„ Ако Христос е бил Князът на мира, Ганди не е недостоен за
това
хубаво име. Но мира който единият и другият носят на
хората не се
състои в пасивно приемане, а в деятелна любов
и саможертване.
Аз се осмелих да посоча, че има по-малко
разтояние между
ненасилието на Махатма Ганди и насилието
революционерите,
които са негови преки противници,
отколкото
смелото несътрудничество и робското спокойствие
на вечно
приемащите, които са бетонът на всяка тирания и
цимент на
всяка реакция”
РОМЕН РОЛАН
Навършват се 154 години от
рождението на Мохандас Карамчанд Ганди /Махатма – Велика душа/, Символът на
Индия за Национално освобождение и Свобода. Когато искаме да откроим личността,
теоретичното наследство и делата на този велик човек изпреварил времето си,
неговата философия, идейните възгледи и дела трябва да се върнем назад в
историята и проследим ситуацията, проблемите
на обществата в Европа и света . Това е
периода на Първата световна война
1914-18 г. преди и след нея, когато Ганди вече възмъжал, роден на 2 октомври
1869 година в Порбанар – Британска Индия, следвал право в Лондон, става адвокат
и се връща в Бомбай 1891 година. След
две години отива в Южна Африка с намерение за кратко време, но остава там за
дълго - 22 години. Живял извън Индия и опознал живота на Запад, още в Южна
Африка той се опитва да приложи своята миролюбива философия, учението за
ненасилствена съпротива „сатагряха“ или по негови думи „сатиагра“- въздържане
заради истината, която е духът, силата на истината изключваща насилието, една
енергия която овладяла масите и може да стане непреодолима сила в борбата за
справедливост без да се пролее кръв, а само чрез несътрудничество с
колониалните власти какъвто успех има, победа единствено чрез личното
страдание. На външния натиск от управляващите се противопоставя не смирението и
покорството, а твърдата воля за разграничаване от фалшивите кумири и лъжата
обхванала обществения живот. Неговото смело несътрудничество, както посочва
Ромен Ролан, е по-близо до насилието на революционерите отколкото „робското
спокойствие на вечно приемащите, които са бетона на всяка тирания и цимент на
всяка реакция“. Човек възприел тази форма на борба може да пострада физически и
социално, да се лиши от придобивки, но да запази истината в душата си и придобие
свободата си чрез страданието. Това което е същността на християнството, не
случайно Ганди е известен с името „Индийският Христос“ и негови настолни книги
са Библията и творчеството на Лев Толстой. Казват, че човек се познава когато
започва да говори. Интервюиращи и слушатели на неговата реч посочват, че в
първия момент са скептични като виждат един човек слаб, с мършаво лице и
щръкнали уши да седи присвит на земята облечен най-просто с груб бял плат и малка
шапцица на главата. Но всички съмнения изчезват, когато започва да говори и се
разбира, че е стигнал в познанията си до
корените на християнството, че това е един мислител. Неговата мисъл идва
от дълбините на душата му и никога не е изкривявана с някакво притворство и
тайни, не прави нито един ораторски жест, общува с публиката открито,
контактува непосредствено, започва без встъпление и завършва без заключение.
След като сподели мислите си и каже всичко спира и се установява в един ъгъл, а
в това време има буря от аплодисменти и акламации. Чужд на ласкaтелствата,
мразещ празния шум, в същото време се оформя нова статия, която ще бъде публикувана в неговото списание “Млада Индия“ /Young India/. Силата му е в
единството на мисъл, израз и действие, открито е излагал- както той казва-
най-смелите си планове без лъжи и измами, нарича себе си „идеен практик“ и това
е причината да държи в ръцете си нишките на душите на триста милиона индийци по
онова време. Разработва цяла програма за организация при прилагането на
несътрудничеството, което включва отказ от всякакви придобивки и награди,
почетни длъжности в управлението, неучастие в чужди институции, съдебната власт
и образованието. Международните отношения не могат да бъдат други освен както
са междуличностните отношения при хората на доброжелателство и любов към
ближния, но в същото време не се
съмнява, че докато тази нова сила се приложи представителите на съществуващото
статукво ще продължават да я пренебрегват и смятат за утопична, идеалистична, теоретична
и непрактична. Ненасилието отхвърля омразата, зложелателството между народите,
естествения ход на живота изисква единодействие и сътрудничество между индуси и
мюсюлмани установяване на сърдечна дружба индо-мюсюлманско обединение за да
може Индия да се управлява сама, целия свят да живее заедно, сътрудничеството и
взаимопомоща да вземат връх над омразата
и противопоставянето. Познаващ нравите на Запад Ганди не може да скрие
разочарованието си от алчността и преклонението пред Мамона –златния телец-парите,
което убива човечността и признава, че Европа не изразява духа на
християнството, а е в плен на духа на Сатаната, стига до извода, че науката и
материалното благополучие не вървят заедно с морала и нравствеността, че Европа
е християнска само по име и след Първата световна война лъжата е повсеместна,
под мантията на добродетелността се шири експлоатацията на природните богатства
от Великобритания и Франция , петролните полета на Месопотамия, стремежът да се
завладее Сирия и дори президента Уилсън не успява да приложи своите известни 14
точки за след военното устройство на света. С прозорливия си ум, когато
усилията на политиците са насочени само към материалното благосъстояние без да
се утвърждава морала и нравствеността се създават условия за погубване на
душата, тенденции за ново насилие и войни, което е в противоречие с изискването
човешкото достойнство да се подчинява на един по-висш закон, на силата на духа.
