В последно време отпочна
по-сериозна дискусия за Новото ляво, дали то ще се появи и роди в БСП или ще
бъде формирование извън нейните структури. Въпросът е важен, но както винаги се
получава едно е виждането на субектите,
друго е реалността. „Сива
е теорията приятелю мой, зелено е вечното дърво на живота“ са казали навремето едни от най-
светлите умове на човечеството. В този контекст искам да споделя и свои
разсъждения. Може би не само аз, но и много хора, най-вече от лявото
пространство, са приятно изненадани и удоволетворени, когато медиите съобщиха
за предложението на 31 интелектуалци/дано не греша бройката/ Достена Лаверн да
бъде кандидат за евродепутат от листата
на БСП. Беше крайно време не само да се пише и говори за промяна на статуквото,
но и да се направи нещо практически. Още повече, че тези интелектуалци, журналисти,
преподаватели и учени са от левия спектър и са познати на широката общественост
с теоретичните си разработки и позиции за промяна на съвременния свят, за
необходимостта от леви решения на проблемите, които стоят пред човечеството. Искам да вярвам, че това е
начало на Новото ляво имайки предвид мисълта на Маркс, че първо пролетариата трябва да завоюва редица
интелектуални победи /Сега разбирай
по-голяма част от човечеството/. И не само това. Трудът на Достена Лаверн „Експертите
на прехода.....“, в който по нейни думи са вложени десет годишни изследователски
усилия намери широк отзвук и признание не само у нас, но и сред световната
общестеност. Подобно на Джоузеф Стиглиц разкриващ ролята на "тинк танкс" в излязлата наскоро книга„Цената на неравенството“/стр.241/Достена Лаверн изследва ролята на тези идеологически мозъчни звена в български условия. Въобще
както се казва бе уцелена десятката. Известно съмнение има, дали това
предложение на интелектуалците няма да изглежда присадено на БСП и да стои като скъп диамант в короната
от псевдокристали. Сега зависи на избираемо място ли ще бъде кандидатката за
депутат и ако не е, преференциалният вот
ще спомогне ли да се увенчае с успех начинанието. Възникват и въпросите: Дали
гласоподавателите ще припознаят Лаверн за свой кандидат? Какъв е процента на
четящата публика? Разбираемо е, че голяма част от тях няма да могат да преценят
обективно и справедливо нейния принос за Лявото. Понятно е, че не всички имат
тази любознатеност и интерес към изясняване
на теоретичните въпроси независимо, че те са архи важни за по нататъшна политическа
дейност. Други няма да могат да оценят европейските измерения на нейното
творчество, искреният й стремеж за полезни
дела за повечето граждани на ЕС. Като гост в сутрешно предаване на БТВ
тя спомена, че правителството и съответно БСП като мандатоносител са направили
голяма крачка в решаването на социалните въпроси в сравнение с предишните
управления. В потвърждение на това посочи като пример връщането на данъка на
тези, които получават минимална работна заплата. В бъдещите си публични изяви, които надявам
се непременно ще има, положително въздействие ще оказва ако подхожда аналитично
към реалната политическа действителност и провежданите от управляващите
политики, както това превъзходно прави в
изследователската си дейност по мнения
на авторитетни учени. Хората са силно
чувствителни за справедливост и честност особено в оценките за реалния живот.
Едно от предимствата на Интернет е широката информация, която се предоставя на
гражданите включително за провежданата икономическа и финансова политика. /Вж
анализа на проф. Иван Ангелов “Досегашните мерки са добри, но недостатъчни“/. По този
начин тя ще издигне още повече не само своя авторитет и престиж, но и на интелектуалците, които се
ангажират с предложението за евродепутат.
Най-вече ще бъде от съществено значение
за спечелване доверието на българския избирател, за надеждата ,че има личности не само с модерни теоретични
разработки , но и носители на Нова лява политика, за която са петимни
социалистите и повечето български граждани. Това е лелеяна
мечта вече четвърт век. Една графика показва, че най-много във властта през
този период е участвало ДПС . Тази либерална формация години наред е съюзник на
основната политическа сила в Парламента и винаги е провеждала неотклонно
собствената си политика, а тя в основата си е неолиберална. Неолиберална бе и
икономическата политика на НДСВ, която БСП безрезервно подкрепи и приложи по
време на“ Тройната коалиция“. Още в началото на прехода Социалистическата
партия нямаше визия и воля за преустройство на икономическата система в полза
на обществото. Въпреки добрите намерения тя не бе в състояние да изпълнява
собствената си програма, тъй като в следващите години нямаше мнозинство в Парламента.
Така е и сега. Това не е ново, много добре се знае от всички, но не се признава
категорично от ръководството. Получава се така, че социалисти, симпатизанти и
граждани гласуват за програмата на БСП, а получават друга икономическа
политика. В много случаи тя се институциализира със статуквото на основата на
неолиберализма. Съзнателно или не в Парламента не се допуска друга лява или
лявоцентристка политическа формация. За това способстват и медиите, които не
информират за други политики различни от господстващите. Пазарът на идеи не
съществува. Време е гласоподавателя да има възможност да гласува не само за
потенциала на БСП като лява партия. Задачата е първо ляво ориентираната огромна
част от членовете на БСП да имат адекватно представителство в ръководните
органи, а защо не да се чува и гласа на
отделния социалист в избора на председателя на Партията. Както се казва да се
прилага принципа„един човек един глас“. И това първо да се случва в Социалистическата
партия и след това в обществото. Не да се посочва един кандидат от предишния
председател и членовете на пленума да се поставят в ситуация да нямат избор при
гласуването. Умело се използва и психологическия момент наследен от миналото. След
години се оказва, че предложението е било грешка. Този подход от тоталитарно
време не е променен досега. Един от механизмите това да не се случва са вътрешните референдуми, за което няма и намек за провеждане. Освен това да се
направи всичко възможно в Парламента да влезат и други леви и левоцентристки
формации или такива , които имат за основна политика свиването на ножицата на
неравенството. В този смисъл може да звучи еретично въпроса, като се има
предвид сега съществуващите настроения в БСП, защо да не се привличат и да има
диалог с АБВ, НФСБ, България без цензура, Обединените социалдемократи и редица
други леви, левоцентристки и патриотични
партии и движения с презумцията за бъдещи коалиции в Парламента? Такива примери има в
ЕС. И още. По-добре е БСП да има възможност за съюзници социаллиберални, отколкото
либералсоциални формации. Смятам, че разликата е съществена. В противен
случай при следващата следизборна
конфигурация в Парламента БСП отново ще се „гърчи“, колкото и да не се харесва този
израз и да прави компромиси с основополагащи принципи на своята идентичност. Не
се изключва и възможността преобладаваща част от избирателите да бъдат
привлечени от псевдопатриотични,
националистически и неофашистки популистки формации като се има предвид
растящото им влияние в Европа.