Това е заглавието на книгата на известния руски политолог и философ Александър Дугин с подзаглавие „Въведение в четвъртата политическа теория“. Българската публика, най-вече от левия спектър, е запозната с теорията на „Третия път“ от недалечното минало на бившия лейбъристки водач Тони Блеър, влиянието му и сред българските социалисти. Но докато този нов повей тогава има за задача да прокара нов път на социалдемокрацията и административно-командния към демократичен социализъм се случва обратното с превес на либералното над социалното и фактически „Третият път“ на Блеър доведе до задънена улица, към блатото. Сега „Четвъртият път“ на Дугин изначално отрича социализма като универсална обществена система след капитализма, както е според марксизма системно-функционалния подход в историческото постъпателно-прогресивно развитие на човечеството от първобитно-общинния, робовладелски, феодален строй към капитализъм, социализъм, комунизъм. Книгата излиза на българския книжен пазар във време две години след началото на пандемията „Ковид-19“- инфекциозният вирус „Sars- cov 2” с неговите модификации, довела до локдауни, затваряне и ограничаване на личностните контакти, ваксинационни паспорти, зелени сертификати, забрани и правила ограничаващи дейността на бизнеса и правата на гражданите. За разгръщане на глобалното движение за здраве и свобода допринасят петициите до правителствата от редица неподкупни политици и лекари, като авторите на книгата „Истината за Covid-19”на д-р Джоузеф Меркола и Рони Къминс с предговор на Робърт Кенеди – младши. Хиляди хора от Канада, Франция, Германия, Белгия и други страни изразяват недоволството си от опитите пандемията да се използва за користни цели, за свръх обогатяване и печалби на корпорациите производители на ваксини и отвличане на вниманието от проблемите породени от политиките на правителствата. Колосалният труд на Дугин, близо 700 страници, излиза у нас и във време, когато представители на глобалния капитал, председателят на форума в Давос Клаус Шваб също анализират съвременния капитализъм и предлагат нови идеи в книгите „Голямото нулиране“,“Капитализъм на заинтересованите“, на Бранко Миланович дългогодишен водещ експерт в Световната банка във „Само капитализъм“ и други. Повечето автори философи, социолози, политолози, в една или друга степен признават, че съвременният капитализъм е в състояние на колапс и не може да реши назрелите проблеми на човечеството, имат идеи, предлагат варианти, правят прогнози за нова система, нов начин на живот, управление и обществен договор за преодоляване на крещящите неравенства, за повече справедливост и хуманизъм. Въпросът е какво да бъде новото обществено устройство на света, след краха на съветския социализъм и неолибералния капитализъм. Теоретичната разработката на „Четвъртият път“, както се посочва в предговорите на книгата, започва през 2007 година в няколко центъра в Русия. Като червена нишка минава през книгата, че целта на тази нова теория е да се „сражава“ успешно с глобалния либерализъм и световната олигархия като отхвърля трите теории на 20 век на модернизма, либерализма, комунизма и фашизма/националсоциализма/ и обединява всички недоволни от съществуващия съвременен либерален порядък, за нова политика срещу глобализма, хегемонията на Запада и предимно на САЩ. Необходима е консервативна революция, да се тръгне по съвсем различен път за фундаментална политическа, нравствена, духовна промяна, да се преодолее упадъка на нравите, страха и отчаянието, отчуждението характерни за епохата на модернизма, капитализма, империализма, провалената демокрация издигната от Просвещението в хартата за правата на човека и отношенията с държавата. За двете световни войни се посочва, че причините са в управляващите нездравословни малцинства както на Запад, така и на Изток с порочни, мракобесни идеологии. В този смисъл може да се приеме, че в различни части на света има почва за сътрудничество за един нов свят с друг морал и нравственост призван за творческо развитие на човека. Книгата „Четвъртият път“ е издадена на десет езика, представена е в редица страни, проведени са конгреси, конференции, семинари. Както посочва автора пътят за нови идеи и конструкции е отворен, нищо не е догматично заковано в Четвъртата политическа теория и тя е призив не само към руското, но и към всички общества в света за обединение, да се върне човечеството и всеки народ към корените си. Трудно е такъв огромен по обем материал от книгата да се синтезира, но ще се опитаме да отделим някои характерни, основни моменти. Четвъртата политическа теория е призвана да отхвърли категорично и трите политически теории либерализма, комунизма, фашизма и техните субекти в историята съответно индивидуализма /индивидуумът/, класата, расата при германския националсоциализъм и държавата при италианския фашизъм. При либерализма индивида иска да остане свободен от всяко външно влияние, освободен от връзките в обществото, сам за себе си. При комунизма основно е класите и класовата борба, класата на експлоататорите и класата на експлоатираните. Класовата борба е движеща сила в историческото развитие, а пролетариатът е субекта на историята призван да освободи човечеството от господството на буржоазната класа. От няколкото хипотези за субекта на Четвъртата политическа теория, след отхвърлянето на трите теории, той се определя с екзистенциалното понятие „Дазайн“/Dasein/ от политическата философия на Мартин Хайдегер или от историческите традиции, психологията и културата на всеки народ. Духът на народа за испанците например е Дуенде/ duende/, духът на мястото определен и възпят от испанския поет Федерико Гарсия Лорка, духът идващ не отвън, а отвътре, една обсебеност която се съдържа в пеенето, танца, поезията, философията, което дава сила, енергия и човек се чувства възвисен в космоса разбирайки че е смъртен, но същевременно готов да заложи себе си и се жертва за делото, както се случва в началото на на испанската гражданска война през юли-септември 1936 година със защитата на крепостта „Алказар“. Определено е вярна тезата, че всяко нещо, политическа доктрина, социално-икономически модел не ще имат дълговечен живот, ако са откъснати от историята, културата и традициите на всеки народ, ако липсват реформи съответстващи на обективното развитие на нещата. Тези корени предопределят и различните видове социализъм според неомарксистите, за което има и примери в света. Ще бъде погрешно и ако социализма се третира само като локално явление наред с други системи, както се твърди в книгата на Дугин и не се виждат универсалните му принципи, като утилитарнният принцип „за възможното добро за възможното повече хора“, за икономическите отношения като база и надстройката, тяхната зависимост от собствеността на средствата за производство, проблема освен за политическата, но и икономическа демокрация, утвърждаването и непосредствено в производството, за причинно- следствената връзка между надстройка и база, но и относителната и самостоятелност, когато в някои моменти надстройката може да оказва по-силно влияние върху базата и т.н. Действително проблема за класовия характер на обществата е характерен за марксизма, но той не е само това. Във философски аспект материалистическата диалектика е оня метод авторът на който е Маркс и затова носи неговото име, но той не е претърпял крах заедно със съветската сталинска система, както се твърди, която няма нищо общо с марксизма, бе опакована с марксистки лозунги, а същността и бе съвсем друга, авторитаризъм и тоталитаризъм, култ към личността, връщане на части от самодържавието с недостатъците на имперска Русия, заедно с един догматизиран марксизъм, съдържание на режима, за който Лев Давидович Троцки произнася пророческите думи, че не търси диалектиката, но тя ще го намери. Сталин се бе провъзгласил за Червения цар, както според него иска народа и упражни хипер насилие в управлението. Заедно с това обаче се извърши индустриализацията, която става основа за Победата през Втората световна война. Не може да се каже, че този период са били само лагерите на Гулаг и сталинската версия на социализма е минал мимолетно без да остави положителна следа. По времето на Сталин, след смъртта на Ленин, трябваше да се изучава и овладява критическият метод на Маркс, а не да се забранява филм за него и се неглижира научната стойност на марксизма за сметка на политическото. Съществена причина за краха на Съветската система през 90 те години на миналия век, а и след това е отричането на огромното теоретично наследство на Класиците, Маркс, Енгелс, Ленин, техният метод за анализ, който може да бъде полезен и сега за вярно обяснение на процесите в съвременния свят. В такъв аспект не може да бъде заобиколен марксизма. Колкото до „комунизма“, който сега се употребява от западните идеологически централи за да се дискредетира, за съжаление и от известни руски политически дейци и учени, трябва да се каже че такъв не е съществувал, не че е утопия а защото обществото не е стигнало такова социално-икономическо развитие за да утвърди друга социологическа система на по-високо равнище много по-справедлива и хуманна. В материалистическата диалектика, връх в историята на философията както е известно има един закон за отрицание на отрицанието, който предполага всичко положително от миналото да се вплете в настоящето и бъдещето. Съществен може да бъде приносът на Четвъртата политическа теория за утвърждаване на многополюсния свят срещу опитите на световната олигархия за световно правителство, срещу хегемонистичните стремежи на САЩ за запазване на еднополюсния свят. Свидетели сме на т.