Сигурно има някаква поличба, но
вече втора поредна година точно преди избори се случват събития, които
разтърсват българското общество. Но докато станалото в Костинброд, с повечето
напечатани бюлетини, премина само като полъх на вятъра, взрива в завод“ Миджур“ в с. Голям Лом разнесе много повече послания към обществото.
Образувалият се огромен кратер е не само
в живата природа, но и в душата на българите. Така поне мисля аз. Все повече
хора си задават въпроса как стана така вместо
да намаляват тези кратери се увеличават и то не само у нас, а в световен мащаб. Като че ли няма сила
която да спре този процес на все по голямо отчаяние на все повече хора. Ето и
сега след взрива отнел живота на петнадесет души сред обикновения човек се
загнездва философията „по-добре беден , но жив“. Миньорите не получили заплата
с риск за живота си слизат на петстотин метра под земята за да изразяват своя
протест. Чужда фирма решава да премести производството в друга държава и оставя
на произвола на съдбата стотици, а работниците плачат от отчаяние.При високо
рисков труд хората от „Миджур“получават 240 лева , а собственикът и
изпълнителния директор петдесет пъти повече. Да, 50 пъти. И това не е единичен
случай в нашата татковина. Наскоро се изнесе информация, че у нас има около
40-45човека, които
притежават 20 милиарда лева. Нима тези хора не оказват решаващо влияние в
икономиката, политиката, в цялостния
обществен живот. Ние 25 години не можем да направим крачка към по-справедлива
данъчна система, да се намали коефициента „джини“ , който за България е някъде
3.5, докато в повечето държави от ЕС е много по-малък.При еднаква
производителност българина получава много по-ниско възнаграждение. Колко години
повтаряме това? У нас както се изрази един ляв икономист/има и такива/ за
чуждият инвеститор данъчната ни система е „мохамедански рай“и въпреки това те
не идват поради други причини. Какъв ръст искаме , когато у нас капиталът
/малко е да се каже/ се е самозабравил. Всички говорят за увеличаване на
доходите, но веднага се посочва , че това може да стане само когато държавата
подкрепя бизнеса т.е капитала. И какво се получава вече четвърт век? Къде са
законите за ограничаване на разрушителната му страна?/ защото има и такава, но
никой не я споменава/.Трябва да се случи непоправимото, да се изпарят в
буквалния смисъл хората и близките да не могат да получат дори смъртен акт. В
годините на злополучния ни преход не се ли „изпариха“ близо два милиона
български граждани, които работят за чужди икономики и подобряват генофонда на
други народи? След всяка подобна трагедия се правят безброй констатации, за нарушаване
на технологична дисциплина, условия на труд, работно време, почивки и т. н. Но
всичко остава на книга. Действени мерки не се предприемат. Като ли всичко се
разбива на малки парченца в някаква стена. Сега медиите подхаващат тезата,
която се разпространява, за човешка грешка. Но в резултат на какво се е
получила тя?. Може да е от умора, от сменния режим на работа, от бясната
експлоатация като увеличаване на обработката
от един човек на все повече опасни гръцки мини, с цел още по-големи
печалби, които отиват в собственика и
управленския екип. А може от гняв
някой да е ударил по-силно с чука прословутата мина, която други държави
отказват да приемат за обезвреждане. Всичко е възможно да се случи при тази
ситуация на безхаберие и алчност завладели до границата на търпимото нашия
живот. Повтаряме като папагали изтъркани във времето клишета като „международна
общност“, „европейски ценности“. Думите на президента , министър председатели ,
министри независимо от коя политическа сила са се разминават кардинално с
реалността, с процесите,които се развиват в глобалния свят. Даже не се опитваме
да разберем ситуацията , която се изменя главоломно с всеки изминат ден
.Медиите повтарят дословно това, което се тиражира от правителствените
американски издания, където по думите на Стивън Коен /известен американски
професор историк/няма никакъв анализ, а само хули и демонизиране на Русия и
Путин и всеки по трезв глас е подложен на обиди и етикети от времето ма
макартизма преди петдесет години. Очевадно е, че световната неолиберална
капиталистическа система е в дълбока криза. Разрушителните сили превъзхождат
съзиданието на което е способна . Както се казва светът е в точката на
бифуркация, но политическата ни класа дори не усеща това, камо ли да го
анализира. Трезвите гласове на политици от ЕС също не се
популяризират. Конформизма и мълчанието за истините води до съучастие в
престъпленията. Не се ли разбере по-скоро това взривовете и кратерите ще се
увеличават , колкото и да си зариваме главата в пясъка. Обективният ход на
времето предоставя на „БСП Лява България“ уникалния шанс да бъде водеща в тези
процеси. Само може да се съжелява, че това не се случва. Предварителните
прогнози сочат, че на парламентарните избори на 5 октомври коалицията ще поучи
около 60 депутата. Без да съм черноглед, на следващите избори може още повече
да се доближим до ДПС, а може и да сме след него. Това исках да споделя в деня
на размисъл. Хубаво е по често да има такива дни. Да спираме и да се оглеждаме
, къде сме в изменящия се свят и да се опитаме да бъдем честни към себе си. Левицата да заеме
действително полагащото и се място. Да не се вторачва само във „врага“ ГЕРБ и да
се срявнява с други политически сили, а да има по-далечен хоризонт, като стъпка
по стъпка осъществява мисията си без да прави безпринципни отклонения от
същността си. Тогава ще има и признанието на българското общество, което е
петимно за по-голяма справедливост и достоен живот.
