Не бих се впуснал отново в публикуване на неща, които са казани не един
път, но сега ме провокира написаното от проф К. Петков в „Дума“ от 6 ноемри т.г в статията „Фискалната логорея и пазарните
фундаменталисти“. Той пледира „....експремиерът Станишев или неговият финансов
министър Пламен Орешарски да кажат: сгрешихме“. Има се пред вид прилагането на
плоският данък от тройната коалиция. И още обяснението, че на времето решението беше
правилно е „измъкване от ситуация, при
която леви политици налагат десни решения“. По-вярна и точна констатация не
може да се направи. По-нататък някак иронично се дава вратичка за
евентуално оправдание, че може би е
имало други черезвичайни причини, които не са известни на нацията. Проф. Петков
сигурно много добре знае тези „черезвичайни причини“, но незнайно защо не ги
посочва , затова ние ще ги посочим: това е властта. След приемането ни в ЕС
имаше гласове да се насрочат нови избори, но това не се случи . Продължихме
да управляваме с двете либерални
формации без ясно разграничение на нашита икономическа и финансова политика. Или
ако имахме такава не я отстоявахме категорично. Затова представители на НДСВ ни
благодариха, че провеждаме тяхната политика. Ние мълчахме въпреки статиите и
оценките на видни икономисти за плоският данък. Ръководството се страхуваше да отиде на дискусия със собствените си
социалисти и съмишленици, защото се
знаеше много добре, че не може да отговори
задоволително на въпросите. Затова се
появи и фразата, че ситуацията налага прилагането на този данък „да се изсветли сивата икономика“, да се съберат
повече данъци и т.н. Никой поне в
публичното пространство не намери кураж категорично да заяви, че с този данък обществото се разслоява повече и с това се
нарушава основен принцип на една лява
партия. Защото този принцип беше загърбен от самото начало. След това се опитвахме да смекчим нашето
поведение с увеличаване на някои социални надбавки, което беше глътка въздух,
но недостатъчно за неутрализиране на дясната ни финансовата политика. Така на изборите през 2009 година
ние спомогнахме на власт да дойде правителството на ББ и неговият финасов
министър с ултра либерални практики. След това в соцпартията нищо съществено не
се случи. Затихнаха и гласовете за поемане на някаква отговорност за загубата на
изборите. Сега същите тези хора, които прилагаха консервативна финансова
политика по време на тройната коалиция обещават прогресивното подоходно
облагане. Ние говорим само за един елемент за една действително лява политика. Има много хора и от левицата, които смятат, че
проблема за лявото е само в съставянето на по- социален бюджет, а не се
замислят, че основното е да има пакет от икономически и финансови мерки, които
да спомагат за намаляне на социалното разслоение. И сега , когато ни предстои да решаваме въпроса с коалициите
преди, а сигурно и след парламентарните избори
не е без значение кой подход ще се избере, само по-социален
бюджет или промяна в съотношението между
печалбите на капитала и труда /заплати/ и нова прогресивна данъчна система .
Това ще бъде лакмуса за промяна. Обикновено
след избори, когато лява партия няма възможност за
самостоятелно управление, но за да участва във властта се договаря за социален бюджет, без да се променя икономическата и финансова
парадигма. Това е твърде възможно да се случи и след тези избори като се има
предвид, че в новият парламент има голяма вероятност да преобладават дясно
центристки формации. Така може да се изпълни заканата на С.Дянков, че плоският
данък може да се прилага и следващите 10
години. Ще позволи ли това българското
общество. И сега проф. Петков посочва
кои обществени сили могат да направят реално промяната и споменава на първо
място социалистите. Това също е вярно, но има една малка подробност според мен. Първо, тази промяна се декларира да се извърши не от нови лица на
социалистическата партия. Ние искаме гласоподавателите, които преди четири
години не са гласували за нас сега да ни
припознаят като реформатори. Това е
задача с повишена трудност, която не зависи само от активната ни
организаторска работа. Второ,
политическият живот показва досега, че такова публично признание за нашите
грешки едва ли ще се случи. Трето практиката показва, че медийната среда не се е променила и няма
изгледи за това в скоро време. Ние не сме чули по медиите от нашите
представители депутати финансисти заявка
и отстояване на политика за коренна промяна, въпреки конкретните предложения на
синдикати, неправителствени организации и други формации. В обществото
действително назряват предпоставки за промяна, но кой е субекта за действителни
дела?. Посочват се всички освен пазарните фундаменталисти. Това значи в следващият парламент избирателят да не даде своето доверие първо на Герб, а на социалистите
и най- малко те да имат мандат да сформират правителство, а другите
десноцентристки формации от новият парламент да ги подкрепят. Може ли това да се случи, ако лявата коалиция
/предполагам,че ще има предизборна такава подобнна на гръцката СИРИЗА/отстоява
твърдо новата си политика? Малко се поувлякох, нали? И все пак ще бъде малка победа , ако се
започне промяната. Затова, както казва Маркс, трябва да искаме невъзможното за
да получим възможното. Смятам, че щяхме да бъдем в много по изгодна позиция,
ако бяха решени дори и само някои от повдигнатите по-горе въпроси, за да
заслужим доверието на избирателя. Има още малко време това да стане, например на
заседанието на конгреса през м.февруари следващата година. Дано се случи. Иначе ще си останем само с прочутата фраза „Аз имам една мечта“.
Георги Минчев
