А СЕГА НАКЪДЕ ?

Днес е 10-ти ноември. Няколко дни след парламентарните избори в кварталния магазин срещнах познат, който ме попита в траур ли съм. Отговорих му, че това което се случи отдавна се предвиждаше и за мен не е никаква изненада.  Нямах намерение да пиша, особено на десети ноември,  но ме провокираха мненията на В.Велева и В.Дърева в сутрешния блок на БТВ по повод 25 години от началото на нашия преход. Обикновено представителите на БСП избягват по най-различен начин отговори на публично място или завоалират проблема за причините довели до състоянието на Лявото у нас и по-конкретно на БСП. Но това сега не се случи. Откровено се посочи от В. Дърева, че основните причини са две, сянката на Сталин и дългият завой на дясно от БСП. Няма спор по тези констатации.  Това е казвано  и друг път, разбира се не така открито и катагорично. Може само да поздравим Дърева за яснотата и смелостта. От тук нататък следва още по-трудната задача, да се анализира още веднаж и се даде вярна оценка на периода от тези 25 години в контекста на тези изводи. Първият въпрос е,  ще се приеме ли този подход от ръководството на БСП. Някои ще кажат , че това не може да стане, защото с малки изключения след последния пленум на Партията са освободени само няколко човека от възлови позиции, но като цяло остават същите хора, които са дали своя отпечатък върху политиките на БСП най-малко за половината от тези 25 години. Разбира се по принцип всеки има право да се развива и при някои това се случва, но в повечето случаи минава доста време да се разбере, че много  са достигнали нивото на некомпетентност, разминават се реалните процеси в обществото. Без да изпадам в необосновано криткарство не може да се отмине факта, че новият председател М.Миков имаше всички основания да поеме инициатива за осветляване от леви позиции на случилото се на 10 ноемри и последиците за страната. Само с кратка декларация във Фейсбук не може да се заличи този пропуск, което даде възможност за едностранчива дясна интерпретация  на събитията.  Отново се снишихме. През тези 25 години така се случва и с антифашистката съпротива. Повечето от водачите на листите за новия парламент са депутати от миналия  с печалната слава, че основната им грижа е запазване   мястото в парламента. Или да вземем повечето от делегатите на Конгреса и членовете на Националния съвет, които сполучливо някои автори наричат трето или четвърто издание. След големия десен завой логично следва  ляв завой. Въпросът е ще бъде ли той толкова продължителен , ще се намери ли по-кратък път, ще  има ли носители на нова визия в развитието на БСП ?. Показателно е, че  след 25 години, социологически изследвания сочат, че повече от половината анкетирани са се чувствали по-сигурни и обезпечени по времето на държавния социализъм. Това не означава, че не трябва да се осъждат по-категорично практиките от онова време на ограничаване правата и свободите,  на прекалено насилие най-вече в  началото на този период, което  се нарича сталинизъм. Ако искаме да бъдем справедливи трябва да се признае, че и сега във вътрешно -партийния живот има не малко организационни механизми , които все още не са променени, защото са удобни за влизане във властта, съчетани са с немалко превилегии за собствения бизнес и престиж. Вярна е оценката , че хората не харесват политиците, а последните избори показват, че това се отнася особено за тези от БСП. Сега има възможност за разлика от минали времена, с помоща на социологията, да се види мястото на Левицата в обществото. Да се сравнява и се правят верни изводи. В отделни статии и изказвания това се прави , но епизодично се  подхожда по този начин на форуми на Партията. Не може например да се казва, че в БСП няма много млади хора , защото като цяло нацията застарява, както се посочи на една  конференция на БСП в Бургас от представител на Националния съвет. Всички говорят, че БСП е най-демократичната партия, че можеш да се изкажеш свободно. Но какво от това? Има ли резултати? Така е  и с решенията на Конгрес и пленум. Замитат се под масата и всичко започва отначало. И така , за дълъг период от време. Нужна е цялостна визия за организационна промяна и тя трябва да се посочи и проведе в кратък период от време. В опозиция  има възможност много по- добре да се реши този особено важен въпрос, да се изчисти от авторитарните сенки  на миналото,  от съвременните му превъплащения. Затова е нужно още едно условие. В  левия печат включително и „Дума“ да няма забранени лица за градивна критика дори да се отнася за самия Председател на БСП, както бе  при С.