ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ - НА ГРАНИЦАТА НА ПРОМЯНАТА

      Държавен социализъм за банките и богатите и неолиберализъм за средните и бедните слоеве. Тази фраза се набива на пръв поглед, когато читателят държи в ръцете си книгата на Улрих Бек " Германска Европа, новите властови пейзажи под знака на кризата". Тази мисъл е адекватана на това, което се случи в политиката на развитите държави по време на кризата. Самият Улрих Бек нарича анализа си за настоящето и бъдещето състояние на ЕС, есе. Известният професор по социология, преподавател в университета "Лудвик Максимилиан"в Мюнхен, в Харвардския университет, Лондонското училище по икономика и в Париж не се стъписва пред думата есе, както някои наши титулувани учени, защото знае много добре, че и в есето могат да се изрекат научни истини по нищо не отстъпващи на академичната наука. Това е потвърждение и на мисълта на нашият бележит историк проф. Андреей Пантев в статията "Есеистика и академизъм" от книгата му "Исторически съмнения". Ще цитирам дословно: "Анализаторът есеист е самостоятелният илюминатор, но не по предписан сценарий. Неговият почерк личи независимо за какво и за кого пише. Дори и да знаем цялата информация, от него разбираме нещо повече за нея.....". Това е само малка извадка от тази великолепна статия. Но, да продължим нататък. Както казва и самият Бек публичният дебат за бъдещето на Европа се води предимно от икономическата перспектива, анализира се Европейската икономика през 2012 до 2020  година, финансовото състояние на държавите и от тази парадигма погледа не се вдига по-високо. За това състояние на Европа и света и последиците от него говори още К.Маркс в речта си за свободната търговия пред Брюкселското дружество през 1849 година, като в края на анализа си казва, че той е за свободната търговия защото това ще доведе до социални революции в отделните страни. След глобалните промени, рухването на Съветския съюз,  т.н "реален социализъм" и обединението на Германия, глобалният капитализъм е в настъпление, финансовите пазари са недосегаеми, цели държави са под господството на финансовият капитал. Постепенно се руши държавата на благоденствието след Втората световна война, което се дължеше не само на програмите на Националните фронтове срещу фашизма, които и десни правителства приложиха в  Западна Европа, но и на натиска, който оказа върху капитала  "лошият комунизъм". За "награда", малко преди кризата, неолибералите от дясно и от ляво в Европейският парламент анатемосаха и сравниха "комунизма" с фашизма като затвориха вратата за истината. Сега всички се кланят на финансовите пазари, които не са някакъв невидим враг, а имат конкретно лице, символ на симбиозата между капитал и политика. Бивши политици са на възлови места във финансовият свят, в банки и застрахователни дружества, хедж фондове, в големите световни корпорации. Те подготвят почвата за своята управленска реализация още докато са на власт, като създават благоприятни условия за крупни печалби на едрия капитал в ущърб на гражданите. Повече от двадесет години този неолиберален ред изглеждаше непоклатим, докато не се случиха събитията последвали финансовата криза от 2008 година. Тогава тези, които бяха върли привърженици и архитекти на тази система за една нощ "сложиха звездите". Улрих Бек се изразява още по-образно, че те приеха де факто държавният социализъм за себе си за да се спасят, т.е правителствата с парите на данъкоплатците спасиха финансовият капитал с оправданието, че иначе ще бъде по-лошо.  Последствията от кризата легнаха изцяло на плещите на гражданите. Кризата ясно показа, че е необходимо да се предприемат неординарни мерки, но и че политическата класа не е готова за това. Рецептите, които се предписват не са адекватни на болеста. Тук не се касае само за нова икономическа и финансова парадигма, а за цялостна промяна на политическите институции, които сега работят по вертикала и все още се смята, че проблемите ще се решат без активното участие на гражданите. Не се отчита, че самото  развитие  изисква всички държави да преодолеят егоистичният си интерес в услуга на общноста.  Политиците не са се отърсили и от заблудата, че е по-важно да бъдеш избран в собствените си страни. Това най-вече се отнася за Германия, която по стечение на обстоятелствата сега е най силната икономика и със своята външна политика  е основен фактор за една нова по-справедлива и благоденстваща Европа. Но както казва и Улрих Бек ще може ли германският дух да преодолее сам себе си, да "вижда" по нов начин света, германците да се поставят на мястото на гърците, да почувстват "другия". Това се отнася за всички европейски граждани, за да не се обвиняват отделните народи  в прахосничество , разюзданост, мързел. Това неминуемо води до реанимация на отдавна минали събития, които се използват в днешният ден. Не случайно гърците рисуват пречупени кръстове и обвиняват Европейската комисия, Европейската банка и Международният валутен фонд в нов империализъм потъпкващ правата и свободите. Как може да се преодолее това схващане? Отговорът е чрез повече демокрация.  