СТРАТЕГИЯ И
КОРОНАВИРУС /COVID
19/
Заглавието сигурно не е
най-точното, но отразява приблизително ситуацията в която се намираме. Публично
бе оповестена първа част от Националната стратегия за развитие на България.
Сериозен документ като цяло и конкретно първата част, която по същество е
снимка на реалното състояние на страната подкрепено с много данни от водещи
наши и световни институции. Още веднаж бе доказано и показано категорично, че по
основни показатели сме на незавидни места в световните класации. Всеки
непредубеден човек би признал това, но в същото време възникват много въпроси. На срещата при Президента се заявява, че при втората
и третата последна част на Стратегията ще се провежда публична дискусия и ще имат думата гражданите за предложения,
ще участва и гражданското общество. За посочената втора част „да се постигне
съгласие за диагнозата“ е видно, че отговорът и сега се вижда с нестихващите
вече близо месец протести и то в условията на мерки срещу корона вирусната
инфекция, което парализира икономиките в света. По- съществена се оказва третата част, да се
дискутира и постигне съгласие за причините довели до това състояние и още
повече какво да се прави. В това отношение досега също има много публикации,
сериозни становища на учени, експерти, политически анализатори. Отговорите са
най-различни от признанието, и на световни лидери, че неолибералните политики
провеждани досега отиват в историята и се търсят пътища за решаване на
проблемите. Така е на Изток и Запад, на Север и на Юг. Протестите с различна амплитуда не стихват, жълтите
жилетки във Франция, расистките изстъпления в САЩ, мощни демонстрации в Германия и Русия, далечния изток. Протестите се преплитат
с последствията за икономиката и живота на хората от неадекватните мерки на
редица правителства срещу корона вируса и с опитите да се използва пандемията
като оправдание. Така или иначе извода е, че света е изправен пред не леката
задача да се отговори на въпроса „Какво да се прави“. Този въпрос стои и пред
нас. Както справедливо се отбелязва и от видни юристи членове на Стратегическия
съвет при Президента, че в Стратегията трябва да намери място и такъв анализ, в
каква международна среда и ситуация се намираме, с едно конкретно допълнение, че
ние сме в ЕС и сме направили цивилизационния си избор. Очевидно е, че без този
анализ не може да се мине, да решаваме успешно вътрешните си проблеми. От
съществено значение е и друг въпрос. Какво да се реформира например у нас. Политически
анализатори посочват едно обобщено определение, за ролята на „почтеността" като
основна нравствена категория липсваща в досегашното управление, за решаването
на проблемите се предлага да се прочисти съдебната система като начало за нов
модел на управление. В Конституцията да се промени само онази част касаеща
правните основания за да се получи нова нормативна уредба, гаранции за демократичен избор, контрол, справедливост и
равенство на всички пред закона. Това не е малко, но достатъчно ли е за
просперитета на страната. В това отношение трябва да си зададем въпроса можем
ли да имаме успех само с реформа на част от обществения организъм, видян
като социологическата система, без да се
опитаме да се реформират и други сфери от материалното и духовно производство,
възпроизводството на човека свързано с крещящата демографска ситуация,
социалното управление, комуникациите. И тук опираме до основните функции на
държавата и свързаните с нея институции, кои интереси защитава, на определени
групи и е мащеха за останалите граждани или трябва да се грижи справедливо за
всички, за тяхното здраве, обучение, възпитание, просперитет. „Лошата държава“
като мантра употребявана до сега вече не върши работа образно казано. Ако
погледнем задълбочено на ситуацията, в основата си недоволството и гнева са
породени от липсата на перспектива и най-вече проблемите в икономиката, сферата
на материалното производство, възможността за работа в съответствие с равнището
на квалификация и образование, справедливо заплащане, условия на труд и
социална защита, а защо не и утвърждаване на икономическата демокрация за
която малко, да не кажем никак, се говори в медиите и сред политическите
субекти, партии, профсъюзни организации, граждански сдружения. Споменахме за
Партиите и няма открием нещо ново но е видно, че политиките в злополучния ни
преход подкопаха доверието на гражданите.
Може би чрез Стратегията на президентската институция ще се получи онзи
стимул за доверие и активност, желанието за участие на хората в управлението на
собствените си дела. Историята показва, че революциите, въстанията, протестните
бунтове са породени от влошени социално-икономически условия за мнозинството.
Поводът може да бъде съвсем травиален, незначителен. Това показва историята, ако
се прилага системно- функционалния подход при анализа на обществените процеси,
основата на марксисткия метод довел до категорията „обществена формация“. Има и друг
подход обясняващ процесите на историческото развитие като определени глобални и
регионални групи се стремят да задоволят
интересите си чрез използване на властта и конкретно за
настоящата ситуация в света как глобалните елити, визират се ултраглобалисти и глобалисти
/например Доналд Тръмп се определя като глобалист а Хилари Клинтън за
ултраглобалист, злата вещица на Запада/ влизат в битка за
посткапиталистическото бъдеще. И това е вярно, но не могат да се отхвърлят с
лека ръка дълбинните процеси, причините и усилията на големи маси хора които
искат промяна въпреки и с неформулирани ясно искания ограничаващи се до отделни
части от цялото, от общия проблем. Можем да се поучим от великолепното
творческо наследство на забележителни учени философи,
историци, икономисти, немарксисти и марксисти, определяни сега като
консервативни и леви, да направим извода, че във всяко творчество, без
предвзети мнения, могат да се посочат работещи и неработещи формули и становища
в съответствие с реалната действителност. Това вече добре се разбира от
авторитетни учени, което не може да не се адмирира. Стратегията има шанс да бъде
съдържателна програма приета от обществеността, дори в условията на мерки срещу корона вируса и
страховити апокалиптични картини за икономически срив, заедно с използването на
ваксинации за имплантиране на чип в тялото на човека за глобален
контрол, електронен концлагер. На пръв поглед налудни неща, но не са далеч от
истината за стремежа на световния олигархически елит по всякакъв начин да
запази господството си. Има един интересен
виц : „Как се казва вируса който изгони 3 милиона българи от България“. С
първата част на Стратегията е поставено началото на отговора. Симптомите на
болестта са налице и са показани, остава втората и третата част да определи защо
се разви този „вирус“ у нас в най-опасната си форма и да се предложи адекватно
лечение. Едно от предложенията е да се
лекува целия организъм, да се възприеме интегрален подход с основанието, че всички
сфери на социологическата система, каквото е обществото, са важни и при заболяване на
една от тях страда целия организъм както и политиката в управлението на
държавата се отразява на всички сфери на обществения живот. Да се надяваме, че
интелектуалния потенциал на страната е в състояние да се справи с
предизвикателствата на историята.