Станишев. Завоят на ляво преди всичко е приемане на нова парадигма в икономически и социален аспект. Още в началото на прехода преди 25 години икономическата проблематика не зае подобаващо място в дискусиите на Кръглата маса, за което свидетелства Ал. Лилов в книгата „Преходът“. Липсата на ясна визия какво трябва да се прави за да се нарече действително лява партия е слабост и до днес. Не е достатъчно да кажеш, че  си против неолибералния модел. В света  вече има не малко примери за излизане от тежките кризи, следствие на неолибералните практики, чрез леви решения.  Целта не е копирането на чужд опит, а следване на принципа за общото благо, като основополагащ за една лява партя.  Сигурно това ще бъде труден завой като се има предвид , че и в бъдеще най-вероятно БСП ще бъде в коалиции и няма как да не прави компромиси. Различните интереси водят до един друг вектор в действителността. Зависи от разписаната рамка на споразумението и какъв е компромиса, което досега не се случва.  Наред с това има известно стъписване пред възможността  да има и други леви или ляво центристки партии в парламента. Сега в парламента  е АБВ. Независимо от декларираните  социално - либерални възгледи на нейния председател не е необходимо постоянно да се търси негативизма , да се отрича и премълчава лявото в нейната програма. В следващия парламент може да влезе и „Движение 21 век“ на Т. Дончева.  Почтено ще бъде тези процеси да имат ясната подкрепа на социалистите. Защото , колкото и да се отрича, фактите говорят, че досегашното ръководство  на БСП провеждаше политика на основа на  либерално- социалните си възгледи, които представяше за автентично леви. Посочват се финансови показатели за растеж, увеличаване на пенсиите, майчинските   т.е ,че  този период на тройната коалиция на Станишев от 25-те години бил най-добрия за БСП.  Това ли е най-важното да се каже от А.Кутев по националната телевизия за 10 ноември? На  въпроса,  защо въпреки тези  резултати гласоподавателите за БСП станаха наполовина, отговорът е, че Партията няма имидж, не е разяснено достатъчно какво е направено. Все повърхностни анализи  . Като че ли  този  растеж е достатъчен, неравенствата са намалени, произведеното богатство е справедливо  разпределено. Оставаше в този ден на малкия екран да се появи и Вигенин и на въпроса какво мисли за мисията си в Украйна да отговори, че ако има същата ситуация би постъпил по същия начин, / отговор, който даде в Бургас/. Това означава, че в къщата на БСП продължава да се използва Станишевия препарат с изтекъл срок на годност  „сержицид“/по сполучливата метафора на ляв блогър/, което ще има дългосрочни  отрицателни последици. Въобще цяла поредица от словословия за да се оправдае институционализирането  с неолиберализма. Дори не се признава, че тройната коалиция  провеждаше икономическата политиката на НДСВ, за което говорят и благодарят  експерти  на тази партия. Тази политика продължи и при Орешарски под натиска на ДПС. Спорният подход с данъка за минималната работна заплата  се счита за значително социално постижение.  Това се популяризира широко в медиите от представители на БСП. Самият Орешарски посочва, че повече не може да се направи. Такова е положението.  Разминаването с реалната действителност изигра лоша шега на изборите, но отново не се открояват истинските причини. Наскоро в медиите  бяха публикувани различни платформи с предложения за икономически и социален просперитет за  преодоляване на отрицателните резултати след повсеместната и безоглена приватизация , изтичането на значителни парични средства от страната, преодоляване примата на търговския елемент в такива сфери като здравеопазване и образование, по-справедлива данъчна система и т.н. Ще бъде положително ако БСП подкрепи тези платформи като Хартата „За  свободна, справедлива и солидарна  България“, както и стремежа на патриотичните партии и движения   да запазят суверенитета на държавата, срещу интересите на транснационалните компании за свръх печалби. Това ще стане ли  практика в политиките на БСП предстои да се види. То ще бъде и лакмус, че нещо може да се промени в сегашната  „Левица“. Предполагам, че по пътя на левия голям завой ще се върви стъпка по стъпка, но и това ще бъде достатъчно, последователно стъпка по стъпка да се връща доверието на избирателите. В оставащото време до следващия конгрес ще има много предложения от различен характер. Важно е кой ще бъде този работещ орган и кои хора ще имат не леката задача накрая да се излезе с нещо практически годно, за да се завърти наляво кормилото на БСП. Не както се случи с избирателния закон, очаквания големи, изменения несъществени, а някои недомислени . Курсът на кораба трябва да се промени. Стратегическите политики да вземат връх , показността  да се смени със здравословно смирение и трезв анализ. Може ли това да се случи? Да се надяваме.                  