Вертикалната парадигма да отстъпи място на хоризонталната. У нас като периферия,  безконтролният капитализъм се проявява в още по-драстични краски. Държавната собственост бе неглижирана , не намери гаранции както частната  в новата Конституция. Общото благо бе потъпкано. Тъй наречените  "тинк тенк" всячески се стремяха да оправдаят теоретично повсеместната разруха, създаденото с труда на всички. Нарушен бе в пъти баланса между  труда и капитала в полза на последния. Приватизацията стана синоним на кражба. Сега това очаква и гърците с  приватизиране на всичко останало за да се изплатят дълговете на банките кредитори. В Германия преди време в пресата колкото иронично, толкова и сериозно се подхвърляше, че трябва да си продадат островите. Даже и сега по-голяма част от финансовата помощ, която Гърция получава отива в подкрепа на банките, а не в икономиката. В "старите" страни от ЕС все още са запазени редица социални придобивки въпреки кризата, но това не е без активните граждански протести  на нововъзникналите движения. Глас на протест против бюджетните съкрашения на социалните разходи и господството на финансовите пазари издига и асоциацията на "Ужасените икономисти" във Франция с Манифест от 22 алтернативни мерки, който има все повече последователи в Европа и света. До 80 те години на миналият век контролът над капитала се осъществява от националната държава. Сега това не е възможно. Нужно е политиката да заеме своето първенствуващо място на европейско и световно равнище. Може ли сега политическата класа в България сама да защити гражданите от световният финансов капитал?. За привличане на преки инвестиции се създават благоприятни финансови условия, но голяма част от печалбите на чуждите компании изтичат зад граница. Чувства ли се българинът европейски гражданин при положение, че е несравнимо по-беден?. По данни на Евростат за 2011 година по БВП/Брутен вътрешен продукт изчислен чрез покупателната способност на човек от населението/България остава на дъното на класацията в ЕС, едва 46% от средния за общността. ЕС продължава да не се интерисува от социалните проблеми здравеопазване , образование, наука и други предоставяйки ги за решаване на отделните държави, въпреки първите стъпки за една по-пълна интеграция с решението на Европейският парламент, Европпейската комисия и 11 държави от еврозоната, склонни да приложат данък върху финансовите транзакции.  У нас неолибералното управление няма намерение да приеме този данък, продължава и социално несправедливият "плосък данък", анахронизъм за развитите държави. Неравенствата не са само между севера и юга. Те са и вътре в самите държави от ЕС, като ние сме в една група с най изостанали страни от Африка и Латинска Америка. Всичко това е причина да се появяват нови националистически формации, които декларират официално намеренията си за отделяне от ЕС. Жалко ще бъде ако тези нагласи надделеят в обществото, защото Европа не е само икономика и финанси, а е и култура , родина на Просвещението , на духа на свободата и равенството. Не случайно редица държави и граждани на други континенти искат да живеят достойно в ЕС, в една цивилизована среда. Надеждата е не само в промяна на икономическата и финансова парадигма, а на институциите и тяхната социална политика, като погледът се обърне към реалният живот. Естественото развитие на социологическата система , каквато е Европейският съюз, обективно налага да се задълбочава интеграциата между държавите , все повече да се отърсват от собственият си егоизъм в подкрепа на обща социално-икономическа и производствена политика , гаранция за устойчиво развитие и просперитет на всяка страна. В историята коренните поврати се решават като си взаимодействат силите "отдолу" и "отгоре" т.е между граждани и управляващи. Информационата епоха предполага нови отношения различни от тези на които сме свидетели досега, но това няма да стане автоматично. Промяната зависи от активното начало заложено в човека, от неговата воля и морална сила. С настоящите граждански движения в Европа и света имаме основание да вярваме, че това може да се случи, да се изгради един нов, по-справедлив и проспериращ ЕС. Народите са петимни за преодоляване на хаоса създаден от глобалният капитализъм. Системата се нуждае от равновесие. Сега е ред на политиците и лидерите. Рискът от катастрофа за обществата от ЕС може да остане само риск, както казва Улрих Бек, като се работи за повече Европа. Но въпросът има и по-дълбоко философско значение. В новият обществен договор , който се предлага, в основата е идеята за регулирания капитализъм прилагана в националната държава. Ще сработили тя  на европейско равнище, ще реши ли проблемите или трябва да се приема друго лекарство? Бъдещето ще покаже.         

