Велико нещо са информационните технологии. Включвам компютъра и веднага ми се задава въпроса какво мисля. Мога и да не отговоря, но малко по-топло ти става, когато се интресуват от мнението ти въпреки и чрез софтуер. Обикновено човек е скептично настроен, какво ли може да промени неговата единична воля. Но трябва да се отбележи, че отделните различни воли някъде се събират и се получава равноденстваща, която движи нещата. Затова ще споделя в мрежата. Както много други, мисля какво ни очаква. Светът се пробужда. Сега има не малко теории, конспиративни и не дотам какво ще предствлява в по-далечното , но и в близко време устройството на света, каква структура се готви от „мъдреците“ от Давос, големия бизнес, икономическия и финансов елит. Вече има и термини, които навлизат в публичната реч, Голямото нулиране, Рестартиране и какво ли още не. Какво в действителност ще стане какво ще се нулира и рестартира е още рано да се каже , но теориите вървят, облива ни огромна информационна вълна и улисани във времето и проблемите рядко се сещаме как сега общуваме с повече хора, въпреки и виртуално. Разбира се по-добре е не само виртуално, в общуването да виждаш пред себе си действителния човек с неговите емоции, изражението на лицето и движението на тялото, които също говорят много и създават по- голяма близост, емпатия и приятелство. Сега за минути е известно какво се случва на другия край на света даже не сме в състояние да знаем и преработим цялата информация. Рутинните ни действия пред компютъра скриват онези открития на науката в резултат от дейността на хората от минали периоди, когато индивидуалните и колективни усилия на учени и изследователи се превръщат в общо човешки постижения и следващите поколения от най-ранна възраст овладяват. В този смисъл може да се спомене за колектива от студенти от Масачузетския технологичен институт в САЩ и научният ръководител Тим Бърнърс Лий, дали на света глобалната мрежа в Интернет, с неговия стремеж тя да бъде открита, без патент, непритежавана от никого и безплатна. Друг е въпроса, че след това други комерсиализират това научно постижение и стават свръхбогати, а сега като собственици на електронни медии се опитват пряко да влияят на обществените процеси като разрешават или забраняват акаунти, ползването и участието в дебат, дори на действащ Президент на САЩ. Ако някой преди беше споменал за това сигурно биха го пратили да се прегледа на психиатър. Научно постижение създадено от други се използва за лични, групови или корпоративни интереси. Така е и с много други научни открития, които се използват във военната област, но не спомагат за благото на човечеството. Да не говорим за случаи в медицината , фарамацевтиката и други сфери където научни открития се неглижират , а техните носители по всякакъв начин са злепоставят дори физически отстраняват. Неволно човек се пита нима само алчността и егоизма като човешки качества и характеристики, моралните фактори са причина за това. Този въпрос е занимавал мислители през хилядолетията и как може да се преодолее, само чрез проповед и възпитание или има и нещо друго много по съществено, като изменение на действителните условия на живот при които човек чрез своя труд променя природата, но заедно с това и себе си. До този извод стига философията на марксизма с нейния формационния подход и материалистическото разбиране на историята, че икономическите условия, производството и възпроизводството на действителния живот са определящи за дадената система била тя робовладелска, феодална, капиталистическа, социализъм, комунизъм, но същевременно икономическата база въпреки и определяща не е единствената която влияе на процесите. Тя си взаимодейства с много други моменти от правен, религиозен и културен характер, държавно устройство и редица други и само времето не ни позволи, както казва Енгелс в едно писмо до Йозеф Блох от септември 1890г., да анализираме с Маркс по-широко и задълбочено това взаимодействие. И ако това е вярно за по- кратки периоди, за по-дълъг период на историческия процес безусловно предимство има икономическата база. Това може би все още не се разбира достатъчно добре дори от леви автори, защото продължава да се задава въпроса защо например в САЩ като най-развитата икономически страна няма социализъм без да се дава смислен отговор, а той се крие и в действителната история, културно историческото развитие на страната. Такъв анализ ще трябва да се направи за всяка страна и за характера на социализма в нея. Даже у нас социализма нямаше плътно покритие със съветския социализъм. При зададен въпрос на Тодор Живков, дали не е скрит консерватор, отговорът е „какво ли не говорят хората“. Още по характерен е „социализмът с китайска специфика“. Всяка страна ще има свой социализъм, но в основата ще има нещо общо, утилитарната мисъл „за възможното добро за възможното повече хора“. Гореща тема сега е случващото се в САЩ след изборите за президент. Оценката на много