НЯКОЛКО ДУМИ

Винаги, когато сме свидетели на събития около нас човек не може да не свързва с историята, процеси на които корените са в миналото. Едно такова събитие възхитило и учудило света е изпращането на Индийския лунен кораб „Chandrayaan_3”и луноход на Луната. Неволно се връщаме назад за да проследим този великолепен резултат на Индийския народ след дълги борби получил свободата си на 15 август 1947 година, което доказва още веднъж способността на всеки народ освободен от колониална зависимост да постигне удивителни резултати в развитието си. Така се случва с перлата в короната на Британската империя , която ако загуби Индия ще престане да същеатвува „като велика държава“ по думите на Уинстън Чърчил още през 1931 година. Той е душата на тази политика спрямо Индия, дори за утвърждаване на някои реформи с цел постигане на частично самоуправление. Още тогава твърдо заявява, че това което Индия е постигнала е изключителна заслуга на англичаните и ако се даде независимост „тя бързо ще се търкулне с няколко столетия назад, ще изпадне в състояние на варварство и само ще търпи лишенията на средновековието“. Ще ми се да цитирам една мисъл на Трухановски В.Г „У Чърчил живееше упорит колонизатор, който не искаше да се съобразява с промените станали в света“. Ако това се отнася за Чърчил какво да кажем за настоящето,  упоритата съпротива на корпоративния елит и администрацията на САЩ да запази хегемонията в света с всички средства  и също както тогава да прилага неизменните колониални политики далеч от реалностите на динамично изменящия се свят.