За някои може да е учудващо, но
според мен писането има много общо с музиката. Нещо трябва да те развълнува, дали
мелодия или стихотворение, както казва в едно свое интервю бележития бургаски
композитор Тончо Русев, автор на неувяхващи хитове. Снощи гледах по
телевизионен канал “Виваком“ филма „СТАЛИНГРАД“- режисьор Фьодор Бондарчук,
появил се на екран през 2013 година. Може би в началото трябва да се спомене,
че филма може да се гледа без да е прекъсван от реклами. Но важното е друго,
какво въздействие и какви размиси поражда у съвременния човек този забележителен
филм, където в един епизод се откроява всичко, което може да се преживее, както в една
капка вода изследователят може да намери цялата палитра от химически елементи. Това е един
разтърстващ филм свързващ миналото с настоящето, как обикновени хора по
стечение на обстоятелствата загърбват професиите си и стават герои, което не
опира само до отделни страни на действителността, а засяга основите на
човешката цивилизация. Понякога човек си мисли, дали трябва да се преживее цялата
лудост на времето за да се раберат някои исконни истини както за себе си така и за онези механизми, които
движат обществените процеси и какви са тези сили които поставят на изпитание човешката
същност, морала и нравствеността, онова чувство за общност. Има една мисъл на
Лев Давидович/Троцки/ в автобиографичната му книга „Моят живот“ в два тома , написана
през 1929г в Цариград /Истанбул/ , че човечеството в определени периоди се
побърква силно. Има предвид Първата световна война и нейните катастрофални
последици. Ще цитирам този пасаж намерил място и в статията „Примерът на
Октомври“ от книгата ми „Пулсът на времето“. „Войната унищожи цяло поколение,
сякаш за да прекъсне паметта на народите и да не позволи на новото поколение
прекалено непосредствено да се убеди, че всъщност то повтаря миналото само че
на по-високо историческо стъпало и следователно с още по-страшни последици“. И
ето отново след десетина години човечеството е поставено да преживее Втората
световна война, една друга още по-кървава касапница умъртвила над 60 милиона
души , неизмерими разрушения не само във физически, но най-вече в духовен
смисъл. Периодът след войната на който са
свидетели три поколения преминава
в една друга- „студена война“ с всички ограничения и конфронтации между „двата
лагера“ започнали след речта на Уинстън Чърчил във Фултън през 1946 г. с
неговата прословута метафора „зад желязната завеса“, имайки предвид
социалистическия страни със Съветския съюз. Световна „гореща война“ няма, но са
достатъчно регионалните конфликти отново с човешки жертви и разрушения. Някои
определят това като неизбежно следствие на егоизма и алчността като вкоренени
пороци на човешката природа и че не може да бъде иначе, това ще съпътства човечеството
винаги в неговото развитие независимо от всичко. Гледайки сега военните
конфликти по света само виртуално и като информация по медиите дълбокомислено се заключава, че това не е
възможно да стигне до нас. Така се смятало и в миналото, че ще надделява разума
и просвещението. Вярно е, че историята трябва да бъде учителка на народите, но реалността
е съвсем друга. Навремето големия клиничен психоаналитик Карл Густав Юнг има свое
обяснение как една нация като германската е завладяна от нацистката идеология и
прави извода, че от дълбините на
колективното несъзнавано взема връх германския “архаичен бог Вотан“. Сигурно има много истина в това,
но с едно допълнение-съчетано със социално- икономическте условия в онзи
момент. Интелигентният съвременник може да си направи извода, че и сега се използват идеологеми, които намират почва и избуяват,
когато социално-икономическите условия са онази плодотворна среда, която позволява
да се втълпяват всякакви ирационални
идеологии като нацизма и фашизма. От какво например са породени настоящите
политики определящи като врагове Русия и Китай. Капитализмът като система в
своето развитие има периоди на възход, задоволяване на потребностите в
значителна степен. До 70- те години на миналият век заедно с повишаване на
производителността с овладяване на научно-техническите постижения и внедряването
им в производството се издига и социалното равнище с поносими неравенства, в
Западна Европа държавата на благоденствието, в Съединените щати също просперират работническата класа и средните слоеве. В
своето развитие обаче тази система основана на печалбата във всички случаи
поражда нестабилност и сериозни кризи потърпевши от което са мнозинството от
гражданите. Увеличават се неравенствата, САЩ водят класацията сред развитите
държави в света. За свое оправдание управляващата политическа класа посочва
като виновник за същствуващото положение външни фактори, „агресията“ на Русия и
„кражбите“ на Китай и че света трябва да се „нормализира“ отново с хегемония
над всички. Едно време при Франклин Д. Рузвелт като президент също има организации които искат „нов световен
ред“. Отговорът на Рузвелт тогава е, че „това не е нито нов, нито ред“. И сега
има организации които бленуват за нов световен ред, както тогава така и сега се
манипулира с историческите факти, медиите притъпяват сериозните проблеми,
фалшификациите са безумни. Демократичните преобразования в триста годишната
история на капитализма са под заплаха нагледен пример за което са изборите за президент в САЩ . Принципите на демокрацията
от времето на Просвещението и Френската буржоазна революция заложени в
Декларацията за правата на човека и гражданина се обръщат сега против
статуквото. Подобна е и Декларацията на Северноамериканските съединени щати. Не
е далеч от реалността, че тази велика страна с работническа класа създала нейния
просперитет може да попадне под въздействието на корумпирани политици изразители
на интересите на онези двеста или триста американски и световни корпорации и
финансов капитал за които са без значение интересите на народите
включително на американския народ.
Въпросът е човечеството ще допусне ли отново да бъде вкарано в една месомелачка
или един нов дигитален, електронен световен ред с ограничени свободи и страх от
бъдещето за което интерес имат“ стари – нови сили“, които нищо старо не са забравили нищо ново не
са научили, не успели навремето окончателно
да наложат на света мракобесните си политики спрени преди 78 години при
Сталинград с цената на неимоверни свръх човешки усилия и дълбоки душевни рани. Последствията
от тази безумна политика тогава понася света, европейските народи включително и германския народ. Учудващо е, че сега овластени
млади германски политици, както съобщават медиите, отново се стремят за
коалиции с онези сили за които конфронтацията е дълбоко вкоренена и начин на
живот за по-големи печалби. Има все пак
една надежда, че разумът ще надделее в името на оцеляването на
човечеството, но това зависи и от самото човечество и най-вече от неговия
интелектуален потенциал, от активността на всеки “... и малката свещ може да
освети ъгъла на тъмнината“ както бе казал един световно известен музикант.
