Така е устроен човек, да очаква
нещо в коя да е сфера, в личния и обществения живот. За съжаление много рядко
се случва да съвпада това което е очаквал с бъдещата действителност. Сега често
се споменава за „черните лебеди“, т.е неща които се случват непредвидено
въпреки социологическите изследвания и
експертни мнения. Едно от тези неща е „корона вируса“, обърнал нашите представи
и начин на живот който се смяташе за стабилен и предвидим. И както често се
случва това не може да не се обвързва с политиката, дори политиката взема връх
над меродавните медицински изследвания. Оттам произлизат и редицата мерки,
които при всеобщо одобрение, особено в началото, се приемат за нещо в реда на
нещата за запазване собственото ни здраве. Но колкото повече времето минава се
вижда, че не всичко, за което се споменава от властите и медиите отговаря на
реалното положение, особено когато се сравнява с минали периоди на пандемии и
отражението на други заболявания причина за летален изход. С течение на времето
става практика да се предприемат наред със здравословни и други, административни
мерки и да се обяснява причината за какво да е събитие или решение с
коронавирусната инфекция. Това се разбира от все повече хора, които не са далеч
от мисълта че „има нещо гнило“, но все още не е достатъчно избистрено.
Скандалите за корупция у нас и по света се изместват с мерки и затягане на контрола.
Същото се отнася и за вълните, които не ни подминават следствие на голямата
геополитика. Така някои обясняват например и неучастието на Президента на парада в Москва по случай 75
годишнината от победата над хитлеро-фашизма, че ако би отишъл след това ще му
се наложи 14 дневна карантина и ще останем без Президент. Има и друго
обяснение, което е по-правдоподобно, че поканата не е препотвърдена от Руска
страна. Редица са още обясненията за да се оправдае неучастието на
Президента на парада. Някои посочват, че
ако бе отишъл другата половина от народа ще бъде против. И това го има, като се
имат предвид особеностите на
народопсихологията ни добре описана от Иван Хаджийски в „Бит и душевност
на българския народ“. Имат основание и тези, които смятат, че сега не е момента
да се посочват грешките на Президента, когато има по-важна задача смяната на
управлението на ГЕРБ. Всички тези мнения и кратки анализи, които изпълват
интернет и медийното пространство имат основание сами по себе си. Но те се
сблъскват и с един друг анализ, който има стратегическо значение, над
партийните интереси и не трябва да се замита с лека ръка под килима, като
очакваме подходящият момент за да го покажем на светло. Процесите в съвременния
свят са динамични и корените са в Геополитическите промени и в частност началото
на нашия преход, когато по причини известни, след премахването на СИВ/съвет за
икономическа взаимопомощ/, Варшавският договор, разпадането на Съветския съюз,
погледите на управляващите в Русия се насочиха към американската администрация,
президента Елцин „разстрелял“ руския парламент бе обявен за най-големия
демократ, а както е добре известно за хубаво и лошо, ние бяхме най-близкия
сателит на Съветската империя. Естествено и в политиката както във физиката няма
празно пространство. Членството ни в НАТО и
ЕС бе крайъгълен камък в политиката на управляващите независимо от
техния цвят. Новият голям брат стана Чичо Сам, както сполучливо се изразява
бележит наш учен. И така вече 30 години независимо кой идва на власт това е
неизменен наш цивилизационен избор. Но изглежда този цивилизционен избор се
сблъсква с мълчаливото неодобрение на мнозинството от българския народ, което
има дълбоки основания така добре описани в книгата на проф. Людмил Георгиев
„Критическа психология за българската история“. Може би тук се корени онова
очакване от повечето хора на което Президента може да отговори и въпреки че е
„натовски генерал“, има много повече положителни качества от предишния
президент, още повече е военен летец с воля и устойчивост според уважавани
международници политически анализатори. Действително за краткото време с
отношението си по редица закони Президента обедини не малко граждани в
намеренията си да ограничи корупцията и да се утвърждава правовия ред. Наред с
това има основания да се изисква
по-голяма активност и действеност, използването на доказани експерти в
международната дейност и от други сфери на обществения живот, подходящи хора в
защита на обществения интерес. Ще може ли това да се случи бъдещето ще покаже.
