Историята съобщава, че през 49 година преди новата ера войските на Цезар преминават границата с римските легиони минаваща по река Рубикон/ старото име река Узо в Северна Италия/, с което започва гражданската война в Рим. Вече повече от две хилядолетия, когато искаме да кажем, че някой е преминал границата на допустимото в личните и в отношенията между държавите, определяме като „преминал Рубикон“ или със съвременната трактовка „червената линия“. Сега това се случва на арената на дипломацията между трите супер сили САЩ, Китай и Русия по ирония на съдбата в едно и също време в Анкоридж-Аляска между Китай и САЩ и в едно интервю с президента Джо Байдън, в което той нарече президента Путин е “убиец“ и че „ ще си плати“. По какъв начин ще стане това не става ясно, но че е преминат „дипломатическият рубикон“ е повече от очевидно. Това се случва и на срещата в Аляска, когато войственото и арогантно поведение на щатската дипломация, нарушаваща всички възприети правила, получава твърд отговор в съответствие с дипломатическа практика на китайските представители основана на хилядолетна култура. Светът отново е в очакаване какъв ще бъде векторът на развитие в глобалния свят, което е от изключително значение за бъдещето на отделните народи и на човечеството. Дали тази конфронтация ще се ограничи в рамките на дипломацията или този дипломатически рубикон ще бъде преминат и народите ще се озоват в една ситуация на военни регионални конфликти или нов световен пожар. Последното за сега се изключва от повечето анализатори, но историята показва че ситуацията може да излезе от контрол. Такова е и съдържанието на наскоро публикуваното открито писмо до президента Путин на американския публицист Пол Крейг Робъртс, бивш член от администрацията на президента Роналд Рейгън участник в преговорите за приключване на студената война. Първите стъпки на президента Джо Байдън показват, че външната политика на САЩ ще се определя от онези крайно консервативни среди известни в близкото минало от деветдесетте години като „ястребите“ или партията на войната. В историята има такова развитие на нещата с идването на Хитлер на власт в Германия през 1933 г.и поредицата от събития, когато западните държави Великобритания и Франция умилостивяваха Хитлер, затваряха си очите пред реалността, сключваха споразумения и отстъпваха пред явната подготовка за война, милитаризацията на германската икономиката с финансовата подкрепа на крупни фирми, на едрия германски капитал.Тогава Хитлер поиска да бъде хегемон, да подчини света илюстрация на което е забележителният филм с Чарли Чаплин в образа на Хитлер подхвърлящ земното кълбо. Затова и великият артист бе обявен за негов враг. Всички инициативи тогава на Съветския съюз за колективна безопасност са отхвърлени, за което принос има и Полша. Сега ако се прехвърлим в съвременността без да сме черногледи, историята се повтаря, манипулират се и изкривяват исторически факти създава се атмосфера на несигурност и липса на доверие. След историческото решение и договореност между Рейгън и Горбачов за краят на студената война се вижда, че НАТО където САЩ имат водеща роля, плътно е обградила Русия с военни бази около Черно и Балтийско море, Прибалтика. Отново се инициират действия на основата на рогат национализъм срещу всичко руско както се случва в Украйна, и ако Крим не бе присъединен с референдум, а не насилствено към Русия по законите на международното право, сега Севастопол щеше да бъде американска база и там щяха да маршируват войници на НАТО. И всичко това се случва не на 1700 километра от Русия, когато завърши студената война. Може да се припомни и една Международна конференция след Втората световна война в Женева септември 1946 г. с участието на бележити философи, където се дискутира въпроса дали агресията и античовечността надделяват над разума и културата, както се случи в Европа. Има различни мнения, но основният извод е, че идва момент на сериозна криза на хуманността и демокрацията и че „ Анти- Европа е в Европа, а не извън нея“. В потвърждение на този извод може да се посочи например гласуването на депутатите в Европейският парламент преди две години, когато две трети от тях определиха като равнопоставена вината на Хитлеристка Германия и Съветския съюз за Втората световна война. Сега целта на администрацията на Байдън е САЩ да бъде хегемон т. е всички страни да се подчиняват , да вървят в „правия път“, да се върне назад колелото на историята без да се съобразява, че света е вече друг и страни като Китай излизат на първо място по икономическото си и социално развитие, Русия има несравнима военна мощ и речта на Путин на Давоската онлайн среща дава надежда Русия да има свой успешен социално-икономически модел, държавите от Европейския съюз, Азия, Латинска Америка и Африка имат свои интереси и се развиват на основата на взаимно изгодно сътрудничество. Китай за разлика от САЩ предлага много по-изгодни условия, заедно с Русия политиките за многополюсен свят дават един нов хоризонт за просперитет на всяка държава.