н „цветни революции“ в Грузия, Украйна, наскоро в Казахстан, където решително бе пресечен от Русия опита да се повтори сценария прилаган досега от чужди сили. Но ще бъде погрешно причините за конфликтите да се търсят само отвън. Вътрешните недоволства породени от високите нива на неравенствата, корупцията, обогатяването и алчността на управляващите могат да бъдат използвани, както се случва винаги от господстващата световна олигархия в съюз с местни кланове и олигарси, за дестабилизиране и промяна на външнополитическата ориентация на страните. Военната интервенция може за момента да замрази развитието на процесите в неблагоприятна посока, но следва да се решават своевременно вътрешните проблеми на обикновените хора включително и пресичане шовинистичните нагласи за евентуално налагане господството на руският елемент във властта след военна намеса, каквито мнения има сред руския елит, споменавани и в книгата Четвъртият път, например относно събитията в Грузия. Светът стана едно голямо село и обективните процеси на интеграция се отразяват в живота на всички народи. Проблемите на икономиката, екологията, суровините стават глобални и изискват все повече сътрудничество между държавите, а не хегемонистични стремежи каквито сега имат управляващите в развитите Западни страни заедно със САЩ. Резонно е да се търси обединение на всички, които са потърпевши и недоволни от статуквото независимо от техните религиозни, етнически и културни различия за борба срещу такава хегемония. Същевременно обаче следва да се предложи и привлекателен модел на развитие различен от този на капитализма. Дали ще се нарече социализъм или не е друг въпрос, но принципите за свобода, социална справедливост и хуманизъм, за разгръщане на творческото начало на човека характерни за социалистическата и комунистическата организация на обществото заложени и в теорията на марксизма остават. Предлага се първо да се реши въпроса с утвърждаването на политическото многообразие като се премахне хегемонията на САЩ и господството на глобалната олигархия и след това всяка държава да решава своите вътрешни проблеми, бъдещото си социално икономическо развитие. Може би е по-добре да се постъпи заедно с решаване проблема за вътрешния модел да се променя и външната среда като се има предвид взаимната свързаност на икономиките. Някои автори посочват, че такъв експеримент на откъсване и изолиране от основните процеси в света е направен по времето на Сталин, което е имало благоприятен резултат за определено време, но в крайна сметка за продължителен период е бил пагубен за страната.Това се отнася за всяка страна, например социално- икономическия възход по време на държавния социализъм от съветски тип у нас, за което недвусмислено говори статистиката и упадъка сега, в който се намираме като периферна територия на глобалния капитализъм. Все повече се чувства необходимостта от промяна, провеждането на дълбоки вътрешни реформи в съюз с всички сили за утвърждаване на многополюсен свят, каквато е идеята в забележителната книга на Александър Дугин. Може би в следващите издания на книгата, която вероятно ще имат по-малък обем, но заедно със запазили богатството си теоретични разработки ще бъдат включени и идеи от огромното теоретично наследство на Маркс, Енгелс, Ленин без оглед на политическата конюнктура, какъвто подход имат редица университети на Запад и Изток, най вече могъщ Китай постигнал забележителни успехи за които сигурно е впечатлен и Александър Дугин. Причина за това е не само историческото, културно наследство, конфуцианството, китайския „Дазайн“, по терминологията на Четвъртата политическа теория, но и съвременния прочит на марксизма. Знак на признателност към делото на Маркс е подарената от Китай бронзова скулптура на общината в родния му град Трир по случай двеста годишнината от неговото рождение. Такова е отношението и към Енгелс съратник на Маркс и продължител на неговото дело. Почит и уважение сред китайците има и към творчеството на Ленин, през 80 те години са издадени трудовете на Бухарин. Историята има своя път и е повече от ясно, че центърът на социалните и икономически успехи се премести на Изток, в Китай за което съществена заслуга има използването на богатото теоретично наследство на Класиците на марксизма в практическото изграждане на специфичен за културата и традициите модел, както споделя в речите си Си Дзинпин в Давос и други форуми, че Китай няма да прилага готови формули а ще анализира и се съобразява с измененията в действителния живот, на обективния свят, както повелява и критичния научен метод на материалистическата диалектика.