Георги Минчев

Лакмуса за промянa

                                

Не бих се впуснал отново в публикуване на неща, които са казани не един път, но сега ме провокира написаното от проф К. Петков в „Дума“  от 6 ноемри т.г  в  статията „Фискалната логорея и пазарните фундаменталисти“. Той пледира „....експремиерът Станишев или неговият финансов министър Пламен Орешарски да кажат:  сгрешихме“. Има се пред вид прилагането на плоският данък от тройната коалиция. И още  обяснението, че на времето решението беше правилно  е „измъкване от ситуация, при която леви политици налагат десни решения“. По-вярна и точна констатация не може да се направи. По-нататък някак иронично се дава вратичка за евентуално  оправдание, че може би е имало други черезвичайни причини, които не са известни на нацията. Проф. Петков сигурно много добре знае тези „черезвичайни причини“, но незнайно защо не ги посочва , затова ние ще ги посочим: това е властта. След приемането ни в ЕС имаше гласове да се насрочат нови избори, но това не се случи . Продължихме да  управляваме с двете либерални формации без ясно разграничение на нашита икономическа и финансова политика. Или ако имахме такава не я отстоявахме категорично. Затова представители на НДСВ ни благодариха, че провеждаме тяхната политика. Ние мълчахме въпреки статиите и оценките на видни икономисти за плоският данък. Ръководството се страхуваше  да отиде на дискусия със собствените си социалисти и съмишленици, защото  се знаеше много добре, че не може да  отговори задоволително на въпросите.  Затова се появи и фразата, че ситуацията налага прилагането на този данък „да  се изсветли сивата икономика“, да се съберат повече данъци и т.н.  Никой поне в публичното пространство не намери кураж категорично да заяви, че с този данък  обществото се разслоява повече и с това се нарушава  основен принцип на една лява партия.  Защото този принцип  беше  загърбен от самото начало.  След това се опитвахме да смекчим нашето поведение с увеличаване на някои социални надбавки, което беше глътка въздух, но недостатъчно за неутрализиране на дясната ни финансовата  политика. Така на изборите през 2009 година ние спомогнахме на власт да дойде правителството на ББ и неговият финасов министър с ултра либерални практики. След това в соцпартията нищо съществено не се случи.  Затихнаха и гласовете за  поемане на някаква отговорност за загубата на изборите. Сега същите тези хора, които прилагаха консервативна финансова политика по време на тройната коалиция обещават прогресивното подоходно облагане. Ние говорим само за един елемент за една действително  лява политика.  Има много хора и от левицата, които смятат, че проблема за лявото е само в съставянето на по- социален бюджет, а не се замислят, че основното е да има пакет от икономически и финансови мерки, които да спомагат за намаляне на социалното разслоение.  И сега , когато  ни предстои да решаваме въпроса с коалициите преди, а сигурно и след парламентарните  избори  не  е без  значение  кой подход ще се избере, само по-социален бюджет или промяна  в съотношението между печалбите на капитала и труда /заплати/ и нова прогресивна данъчна система . Това ще бъде лакмуса за промяна. Обикновено  след избори,   когато лява партия няма възможност за самостоятелно управление, но за да участва във властта се договаря  за социален бюджет,  без да се променя икономическата и финансова парадигма. Това е твърде възможно да се случи и след тези избори като се има предвид, че в новият парламент има голяма вероятност да преобладават дясно центристки формации. Така може да се изпълни заканата на С.Дянков, че плоският данък може да се прилага  и следващите 10 години. Ще позволи ли това  българското общество.  И сега проф. Петков посочва кои обществени сили могат да направят реално промяната и споменава на първо място социалистите. Това също е вярно, но има една малка подробност според  мен. Първо, тази промяна  се декларира  да се извърши не от нови лица на социалистическата партия. Ние искаме гласоподавателите, които преди четири години не са  гласували за нас сега да ни припознаят като реформатори. Това е  задача с повишена трудност, която не зависи само от активната ни организаторска работа.  Второ, политическият живот показва досега, че такова публично признание за нашите грешки едва ли ще се случи. Трето практиката показва, че  медийната среда не се е променила и няма изгледи за това в скоро време. Ние не сме чули по медиите от нашите представители депутати финансисти  заявка и отстояване на политика за коренна промяна, въпреки конкретните предложения на синдикати, неправителствени организации и други формации. В обществото действително назряват предпоставки за промяна, но кой е субекта за действителни дела?. Посочват се всички освен пазарните фундаменталисти. Това значи  в следващият парламент избирателят да не  даде своето доверие първо на Герб, а на социалистите и най- малко те да имат мандат да сформират правителство, а другите десноцентристки формации от новият парламент да ги подкрепят.  Може ли това да се случи, ако лявата коалиция /предполагам,че ще има предизборна такава подобнна на гръцката СИРИЗА/отстоява твърдо новата си политика? Малко се поувлякох, нали?  И все пак ще бъде малка победа , ако се започне промяната. Затова, както казва Маркс, трябва да искаме невъзможното за да получим възможното. Смятам, че щяхме да бъдем в много по изгодна позиция, ако бяха решени дори и само някои от повдигнатите по-горе въпроси, за да заслужим доверието на избирателя. Има още малко време това да стане, например на заседанието на конгреса през м.февруари следващата година.  Дано се случи.  Иначе ще си останем  само с прочутата фраза „Аз имам една мечта“.