Сигурно не трябва да слушаме Брюксел, нито коя да е друга централа и трябва да
стои на нашето внимание един друг по-солидарен ЕС. Добре ще бъде да се
определят кои са тези звена които ще изтеглят цялата верига. Например необходимостта, но и трудността
при предоговарянето на основните европейски договори като се има предвид, че
тези договори не са „сгрешени“, а са в интерес на определени групи, които
определят икономическите и финансови политики на ЕС. По тези въпроси е
забележителна статията на Фредерик Лордон „ Един съюз който трябва да бъде
реконструиран. Да излезем от европейската безисходица“ /„Монд дипломатик“ 20 март 2019 г./. Не знам доколко е точна оценката, но надеждите за нещо по-различно от
статуквото бавно се изпаряват. Повод за това ни дава и развитието на външната
ни политика тясно свързана с членството ни в НАТО, очевидното милитаризиране на
Черноморския регион. Имаше период преди десет години, когато преставителни
части на НАТО участваха на парада в Москва по случай 9–ти май. Какво се промени
от тогава досега. Очакваше се по-тясно сътрудничество с Русия, намаляне на
напрежението и конфронтацията. Но се получи точно обратното. Само пожелания
останаха договореностите между М.Горбачов и Р.Рейгън НАТО да не се разширява на
Изток. В декларациите на тази организация бе премахнато само думата „болшевизъм“,
другите текстове остават същите както по времето на Хитлер. Сега Съветския съюз и косвено Русия като приемник се
обявява виновна и за Втората световна война, агресор и опасност за мира. Това се
споменава и в декларациите и резолюциите на Европейския парламент. След проведената
конференция по инициатива на немската Фондация
“Фридрих Еберт“ и атлантическият клуб на Соломон Паси с патрон на събитието Президента
в същият ден, когато се чества деня на Победата, се разбира че въпросът за сигурността и отбранителната способност на съюза е
приоритетен, вместо преодоляване на неолибералните практики и нов икономически
и финансов модел основан на демокрацията и справедливостта. В основата на тези
въпроси е суверенитета, как се разбира и отстоява. Известно е, че Президента
има ограничени конституционни пълномощия, но се наслагва мнението, че с
действията си следва да подпомага по-категорично политиките за утвърждаване на многополюсен
свят. Всичко това заедно с неубедителните обяснения за неучастието на парада в
Москва възбудиха една вълна от недоволство, усещането, че отново може да сме въвлечени
във водовъртежа на трагични събития добре познати от историята. Очаква се
по-сериозен коректив да бъде и Левицата, основната опозиционна сила Българската
социалистическа партия. Крамолите да отстъпят място на политики, конкретни
предложения в няколко направления. Наскоро Левицата в Германия определи политиката
си в икономиката за създаване на силен публичен сектор включително елементи на
икономическа демокрация. Проблемът за нов икономически и финансов модел у нас е
тясно свързан с нов модел на ЕС. Събитията в други страни, не само сега по
време на Пандемията, показват че държавата сама не може да решава успешно проблемите без да има надеждни
съюзници. В книгата на Янис Варуфакис „Възрастните в къщата“ /заглавието е по израза на Кристин Лагард бивш шеф на МВФ сега на
Европейската централна банка/, интересно написана в превод на руски и
английски, финансовият министър на Гърция по време управлението на „Сириза“ споменава
следния случай, който е показателен. При трудностите с представителите на кредиторите в преговорите
за разсрочването на дълга, Варуфакис успява да договори финансова помощ от
Китай, като се подготвя съответно споразумение с китайския посланик. Денят
минава, а отговорът не идва. В края на деня звъни на посланика. Отговорът е, че
Китай не може да утвърди споразумението, причината е молбата на А. Меркел до Си
Дзинпин да не удоволетворява искането и че Германия ще се оправи сама с гърците.
И се оправиха. Министър-председателят Алексис Ципрас и Ангела Меркел съвместно
решават въпроса в полза на кредиторите. Финансовият министър Янис Варуфакис
подава оставка, лявата „Сириза“ загуби властта, спечели глобалния финансов капитал.
Може би това има предвид американския
социолог Фрaнсиз Фукуяма
да направи извода, че капитализма има свойството да се адаптира. Неговите
прогнози обаче не винаги се сбъдват. Сега паричната политика на ЕС продължава
да е в ръцете на Германия. Задава се въпроса каква ще бъде политиката на
Левиците за демократизация на ЕС, каквото движение е основано във Виена - DIEM 25. На много
други въпроси гражданите очакват правдиви отговори. Както посочват философи
в политическите си анализи идва време, когато народите ще бъдат тези, които ще
извършат нужната промяна светът да не попадне отново в лоното на фашизма. Процесът
сега започва и не се знае колко ще продължи. Това се вижда с просто око особено
по време на пандемията „корона вирус“станала катализатор на процесите и ускорила
необходимостта от други политики преди всичко за обществения интерес. И тъй
като се чества 75 годишнината от победата над фашизма не може да не се споменат
думите на Сталин в речта му в Кремъл вечерта на 24 юни 1945г., че победата във Великата отечествена
война извоюваха онези „малки винтчета“ визирайки обикновените хора,
мнозинството от народа, които не загубиха доверието си във властта. Понякога думите и на диктаторите имат
значение за настоящето и
бъдещето.