Това е една реалност, която не може да се заобиколи и отрече. Учудващо е, че в САЩ това не може да се проумее и медиите се превръщат с белезите на министерство от времето на Гьобелсовата пропаганда на Третия райх. Вместо да се съсредоточат за решаване на увеличаващите се проблеми в собствената си страна, огромните неравенства, растящите дългове на домакинствата и държавата, продължаващата рецесия след краха през 2008 г., предстоящи финансови кризи, расовата нетърпимост и несигурност в утрешния ден, вината за всичко това се търси навън в злата воля на други народи и лидери. Това намира израз в смяна на риториката от времето на Тръмп. Дали ще остане само с това предстои да се разбере, както казват има една „пауза“ в която трябва да се преосмисли как трябва да се отговори на новата ситуация, още повече че това се случва в една безпрецедентна вирусна „пандемия“ наречена „Ковид“/Covid/ с още неясно очертани последствия за икономиката и преустройство на начина на живот определено от социалните технолози на глобалния капитал като „Голямото нулиране“. За кой ли път стремежът е да не се допусне социализма и марксизма както бе казал преди време и Доналд Тръмп, сега с още по -голяма агресивна риторика на Джо Байдън за хегемония в света каквато бе целта навремето на Хитлер. За разлика обаче от онези мракобесни времена има един период след Втората световна война,някъде до седемдесетте години, когато народите имат едно прогресивно развитие на основата на програмите на антифашистката съпротива, които и десни правителства приемат като се създаде „държавата на благоденствието“ в Западна Европа, „американската мечта“ бе достъпна за повечето граждани на САЩ, въпреки студената война и ограниченията на свободите държавите от Източна Европа се развиваха динамично, България достигна равнището на индустриално развита страна и се нареди на 27 място от 190 страни според „индекса за човешко развитие“ на ООН. Това са историческите факти и те не могат да се заобиколят. Сега в очевидно задълбочаващата се криза на неолибералния капитализъм отново на повърхността излизат като водещи онези сили, които преди осемдесет години доведоха света до война. Въпросът е ще се намерят ли политически лидери които да изразят действителните стремежи на народите и да оценят реалистично ситуацията, новите реалности в развиващия се свят. Очевидно е, че Китай и Русия няма да допуснат да бъдат унижавани, ще се преосмислят механизмите за противодействие на агресивността, на санкциите и забраните, на недопустимите кавалификации. Има достатъчно интелектуален потенциал човечеството да просперира, като се отхвърлят старите и се приемат нови формули в интерес на мнозинството. От съществено значение е теоретичното обосноваване на подобни политики. И в това направление има натрупан не малък опит. Една от съществените причини за успешните политики на Китай, че те се основават на творческото приложение на марксизма и на конфуцианството, не случайно поповод 200 годишнината от рождението на Карл Маркс Китай подари негова бронзова статуя на общината в родния му град Трир. От миналото трябва да се вземе огъня не пепелта. „Ние няма да тръгнем по този път“ казва Дън Сяопин, архитекта на реформите в Китай, като слуша речта на Хрушчов на 20 конгрес на КПСС и развенчаването на Сталин. Признавайки недопустимите и неоправдани репресии се оказва, че и без тях може да се върви напред, стига политиката да се основава на добра теория. Творческото наследство на Ленин също дава реалистична картина на съвременните процеси, като достоен продължител на делото на Маркс, прилагайки диалектиката на Хегел за обяснение на материалния свят. Известен е един разказ , че Ленин в началото на 1918 година е поръчал в библиотеката на Румянцевския музей труда на Хегел „Феноменология на духа“ станала за него настолна книга. Негова е мисълта, че не можеш да бъдеш истински болшевик без да си чел и разбрал диалектиката на Хегел. Недолюбваният Лев Давидович/ Троцки/ се противопоставя на догматизма в политиката след смъртта на Ленин с пророческите думи „вие не търсите диалектиката, но тя ще ви намери“. В САЩ има мислители и учени най-вече в университетите, които имат великолепни изследвания. Впечатляващо е творчеството на изследователи от Европа. След анализите на ситуацията се прави извода, че капитализма трябва да се преодолее и замени с друго обществено устройство, което да не е в интерес на нищожен процент от човечеството. Навсякъде по света се натрупва критична маса за промяна, което може да се извърши без конфронтации и последващи войни. Важно е на Запад да се намерят политически субекти със способността за реалистичен анализ, за прогресивното развитие на човечеството. Да се надяваме!