ВЗРИВЪТ

Сигурно има някаква поличба, но вече втора поредна година точно преди избори се случват събития, които разтърсват българското общество. Но докато станалото в Костинброд, с повечето напечатани бюлетини, премина само като полъх на вятъра,  взрива в завод“ Миджур“ в с. Голям Лом  разнесе много повече послания към обществото. Образувалият се огромен кратер  е не само в живата природа, но и в душата на българите. Така поне мисля аз. Все повече хора си задават въпроса как стана така  вместо да намаляват тези кратери се увеличават и то не само у нас,  а в световен мащаб. Като че ли няма сила която да спре този процес на все по голямо отчаяние на все повече хора. Ето и сега след взрива отнел живота на петнадесет души сред обикновения човек се загнездва философията „по-добре беден , но жив“. Миньорите не получили заплата с риск за живота си слизат на петстотин метра под земята за да изразяват своя протест. Чужда фирма решава да премести производството в друга държава и оставя на произвола на съдбата стотици, а работниците плачат от отчаяние.При високо рисков труд хората от „Миджур“получават 240 лева , а собственикът и изпълнителния директор петдесет пъти повече. Да, 50 пъти. И това не е единичен случай в нашата татковина. Наскоро се изнесе информация, че у нас има около 40-45човека, които притежават 20 милиарда лева. Нима тези хора не оказват решаващо влияние в икономиката, политиката, в  цялостния обществен живот. Ние 25 години не можем да направим крачка към по-справедлива данъчна система, да се намали коефициента „джини“ , който за България е някъде 3.5, докато в повечето държави от ЕС е много по-малък.При еднаква производителност българина получава много по-ниско възнаграждение. Колко години повтаряме това? У нас както се изрази един ляв икономист/има и такива/ за чуждият инвеститор данъчната ни система е „мохамедански рай“и въпреки това те не идват поради други причини. Какъв ръст искаме , когато у нас капиталът /малко е да се каже/ се е самозабравил. Всички говорят за увеличаване на доходите, но веднага се посочва , че това може да стане само когато държавата подкрепя бизнеса т.е капитала. И какво се получава вече четвърт век? Къде са законите за ограничаване на разрушителната му страна?/ защото има и такава, но никой не я споменава/.Трябва да се случи непоправимото, да се изпарят в буквалния смисъл хората и близките да не могат да получат дори смъртен акт. В годините на злополучния ни преход не се ли „изпариха“ близо два милиона български граждани, които работят за чужди икономики и подобряват генофонда на други народи? След всяка подобна трагедия се правят безброй констатации, за нарушаване на технологична дисциплина, условия на труд, работно време, почивки и т. н. Но всичко остава на книга. Действени мерки не се предприемат. Като ли всичко се разбива на малки парченца в някаква стена. Сега медиите подхаващат тезата, която се разпространява, за човешка грешка. Но в резултат на какво се е получила тя?. Може да е от умора, от сменния режим на работа, от бясната експлоатация като увеличаване на обработката    от един човек на все повече опасни гръцки мини, с цел още по-големи печалби, които отиват в собственика  и управленския екип.   А може  от гняв  някой да е ударил по-силно с чука прословутата мина, която други държави отказват да приемат за обезвреждане. Всичко е възможно да се случи при тази ситуация на безхаберие и алчност завладели до границата на търпимото нашия живот. Повтаряме като папагали изтъркани във времето клишета като „международна общност“, „европейски ценности“. Думите на президента , министър председатели , министри независимо от коя политическа сила са се разминават кардинално с реалността, с процесите,които се развиват в глобалния свят. Даже не се опитваме да разберем ситуацията , която се изменя главоломно с всеки изминат ден .Медиите повтарят дословно това, което се тиражира от правителствените американски издания, където по думите на Стивън Коен /известен американски професор историк/няма никакъв анализ, а само хули и демонизиране на Русия и Путин и всеки по трезв глас е подложен на обиди и етикети от времето ма макартизма преди петдесет години. Очевадно е, че световната неолиберална капиталистическа система е в дълбока криза. Разрушителните сили превъзхождат съзиданието на което е способна . Както се казва светът е в точката на бифуркация, но политическата ни класа дори не усеща това, камо ли да го анализира.   Трезвите гласове на политици от ЕС също не се популяризират. Конформизма и мълчанието за истините води до съучастие в престъпленията. Не се ли разбере по-скоро това взривовете и кратерите ще се увеличават , колкото и да си зариваме главата в пясъка. Обективният ход на времето предоставя на „БСП Лява България“ уникалния шанс да бъде водеща в тези процеси. Само може да се съжелява, че това не се случва. Предварителните прогнози сочат, че на парламентарните избори на 5 октомври коалицията ще поучи около 60 депутата. Без да съм черноглед, на следващите избори може още повече да се доближим до ДПС, а може и да сме след него. Това исках да споделя в деня на размисъл. Хубаво е по често да има такива дни. Да спираме и да се оглеждаме , къде сме в изменящия се свят и да се опитаме да бъдем  честни към себе си. Левицата да заеме действително полагащото и се място. Да не се вторачва само във „врага“ ГЕРБ и да се срявнява с други политически сили, а да има по-далечен хоризонт, като стъпка по стъпка осъществява мисията си без да прави безпринципни отклонения от същността си. Тогава ще има и признанието на българското общество, което е петимно за по-голяма справедливост и достоен живот.         

