събота, 15 ноември 2014 г.

А СЕГА НАКЪДЕ ?

Днес е 10-ти ноември. Няколко дни след парламентарните избори в кварталния магазин срещнах познат, който ме попита в траур ли съм. Отговорих му, че това което се случи отдавна се предвиждаше и за мен не е никаква изненада.  Нямах намерение да пиша, особено на десети ноември,  но ме провокираха мненията на В.Велева и В.Дърева в сутрешния блок на БТВ по повод 25 години от началото на нашия преход. Обикновено представителите на БСП избягват по най-различен начин отговори на публично място или завоалират проблема за причините довели до състоянието на Лявото у нас и по-конкретно на БСП. Но това сега не се случи. Откровено се посочи от В. Дърева, че основните причини са две, сянката на Сталин и дългият завой на дясно от БСП. Няма спор по тези констатации.  Това е казвано  и друг път, разбира се не така открито и катагорично. Може само да поздравим Дърева за яснотата и смелостта. От тук нататък следва още по-трудната задача, да се анализира още веднаж и се даде вярна оценка на периода от тези 25 години в контекста на тези изводи. Първият въпрос е,  ще се приеме ли този подход от ръководството на БСП. Някои ще кажат , че това не може да стане, защото с малки изключения след последния пленум на Партията са освободени само няколко човека от възлови позиции, но като цяло остават същите хора, които са дали своя отпечатък върху политиките на БСП най-малко за половината от тези 25 години. Разбира се по принцип всеки има право да се развива и при някои това се случва, но в повечето случаи минава доста време да се разбере, че много  са достигнали нивото на некомпетентност, разминават се реалните процеси в обществото. Без да изпадам в необосновано криткарство не може да се отмине факта, че новият председател М.Миков имаше всички основания да поеме инициатива за осветляване от леви позиции на случилото се на 10 ноемри и последиците за страната. Само с кратка декларация във Фейсбук не може да се заличи този пропуск, което даде възможност за едностранчива дясна интерпретация  на събитията.  Отново се снишихме. През тези 25 години така се случва и с антифашистката съпротива. Повечето от водачите на листите за новия парламент са депутати от миналия  с печалната слава, че основната им грижа е запазване   мястото в парламента. Или да вземем повечето от делегатите на Конгреса и членовете на Националния съвет, които сполучливо някои автори наричат трето или четвърто издание. След големия десен завой логично следва  ляв завой. Въпросът е ще бъде ли той толкова продължителен , ще се намери ли по-кратък път, ще  има ли носители на нова визия в развитието на БСП ?. Показателно е, че  след 25 години, социологически изследвания сочат, че повече от половината анкетирани са се чувствали по-сигурни и обезпечени по времето на държавния социализъм. Това не означава, че не трябва да се осъждат по-категорично практиките от онова време на ограничаване правата и свободите,  на прекалено насилие най-вече в  началото на този период, което  се нарича сталинизъм. Ако искаме да бъдем справедливи трябва да се признае, че и сега във вътрешно -партийния живот има не малко организационни механизми , които все още не са променени, защото са удобни за влизане във властта, съчетани са с немалко превилегии за собствения бизнес и престиж. Вярна е оценката , че хората не харесват политиците, а последните избори показват, че това се отнася особено за тези от БСП. Сега има възможност за разлика от минали времена, с помоща на социологията, да се види мястото на Левицата в обществото. Да се сравнява и се правят верни изводи. В отделни статии и изказвания това се прави , но епизодично се  подхожда по този начин на форуми на Партията. Не може например да се казва, че в БСП няма много млади хора , защото като цяло нацията застарява, както се посочи на една  конференция на БСП в Бургас от представител на Националния съвет. Всички говорят, че БСП е най-демократичната партия, че можеш да се изкажеш свободно. Но какво от това? Има ли резултати? Така е  и с решенията на Конгрес и пленум. Замитат се под масата и всичко започва отначало. И така , за дълъг период от време. Нужна е цялостна визия за организационна промяна и тя трябва да се посочи и проведе в кратък период от време. В опозиция  има възможност много по- добре да се реши този особено важен въпрос, да се изчисти от авторитарните сенки  на миналото,  от съвременните му превъплащения. Затова е нужно още едно условие. В  левия печат включително и „Дума“ да няма забранени лица за градивна критика дори да се отнася за самия Председател на БСП, както бе  при С.