Напоследък в политическия ни живот се случват невероятни неща. Увлечени в динамичното време вероятно малко се спираме за да се огледаме какво в действителност се случва. Една нова формация, вече и политическа сила е на дневен ред с претенциите да управлява нашите съдбини след проведени парламентарни избори. Подобни формации като „Има такъв народ“ вече не са рядкост през последните десетина години в Европа и света, където господства глобализирания капитализъм. В Украйна „Слуга на народа“, Италия “Пет звезди“ и на други места вземат връх шоумените и шоу програмите. Гласоподавателите може би вече уморени от липсата на промяна се хващат като удавник за сламка и се доверяват на всеки който с похватите на таланта, артистичност и музикално оформление показват образно картината на всекидневието и внушават, че те са месията срещу статуквото. Има нещо вярно в това, че зад тези изпълнения има други скрити сили преследващи своите интереси, които нямат нищо общо с очакванията на мнозинството от гражданите. Може би нямаше да озаглавя тези размисли с думата „шамандура“, но на нея ме наведе един правдив анализ във ФБ, където се посочва, че името на новото предложение за министър-председател е свързано с продажбите на „плавници и шамандури“. За да сме по–точни и коректни сигурно се има предвид продажбата на „шнорхели“, онези приспособления на плувците, които дават възможност да се диша под водата. Така или иначе думата „шамандура“ ме впечатли и ме наведе на мисълта, че тя има много общо с настоящото поведение на новата формация. Малко разяснение за значението на този предмет ще ни покаже по ясно да си представим ситуацията. Шамандурата обикновено е овално тяло предимно от пластмаса пълно с въздух, което стои на повърхността на водата и се поклаща при най-слабо вълнение и порив на вятъра, закотвено е /застопорено/ на дъното с тежест и здраво въже и има предназначение да показва границата до която може безопасно да се влиза в морето. Има малки и големи шамандури. Големите се поставят по-навътре като очертават границата за безопасност от скутери и други плавателни средства. Това е накратко описанието и тяхното предназначение. Някои ще кажат какво е общото с политическата ситуация и поведението на новата политическа сила. В началото тя се нарича „Няма такава държава“, но това не се хареса, има нещо отблъскващо и се преименува на „Има такъв народ“. След последните избори става първа политическа сила при ниска избирателна активност със самочувствието „малко, но завинаги“, разделяне на политическото пространство на партии на „статуквото“ и на „промяната“ с решителността за никакви коалиции и договаряне за съвместно управление, а само за подкрепа от другите политически сили предствени в парламента. Първият кандидат от тази формация за министър-председател със своите изявления за политиките, които евентуално ще провежда не получава подкрепата на обществеността и бе предложен втори кандидат. Получил мандат от Президента за съставяне на правителство, избран на кастинг за управленци в шоуто на Слави Трифонов, той още в първите си изявления се сравни по образование със световно известни политици, което събуди съмнения за показност и нарцистична окраска, белези на „наполеонов комплекс“ според клиничната психология. След промяна на вижданията си новата политическа сила провежда разговори за приоритетите в политиките и какви са допирните точки с другите парламентарно представени партии, но отново без никакви писмени гаранции. Имат право онези политически анализатори, които посочват, че дори и да има такива гаранции те ще бъдат без значение ако не се изпълнят предварителните договаряния. Такава е картината, едно нестабилно, аморфно състояние без нужното доверие за съвместно управление и съгласие между политическите сили. Имаме чувството, че тази нова формация на политическия небосклон е като шамандура, закотвена и свързана със здраво въже с онези сили представляващи интересите на финансовата олигархия, на глобалния капитал и е в негова услуга. Те се появяват в бившите страни от държавния социализъм включително и у нас, след интегрирането им в световната капиталистическа система през 1990 година. След това чрез корупционни схеми нараства бягството на капитали към богатите страни, избягване на данъчното облагане в данъчни убежища, офшорни зони с помощта на глобалните финансови центрове в Лондон, Ню Йорк, Сингапур и други места. Този процес е възможен и се подпомага от безброй банкови и правни кантори, на редица организации спомагащи за легитимация на откраднатите финансови средства чрез дарения на НПО, части от университетски и академични среди, художествени галерии, шоу програми, центрове на културата и образованието, журналисти, медии и т.н. Много са „шамандурите“, които вършат тази работа. Все още не е ясно кои ще подкрепят новото лице на старият медал зад което прозират същите онези сили на статуквото от което обществото иска да се отърве, най-малкото да ги ограничи. Казваме да ги ограничи, а не да ги изкорени, защото в идеологически аспект ценностите на самата система, нейните стимули са правенето на пари, което трудно ще се преодолее. Центровете на капитала винаги ще се стремят да се обогатяват като обслужват капиталовите потоци идващи от периферията на капитализма, в която и ние се намираме, чрез осигуряване на данъчни убежища за присвоените пари. Има плеяда от банкери и адвокати които имат интерес, участват институции и хора в прането на пари. Законите би трябвало да санкционират не само участниците в корупционни схеми, но и ползвателите, търсачите на сенчестите услуги. Трудностите идват и от все по-големите неравенства както в самите страни така и между тях, огромната разлика в доходите на хората от развитите богати страни в сравнение с бедните, където сме и ние. Това са отрицателните страни на съвременната глобализация, които могат значително да се отстранят при добра воля и политическо решение за което има много примери по света, когато държавата решава да приложи необходимите регулации и контролни механизми. Истинската демокрация изисква победителят в изборите „Има такъв народ“ първи да подаде ръка и да се вслушва в мнението и предложенията на „победените“, на другите парламентарни сили, а не да се опитва да прилага стила „тиранията на мнозинството“ по примера на бившите управляващи под мотото „ние пак ги бихме“, въпреки че нямат парламентарно мнозинство. Затова е нужно сформирането на широка коалиция ползваща се с доверие с ясни конкретни ангажименти, управленци с друг морал и критерий в защита на държавността и обществения интерес за което има надежда, това което свърши например за краткия си период служебното правителство. В противен случай сама по себе си „шамандурата“ няма да потъне, но при голямо вълнение тя се откъсва от дъното и вълните я изхвърлят на брега. На брега могат да се окажат и политическите сили, които са се хванали за нея.
