Днес, в информационната епоха и
динамично развиващата се технологична революция, когато се говори за глобализъм
и бъдещото устройство на света не можем да не се обърнем назад във времето,
защото настоящето не е станало изведнъж, а има исторически корени. Събитията
случили се в миналото остават следи, влияят и сега за прогресивното развитие на
човечеството. Затова не можем да се съгласим с онези, които отричат
историческте факти, изопачават, дори искат тяхната забрана и забрава като Октомврийската
революция през 1917 година в Русия. За съжаление сред тях има и известни руски
мислители, историци, политически дейци, които стигат и до извода, че ако иска
да стане нормална страна Русия трябва да изтръгне от себе си образа на Ленин като ужасен продукт на руската
култура. Не са малко опитите да се представят в невярна светлина същността и
истинските движещи сили на това историческо събитие. Всичко това ни връща в
едни минали времена, когато „враговете на държавата“ са заличавани от фотографиите
с цел да се забравят от историята. Това е не само антиисторическо, но и не спомага за
съхранение на личности и събития в историческата памет. Не служи за поука известната максима, че народ който не познава
историческото си минало е осъден да го
изживее отново. Вече повече от век Ленин и Октомврийската революция нямат
характер само на руско явление, а принадлежат на света. Това е същото да се
отрекат буржоазно-демократичните революции в Европа, неотразимото световно въздействие
на Великата Френска революция от 1789 година написала на знамето си свобода,
равенство, братство. Да не се честват бележити дати и събития, като падането на
Бастилията, символ на отиващият си феодален абсолютизъм и начало на нова епоха,
на който ден 14 юли големият немски философ Хегел винаги е вдигал наздравица. Въпреки
спорът за осъществено насилие, в календара на държавите такива дати са
национални празници. Княз Феликс Юсупов в мемоарите си споделя, че през
пролетта на 1917 година ревоюционната еуфория в Русия завладява „....и
по-състоятелните хора, дори онези, които се смятаха за консерватори...Като
разбрали за революцията жителите на съседните села дошли с червени знамена,
Марсилезата и поздравления“. Революциите са предшествани от разложение на
политическите системи /Ханна Аренд,“Насилие и политика“/. В Русия своеобразието е, че в една година 1917 се извършват два
етапа на революцията с начало
Февруарската буржоазно-демократичната и преход към Октомврийската социалистическа
революция. С падането на монархията е свързана Февруарската, а с Октомврийската
революция са изпълнени докрай социално-икономическите цели и задачи заложени от
Февруарската революция. Някои споделят, че това не е революция, а преврат и по
този начин омаловажават случилото се. Натоварват го с нещо което е нередно, отрицателно.
Историята работи с други категории като включва в революциите въстанието и
преврата. Октомврийското въоръжено въстание , за разлика от други не е преврат на някаква аванюристична група
или заговор на царски генерали в съучастие с Ленин и болшевиките. Действително се привличат царски офицери при създаването на
Червената армия, но Ленин заявява: „Ние не сме бланкисти, не сме привърженици
на завземане на властта от малцинството. Ние сме марксисти, привърженици на
пролетарската класова борба“. Завземането на властта е осъществено по
най-безкръвен начин. Никога Ленин не е призовавал за разпалване на Гражданска
война, а винаги е бил за разясняване сред масите, от опит да се убедят за
пагубните политики на Временното правителство. В интерес на историческата истина
е писмото на Питирим Сорокин подписано от него като „Приват-доцент при
Петербургският университет и Психоневрологичният институт, бивш член на
Учредителното събрание и бивш член на
партията на есерите“ и отговорът на Ленин във в-к „Правда“ от 21 ноември 1918
година под заглавие „Ценните признания на Питирим Сорокин“ /т.37,съч.5изд./.