Станишев. Завоят на ляво преди всичко е приемане на нова парадигма в икономически и социален аспект. Още в началото на прехода преди 25 години икономическата проблематика не зае подобаващо място в дискусиите на Кръглата маса, за което свидетелства Ал. Лилов в книгата „Преходът“. Липсата на ясна визия какво трябва да се прави за да се нарече действително лява партия е слабост и до днес. Не е достатъчно да кажеш, че  си против неолибералния модел. В света  вече има не малко примери за излизане от тежките кризи, следствие на неолибералните практики, чрез леви решения.  Целта не е копирането на чужд опит, а следване на принципа за общото благо, като основополагащ за една лява партя.  Сигурно това ще бъде труден завой като се има предвид , че и в бъдеще най-вероятно БСП ще бъде в коалиции и няма как да не прави компромиси. Различните интереси водят до един друг вектор в действителността. Зависи от разписаната рамка на споразумението и какъв е компромиса, което досега не се случва.  Наред с това има известно стъписване пред възможността  да има и други леви или ляво центристки партии в парламента. Сега в парламента  е АБВ. Независимо от декларираните  социално - либерални възгледи на нейния председател не е необходимо постоянно да се търси негативизма , да се отрича и премълчава лявото в нейната програма. В следващия парламент може да влезе и „Движение 21 век“ на Т. Дончева.  Почтено ще бъде тези процеси да имат ясната подкрепа на социалистите. Защото , колкото и да се отрича, фактите говорят, че досегашното ръководство  на БСП провеждаше политика на основа на  либерално- социалните си възгледи, които представяше за автентично леви. Посочват се финансови показатели за растеж, увеличаване на пенсиите, майчинските   т.е ,че  този период на тройната коалиция на Станишев от 25-те години бил най-добрия за БСП.  Това ли е най-важното да се каже от А.Кутев по националната телевизия за 10 ноември? На  въпроса,  защо въпреки тези  резултати гласоподавателите за БСП станаха наполовина, отговорът е, че Партията няма имидж, не е разяснено достатъчно какво е направено. Все повърхностни анализи  . Като че ли  този  растеж е достатъчен, неравенствата са намалени, произведеното богатство е справедливо  разпределено. Оставаше в този ден на малкия екран да се появи и Вигенин и на въпроса какво мисли за мисията си в Украйна да отговори, че ако има същата ситуация би постъпил по същия начин, / отговор, който даде в Бургас/. Това означава, че в къщата на БСП продължава да се използва Станишевия препарат с изтекъл срок на годност  „сержицид“/по сполучливата метафора на ляв блогър/, което ще има дългосрочни  отрицателни последици. Въобще цяла поредица от словословия за да се оправдае институционализирането  с неолиберализма. Дори не се признава, че тройната коалиция  провеждаше икономическата политиката на НДСВ, за което говорят и благодарят  експерти  на тази партия. Тази политика продължи и при Орешарски под натиска на ДПС. Спорният подход с данъка за минималната работна заплата  се счита за значително социално постижение.  Това се популяризира широко в медиите от представители на БСП. Самият Орешарски посочва, че повече не може да се направи. Такова е положението.  Разминаването с реалната действителност изигра лоша шега на изборите, но отново не се открояват истинските причини. Наскоро в медиите  бяха публикувани различни платформи с предложения за икономически и социален просперитет за  преодоляване на отрицателните резултати след повсеместната и безоглена приватизация , изтичането на значителни парични средства от страната, преодоляване примата на търговския елемент в такива сфери като здравеопазване и образование, по-справедлива данъчна система и т.н. Ще бъде положително ако БСП подкрепи тези платформи като Хартата „За  свободна, справедлива и солидарна  България“, както и стремежа на патриотичните партии и движения   да запазят суверенитета на държавата, срещу интересите на транснационалните компании за свръх печалби. Това ще стане ли  практика в политиките на БСП предстои да се види. То ще бъде и лакмус, че нещо може да се промени в сегашната  „Левица“. Предполагам, че по пътя на левия голям завой ще се върви стъпка по стъпка, но и това ще бъде достатъчно, последователно стъпка по стъпка да се връща доверието на избирателите. В оставащото време до следващия конгрес ще има много предложения от различен характер. Важно е кой ще бъде този работещ орган и кои хора ще имат не леката задача накрая да се излезе с нещо практически годно, за да се завърти наляво кормилото на БСП. Не както се случи с избирателния закон, очаквания големи, изменения несъществени, а някои недомислени . Курсът на кораба трябва да се промени. Стратегическите политики да вземат връх , показността  да се смени със здравословно смирение и трезв анализ. Може ли това да се случи? Да се надяваме.