Георги Минчев       

                

                                                                                                                                                             

НАКЪДЕ В 21 ВИ ВЕК

                              

Светът клокочи, като вулкан. Казват, че този век няма да прилича на миналия. Дълбоко се съмнявам. Едно от основанията за това е, че  системата от ценности, които създаде неолиберализма бавно, но сигурно отива в историята. Неговото многопосочно въздействие в обществото, в икономиката, финансите, културата, образованието, здравеопазването цялата т.н „непроизводствена сфера“ се отразяват на поведението на всеки. Глобалните процеси определят живота и на отделния човек. Затова тази несигурност и страх се предават и на поколенията, като всеки си задава въпроса така ли ще живеят нашите деца и внуци. Опасенията , че и те ще бъдат принудени да живеят в тази система поражда дълбоко безпокойство.В този свят на все по –голям хаос всеки търси корените си по думите на акад. Лихачов. Неолиберализма като философска основа не може да отговори на обективните изисквания на времето. На пръв поглед като че ли няма изход от ситуацията. Уж нормални хора , а се вършат абсурдни неща. Защитавайки  демократични ценности създават колосално напрежение в света, което взима човешки жерви. „Пуситата“ скандализирали цяла Русия с непристойните си изяви ги награждават и определят като борци за мир, без да се замислят за последствията върху морала и нравствеността. Прилаганият стандарт за оценка на нещата е очевидно порочен , но минава незабелязано без особени скрупули. Като че ли се плъзгаме по повърхността без да се виждат дълбоките течения на историята. Очевидни истини не се признават от политиците и повечето медии. Новините ни заливат с катастрофи , неблагополучия, показват ни сърцераздирателни случаи. Говори се против агресията и насилието , а мозъка на човека непрекъснато се бомбандира с негативини примери. Виртуалният свят се взима за реалност от много млади хора. Човек изкуствено се откъсва от действителността , като в тази атмосфера на несигурност, на липса на доверие, той не може да вземе решение за собствената си съдба. Да вземем пресен пример с АЕЦ“Белене“. Веднаж  се казва, че стойността му е 22 млрд. лева. Други опонират с 6-7 милиарда. Дали има проект или не . Един път се решава да се строи след това се отхвърля. Последно се посочва, че този проект е много опасен и даже „съветски“ учени навремето са били против строителството. Сега следва различни експерти да информират народа за ползите и вредите. Умува се какъв да бъде въпроса , по който ще се гласува. Сезира се конституционният съд правомерно ли е да се иска референдум по този „специфичен“въпрос, като се изразява съмнение в компетентността на избирателя. Никой не анализира поради каква причина са събрани 700 хиляди подписа като над 500 хиляди са признати с положителен отговор за стрителството на централата. Народът имплицитно чувства, че тази централа стратегически е нужна на страната и е далеч от дребните сметки на политиците. След повече от двадесет години е останало още чувство на гордост от миналото. Клишето за “ лошият комунизъм“  не е изтрило от паметта индустриализираната страна с хилядите специалисти , че България е била много по- близо до Европа отколкото сега като членка на ЕС.  Защото след няколко години, ако не се построят нови енергийни мощности нацията ще се лиши и от тези високо квалифицирани специалисти, атомни физици инженери и техници, които имаме сега. Защото през тези години на прехода чуждите ивестиции в голямата си част не отиваха в стратегически направления, във високи технологии. Защото се превърнахме в обслужваща нация на високотехнологичните народи. Затова логично е българина да иска да се съхрани, да покаже, че той има потенциал да се нареди сред първите  не само на математически олимпиади. Това ще покаже със сигурност референдума и ще обърка всички кабинетни и котерийни сметки.     

