ТРЕТИ МАРТ
Из дебрите
на историята
Повод да напиша това заглавие и
подзаглавие е създаването на инициативен комитет за провеждане на референдум за
Трети март дали да остане национален празник или да бъде заменен с една друга
не по-малко важна дата 24 май. Водещият пресконференцията евродепутат Петър
Витанов спомена като участници в
инициативния комитет на движението за запазване на Трети март като Национален
празник известни учени, Председателят на Б А Н академик Иван Юхновски, проф.
Искра Баева преподавател в СУ“Св.
Климент Охридски“, много други хора на науката, общественици, журналисти. И не
само това, в същото време в публичното пространство се дебатира и въпроса за
премахване или не на паметника на Съветската армия в София. Отново българското
общество е разделено по линия на историческото минало като остават на заден
план остри социално-икономически проблеми, които чакат своето решаване за
съжаление дълги години във времето на безкрайния ни преход. Още веднъж се
потвърждава максимата, че глобалните изменения в света се отразяват като във фокус
у нас, събуждат страсти, разкриват се черти от народопсихологията и
идеологически нагласи всеки със свой минал опит и познания, които се налагат и
от управляващите разминаващи се с историческата истина, не винаги съответстващи
на обществената необходимост за решаване на настоящите и бъдещи проблеми. Една
млада дама, а и не само тя например популяризира един дълъг списък на онези
вреди, които е нанесла Русия на българите извадени от контекста на цялостния
процес, да не говорим за по-задълбочен анализ и оценка на събития в духа на историческото
време. Това разбира се е по-сложно начинание и рядко почти никога не се отчита.
Известно е, че Трети март е честван като Ден на освобождението от турско
робство, османско иго непосредствено след 1878 до 1944 година. Оказва се, че
дори по време на Втората световна война между
Германия и Съветският съюз представители на Хитлеровия Райх, убедени
нацисти отдават чест пред паметника на „Царя Освободител“ император Александър
Втори в София. Няма да задълбочаваме за идеологическите мотиви, можем само да
предполагаме, че войната се води не срещу Имперска, а Болшевишка Русия, както е
записано в документите на Райха. Това може да бъде предмет на друг анализ за
действителните причини и мотиви на управляващата тогава в Германия
Национал-социалистическа работническа партия и нейната идеология в основата си
с расовата теория и разширяване на жизнено пространство, милитаризация на
икономиката с обещанието за огромни печалби на германския крупен капитал. След 1944 година по време на държавния
социализъм „комунизъм“ както популярно го наричат сега, Трети март не е
национален празник до 1978 г. когато отново се появява на празничния календар. Национален
празник става през 1991 година. В кратката пресконференция се сподели още, че
Трети март не е имперски празник на Русия въпреки, че датата на подписането на
мирния договор между Русия и Турция 19 февруари /3 март по нов стил 1878г.в Сан
стефано/ съвпада с възкачването на престола на император Александър Втори.
Обикновено се забравя и не се споменава, че този договор е венецът на
национално-освободителната борба на
българския народ през близо пет вековното османско иго. Показателни са думите от
речта на Екзарх Йосиф I-ви при
освещаването на желязната църква „Св. Стефан“ в Цариград/Истанбул/на 8 септември 1898 година : “...Преди половин
век благочестиви християни за Отоманската империя и за света не е съществувал
българинът, българска община, български език, български народ. Името българин
бе изхвърлено из държавните архиви. Името България бе изличено из картите.
Българският език бе изгонен от църквите, училищата и градищата. Оставаше още
малко за да изчезне един народ, който в миналото е внесъл своята скромна лепта
в историята на Православието, Христовата църква и културата на човечеството.....“.
Екзархът говори за духовното освобождение на българския род започнало 1845-47
година с борбата на цариградските българи срещу гръцкото духовенство в рамките
на Османската империя и разпространила се в България като в богослужението
започва да се споменават само Иларион Макариополски, св.св.Кирил и Методий и
пустинника Иван Рилски. В същото време се разгръща и хайдушкото движение четите
на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър. Освободителното движение обхваща
все повече слоеве от българският народ. На трети април 1860 година в литургията
Иларион Макариополски за първи път не споменава името на Царигрдския патриарх. Фактически
българската църква е възстановена след нейното провъзгласяване през IX век официално с фермана
на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870. Българинът преживява двойно робство,
на гръцкото духовенство и османското иго. Това се вижда от историята на нашите
възрожденци, религиозни дейци и народни будители много от тях заплатили с живота си. Във Фермана е записано: „
Учредява се църковна област с официалното име Българска Екзархия, която се
управлява от Синод под председателството на главния в областта митрополит
наричан Български Екзарх с устав по каноните на православната църква с пълна
независимост без да има право Патриаршията/гръцката/ да се меси в духовните
работи на Екзархията“. Избраното лице за екзархийският пост трябва да се одобри
от турското правителство. По нататък се определят духовните области в които се
включват градове и села от цяла България -Мизия, Тракия и Македония. Не всички
населени места са включени в тази духовна карта, но ако православното население
има желание единодушно или две трети от него да премине под ведомството на
Екзархията , след като се установи това негово искане, то ще му се удоволетвори.
Тази карта на новата Българска Екзархия с духовните области служи за основа на
Сан стефанския мирен договор след Руско-Турската война от 19 февруари/3 март нов
стил/1878 година. Можем само да си представим радостта на българите от всички
краища на поробеното отечество. Задава се въпроса достатъчно ли беше да се
изпълни само фермана на Султан Абдул Азис за националното ни освобождение.
Подобно e съдържанието
във въпроса на Пашата към Тодор Каблешков след неговия арест„ На Вас какво ви
липсваше, че вдигнахте въстание/априлското въстание/, имахте всичко“. Има се
предвид търговията по всички краища на империята,уважавани българи на турски
служби и т.н. Отговорът на Каблешков е „Свободата“. Изключено е да си свободен
ако си под властта на чужда държавна власт. Затова се казва, че Българската
държава възкръсна на Трети март 1878 година и не бива да се противопоставя на
светлия и лъчезарен празник, мил на всяко българско сърце 24 май като се предлага
сега за национален празник, защото ако не беше държавата на Княз Борис I да приюти учениците на Кирил и Методий и
създаде необходимите условия нямаше да имаме Кирилицата, българската азбука и
писменост. Политиките както се вижда от историята отминават по един или друг
начин, но българският дух, вяра, писменост и език остават при всички
геополитически промени и обстоятелства докато българското племе съществува независимо от често случващо се
да не може да избира в определени моменти нужните за своя просперитет
управляващи. И за да сме справедливи, да не хвърляме вината за избора само
върху гражданите, ще кажем, че за това състояние, което на практика се вижда,
да се правят нескончаеми избори и да няма съществено изменение в резултатите основната
причина не е в незрелия, глупав народ, а в системата на представителната
демокрация при която гражданина участва само до урните като пуска бюлетината и
след това системата го отстранява без да има възможност да влияе на процеса при
взимане и изпълнение на решения касаещи неговата съдба. Време е да се направи
следващата стъпка, която властно налага общественото развитие, да се утвърждава
пряката демокрация с провеждането на референдуми, суверена да се произнася не
като избира свои представители а пряко да участва и има отговорност за последствията
от решенията си особено за национални цели.