БСП- ОПОРА НА ЗДРАВИЯ СМИСЪЛ

Не мисля, че това е най – удачното заглавие за това, което искам да споделя. Може би по-добре щеше да бъде каква трябва да бъде БСП за хилядите социалисти, симпатизанти и граждани. Въпрос може да се зададе,  защо трябва да бъде опора на здравия смисъл, а сега не е ли? Винаги ме е шокирало използването не само като  абревиатура, но и като понятие  БСП, когато се правят всевъзможни оценки. Като че ли няма конкретни хора от които зависи политиката на Партията. Всеки употребява БСП както му хрумне, журналисти, социолози, от платените „тинк тенк“ до вечно появяващите се политолози на малкия екран с последните супер точни данни, които дават успокояващи за социалистическата аудитория резултати от проведени професионално изследвания, че аха още малко и тя не само ,че ще се изравни с ГЕРБ, но дори и ще победи. И тогава всичко ще бъде наред. И какво от това? Колко пъти през тези 24 години тя е във властта и все не може да се изпълнят левите  програми. Оправданието е, че се правят компромиси с партията с която сме във властта. Даже се стигна дотам, че наскоро С. Станишев  поставя ултимативно въпроса или ще се назначи еди кой си или правителството пада. Уникално! В резултат  БСП от един огромен самолетоносач в началото на прехода, казано метафорично,  постепенно с годините се превърна в средно голям къс  само за да не потъне съвсем. Все още смятан за достатъчно голям на него  се позовават  и разумни, доказани учени , че той може да громи когото си поиска само да пожелае.  Друг е въпроса кого смята да громи. Както се изразява една кандидатка за председателското място,  БСП трябва да води битки, да  бъде биткаджийска Партия, а не диалогична , прогнозираща и делова. Както се казва в един виц перефразирайки ‚ „е, нали громи“. През изминалите доста години след злополучната перестройка се направиха не малко оценки на конгреси, конференции, пленуми. Имаше и нелоши дискусии в Централния дискусионен клуб и общинския дискусиония клуб в Бургас на който няколко години  бях председател. Но още при учредяването на Централния дискусионен клуб в словото си С.Станишев посочи като пример за подражание Герхард Шрьодер, преседател на ГЕСП. Както тогава отбеляза  проф. Добрин Спасов , „..младият лидер на БСП не бива да има за пример   Шрьодер“.  Сега , когато се обръщаме назад във времето не може да не се  оцени прогностичната мисъл на големия български философ  проф.Д. Спасов. Това, което Шрьодер направи  с  ГЕСП, нейното одесняване, Станишев  направи  същото с БСП. В  Германия се образува и отдели от ГЕСП нова Левица с Оскар Лафонтен, у нас ляво крило с Ал. Лилов, Я.Стоилов , което организационно остана в БСП. По-късно на Висшето ръководството не се хареса разгръщането на дискусиите и  председателят заяви , че Партията не е  дискусионен клуб. Това бе повод на следващите дискусии да не се гледа сериозно, като изводите  не се използваха за решения от ръководните органи. Някои ще кажат ,че не е толкова важно какво е казал председателя. Тръгвайки по този път ще приемем, че не е важeн  например и идеологическия спор дали има лява или дясна социалдмокрация. Не говоря за това , че някои смятат , че въобще няма ляво и дясно. По- съществено е, че  от същия председател се изрекоха словата, че по-важно е да сме прагматици и да управляваме. А как управляваме ще оценяме после и тогава ще посочим основателните причини например, че  нашата   по същество дясна данъчна политика  приета още при „тройната коалиция“, чиято политика ГЕРБ продължи,не може бъде друга в нашите български условия, че не можем да се сравняваме с Германия и редица други страни. Или ще потвърдим думите на премиера Орешарски, че  правителството  изпълнява социалните  ангажименти , че е  постижение връщането на взетия данък върху минималната работна заплата през следващата година и друго повече не може да се  направи. Евентуално в края на мандата ще се мисли за по- сериозни реформи, свиване на неравенствата в обществото и т.н. Сега се оказва, че премиерът е виновен за слабото представяне на БСП на изборите за Европейски парламент. Като че ли не се знаеха  неговите виждания много преди да бъде посочен за министър- председател и подкрепата, която получава от либералната ДПС. Но всички тези прогнози за които споделяха не малко автори оставаха глас в пустиня. Въобще въпросът за чуваемостта не съществува за ръководството. Сега Станишев се оттегля  като председател на БСП защото поемал отговорността , но не можел да остави председателството на Коалиция за България. Чува се , че ще прави нещо като гръцката ПАСОК. Властолюбието изглежда  компенсира липсващи качества, замества безсилието  и чувството за малоценност. Основателно можем да зададем въпроса,  а как бе избран за председател на БСП ? Екс президента Георги Първанов сега признава , че това било грешка. Значи са грешили и делегатите на конгреса. Какъв е този механизъм на избор, настоящ първи ръководител да посочва наследника си и всички да гласуват „за“ ? Наскоро един известен социолог приближен на БСП каза, че така трябва да бъде, тъй като  е  традиция в историята на Партията. Не е ли причина този механизъм да възпроизвежда сред делегатите  инерционни психологически нагласи от миналото, което може  да ни натресе, грубо казано, следващото недоразумение