Някои ще кажат, че отново ще обслужваме интересите на Русия, на руските олигарси. Ами тогава да не признаваме и освобождението на България от османско робство защото по него време руското царско правителство е имало свои интереси, за излаз на проливите. В историята няма само черно и бяло. Когато се съчетават  интересите тогава  има и успехи. Върху това неизменно влияние оказват историческите и културни взаимодеийствия през вековете. Трябва ли да се отказваме от тази обща нагласа между два от народите на славянският свят. Пречи ли ни или ни спомага това за нашия просперитет . Това, че сме в евроатлантическите структури ни най малко трябва да ни спира да осъществяваме всестранни връзки с всички държави на равноправни начала. Това изисква историческата переспектива.Такава е и политиката на развитите държави в Европа. Такава следва да бъде и с нашите съседи. Не е тайна например, че Турция наред с икономическият си възход се стреми да бъде изразител на волята на народите от бившата Османска империя, да играе все по- голяма роля в геополитиката между световните сили. Тази доктрина наречена неоосманизъм е с поглед в миналото, а не в бъдещето. Това на основата на равноправието ли е ? Управляващите все по-често трябва  да си задават този въпрос.  Очевидното присвояване на исторически факти от нашата история от  Македония, стремежът да се изтрие историческата памет все по-често се използва за заличаване идентичнистта на българския народ.  Има още много примери, които показват, че преди всичко и най вече политиците, които се готвят да управляват след парламентаените избори през следващата година трябва да имат знанието по тези въпроси, за процесите в глабализиращият се свят и съответно да намират  адекватни политики и предприемат действени мерки. Неглижирането и инерцията, която сега съществува води стъпка по стъпка към заличаване на историческата памет особено сред младото поколение увлечено от компютаризацията в бита и егоистичната парадигма на неолибералната философия . Сега с избирането на Станишев за президент на ПЕС се увеличават шансовете на БСП за по- голямо влияние в българското обшество. Смятам обаче,че това е само условие за промяна на политиката. Ако продължава практиката да няма чуваемост на предложенията на социалистите и симпатизантите, на неправителствените организации, много скоро ще се пропусне още един момент за активизиране на избирателите и приобщаването на колебаещите се към левицата. Не трябва да се стои и на мотива, че с неговия избор вече няма никакви проблеми при оценките за политиката на Тройната коалиция или за признаването на антифашистката съпротива у нас, още повече за обективна оценка на Европейските социалдемократи за периода на държавния социализъм. Президента на ПЕС тепърва трябва да се доказва със своите дела . Хората се умориха от обещания и не вярват в илюзии, които дълго време се предлагат за консумация. Не е сериозно на въпроса кои са съюзниците на БСП да се отговаря , това са хората. Кои хора? Ако се имат предвид рапърите и Мишо Шамара, подкрепата и участието в гей парадите или за привличането на младите хора да правим нескопосани изказвания от рода да сравняваме социалистическата кауза с болестта Спин, тотално сме се объркали.  Защитата на тази кауза има други измерения в скалата на ценностите и на първо място каква ще бъде политиката в икономиката, финансовата и социална сфера. В предизборната ни програма ще бъдат ли включени конкретни неща за типа данъчна система, изтичането на капитали, каква част от печалбата облагодетелства чужди икономики. Ще се променили корпоративния данък от 10% за фирмите и физически лица. Икономически растеж може да има, но как и по какъв начин ще се намалят неравенствата, разликата между печалбите на капитала и заплащането на труда . Какви стимули ще се приложат за развитие на нови технологии и увеличаване на заетостта. Ще се промени ли съотношението между преки и косвени данъци и намали ДДС за най употребяваните стоки и услуги. Ще има ли необлагаеми ниски доходи и облагаеми на свръх богатите както се случва сега в Европа и света. Кога най- после БСП ще издигне лозунга за действителна равнопоставеност на всички видове собственост, но не само на думи , а да се гарантира от Конституцията, за качествено безплатно здравеопазване и образование, като се отмени абсурда болнични заведения да бъдат третирани като търговски дружества.  Сега се търсят финансови средства само  от европейските фондове и чужди инвестиции. Няма я ролята на държавата за развитие на икономиката, поради което 2/3 от приходите в бюджета са от данъци а само 1/3 от икономиката. Затова управляващите се чудят с какъв данък  допълнително да се обложат гражданите. Преодоляването на настоящата световна криза изисква други  решения. Бележити представители на световната икономическа мисъл като Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и редица други правят блестящи анализи и предлагат други решения различни от неолибералните догми. Наши български икономисти Иван Ангелов, Чавдар Николов и други също имат друго виждане за преодоляване на кризата, за развитие на икономиката и подобряване живота на хората. Но както винаги се случва, лявата и всяка друга мисъл различна от пазарния фундаментализъм  е  охулена и определяна  като „малоумна“ / финансов министър С.Дянков/. Тя не е чуваема за съжаление и  от определени ръководни среди в БСП. Вече има и примери като Исландия, където се  постъпва по коренно различен начин и има забележителни успехи, но това не се популяризира. При това положение лявата вълна за която се говори  че идва може да ни залее , но не само  че няма да ни издигне , но е  твърде вероятно  да ни удави. Историята дава рядък шанс на левите в Европа, на новоизбрания президент на ПЕС, да върнат доверието на избирателите. Но това става с дела, с кардинална промяна в политиката, за което има всички обективни предпоставки. Избори могат да се спечелят и да участваме във власта в различни коалиции, както се е случвало и досега, но по-важното е какво следва след тях за да не се окаже отново, че БСП и повечето партии от ПЕС управляват , но какво от това. В този случай реанимацията ще бъде много по-трудна и продължителна. 

