Китайците имат пожелание „Да живееш в интересни времена“, има се предвид кризисни ситуации, но има и продължение, че всяка криза е нещо и добро, защото може да се намери верния път за решаване на проблемите. А проблемите са много, които влияят върху психиката на човека и основния е геополитическата ситуация с фокус специализираната военна операция или според други войната в Украйна и то не за самата война, а за мотивите, причините и поведението на управляващите елити в Русия и на Запад за да се обясни ситуацията, хаоса който не може да се определи само с понятията Черно и Бяло. Сещам се за една великолепна статия „Большевизм и сталинизм“ публикувана преди години в руското списание тогава „Вопроси философии“ на известния американски историк Стивън Коен, където в няколко реда се споменава как знаейки за репресиите през 1937-38 година левите сили на Запад са туширали критиките си към Сталин и режима поради това, че се води световна битка срещу фашизма и нацизма и трябва в тази ситуация да се обединят усилията срещу по-голямото зло, това което често се пропуска при анализите. Неволно може да се пренесем в настоящето и да се обединяваме по принцип против войната, но за да имаме верен анализ не може да си затваряме очите за причините довели до съществуващото положение и се отговори на въпроса за законността, справедливостта и последствията от едно управление. В един диспут на въпроса кой е критерия един от участниците отговори-легитимно избраните, но в последствие след избора се случва властта да се преврне в престъпна. Хитлер например е законно избран и вота на германския народ е справедлив като се има предвид високата тогава инфлация, един хляб се купува с хиляди германски марки. Сталин признава, че германския народ е в правото си да намери своето достойно място сред другите народи след катастрофалните клаузи на Версайския договор след Първата световна война, но Хитлер използва властта по престъпен начин с расова и политическа омраза, и милитаризация. В Украйна не без чужда подкрепа се развиват подобни процеси с русофобия стигаща до призиви за физическо унищожение, ежедневни обстрели на населени места от собствената армия с хиляди убити, ранени, осакатени мирни граждани в източните части на страната Донбас и Луганск и обявен главен враг Русия, като за решаване на проблемите не помогнаха и т.н. Мински споразумения с гаранти Франция и Германия. Следствие на глобалните процеси при които са вплетени различни интереси не винаги достъпни за общественото съзнание и ясно популяризирани от медиите се създава атмосфера на тревожност и оказва влияние върху психиката на човека. На този фон се развиват и вътрешни процеси породени с осезателното отрицателно въздйствие от политиките на управляващите, засилващата се инфлация и повишението на цените. Влияние оказват непремерените изявления на овластените от последните избори т.н Партия на промяната, оценките разминаващи се с реалната действителност във вътрешен и международен план. Интересно е, че вината за тази ситуация се търси не от тези които са предложили кандидатите за управленци-инициативни комитети, движения, партии и лидери, а избирателите. За кой ли път се доказва, че предствителната демокрация има сериозни недостатъци, енергията на избирателите да упражнят правото си на глас стига само до урните, след което все по-често се случва изключително трудно да се изберат нови хора с нужните компетенции, професионални, нравствени и морални качества. Започва нескончаема сага, че сега не е момента за нови избори при тази вътрешна и международна ситуация, започват срамни разговори и методи на управляващите за оставане във властта на всяка цена, дребнотемието не слиза и от дневния ред на медиите. Остават в сянка и липсват в управленските програми такива въпроси като цялостна реформа на данъчната система, като материалната основа на обществото, механизъм за преодоляване на увеличаващите се неравенства особено важно за Левицата, коалиционен партньор в управлението. Все повече избиратели имат чувството и разбират, че в управлението са хора слуги на чужди интереси и стремеж за собствено обогатяване под мангтрата за борба с корупцията като панацея за просперитет. Един малък пример е финансовото обезпечение на народните избранници, което е в пъти повече от средното за страната и няма промяна въпреки усилията на отделни депутати. Геополитическата ситуация, войната в Украйна е удобен повод за прилагане на правила и приемане на закони ограничаващи правото на информация, реанимират се остарели формули за решаване на съвременни проблеми не само по отношение на НАТО с присъединяване на нови държави, но и реконструкция на ЕС, създаване на т.