Питирм Сорокин заявява, че напуска партията на есерите и че политиката може да
бъде обществено полезна, но и обществено вредна и ще се отдаде на науката и
просвещението. В отговора си Ленин
споменава, че и в науката както в политиката може да се греши с реакционни
философски възгледи влияещи на хората, че излизането от политиката е също
политика. Честното признаване на политическите грешки е от огромно положително
значение за хората, които са под влияние на партиите защото настъпват такива
обективни условия, които заставят цели класи и слоеве да променят възгледите си
и се присъединят към болшевиките и е лош признак за онези марксисти социалисти,
който не разбират и не приема това. И днес обективният ход на историята,
развитието на света изисква нов глобален порядък в полза на всички народи,
което се отразява в политиката на Русия и Китай за многополюсен свят, суверенитет
и привлича политически сили с различни цветове. В зависимост от поведението на
властта се случват размириците и Гражданската война с кървави сблъсъци между
„червени“ и „бели“, където има насилие, но и възмездие на угнетените. Не Ленин
и болшевиките са виновни за чуждата интервенция. Все едно днес да се обвинява
Путин за разширяването на НАТО до границите с Русия. Сега е популярна тезата,
че не „червени“ или „бели“ са победили,
а „трета сила“- Русия, държавността. Но
революцията няма само тази задача. Тя е призвана да реши проблемите породени от
социално-икономическите условия, които за съжаление монархията, а след това и Временното
правителсто след Февруарската революция не могат
или не искат да разрешат в полза на
мнозинството от народа. От февруари до месец юли 1917 година се пропуска
възможността властта да премине по мирен път към Съветите
на работническите, войнишки и селски депутати. И не болшевиките потъпкват
мирният процес, които в началото са малцинство в Съветите. Руската революция ражда тази най-демократичната
форма на управление, която води началото си от революционните събития през 1905
година. Ако проблемите се решават „Кой глупак ще иска революция“ посочва Ленин. Въпреки малцинство болшевиките стават
изразители и се подкрепят от широко народно движение от недрата на руския
народ, извън самодържавието и официалната църква , с вярата за един по-справедлив
свят „За царство божие на земята“. /Александър Пьжиков,“Корни сталинского
большевизма“/ За Русия по него време
основни са аграрния и въпроса за мира. Младата
Съветска република с аграрната реформа оземлява селяните, в промишлеността фабриките
и заводите преминават в собственост на държавата. Публикуват се тайните договори на царска Русия с
империалистическите държави. За първи път в историята, за ужас на
империалистическите хищници, тя отказва да изпълни завоевателните им стремежи
заложени в договора с Антантата след Първата световна война за разпределение на
територии на Османската империя, според който се дава право да получи Източна
Тракия и Проливите. Освен това подкрепя светското начало в революцията и
национално-освободителната борба на Кемал Ататюрк срещу чуждата интервенция.
Октомврийската социалистическа революция може да се нарече Велика, защото става
опора и вдъхновение на угнетените по света, начало на национално-освободителните
движения. Колкото до наименоването „социалистическа“ самият Ленин е имал
резерви защото това е била целта, но за социализъм тогава не може да се говори
с оглед на реалностите в Русия. Негови са думите, че “Никакво въстание не може
да създаде социализъм , ако не е съзрял икономически“. Още в първите законови
актове на новата власт са решени докрай въпросите за равенство между хората- правата на човека, недопускане
на дискриминация по класов, религиозен, етнически, полов признак. Ако в
началото се пренебрегват стоково-паричните отношения, след Кронщадският метеж
през 1921 година, историята доказва далновидността и прогнозната марксистка диалектическа мисъл на Владимир Улянов
заявявайки ,че „ние трябва да имаме друго виждане за социализма“. Възприма се
идеята на Троцки и прилага на практика новата икономическа политика НЕП /СтоянМихайлов
„Сталинският тоталитаризъм“/. Редица изследователи посочват, че това е
най-демократичния период, когато се развива стопанската дейност. След смъртта
на Ленин през 1924 година НЕП просъществува до 1929 година, когато е отменена
административно. Утвърждава се държавната собственост и централизираното планиране