Георги Минчев

ЛЕТНИ РАЗМИСЛИ

 Прочетох в „Дума“ от 28 август 2012 г оценката на С.Станишев „За вицове наказания се налагаха в друго време“ за гафа на А.Кутев,   който в свое интервю сравни идеята за социализма с болестта“ Спин“.  Според него това е един измислен скандал. Да си призная, друго  не очаквах. Е, имах известна надежда, че след конгреса все нещо ще се промени в подхода към проблемите . Но уви ето, че и Председателя не казвам лидера замете случая. Сигурно за себе си признава гафа, но същевременно си повтаря известната фраза , че „кучето е лошо, но е наше куче“. Първо тази мисъл ми идва на ум и се питам защо става така. Може би причината е защото А.Кутев е избран по същият начин  както е избран  и Станишев, отгоре надолу по предложение свише и гласуване отдолу т.е сработил е механизма на авторитарното управление. Не знам кога ще се приложи друг по-демократичен механизъм отговарящ на 21 век и дали  въобще е възможно това при нашите нрави битуващи от много време и станали неразделна част от манталитета ни. Може би президента на ПЕС има богата информация по тези и други въпроси от организационен характер, но досега не е споделял опита на левиците в Европа. Затова и ние сме свикнали повече да се възхищаваме от чуждият опит отколкото да го прилагаме. Така става и при този случай с А.Кутев и преди него . Та какво толкова е станало , преразказ на виц. А ние можем да попитаме . Смятам , че имаме това право. Точно отговарящият за медийната политика в БСП ли трябваше да преразказва подобен виц. Според известен социолог това се дължало на прекалената енергия на този човек, т.е думите изпреварват мисълта и при голямото говорене може да се сгреши. Нищо лично както се казва, но някои журналисти сравняват с автомата калашников. Може би е крайност да се искат отставки , за сега Контролната комисия на БСП иска извинение от А.Кутев и случаят да приключи. Смятам, че едно разграничение на ръководството от казаното можеше да се направи, защото както е казал народа „Думата дупка не прави , но следа оставя“. Вероятно искаме много при сегашното състояние на нещата, когато цялата енергия  е хвърлена срещу врага ГЕРБ и се смята , че единствено този подход е верен и ще доведе до свалянето от власт на правителството на Б. Борисов без да погледнем какво е нужно да се направи в нашият двор, за което толкова се говори на Конгреса, преди и след него. Едно от положителните неща подписката за референдума за „Белене“ може да остане единственото свършено сред масата други въпроси, които чакат своя сериозен отговор. Смятам , че те са добре известни и това трябваше да стори председателят на БСП. Както се казва тежка е царската корона, но затова е корона и тя не се слага на всеки. Не може да се обвиняват тези , които са изразили различно мнение да кажем , че това е липса на политически усет. Напротив, според мен основното е тревогата за влиянието на БСП в обществото, която се изразява от хора не случайни, не по ранга , който заемат , а по интелктуалният и нравствен потенциал, който притежават и не е справедливо да се определят все едно са вредители и враг с партиен билет , защото и  това го имало в недалечното ни историческо минало. Добре известно е особено на тези, които се занимават с психология и се интересуват от нея, че е малък процента от избирателите , които гласуват действително за дадена програма, иначе не бихме си обяснили идването на Б.