за председател  на столетницата. Не са ли това и онези метастази , които определяме като сталинизъм, който мастити учени  за съжаление посочват като продължение на болшевизма и в общественото мислене  продължават да битуват не научноиздържани понятия? Смятам, че това е една не маловажна причина Лявото  да не намира себе си не само у нас. Или да вземем не безизвестния факт, че голяма част от членовете на ръководните органи са включени във всевъзможни бордове като по този начин продължава с години порочната традиция да се намери „хранилка“ за наши хора. Като че ли ние сме обградени със стена от обществото и не се забелязва пагубното влияние на тези практики. Не се задълбочавам  и за други неща, когато  личната отговорност се размива, но отрицателните последствия  са за цялата Партия. Не знам защо се получава така да се стремиш да оправдаваш неморални действия. Може би това е една от дисциплините, които се изучават в прословутия Лондонски колеж, люпилня на бъдещи управленци в  ЕС.  Ако е така, със сигурност може да се каже, че  завършилият този колидж  настоящ председател на БСП и ПЕС е взел този изпит с отличие. Пресен пример е да не признаваш  демократично  проведения референдум в Крим и да пригласяш на „ястребите“  в САЩ и ЕС за „анексията“ на Путин. Да не вдигнеш глас срещу доказани престъпления на неонацистката хунта в Киев. Това не са само отношения на русофили и русофоби , а е нещо по-всеобхватно, като  се премълчава отговора на въпроса в какво се превърна демокрацията. За много от сегашните политици тя е само украшение , служи като вкус за добър тон , но не е и работещ политически инструмент за оценка и  решаване на проблемите. За съжаление в това число освен председателя са и  социалисти министри. Но докато министрите не са проявили гъвкавост, какво пречи на председателя на Партията на европейските социалисти да инициира международен форум за събитията в Украйна и да заклейми извършващите престъпления на властите, за които в пълна сила са актуални думите на Георги Димитров пред хитлеристкия съд в Лайпциг „..в коя страна фашистите не са диваци и варвари“. Това предложение сигурно граничи с утопията, но ставащото в Украйна  тревожи всички истински ,а не лъжедемократи.  Смятам, че един такъв форум ще има подкрепата на много демократични и антифашистки организации в света, на повечето граждани.   На този форум наред с други доказателства може да се покаже и документалния филм на независимата журналистка Елена Йончева, която заслужава уважение. За много от гласоподавателите на БСП отношението на ръководството към този проблем бе капката , която преля чашата и те отидоха на нелекото за тях решение да не гласуват. Може да се сподели и друг проблем , който вълнува всички  имащи надежда в левицата, в левите сили. Вече четвърт век в Българският парламент няма друга лява партия, която би била естествен съюзник на БСП.  Защо не се прилага у нас  опита на други  страни в ЕС?  Всяка стъпка за решаване на този немаловажен въпрос намира остър отпор, като се определя като предателство, фракционност и други епитети от времето, когато други мнения и виждания за развитието на процесите са били дамгосвани като „троцкизъм“, „враг с партиен билет“ и т.н, все понятия от лексикона на хора нямащи нищо общо с лявата мисъл, с марксизма, който сега намира заслужено признание и  се изучава в най-престижни американски университети. Една идея за да се претвори в дела е нужно да има носители, т.е за правилната политика да се намерят правилните хора, както сподели наскоро и лидера на лявото крило в БСП  Янаки Стоилов. Но защо прозрението идва чак сега? Още преди няколко години този въпрос се постави на конференция на лявото крило, но тогава не бе отделено нужното внимание. Или се смяташе, че така от само себе си новите политики ще проработят с  изказвания  в Народното събрание. Животът , здравият смисъл  показа, че това не може да се случи   дори и да си член на Изпълнителното бюро или зам.предедател на Партията и парламентарната група. Това не може да стане и ако си сам въпреки и избран за председател на БСП  без да имаш съмишленици в ръководствата на всички нива на управление, хора интелигентни, мислещи за общото благо, диалогични, по характер демократични  , добронамерени, отличаващи се с друг морал, различен от този на личното себеустройване, който сме свикнали да виждаме през този тъмен преход  в който не само, че  се унищожи постигнатото като икономика, но се ликвидира технологичния интелектуален потенциал на нацията. Никой не е застрахован от поредните клевети и инсинуации спрямо новия председател и ръководство на БСП, които ще бъдат избрани на заседанието на Конгреса в края на м.юли. Условието е той да не е само поредния „избран“ председател , а лидер. Когато се тиражира поредната клевета има демократични средства за да ги опровергаеш, още повече ако имаш не повърхностната фалшива подкрепа  на „твоята“  група, както се случва до сега, а доверието на онези хиляди  социалисти, симпатизанти и граждани имащи здрав смисъл при оценка на провежданите политики , които все по-малко  се влияят от  софизмите и наукообразните понятия на платени титуловани агитатори. Това със сигурност ще има още по-здравословен резултат върху цялата Социалистическа партия.               

