневник“: „ ...... в крайна сметка е важното не какви са били субективните намерения, а резултатът от провежданата политика. Може субективно да си уверен, че действуваш от най-благородни пориви в името на истински национални интереси, а на практика да опропастиш страната“. Преди четири години в София имаше една дискусия с участието на академик Георги Марков, залата бе препълнена, но успях да задам въпроса дали демокрацията е виновна за състоянието на нещата у нас. Отговорът на академика бе, че „няма демократи“. Нека да пожелаем в новия 45 по ред парламент да има повече истински демократи, каквито макар и малко винаги е имало в политическия живот на България, но не винаги са имали решаващо влияние.
