ПРЕДКОНГРЕСНО
Размисли на един социалист
Преди близо седем години във в-к 24 часа в броя от 10 ноември 2005 година, в кратка статия с подобно заглавие отбелязвам, че ако продължаваме със същата политика, в следващият парламент ще имаме не 82, а 40 депутата. Подобно пророчество е случайност, но не е случайна загубата на БСП и идването на ГЕРБ на власт. Сега сме изправени пред ново предизвикателство. Ще спечели ли БСП парламентарните избори през 2013 година, ако не с пълно то с преобладаващо мнозинство, за да бъде първа политическа сила? Подобни размисли вълнуват не малко социалисти и симпатизанти. Още с обявяване на програмата си стана ясно, че ГЕРБ ще провежда неолиберална политика, с което ще влоши социалният климат.Това се потвърди по безспорен начин. Наред с това още тогава се очерта, че БСП ще бъде основната опозиционна сила и от повишаване на доверието към нея ще зависи разширяване на влиянието и в обществото. Това можеше да се постигне като Председателят и неговият екип подадат отставка след загубата през 2009 година, както се случва в съвременните демократични общества. Но се избра другият вариант да се посочва, че са постигнати редица успехи въпреки, че те не са припознати от избирателите. Това се оказа много по трудна задача за връщане на доверието в БСП, което показват и наскоро проведените президентски избори. Естествено в оценките на ръководството се посочва, че в сравнение с миналите парламентарни избори БСП печели повече гласове и значи е в подем. Това можеше да бъде убедителен аргумент, ако се сравняваха сравними неща, например с миналите президентски избори.
Учудващо е какъв е този маниер на анализ и подход. Смятам, че този проблем в БСП не е от сега. Повод за тези мисли ми дава наскоро издадената книга „Стефан Продев, Векът ни видян от близо“ на издателство „Захарий Стоянов“. Човек прочел книгата“вижда“през погледа и мисълта на Продев всичко онова случило се в страната и БСП през т.н преход. Не е спестено нищо, за което заслуга има в-к „Дума“и издателството подбрали грижливо и с усет статиите на големият журналист и писател .
Сега , когато предстои конгрес за кой ли път ше се поставят отново темите, за ролята и мястото на БСП, дали тя отразява реално социалната си същност, за грешките и успехите в управлението, ролята на личността и т.н. Въпроси стари, но и нови, защото сега сме в нова ситуация, в друго време. За разлика от минали години се откроява дилемата, кой ще бъде новия лидер и какъв ще бъде неговият екип. Някои посочват, че този въпрос е важен, но той не е главният въпрос на Партията. Струва ми се,че избягваме да говорим за личността, която ще бъде избрана да провежда дадена политика. За нейните характерни особености, нагласи,идеен багаж, способността да отстоява позиции и т.н. Можем да зададем въпроса както известния философ Славой Жижек. Имаме ли чувтвото за свобода открито да споделяме и изискваме за онова, за което при демокрацията имаме право? В това отношение не е преодолян все още т.н синдром на затворника, който при съобщението, че е свободен казал, че не иска и се хванал за решетките. За съжаление този синдром е и сред млади социалисти. В този смисъл винаги е подходящо да се разисква и чува мнението на всеки социалист и симпатизант за това какви личности ще бъдат предложени за избор, които да формират и провеждат политиката на една лява партия. Казвам и формират, защото личността
слага своя отпечатък.
Основните кандидати за председател на БСП са известни. Това са настоящият председател С.Станишев и експрезидента Г.Първанов. Пред социалистите застават двама кандидати вече с история в политическият им живот. Единият натрупа опит като министър председател и председател на БСП едновременно с това сега изпълняващ длъжността председател на ПЕС. Другият е бивш председател на БСП и два мандата президент на Републиката. Всеки може да оценя провежданите политики и поведението на двамата. Самите кандидати имат собствени оценки за изминалият период на мандатите им. Смятам за полезно обаче да се чуе и мнението на отделните социалисти и симпатизанти,защото през този период се формираха и оценки, които се разминават с тези на самите кандидати. И двамата не са съвсем точни по отношение на обективните реалности при анализ на изминалия период.
Всеизвестни са например оценките включително на икономисти от левицата за управлението на Тройната коалиция. За провежданата дясна данъчна политика, приемането на т.н плосък данък, което задълбочи неравенствата в обществото.
Не получи широка гласност какъв процент от инвестициите са в стратегически направления на икономиката за повишаване на добавената стойност и какво се прави в това направление. Какъв процент от националния доход излиза извън страната.Какво е съотношението на разпределение на богатствата между труда/заплати/ и капитала/печалби/, което е архи важно за една лява партия. Нямаше аргументирано обяснение поради каква причина се приватизира Параходство БМФ като държавата не запази дори контролния пакет, а се задоволи с 30 процента. Наред с това министрите социалисти тогава не проведоха елементарен социален диалог с новите собсвеници , в резултат на което при масовите съкращения бяха ощетени стотици работници. По време на стачката на учителите, социалисти от учебните заведения споделяха, че никой не ги е информирал за намеренията на Социалистическата партия. Такъв бе подхода и към други категории работници.Сега се признава от отделни евродепутати, че БСП е провеждала неолиберална политика за определено време с цел да увеличи влиянието си но се получило загуба на доверието сред верните си избиратели. Вярно е, че в коалиция с две либерални формации ДПС и НДСВ една лява партия трудно може да провежда своя политика.Но това не се признава открито от ръководството на БСП и нейния председател. Сред социалистите и симпатизантите битува мнението, че Партията е правила редица безприцпни компромиси заради участието си във властта. Смятам, че това не са случайни неща. Спомням си речта на Станишев при учредяването на Централния дискусионен клуб, в който участвах активно за определен период от време.След завършване на речта, бележитият философ проф.Добрин Спасов, сега покойник, посочи , че младият лидер на БСП не бива да има за пример Шрьодер. Известно е какво се случи малко по-късно с германските социалдемократи, а след това и с английските лейбъристи на Тони Блеър.