ПЪКЛЕН ПЛАН

Наскоро  в разговор по ежедневни неща  изникна питането „А, какво става в Украйна?“. И отново въпроса „КОЙ е виновен за създадената ситуация?“виси в публичното пространство. Но за разлика от други конфликти по света като войната в Ирак, Либия, цветните революции и т.н, сега в световното обществено мнение, както показват не малко изследвания сред гражданите в Америка и Европа, а да не говорим в Русия, Индия и Китай,  преобладават нагласите като причина  да се посочва неадекватната политика на управляващите в САЩ и ЕС. Това по принцип вярно обобщение обаче се нуждае от по- конкретен отговор. Разбира се има и други мнения, че причина е олигархията в Украйна  представлявана от  Янукович,  “новата имперска политика” на олигархическа Русия и особено на „лошият“ Путин сравняван като нов Сталин. Напоследък в медиите се прокрадват и информации, че всичко това е свързано с апетитите на големите транснационални компании за експлоатиране природните богатствата на Украйна, а защо не и на Сибир, за добив на шистов газ и т.н. Може би както се казва тук е заровено кучето. Даже има сигнали, че новите временно управляващи олигарси в Украйна вече са се продали на „Шеврон“. Сигурно случващото се е синтез от всички тези причини, но все пак дадено събитие , което излиза на повърхността не започва от днес, а е следствие на не малко историческо време. Здравият разум води до тази логичен извод. За съжаление този разум липсва  в провежданата политика на сегашната президентска администрация на САЩ. Такъв извод може да се направи като се проследи историческото развитие на отношенията на Щатите и Русия. Показателни са изследванията и анализите на С.Коен, бивш съветник на Дж.Буш-старши и член на Съвета за международна политика, на не малко други американски и европейски автори. Имало е периоди на единодействие както по времето на Франклин Рузвелт, когато САЩ и Съветския съюз са съюзници по времето на Втората световна война срещу фашизма. Имало е надежда след“студената война“ двете велики сили да са в „ топла връзка“ и да решават заедно проблемите, които стоят пред човечеството екологията, тероризма и т.н. Затова е имало добра воля от страна на Путин. Например след атентата на 11 септември 2001 година той е първия световен лидер, който се обажда на Буш-младши и предлага своята всестранна подкрепа. Същото става и с подкрепата в Афганистан като са спасени стотици американски войници. Могат да се посочат още редица примери. Но всичко това не се оценя като желание за сътрудничество на равноправна основа, а като следствие от превъзходството на САЩ на основата на погрешни оценки за поведението на Русия. Игнорират се споразуменията между Рейгън, а след това между Буш-старши   и Горбачов две години преди разпадането на Съветския съюз. Историческите документи показват, че новата конфротационна политика е заложена от администрацията на Клинтън преди 22 години, която не е променена до днес. Основно тя е по отношение на нежеланието за равноправен диалог между две велики сили, налагане на „демокрацията“ с всички средства във всички райони на света , създаване на стотици неправителствени организации т.н „тинк тенк“ мозъчни центрове за оказване на идеологическо влияние в интерес на САЩ. Споразумението след края на „студената война“ НАТО да не се разширява на изток бива брутално погазено. Ако границата между НАТО и Русия е била на 1600 километра, сега е на 160 километра от Петербург. Фрапантно е изказването на държавния секретар Джон Кери, че Русия е тази, която заплашва Централна и Източна Европа като се има предвид, че вече няма буферни държави/които не са членове на НАТО или такива, където няма военни бази/около Русия. Даже сега още преди да е станала член на  Северно Атлантическата Организация Украйна се третира като съюзник. Нормално е човек да си зададе въпроса как би реагирала администрацията на Обама ако Русия обгради Щатите с военни бази и включи съседни страни в свой военен блок?. Вън от съмнение е , че всичко това не се знае от Президента, от външно политическите ни представители. Още  по учудващо е социалистическия министър на външните работи Вигенин да се опитва да  завоалира  очевидни факти, какъвто нюанс имаше на проведената наскоро с него среща в Бургас. В своята декларация БСП не признава свободното волеизлияние на гражданите на Крим за присъединяване към Руската федерация. Предлагат се нескопосани, необосновани аргументи и несравними неща с Крим от рода, че може и в България да се случи подобно нещо ако Турция се позове на Османската империя. Не се споменава за прилагането на двойния стандарт, например при признаването на Косово както САЩ тогава се позоваха на правото на гражданите  на самоопределение, което е в съответствие с международните закони. Всичко това показва, че някъде дълбоко в лабораториите, където се формират политиките на САЩ и ЕС  са взели връх  „ястребите“ и тяхно дело е създаването на този пъклен план срещу Русия и народа на Украйна за  облагодетелстване на върхушката, на този „един процент“ по сполучливият израз на Нобеловия лаурет по икономика Джоузеф Стиглиц.                     