Борисов на власт , изключвам вината на БСП. Защото има такава въпреки, че тя упорито не се признава от ръководството . И затова ще сме свидетели и в бъдеще на атмосфера, при която социалистите и симпатизантите  отиват към урните със свито сърце по сполучливият израз на известен автор имащ колонка в ‚Дума‘.  Председателят на БСП следва да бъде бескомпромисен към поведението, особено на членове на ИБ и Националният съвет, които смятат, че знаят всичко, проявяват високомерие, не се вслушват в  мнението на социалисти ,симпатизанти и съмишленици, които участват в съмнителни приватизационни и други сделки.  Може ли хора неспособни за смислен диалог в самата БСП да засилват влиянието и в обществото. Смятам, че друг подход  следва да се налага и в разговорите с нашият опонет ГЕРБ за да кажем, че действително сме на европейско равнище и претендираме за бъдещо управление на страната . През тези повече от двадесет години обществото се умори от  противопоставяне между политическите сили, без да види стремеж към допирни точки, което е от полза за гражданите. Казвам допирни точки, защото има такива. Може ли да не приемем  положителното, което направи местната власт в Бургас за обновяването на града като това бе основната причина ГЕРБ да спечели с близо седемдесет процента от гласувалите избиратели. Трябва ли да си затваряме очите и да не подкрепим започването на „Супер Бургас“ със строителството на  морска  гара, която липсва от двадест години. Между другото „Супер Бургас“ беше проект на БСП, с който се явявахме на миналите избори. Можеше ли например по време на тройната коалиция да се започне т.н“ Детелина“ улесняваща движението по пътя за Созопол. Това сега направи ГЕРБ. Наред с това пречи ли ни някой още по-категорично да поставяме въпросите на доходите и заетостта, за изграждането не само на молове, а на малки високотехнолигични предприятия, за по-голяма публичност при изразходване на бюджетите, за финансовата децентрализация и самоуправление на общините и кметствата и редица други въпроси , които справедливо се поставят от обшеството и все повече намират място в медиите.  В състояние ли е БСП да наложи такъв дневен ред в нашата изстрадала страна. Смятам , че това ще беде разбрано от повечето мислещи хора, дори в средите на ГЕРБ и другите политически сили и това съществено ше увеличи влиянието на Социалистическата партия.

С нашата политика и подход трябва да привличаме най-голямата партия, а тя е на негласувалите. Това ще бъде и гаранция за успеха на левицата в следващите парламентарни избори.