като единствени белези за социализъм. През 1940 година за реформи пледират стопански ръководители на
крупни промишлени предприятия, но те не се осъществяват поради Великата Отечествена
война, времето изисква строга централизация и организация, задача с която
системата се справя успешно. В най- сурови
условия, на 7 ноември 1941, годишнина от Октомрийската революция Сталин
провежда парад на „Червения площад“ в Москва и войските отиват направо на фронта. Фашизмът е
военно разгромен благодарение на единството на съветския народ и Комунистическата
партия, с цената на колосални жертви и
безпрецедентен героизъм. След войната догматизма не е преодолян и нужните
реформи в икономиката не се извършват. Това, че Й.Сталин отказва да се прави
филм за К.Маркс не е най-голямата беда. Същественото е, че своите теоретични постановки той обвива в марксистки
понятия и подкрепя с цитати от Ленин, с което дискредитира истинския марксизъм и
лениновото теоретично наследство, нанася непоправима вреда в мировозрението на
народите в Съветския съюз и Източна
Европа, което има последици и днес. Популярна е тезата, че за бедите на Русия е
виновна „доверчивостта“ на руския
политически елит към Запада в миналото и сега, което има някакво основание. По-вярно
е, че остават неразбрани творческото мислене на Маркс, идейното богатство на
материалистическата диалектика, дълбокото съдържание на неговото учение и както
твърди американският политолог Пол Крейг Робъртс „руснаците забравиха поуките
на Маркс за капитализма“. Например, той никога не е споменавал, че е достатъчно
частната собственост да се отнеме формално,
с декрет като юридически акт от производителите, насилствено и ускорено да се преобразува в колективна или
държавна. Винаги е твърдял, че за
нейното отмиране ще бъде необходима цяла историческа епоха на развитие от
капитализъм към комунизъм, а не след кратък преход, както е според „Краткия
курс по марксисто-ленинска философия“. Това не попречи на „догматизираният
марксизъм“ да го обвини и за краха на т.н „реален социализъм“. Учудващо е, че и
сега въпреки множеството научни изследвания
и публикации, уважавани руски автори слагат на едно място робството, расизма,
фашизма и болшевизма. Продължават да не се открояват разликите между болшевизма
от сталинизма, между фашизма и
сталинизма и неволно се приглася на онези западни идеолози, автори на
идеологемата приравнявняваща фашизма с комунизма. Премълчава се Лениновата
постановака след Октомрийската революция, когато се извършва оземляването на
селяните, че те от собствен опит трябва да се убедят в необходимостта от
коопериране. Маркс и Енгелс винаги са били апологети на основното изискване- за
честност и пред прага на науката да се оставят всички предвзети мнения. Научните
изследвания и изводи на Маркс, че „На всеки
етап от своето развитие производителните сили изискват и съответните производствени отношения“ са догматично
интерпретирани и не могат да станат инструмент за реален анализ на
действителните процеси в обществото и практическо решаване на наболелите
проблеми. Вместо в диалектическо единство се смята, че с времето само производителните
сили ще се развиват и доближават до вече достатъчно развитите производствени отношения. Сега отново се твърди
, че не тази сталинската догматика ,а марксистката теория е виновна за краха на социализма от съветски
тип и световната система на социализма. Иглежда сред научните среди и в Русия
не е преодолян синдрома за съобразяване с политическата конюнктура и
съществуващата вакханалия срещу Маркс водеща началото си от 90-те години. През 80-те
години на миналия век съветски професори обясняваха, че социализма в Съветският
съюз има свое „вътрешно развитие“. Пропуска се възможността да се използват
постиженията на информационно-технологическата революция. Разминават се с постановката
на Ленин, че „за победата на социализма е необходимо производителноста на труда
да бъде равна или по-голяма от тази на най-развитите страни“. В икономическата
политика това отстоява и Троцки, другата основна фигура в Октомврийската
революция заедно с Ленин. Игнорират се разработките не само на руски, но и на чужди
учени, включително и български, като академик Николай Ирибаджаков. Китайската
комунистическа партия е обявена за ревиозинистична. Въпреки „Китайското
икономическо чудо“, отношението към Китай не е променено и при Михаил Горбачов.
