Силно се колебая откъде да
започна при това огромно количество информация която ни залива. Може би от една
от последните публикации където се казва, че хората от академичната общност
подготвили учебниците за средната школа като се отказали от написаното от тях и
в съответствие с политическата конюнктура са допълнили собственоръчно
необходимото за да бъдат „по-обективни“ в отразяването на спорния период на т.н
комунизъм у нас, т.е вдигнали са „бялото знаме“. Ако това е така, а всичко
показва че това е нашата действителност, не трябва да виним обикновения човек
затрупан с ежедневни грижи за бита или както обичат да се изразяват „народа“, защото
този народ трябва да има възможност да чуе и друго мнение. И няма кой друг да
му го представи освен изследователи които ние наричаме хора на науката. Не
говорим за тези, които са се родили в този период и е протекъл живота им и
много добре от собствен опит знаят и жилото и меда. А това не може да се потули
ей така, с лека ръка. Даже най-закоравелите отрицатели в себе със сигурност
признават и добри неща в т.н. реален социализъм/ комунизъм/ , които не могат да
отхвърлят поради това, че ще отхвърлят част от себе си. Но както казват
съзнанието е относително самостоятелно и не винаги е в единство с морала и
нравствеността. И ако това е нормално за психологическата нагласа на отделния
човек като се има предвид, че не са редки примерите в историческото и
културното ни развитие, когато поведението ни се определя към по-силния на деня и за съжаление ставаме
апологети на ценности разминаващи се с нашата идентичност и исконни интереси. Но тъй върви света както
бе казал поета. Ето и едно заключение на големия наш социолог Иван Хаджийски „Но
щастлив ли е някой в това тресавище от вечна лъжа, на автоматични движения, на
вечна напрегнатост и дебнене, на премерени и претеглени усмивки, на поклони с
предустановени ъгли, на фалшиви думи, на
позирани чувства и декламирани въсторзи, където говориш не това що мислиш и
мислиш не това което искаш, където ръкопляскаме на идиотизма, защото сме
зависими от него, на подлостта, защото е силна и на лъжата, защото е
общоприета.“ Това е написано преди повече от осемдесет години, но все едно, че
се отнася за днес и не можеш да отхвърлиш
една дума. Далече сме от мисълта да бъдем съдници и да се обвинява който
и да е, но идва време когато една мисъл или едно становище изказани от хора на
науката има тежест и създава друга атмосфера за обяснение и възприятие. Още
повече, че все повече се чувства, че има нещо гнило и както добре се изразява в
едно интервю актрисата Фани Ардан „Има нещо което ни убива нещо непроницаемо и
задушаващо, но не знаеш какво“. Въпросът е не само да анализираш състоянието и
се откроят причините, но и какво трябва да се направи за да се промени реално
съществуващото положение към по-добро. Кое звено от „веригата на лъжата“ трябва
да хванем за да изтеглим цялата верига по сполучливия израз на бележит френски
политик. И тук различни изследователи в анализите имат различни мнения и
становища. За едни въпросът се решава само да се утвърждава политическата демокрация като панацея за
решаване на проблемите, т.е реформи в съдебната система, избор на достойни,
почтени хора за прокурори и съдии, т.е надстройката трябва да се промени защото
оказва решаващо влияние върху целия обществено политически живот. Други
определят като основна база икономическите отношения. Някои, които с основание
доказват несъстоятелността на оценките за „комунизма като престъпен“ определят
тази постановка на Маркс като невярна защото преувеличавала значението на
икономическия фактор в обществения живот. И двете постановки сами за себе си са
верни. Но основно положение в марксизма е, че в социологическата система на
обществото взаимодействат различни фактори.
По този въпрос Енгелс в едно свое писмо посочва, че заедно с Маркс
действително са обърнали по-голямо внимание на икономическите отношения в
тогавшната дискусия с опонентите, но никога не са пренебрегвали и надстроечните
фактори и само липсата на време е
причина да не се анализира задълбочено тяхното влияние. И допълва, че ако се
касае за по-продължителен период в историческото развитие безспорно
икономическите отношения имат предимство. И с просто око сега се вижда, че не може да се отминат и
заобиколят фактите, не могат да се пренебрегнат отношенията породени от
собствеността, а защо не и формирането на класовата структура което се признава
от световно известни милиардери като Уорън Бъфет и редица други. В
икономическата програма на лейбъристите на Джереми Корбин например не случайно
е записано правото на трудовите колективи на първи избор т.е когато
собствениците имат намерение за преместят производството в друга държава или по
различни причини да закрият предприятето, колективите да имат първи право да го
придобият. В практиката, в САЩ и в други страни, има много случаи където собствеността е на
работещите, управляват капитала, производстовото и разпределението на
създаденото богатство. И това е една от формите на социализма на 21 век. Развитието на тези
процеси ще бъде и гаранция за неговата устойчивост. Ние виждаме тези процеси
които възникват и се развиват в света паралено със старите икономически
отношения и неминуемо водят към икономическа демокрация, където принципа е не „един
долар един глас“, а „един човек един глас“, което все още е табу за политиците,
медиите сред някои научни среди, но което вече реално съществува.