Още тогава прокламира, че е престъпна политическата икономия, която вреди на
благосъстоянието на народа или тази политическа икономия, която позволява на
една страна да ограбва друга. Ненасилието на Ганди, както той казва, не е
насочено към англичаните, нито против Запада, а към установената система,
несътрудничеството е насочено срещу материалната цивилизация, алчността и
експлоатацията, които я придружават. Заедно с това признава, че в определени
моменти и ситуации личността трябва да защити честта и достойнството си, затова
трябва да се преодолее страха и се употреби оръжието на насилието, но и в този
случай тези които вярват в насилието трябва да се учат да управляват оръжието и
имат онази нравственост, морал и
непреклонна воля към добро, стремежът към наказание и отмъщение за стореното
зло да се замени с опрощението, че служенето на ненасилието не е само за
Ришите/мъдреците/, а за обикновените хора. За Махатма Ганди индийският
национализъм не е нито разрушителен, нито едностранчив, нито нападателен, агресивен, а е
спасителен и хуманен, като задачата се състои в смяна на управлението при което
контролът да бъде в ръцете на народа като външна форма, но истинското
преобразуване трябва да стане в неговото сърце. След дълги
години на борба национално-освободителното движение се увенчава с победа, като на 15 август 1947 година Британският парламент
приема Акт за независимост и Индия, перлата в короната на Британската колониална империя, получава
своята свобода. Новият министър-председател на Великобритания, след Уинстън
Чърчил в края на Втората световна война, Клемент Атли провъзгласява независимостта заедно с
отделянето на Пакистан от Индия в отделна държава. Няколко месеца по-късно се
извършва покушение срещу Махатма Ганди на
30 януари 1948 година от индийски националист с обвинение, че е подкрепил мюсюлмански Пакистан и предал интересите на
индусите. Така по ирония на съдбата умира човека, който през целия си живот учи
и възпитава за единство между мюсюлмани и индуси, прилагане на ненасилието в
борбата с една единствена цел свободата на Индия. Това са само някои основни
моменти от огромното публицистично наследство на Мохандас Карамчанд Ганди
наречен Велика душа, символът на Индия за национално освобождение и огромната
му роля за просвещението не само на огромни човешки маси в Индия, но и по света,
защото много от неговите мисли, идеи и практики звучат актуално и днес, след един
век, когато неолибералния капитализъм по
признание и на представители на глобалния капитал е в колапс и човечеството е
изправено пред нови предизвикателства на
развитие за един по-справедлив многополюсен свят без стремеж от хегемонизъм и
глобално господство, а на основата на сътрудничеството, мира и любовта, това за
което мечтаеше и се бори Махатма Ганди вдъхнал нова енергия на милиони и
надежда за по-добър живот. В тези усилия могат да намерят място и други теории
и практики, които вярно отразяват обективната действителност, раждат се от
живота и съществуват в света, трябва само да не се отричат и отхвърлят с
предвзето мнение, както казват класиците на марксизма, а се подходи с разума на
мъдреците. Философията на Ганди не се простира само до политиката, а обхваща и
други сфери, отношенията между мъжа и жената, като биологични видове дадени от
Бога и природата, което не кореспондира сега с опитите за прилагане на т.н джендър
идеология на Запад и в документите да се пише родител 1 и 2. Ролята на
семейството трябва да бъде възпитанието на децата в патриотизъм и родолюбие,
чистота в помислите и праведен живот против пиянството и алкохолизма, платените
плътски наслади и унижението на жената. Въпросът е да се намали работното време,
което тогава в Индия е 12 часа и в това
отношение дава за пример Европа направила нещо добро, да се увеличи свободното време за образование и
култура, за морални развлечения. В управлението на обществените процеси, на
партиите Лидерът според него трябва да отстоява своята гледна точка, защото
колективните органи и масите често грешат, имат определена инертност, но той е
призван да води и просветлява, да носи
отговорност и е почтено да „залага кожата “ при всяко негово решение. Времето
опровергава тези, които искат да чертаят
„червени линии“ между историята и съвременността, забравят че всяко следващо
стои на раменете на миналите поколения със свой принос в културната
съкровищница на човечеството. Забележителни личности като Махатма Ганди оказват
влияние и днес, като неговата страна е за нов подход по пътя към многополюсен
свят освен на основата на суверенитет, обичаи и традиции, обществените интереси
да имат приоритет пред частните. Съвременни политически лидери търсят в неговата
философия и идейност отговори и успешни решения на сложните проблеми с които се
сблъскват в ядрения век, защото от верния реалистичен анализ зависи мирът на планетата. На икономическия форум „Владивосток
2022г“ Индия отново провъзгласява, че целия свят е едно голямо семейство и
предлага не военен съюз между държавите от тихоокеанския регион, а тясно сътрудничество
с Русия и Китай за икономически и
социален просперитет, за Азиатски 21 век.
От книгата ми „Махатма Ганди и
Втората световна война“ изд. „Божич“ Бургас