ПИСМО НА ЕДИН УКРАИНСКИ ПАТРИОТ

Писмото е коментар по повод на интервю на журналистката от“Гласът на Америка“ Фатима Тлисова с д-р С.Бланк  озаглавено „Украина- Россия -Запад-Конец иллюзий“. Като американски експерт по международните дела,  в оценките и анализите на д-р Бланк ясно се открояват стремежите на „ястребите“  в политиката на САЩ за засилване на санкците срещу Русия, които меко казано са неадекватни на съвременното развитие на света  в началото на ХХI- ви век. Тези оценки не са далеч от политиката на действащото правителство на едни други олигарси в Украйна, дошли на власт с помощта на неонацистки ултранационалистически организации със заплахи и призиви за физическа разправа  първо с комунистите и еврейската общност  и с всички, които не споделят техните възгледи. Може само да се съжелява, че това не се санкционира от т.н „международна общност“, което възражда сенки от злокобното минало на ХХ век. Коментарът в писмото показва и една друга гледна точка , която споделят много хора , но тя не намира място в дневния ред на медиите у нас. Информираността е основен принцип за нормалното функциониране на всяка демокрация, затова си позволявам да го публикувам  в моя блог автентично на руски език.         

Имя:: Микола

14.03.2014 09:05

Письмо украинского патриота.

“Я завидую Россиянам, я завидую этим “кацапам” и “москалям” Я завидую их Олимпиаде и их армии, у меня много знакомых, есть и родственники в России. И я вижу, как они меняются и растут. Они верят своему Президенту. Они верят в свою армию. Они гордятся своей великой историей, своими достижениями и победами.

А это же была наша общая история…и победы и достижения. Еще вчера. Они примирились с собой. Они наплевали на боготворимый нами Запад. И они идут дальше и развиваются, чтобы не говорили нам по нашим телевизорам и на наших форумах. И я понимаю, что это мы теряем, а не они. Мы становимся слабее, а они сильнее.

И как бы мы громко не кричали “Слава Украине!” этого уже не остановить.

Совсем недавно, мы ехидничали, когда у них была Чечня. А сейчас чеченцы уже не меньше русские чем сами русские. Они готовы биться за свою возрождённую и Великую страну, частью которой они являются. И уже чеченскими батальонами пугают нас. Как это произошло??? Они же убивали друг друга еще вчера. А причина проста, чеченцы смогли вспомнить, что они русские, и что они часть Великой страны и Великого народа.

Мы злорадствуем когда у них теракты и катастрофы. А они преодолевают их, раз за разом и становиться сильней! Хотя против них весь мир! Они падают и снова поднимаются. Стоят и лыбятся, только сплевывают кровь сквозь зубы.

А мы кричим, что это они рабы, что скоро они развалятся, нефть упадет, а НАТО нападет и на них обрушатся очередные кары. А ведь они – это же мы! Мы плюем в свое отражение. Сами в себя.

Нам нужно обязательно вспомнить, что мы- единое целое. И когда мы начнем это понимать и осознавать, придет то чувство, когда то бывшее в наших предках. Чувство внутренней силы, надежды, веры и гордости за то, что мы тоже русские.

И не важно кто наши предки: украинцы, татары, евреи, буряты или узбеки. Не важно- кто мы по вере, католики, православные, мусульмане или иудеи. Это не главное. Главное то, что мы – русские! И мы- часть Великого народа и Великой страны.