н. Конвент за преразглеждане договорите от Маастрих и Лисабон с отхвърляне на правото на „вето“ от отделни държави, изграждане на Европейска империя с мотива, че сега и в бъдеще времето ще бъде на империите, силна централна власт около която ще гравитират държави без национален суверенитет за по-голяма конкуренция с другите империи САЩ, Русия и Китай. Остават дълбоко замразени европейските принципи на Просвещението, отношенията между човека и държавата, не се споменава въобще за икономическа демокрация като условие за възпитание и утвърждаване на истинска демокрация в обществено-политическия живот. Ще ми се да цитирам Бранко Миланович от неговата книга „Само капитализъм“ дългогодишен експерт в Световната банка „ Възможно е благодарение на новите типове технологичен прогрес производството в малък мащаб организирано от самонаети индивиди или малки групи хора работещи със свой собствен капитал и кредитирани с преференциални лихви от държавни банки да стане стандартен начин за организиране на производството“. В света вече има не само малки, но големи и средни фирми в Китай, Великобритания, САЩ, Испания, където работниците и служителите участват в управлението и са собственици на средствата за производство, на капитала. Тези политики за съжаление не са достатъчно на вниманието и липсват в програмите дори на леви формации. Надеждата е, че както от хаоса, според теорията, се ражда Вселената така и от сегашния хаос ще се роди ново обществено устройство с по-справедливи отношения и разпределение на създаденото богатство в интерес на по-голяма част от човечеството. Казват, че общественото съзнание винаги изостава от историческата необходимост, което може би е причина да се прилагат в началото неадекватни решения, но в процеса на развитие на нещата, както често се случва в историята, да вземат връх онези сили незабележими за момента и малочислени, но с верен анализ на ситуацията и предлагане на политики зад които застават милони. Така се случи с глобалното движение за здраве и свобода по повод пандемията Ковид 19. Сега представители на глобалния капитал признават колапса на неолибералния капитализъм, но същевременно стремежът на финасовия и корпоративен елит е да запази господството си с прилагане на остарели формули от минали времена с помоща на новите дигитални технологии, да върне часовника на времето назад в началото, когато капитализма е в разцвета си. „Капитализмът загнива като се развива“, това е забележителната мисъл на Ленин, че след него идва друга система и според много съвременни автори ще бъде в интерес на мнозинството и са възможни различни варианти за изменение, преобразуване на собствеността в различни сектори с предимство на обществената собственост, отношенията между труда и капитала при което наемният труд ще изгуби значението си, колкото и невероятно да изглежда това сега. Някои не смятат, че има прогресивен обективен ход на развитие и се обръщат към изживени периоди, към имперското начало, отхвърлят се всякакви теории с мотива, че те вече са минало, но в същото време се оправдават настоящи практики с далечни примери от историята. Не се знае до какво ще доведе това, но във всички случаи в решаване на съвременните проблеми много по-активно участие ще имат народите особено по отношение на мира и войната, защото при съществуващото високо технологично равнище на военната техника решаването на възникващите проблеми със средствата на крайната мярка- военно насилие е безперспективно, освен че създава други проблеми поставя под въпрос съществуването на човешкия род. Това сигурно ще бъде най-важния възпиращ фактор в политиката и практиките на управляващите елити в света, да се съобразяват с реалностите и преодолеят хегемонистичните си, месианси идеи осенени от Бога да утвърждават със сила собствените си егоистични интереси. Още сега се вижда, че в глобализирания свят без сътрудничество, търговски обмен на равноправни начала между държавите няма перспектива, загубите за всички са колосални от всякакъв порядък. Няма да казваме „дано разумът надделее“, защото недалечната история, случилото се през Втората световна война, опровергава това, но със сигурност условието за един по-добър свят не е безраличието, а активността на всеки, както се изразява един световно известен музикант Роджърс Уотърс, че и малката свещ може да освети тъмнината в ъгъла на стаята.