Георги Минчев

Бургас    

Да бъдеш добронамерен

                                  

/По повод позициите на проф.С. Стоилов и Г.Пирински във в-к „Дума“/

Летните жеги размекват мозъка. В такова време не бих си позволил да вземам думата, но като редови социалист започва да ми става тягостно от начина по който се постъпва за разрешаването на проблеми, които възникват винаги в човешкото общуване. Имам предвид публикуваните в няколко броя на „Дума“ мнения на проф. Стоилов и Г.Пирински. Ако продължаваме по този начин  да налагаме позицията си, на изборите догодина ще осъмнем с изобразена виртуална действителност и то не от кой да е, а от един опитен политик като Г.Пирински. Какво се предлага на социалистите ? Отново да „потънем“ в дискусии за да се открои кой прав и кой не е, вместо да се захванем с решаването на конкретни проблеми, за които споменава и проф. Чавдар Добрев в наскоро поместена статия в „Дума“. Въобще имам чувството, че продължаваме да вървим по коловоза без сянка от усилия за промяна, за което се дискутираше толкова много  преди конгреса.  Сега и проф. Стоилов има гражданска смелост публично да афишира мнението си, което според мен заслужава адмирации и оценка по достойнство от ръководството на Партията. Още повече , че са малко хората, които открито изразяват своето мнение . Смятам, че се изгуби достатъчно много време за да се осъществи на дело промяна в БСП и времето става още по-недостатъчно за да се отпуши енергията първо на социалистите и съмишлениците, а после на по- голяма част от обществото за да заеме социалистическата партия мястото на първенстваща сила. Смятам, че констатациите на проф. Стоилов за това , че има разминаване между резолюцията на конграса и управленската програма не са на празна почва, като се има превид политиката, която провеждаше тройната коалиция с министър председател социалиста С.Станишев, с което се увеличиха неравенствата в обществото. Тази политика  продължи и ГЕРБ със засилени ултра либерални отенъци. Какво искат сега редовите социалисти и съмишленици? Сега социалистите искат да имат гаранции от ръководството на Партията, че това няма да се повтори, а политиката ще се промени радикално при една изборана победа в интерес на средният и дребният бизнес, на повечето българи.  Съмнението идва от това, че същите хора , които провеждаха политиката на тройната коалиция сега изразяват други по-леви позиции. Можем  ли в такъв случай да имаме пълно доверие. И точно това поставя имплицитно като въпрос без да го изразява словестно проф.Стоилов сравнявайки текстове от резолюцията с управленската програма. Нищо чудно в бъдеще някой за да оправдае провежданата политика да се позове на резолюцията, като фундаментален документ. Оставям настрана небезизвестния факт, че в много случаи делегатите на такива големи форуми като конференции и конгреси често гласуват по инерция предоверявайки се на ръководствата. Затова ако тези ръководства действително искат да променят нещата, следва да се отнасят по-добранамерено към всяка критика продиктувана от загриженост и да не лепват поредния етикет за задкулисни действия и обвинения от времето на ранния авторитаризъм на миналото столетие.

Впрочем не е само на този въпрос, поставен от проф. Стоилов следва да се даде смислен отговор. Много социалисти и симпатизанти, представители на гражданското общество, на неправителствени организации, чакат официалната оценка за политиката на БСП през целия преход и каква отговорност ще понесат онези политици, които ликвидираха българският индустриален капитал, съществуващата организация в селското стопанство, загубата на редица пазари, осъществените редица приватизационни сделки, където държавата е ощетена и поради всичко това сега вместо в бюджета да идват приходи в по-голяма част от икономиката цялата тежест да пада върху данъкоплатеца.   В по- ново време поведението на депутатите социалисти при приемането например на декларацията за възродителният процес предложена от Иван Костов. Приемането на закона, с което се приравняват разузнавачите работили веотдайно за България с доносниците. Всички тези и други въпроси бяха поставени преди и след конгреса, но до сега няма задоволителен отговор. Нищо съществено не се прави по организационното състояние на Партията, въпреки, че на всички е ясно , че така не може да продължава. Младите хора няма да дойдат в кварталите. Това няма да се промени докато продължаваме да оценяме случващото се с възрастовият състав на БСП с успокоителната оценка, че такъв е и възрастовият състав в страната. Има и много други въпроси, за които се изисква желание за добрнамерен човешки диалог, не от позицията на всезнайковци, а на разбиращи политици. Докато това не се случи ние ще се занимаваме с „хартиени“ проблеми по точното опрерделение на известен автор и бивш телевизионен водещ. Сега ще чакаме изборите за президент на ПЕС и дано този пост се заеме от българина С.Станишев, след това ще очакваме развитието на дебата кой ще го наследи и най накрая може отново да подискутираме за това какво е написано и какво би трябвало да съдържат партийните документи. Не , че това не е важно, но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш както е казал един известен български писател.

Георги Минчев

Г.Бургас