На поканата на дискусионният клуб при Общинският съвет на БСП, на който бях председател близо седем години , за дискусия с лидера на Партията, не бе обърнато
никакво внимание, а на следващи срещи с по- големи аудитории имаше повече монолог,а не диалог. Имам чувството, че се отбягват задълбочените дискусии, не се изяснява същността на нещата. Много се говори, че в БСП демокрацията е на равнище. Това е сигурно така, ако се сравняваме с вождистки партии. Но ако искаме действително да се отворим към обществото, трябва да се развива вътрешно партийната демокация. Това можеше например да се случи при избирането на кадидатската двойка за президент и вице президент, като изборът се осъществи не от Националният съвет, а от самите социалисти, на общи събрания, на които да присъстват и симпатизанти. Но оценката отново е ,че БСП е провела възможно най- демократичния избор, Както се казва нищо ново под слънцето. Фразата, че БСП е моралният победител е или признак на липса на смелост, или опит да се отклони вниманието от трезв анализ за откриването на действитенлите причини за загубата на президентските избори. За такъв анализ не е достатъчно само да се критикува проведеният от ГЕРБ изборен процес, за което има основание.
Спорът в Народното събрание преди време, дали десни или леви партии са виновни за кризата е също повърхностен. Настоящата криза е породена от самият капитализъм. Не случайно за преодоляването и сега десни лидери на развити държави предлагат някои леви решения, като данакът „Тобин“, засилена регулация за пресичане на спекулативния финансов капитал и т.н. Съвременният капитализъм е достигнал такова развитие, че са нужни реформи, което потвърди и наскоро проведения форум в Давос. Ще се удължи ли неговия живот и до кога е друг въпрос. Във всеки случай се потвърждава мисълта, че капитализмът загнива като се развива. За съжаление редица социалдемократически и социалистически партии се приобщиха към господстващото неолиберално статукво и повече от двадесет години, наред с десни партии прилагат и подкрепят в една или друга степен практики, които стават причина за социалните вълнения в Европа. Това също следва да се признае от новият председател на ПЕС, защото от верният анализ адекватен на реалността зависят и съответните мерки. Но за това има едно условие, не да се отхвърля както досега, а в анализите да се прилага методът на Маркс т.е в политиката все по-голямо място да заема науката, а не идеологемите. Коренът на проблемите в БСП също е в теоретичното изясняване нейната политика на равнище на най – висшият и форум конгреса. Как например да си обясним, че Г.Първанов в някои от своите изказвания определя себе си като привърженик на социаллибералната идея, каквато има и А.Доган, или признанието на среща с обществеността в Бургас, че той през мандата като президент си е забранил да говори за данъчната политика. Практиката за подкрепа на независими кандидат кметове, включително членове на БСП, за определен момент имаше резон, но същевременно се оказа пагубна за състоянието на Партията и нейното влияние, още повече ако се провежда дълго време както се случи в Бургас.
Проблемът за признаване на антифашистката съпротива у нас също не бе решен както по време на т.н преход, когато БСП беше на власт, така и по време на мандатите на Първанов и Станишев. Може би ще се окажат прави онези автори, които посочват, че левицата след десети ноември 1989 година е загърбила геричното си минало, като е дала предимство на други въпроси. В резултат, в обществото и сега при управлението на ГЕРБ продължават да се наслагват неверни интерпретации на историческите факти, засяга се светлата памет на хиляди антифашисти, действителни демократи, което се превръща в лична драма на потомците. Да не говорим за отрицателното въздействие върху възпитанието на младото поколение в демократичен дух.
Очаква се конгресът да даде отговор на всичко това. Сега има възможност да се загърбят личните страсти, да се избере друг екип и председател на БСП с достатъчен рейтинг в обществото, които не са обременени с минали решения и ще бъдат в състояние да направят обективен анализ на действителността. Не се ли случи това, има голяма вероятност да се тъпче на едно място и въпреки недоволството от управлението, ГЕРБ да спечели мнозинство в народното събрание и да бъде отново първа политическа сила.
В историята на човечеството особено след големи кризи винаги тласък на развитието са давали левите идеи. Така е още от времето на Бисмарк, когато се приемат първите социални закони, по времето на Франклин Рузвелт и след Втората световна война, когато правителствата приеха програмите на Националните фронтове на съпротивата срещу фашизма и се създава държавата на благоденствието. Сега това се случва в Азия и Латинска Америка. Форума в Порто Алегре под лозунга, че е възможен един друг свят увлича в социалното движение милиони привърженици. Политиките засягащи зашитата на общото благо и интересите на мнозинството, винаги са давали могъщ импулс за съзидание. БСП сега има рядката възможност да даде такъв импулс на българското общество, да бъде мотор за нови политики и в ПЕС. Европа има исторически потенциал да бъде водеща за промяна на глобализиращия се свят в интерес не само на определена класа и групировка, а на всички народи.
Ще ми се повече делегати на конгреса особено младите, които не са участвали в събитията белязали прехода, да са прочели статиите на Стефан Продев събрани в книгата „Векът ни, видян отблизо“. Всеки докоснал се до проблемите в тях ще има възможност независимо от познанията си да научи нещо ново от великият майстор на словото, съчетал в едно историографията с блестяща есеистика, далеч от предварителни сценарии и казионни политики.
Георги Минчев