автори леви, десни и не толкова леви и десни за досегашния президент Доналд Тръмп и новият Джоузеф Байдън са разнопосочни. Едни хвалят Тръмп, че той през мандата си е създал много нови работни места и е върнал редица корпорации в страната работили в други държави. Същевременно други споделят, че новите работни места са ниско платени и несигурни, като продължават заемите на домакинствата, няма индикации за намаляне на неравенствата, данъчната система като цяло облагодетества богатите, като всичко това събужда гнева на американците. Има доказателства, че новият президент Байдън е спечелил изборите с фалшификации, но няма санкция от съдебната система, дори от онези съдии назначени по времето на Тръмп. Във вътрешната и външна политика от новия президент се очакават радикални промени , ще продължи ли политиката на Тръмп „мир вкъщи, война навън“. Някои предричат, че за да се сплоти обществото ще се провокират регионални войни, ще се засили конфронтацията срещу Русия и Китай. Но със сигурност политиките на Джо Байдън с мотото назад към „нормалното“ едва ли ще решат проблемите, Америка да стане отново велика и се завърне изгубената Американска мечта. Аанализатори предричат, че през следващите години от мандата на Байдън ще се търси нов лидер за президент и най вероятно това може да бъде Робърт Ф. Кенеди- младши, като се имат предвид досега неговите изяви вътре и вън от страната. Не само управляващите в Съединените щати са изправени пред редица проблеми. Новата архитектура на света ще се решава и от другите велики сили Китай и Русия, центрове на цивилизации, които също са в процес на ставане и развитие. Държавите ще гравитират около нови регионални пазари и съюзи, като ядра от минали империи, Великобритания и САЩ, Китай с „Един пояс един път“, Евразийският съюз с Русия. Развитието на икономиката в глобален мащаб ще увлича със себе си всички държави като обективен процес, но от глобализацията полза ще имат не само един абсолютен хегемон, а всички държави и това вече се осъществява в действителността като виждаме ролята на Китай и Русия за утвърждаване на многополюсен свят. Въпреки санкциите на САЩ укрепват отношенията на взаимно изгодно сътрудничество на Европейския съюз с Китай и Русия, между азиатските държави, със страните от Африка и Латинска Америка. След неолибералния капитализъм, който е изчерпан според редица автори и политически лидери, светът е изправен пред нови модели на развитие съобразени с интересите на мнозинството от гражданите, за по- голяма справедливост и равенство , възможности за развитие на всеки. А не е ли това основния принцип на марксизма свободното развитие на всеки да бъде условие за свободно развитие на всички. Всяко друго решение на определена група, която налага своите тясно егоистични интереси ще намира все по-твърд отпор. Прави са онези автори които правят извода, че за сега социализма има по-голям шанс за развитие на Югоизток, защото имат субекти, партии и лидери които разбират и осъществяват на дело политики основани на верен анализ и прочит на огромното теоретично наследство на класиците. Марксизмът, който бе роден в Европа като философия, сега се прилага творчески в Китай. По неговия пример в една или друга степен, „азиатските тигри“, Виетнам, Сингапур Япония, Южна Корея изпреварват редица страни от Запада в икономическото си и социално развитие. Знаменити са думите на Джон Гълбрайт, че не може да се даде на комунистите целия Маркс. За съжаление и Русия, родината на Октомврийската революция след унищожителната „перестройка“ на Елцин и Горбачов все още търси своя нов икономически и социален модел. Периодичните икономически кризи в Западна Европа и особено след вирусната пандемия „Ковид 19“ навеждат на необходимостта да се очертае нов път на развитие за което има всички предпоставки, на основата културно-историческото развитие на Европа, на принципите на Просвещението, които сега се споменават протоколнлно само на срещи и официални чествания. Някои казват, че сега в света няма адекватна теория. Това лесно може да се опровергае като се проследи цялата история на философията от древността до наши дни върхът на която е марксизма. Практиката показва, че той не може да се заобиколи и е онзи ключ ключ без който не могат успешно да се решават проблемите на динамично развиващия се свят, където според американскят философ Насим Никълъс Талеб, могат да се срещнат освен „бели лебеди“ и онези непредвидими явления,“черни лебеди“ с отрицателен знак, които все по-често ни връхлитат. Като философ, но и финансист- аналитик Талеб споменава и случаи в американската администрация, хора на високо равнище, отвратителни и отблъскващи, които под знака на уж непредсказуемостта придобиват огромни финансови облаги за сметка на данъкоплатците. И ние не сме далеч от такива практики. Това показва, че борбата срещу корупцията не може успешно да се води, ако не се промени системата и осъществява контрол на гражданското общество.