Истинският марксизъм е неглежиран и не се познава или се познава само от „Краткия
курс“. Не може да намери друго сериозно обяснение
Горбачов да предпочете вечеря с Маргарет Тачър вместо да се поклони и поднесе
венец на паметника на К. Маркс в Лондон, както съобщиха навремето медиите. Това
също може да обясни защо „перестройката“ започна отгоре с „гласност и
демокрация“ , а не с реформи в икономиката, както направи Китайското
ръководство с Дън Сяопин. На икономически форум в Давос, Си Цзинпин „учудва“
света с изявлението, че „Икономическата глобализация създава проблеми, но това
не е повод да се откажем изцяло от нея, а да смекчим негативните последствия и
обезпечим нейните преимущества за всички страни“. Световни медии съобщават, че
дори смятания за „човек от левицата“ нобеловият лауреат по икономика Пол
Кругман тълкува изказването на Китайският ръководител, като съюз на
ръководителите на Китайската комунистическа партия с акционерите от гиганта Уол-Март
за още по-големи печалби на транснационалните корпорации и в подкрепа на
делокализацията срещу която преди се бореше Доналд Тръмп и сега Джо Байдън. Друг
е въпросът дали само по този начин ще решат
вътрешните проблеми на САЩ, като в същото време се запазват политиките за
превилегии на капитала и огромните неравенства. От думите на Китайският
ръководител е видно, че той смята глобализацията като обективен процес имаща
своите отрицателни страни, които трябва да се тушират. Но има и положителни, което не трябва да бъде от полза само за една
страна, американският глобализъм. Тази
фраза не е случайна, а политика теоретично
обоснована на основата на материалистическата диалектика- теория, която с право носи името на Карл Маркс, по думите на Енгелс и допълва: „Маркс
беше гений, а ние в най-добрия случай-таланти“. Докато Маркс олицетворява
единството между философия, социология и икономика, руски икономисти твърдят, че
само политическото ръководство тогава е попречило Русия да бъде на мястото на
Китай, на основата на техни разработки за Конвергенцията между двете системи,
американската-капиталистическа и съветската-социалистическа. Но не се
споменава, че „Китайското чудо“, китайската „Конвергенция“ се дължи на
съвременният прочит на огромното творческо наследство на Маркс и Енгелс, прилагането
на пазарните механизми по примера на Лениновия НЕП, което заедно с китайската
културна традиция стават основни стълбове в политиката на Комунистически Китай.
Може да е легенда, но медиите съобщават, че в края на живота си Дън Сяопин
вдигайки ръце към небето изрича фразата, че Маркс все още не е доволен от него.
В Русия, след 90 те години, вместо политики
за утвърждаване на държавата като регулатор на пазарните механизми, развитие на
частното предприемачество и равнопоставеност на всички видове собственост се приема
т.н „Вашингтонски консенсус“ за повсеместна приватизация, което се превръща в
разграбване на държавната собственост. Едната
догма в теорията преди е заменена с друга по-лоша. И доколкото в условията на първата
за определен период, при екстензивно развитие, се извършва ускорена индустриализация
и Съветският съюз става втората супер
сила в света, то неолибералната догма е разрушителна. Русия става поле за експерименти
на МВФ, шоковата терапия и финансов донор на Запада. Получават се неимоверни
неравенства в обществото и липса на переспектива за ускорен икономически растеж.
Вярно е , че за “новото мислене“ давление оказват чужди сили, американските
спецслужби. Но вярно е и това, че те са използвали атмосферата, създадена от
политическото ръководство на страната по времето на Горбачов и Елцин, който в
Беловежката гора слага подписа си под документа за разпадането на СССР/ 8 декември 1991г./ без
да се съобразява с резултатите от проведеният всесъюзен референдум за запазване
на Съветския съюз. По-късно на 5
октомври 1993г. разстрелва сградата на Руският парламент и допуска в
управлението консултанти, американски експерти-пазарни фундаменталисти. За
всичко това Западът го обявява за най-големия демократ. „Каквото сам си
