Преди изборите за Президент на 6 ноемри2016 г, публичното прстранство е
изпълнено с анализи и прогнози за качествата на кандидатите за бъдещ президент
на страната. За това какъв трябва да
бъде той, евроатланик или
проруски настроен. Основно това са двете измерения , които се предлагат от
политиците овластени от съответните партии, инициативни комитети и организации.
Има и реалистични гласове, че новоизбраният президент трябва да провежда
балансирана външна политика в съответствие с бързо променящия се свят, за да
отговори на националните интереси. Това не съумя да направи досегашният
държавен глава. Причините, които се посочват са много , от лични интереси до
неподготвеност. Но рядко се споменава, да не кажем никак, че това е преди
всичко „малък човек“, характеристика на който дава социалния психолог проф.
Дончо Градев във великолепната си книга „ Властта на малкия човек“. Това не се
отнася само до настоящият президент, а въобще за „малките хора“ , които се
срещат на всички равнища в обществения живот. Особено разрушително е за
обществото, когато „ малкият човек“ е овластен, получил е карт бланш да
въздейства върху процесите, да изразява мнение и позиция в съответствие със
своите морални норми или да приглася на онези световни сили, които сами са си
избрали да ги наричат „ партия на войната“, не на разбирателството , а на
конфронтацията, като преиначава безспорни истини и става глашатай на лъжата. Такива
случаи има не малко в световната история, когато велики умове стават жертва на
посредствеността. Така се случва и с големия психоаналитик Вилхелм Райх
заплатил с живота си в САЩ с великолепният анализ за малкия човек в книгите си
„ Чуй малки човече“ и „Масовата психология на фашизма“. Потресаващ е факта,
който се цитира в книгата на проф. Градев, че в следвоенна Америка, през 1956 г
в Ню Йорк са изгорени произведения на
Вилхелм Райх в изпълнение на съдебно решение, включително „Масовата психология
на фашизма“- психологически анализ на възхода на Хитлер. Екземпляри от тази
книга са изгорени и по време на нацистка Германия. Човечеството познава не само
мракобесния период на Маккартизма в САЩ през петдесетте години на 20 век, но и
изстъпленията на сталинизма в Съветския съюз и възхода на Сталин към властта,
физическото унищожение на творчески
умове на болшевишката партия за което е писано не малко. Нима сега в нашето
съвремие „малки хора“ не са начело на САЩ и ЕС . Как да си обясним например
последната среща на НАТО във Варшава и общото комюнике, което по своя дух не отстъпва
по лъжи и инсинуации с нотата, която връчва нацистка Германия на ръководстото
на Съветския съюз на 22 юни 1941 г., още повече, че това комюнике е подписано
от лидери на демократични държави. В него
не се говори за държавния преврат в Украйна извършен от явни неофашистки
организации, за непрекъснатите бомбандировки над градове и села в източната част на страната,
където загиват мирни жители. Обвинява се Русия за агресор, че е „анексирала“
Крим, а не се споменава, че НАТО е
разширило границите си към Русия и от 1700 километра преди 25 години, сега е
само на 170 километра от Петербург. Има ли основание Фидел Кастро да обвинява
Обама , че при посещението си наскоро в Япония не се е извинил за
бомбандировките над Хирошима и Нагазаки? Защото, тогавашното ръководство на САЩ
добре е знаело какво се прави и какви последствия ще има. Сега големия демократ
Тони Блеър се извинява, че е станал
причина за войната в Ирак ,като е излъгал за „намерените“ химически оръжия и
готовността Садам да ги употреби. Подобно е положението и с войната в Либия.
Всички сме свидетели за последствията на тази политика. Какви са тези хора ?
Демократи ли са или гледат само личният интерес, като загърбват безцеремонно
всякакъв морал и почтеност . Как да ги наречем , ако не „малки човеци“ по
сполучливия израз на Вилхелм Райх. Не са ли „малки хора“ и онези които им
пригласят в общия хор от ненавист към друго мислещите, които имат собствено
мислене и достойнство да казват истината. Могат да се задават стотици въпроси и
да се търсят отговори на действия и поведение, да се характеризират и обясняват
процеси и събития, както от периода на авторитарното ни близко историческо минало,
така и по време на т .н. „преход“. Нормално мислещият човек, с неизкривен морал, само може да се
удивлява на сътвореното от „малките хора“. В г.Обзор ми разказаха , че по време
на т.н. „тройки“, съвети за ликвидиране на „комунистическото“ селско стопанство
сътворени по време Филип Димитров като министър-председател, не са пожалени и
са изклани кравите и въпреки молбите, ликвидаторите не са пожелали дори да се издои
млякото. Сигурно има и още по- мерзки
случаи на решения на управници. Как да определим
поведението на онези депутати гласували
закон , който приравнява външно разузнаване с доносничеството,
разузнавачите с доносниците?. Още по-лицемерно е ,че депутати от левицата
гласували за този закон след това изпращат поздравителни писма до онези, които
са потърпевши. Естествено отговорът ще бъде мълчание изпълнено с презрение. Или
да дадеш своят глас въпреки, че си против
по съвест и убеждение, единствено защото така иска Началството заради
властта. Можем да бъдем свидетели и в бъдеще на проявления на тази Чумна болест, носител на която е малкия човек
. Въпросът е може ли да се противостои на налудничавото поведение ? Това зависи
от общите усилия на всички ,които са запазили в себе си самостоятелното мислене
, съхранили са исконни морални добродетели на които се крепи българското
семейство и ценности ,които са неподвластни на политическата конюнктура. Динамичното
време сега налага политиците да имат по-голяма отговорност да изберат и предлагат такива управленци, които
с действията и решенията си да не
заслужат името „малък човек“.