направиш, никой друг не може да го направи“ казва една българска поговорка. Навремето
руководителят на ЦРУ Алън Дълес се е
хвалил в тесен кръг, че той е причина комунистите да избиват собствените си
хора, имайки предвид репресиите при
Сталин. Да се използва политическата
ситуация за агресии е запазен патент на тази организация. Красноречиво
доказателство са водените от САЩ хибридни войни, цветните революции,
евромайдана в Украйна, където справедливият гняв от дейността на украинските олигарси се използва умело за осъществяване на
насилствено завземане на властта от други проамерикански сили с нацистка
окраска. Нима в болшевиките и Октомврийската революция са историческите корени
да се настройват един срещу друг двата славянски народа? Не е ли Ленин този,
който отхвърля всяко високомерие, шовинизъм и най-малкият опит за накърняване
чувствата на малките народи като пагубни за единството на Русия? Понякога с прилагането на революционните
закони от болшевиките потърпевши са самите руснаци, но това е без зла умисъл, а
за хармонизиране на отношенията нарушени при Царизма. Сега новите демократи „забравят“, че Ленин още
в Декрета за мира дава определение за Анексия, което е международно признато, като насилствено завземане на чужда земя „без
точното, ясно и доброволно изразено желание на народностите“. Американските ястреби,
неокони и евробюрократите обвиняват
Путин за Крим, след като е известно, че 90 процента от жителите му желаят
присъединяване към Русия. Управляващата руска олигархическа класа има ли определена вина за случилото се в Украйна? Защото на въпроса „Какво става в
Украйна“, може да се чуе отговора „Там хохолите правят нещо“. Подобна е ситуацията
със санкциите срещу Русия, когато още Обама се хвали, че те подкопават руската икономика, но заедно с тях се използва
безотговорността, погрешната финансова политика на управляващите руски олигарси
по препоръките на МВФ, като се
облагодетелстват финансовите спекуланти. Годишнината от Октомрийската революция
светът посреща в точката на бифуркация, на кръстопът. Свидетели сме, че
капитализма изчерпва себе си, не създава условия за повече демокрация, справедливост,
за разгръщане на творческия потенциал на човека. „Свободното
развитие на всеки е условие за свободно развитие на всички... Комунизмът като
такъв не е целта на човешкото развитие, а необходим момент на еманципацията и
отвоюването отново на човека”. Това е социалния идеал на Маркс. Капиталистическата
система в каквито и обвивки сега искат да я представят, като „модерен
капитализъм с човешко лице“ не може да осъществи този велик идеал. Фундаменталното
откритие за „отчуждението на човека от труда“ при капитализма , което
съществува и при т.н реален или държавен социализъм/държавен капитализъм ако
сме по-коректни/, може да се преодолее с прилагане на икономическа демокрация, не
само участие в управлението на работниците и служителите, но и собственици на
средствата за производство. Тази идея е практически осъществима и не е чужда дори
на апологети на класическия либерализъм за „съдружие на работници на принципа
на равенството и колективна собственост върху капитала, с който осъществяват
дейността си и труда под ръководството на мениджъри, които те сами назначават и
освобождават“/Джон Стюарт Мил/. Тя не е в противоречие и с руската народна православна
традиция на староверците, която не е само чисто религиозно явление, а имаща и гражданско
значение. В глобален аспект политиката за хармонизация на международните
отношения, за многополюсен свят, все повече се утвърждава. Един от архитектите
на тази политика руският мислител Александър
Дугин отбелязва, че щом и той е в „черният списък“ за санкциите на САЩ, то
лидерството в полето на идеологията и ценностите е спечелено. Русия при
Владимир Путин отново става геополитически
фактор с който следва да се съобразяват. Но тя трябва да бъде и автор на
друг модел, който да противостои на съществуващата
глобалната финансова система и да неутрализира хегемонистичните стремежи на САЩ.
Още повече, че има пример, впечатляващия възход на Китай, новият Азиатски
център на социално-икономическо развитие. Русия не трябва да остане
в периферията, а да бъде в ядрото на новата финансово-икономическа
система в света. /Сергей Глазьев „Економика будущего“2016г/. Теорията за „циклите на
натрупване на капитала и дългите вълни“ за обяснение на социално-икономическото
развитие не е в противоречие с Историческия материализъм, а спомага още
по-добре да се изясни историческия процес. Да се твърди , че Маркс е недооценил
научно-техническият прогрес е най-малкото неуместно. Влиянието на технологичните
революции за развитието на историческия процес е в основата на марксизма както, че богатството
е колективно творение след което се присвоява от собственика в съответствие със
сложилите се производствени отношения. Маркс анализира противоречивата същност на
капитализма, който от една страна създава богатство, а от друга нищета. „Капитализмът
загнива като се развива“. Такъв е извода на марксизма и творческото наследство
на Ленин, което все още не се разбира. Диалектиката като метод не кореспондира
с идеята, че всяка нова теория идва на
„чисто място“. На Ленин е мисълта, че истински болшевик не можеш да бъдеш без
да си чел и разбрал Хегел, че изучаването на противоречията е самата същност на
нещата. Маркс за разлика от други мислители не отхвърля , а е критичен към
изследователите преди него с цел
създаването на икономически условия за освобождаване на човека. Това се
разбира от водещи университети и академии в света , където се преиздават
трудовете на Маркс и се изучава неговото огромно творческо наследство непознато
досега. Несправедиво и антинаучно е да се приглася на онези, които стават
алергични само като чуят буквата “М“ тъй като „марксистката теория претърпяла фиаско с краха
на социализма“. Научно е по-вярна тезата на онези изследователи, че фиаско
претърпя сталинската съветска система и нейните модификации в другите
соц.страни, в която хората още през 80 те години постепенно изчерпват доверието
си. Обществото се нуждае от реформи. Провали се Горбачовата перестройка и периода
след 90 те години е белязан от още по-голяма идейна безпътица и липса на сплотеност. Затова сега руски автори пледират
за т.н социално-консервативен синтез, алтернатива на либералната глобализация, като идеологическа
основа на новата икономика и решаване на социалните проблеми в света включваща нравствените ценности на всички
религии, достиженията на социалната държава и устойчивото развитие. В
съответствие с това следва да се изменят функциите на съществуващите
международни организации или да се изградят нови алтернативни институции. Надеждата е, че в този нов модел водеща няма
да бъде„безчестната максима: Всичко за
нас и нищо за другите“по думите на Адам Смит, постулат от зората на развитието на капитализма. На национално
равнище се предлага т.н интегративен модел, който в икономиката, финансите и
социалната сфера включва държавното
регулиране и стратегическо планиране, партньорство между държавата и частния
бизнес в интерес на обществото, деофшоризация, нова данъчна и парично-кредитна политика,
развитие на високо-технологичните отрасли, нано и биотехнологиите, мерки срещу
прекомерните неравенства и увеличаване благосъстоянието на мнозинството от
народа. На тази нова основа, развитието на Русия ще бъде и условие за изграждане на Единно
икономическо пространство. Това тя все още има шанс да направи, защото има друга философия и морал,
заложени в хилядолетната културна история в която са вплетени колективизма,
солидарността и справедливостта. Нравствени ценности, които имат своето огромно
значение и днес. Но глупаво ще бъде да се отрича марксистката теория като
най-доброто научно обяснение на капитализма и да не се признава, че много от
нейните изводи са актуални и днес. Дори идеолози и представители на глобалният
капитал като Клаус Шваб основател и изпълнителен председател на Световния
икономически форум в Давос признават, че глобалната икономическа система е пред
колапс и е нужно да се замени с нова, един „капитализъм на заинтересованите“. И
Маркс пише, че света не само трябва да бъде обяснен, „...задачата се състои в
това, той да бъде изменен“. Новите гурута на капитализма се опитват да го изменят
с един друг капитализъм с идеологическа основа протестантската етика и
юдео-християнската религия на миналия просветен капитализъм, като пример за глобален
просперитет в полза на хората. Както се казва този филм вече сме го гледали. Вече
е видно, че „Революцията отгоре“ за което писа и българскят академик Никола
Попов в книгата си “Капиталът срещу капитализма“, която се извършва сега от новият съюз между индустралния капитал
и част от финансовата олигархия, използващ националистическа риторика и
справедливия гняв срещу статуквото, има за цел запазването на
капиталистическата система и едва ли ще реши
проблемите на съвременните общества, които самата тя поражда. Англосаксонскит съюз в основата на който са
САЩ и Великобритания отново се стреми да прилага остарели политики от колниалната
епоха. Тогава пробив в световната колониална система се извърши с
Октомврийската революция заслуга за което имат руските болшевики, Ленин и
неговите съратници. Непростимимо е това сега да не се признава още повече в усилията за утвърждаване на
многополюсния свят същността на който е суверенната държава. Този процес може
да се ускори, но дали това ще се случи ще покаже бъдещето. Процесите в Русия се
отразяват винаги на историческият път на страните, особено на България. Сега Русия
също може да стане модел за развитие, да даде перспектива, каквато даде Великата
Октомврийска Социалистическа революция за национален суверенитет мир и просперитет.