МАЙДАН

Колелото на историята се върти и спря за момент на Майдан, площада на независимостта в Киев, събрал като във фокус палитра от събития, чиято вярна оценка е крайно необходима за провеждане на нови политики не в интерес само на единия процент, а на 99% от човечеството. Естествено наши и международни медии различно оценят случващото в Украйна  съобразно тази разделителна линия. В историята има много събития свидетели на които са площадите.  В Хавана, Фидел Кастро държи многочасови речи пред хиляди участващи в митинги в подкрепа на кубинската революция. На площадите в Съединените щати, Испания, Италия и редица други държави,   участниците в движенията на „Възмутените“, „Окупирай Уолстрийт“, антиглобалистите надигат глас за един нов свят. Като цяло   набира скорост една нова лява вълна за промяна на неолибералното статукво. В началото на ХХ век света също бе свидетел на народни движения и революции за утвърждаване на нови отношения в обществото.  Червеният площад в Москва е свидетел на Октомврийската Велика революция, която създаде условия за социално и национално освобождение на редица народи  и реши задачите на буржоазната революция, като премахна  феодалните порядки ограничаващи свободата на човека. В други държави тези нагласи за промяна бяха използвани от  демагози с друга идеология, като фашизма и нацизма в Италия и Германия, които превърнаха естествените патриотични чувства в омраза към другите народи   с  цел, да завладеят техните богатства и ги експлоатират жестоко. Площадите в Европа помнят както началото така и края  на тази мракобесна идеология, както  площада в Милано помни обесването на Мусолини от италианските партизани. Символи на признателност са и паметниците на антифашистите, на руския войник за неговата жертвоготовност в спасяването на хуманизма и доброто в света. В градивния период след Втората световна война, независимо от студената война се създава „държавата на благоденствието“ в Западна Европа. В Източната част „реалният-държавният социализъм“ за кратък период създаде завидна материална база и социална сигурност, за което говорят статистическите данни на ООН. Но Колелото на историята не спира до тук. Новите поколения искаха повече свобода, демокрация и социална справедливост. На Запад се появиха събитията от 1968 година за нови отношения, срещу експлоатацията и неравенствата. На Изток сталинско- авторитарната система вече не можеше да отговори на новите очаквания. Светът отново бе пред прага на промени. Сега се говори, че в студената война е победил Запада и по конкретно Съединените щати с неоибералната доктрина на Рейгън. Само след двадесет и пет години историята показа, че това е кардинално заблуждение. Както показват данните, за тези години човечеството претърпя неимоверни лишения и страдания, ликвидирани са редица социални завоевания. Единият процент притежаващ по-голяма част от световното богатство, безпрепятствено ограбва националните природни ресурси и труда на милиони. Увеличават се неравенствата както в самите, така и между отделните държави. Това сочат анализите и статистиките на международни институти и известни икономисти от САЩ,ЕС,ООН. Разделителната линия вече не е само Изток -Запад . Проблемите в една или друга степен са единтични, независимо от спецификата в една или друга страна. В тези условия отново има широко поле за демагогия.  Омразата  е в основата на поведението на ултранационалистите.  Манипулациите достигнаха невиждани размери. Голяма част от медиите формират  общестени нагласи в интерес на крупния капитал. Светът е в стоманения обръч на глобалните финансови пазари. Възраждат се най-уродливите сенки от миналото. Всичко това се видя на Майдана. Неспособността на олигархическата власт на Янукович да решава проблемите на хората, загрижена само за собственото си благополучие. Борбата между олигархическите кланове. Използването от неонацистки организации на обществените очаквания за своите цели. Както  тогава в началото на ХХ век, когато фашизма бе отгледан от крупния капитал, така и сега един век по-късно управляващите неолиберали в Европа и САЩ  не искат да признаят очевидния факт, че новото правителство в  Киев е на  власт не след проведени демократични механизми,а след вандалските противоконституционни действия на ултранационалистически групировки. Първите му закони и намерения  ясно показват, че то ще бъде в плен на техните идеологеми и политики. Трябва да си силно депресиран и скаран с морала да не се вижда това. Ситуацията много наподобява както тази , когато западните държави омилостивяваха Хитлер с безпринципни отстъпки в ущърб на народите и демокрацията, а Чембърлейн  размахваше един договор пред английския народ и убеждаваше, че мирът бил спасен. Тогава целта бе на всяка цена агресията на Хитлер да се насочи към Съветския съюз, към заграбване на природните богатства на руската земя. Събарянето на паметниците на Ленин на Майдана се представя като бунт срещу Сталинова Русия. Не за първи път политиката на основателя на Съветската държава се приравнява с политиката и престъпленията на режима на Сталин.  За това състояние на нещата определена е вината и на съветската историография , която не можа или не искаше да разграничи болшевизма от сталинизма, както направиха западни автори като известния американския учен,  историк проф.Стивън Коен. В интерес на истината и сега има трезви гласове в американската политика, но те имат малко влияние. Както  често се случва заслепението, липсата на дълбока мисъл не може да предвиди закономерния факт, че  бумеранга поразява този , който го е хвърлил. Това  със сигурност ще се случи и сега, защото  е още по-опасно в съвременните сложни интеграционни връзки, провежданата политика на най- развитата държава в света- САЩ да  има двойнствен характер, да бъде от позиция на силата, на еднополюсния свят вместо на диалог и сътрудничество. Тази велика страна участваща в разгрома на фашизма по времето на Франклин Рузвелт днес е съвсем различна, както в провежданата вътрешната така и във външната политика.  Колелото на историята няма да спре на Майдана. Историческото развитие изисква прилагането на нови политики, за което пледират  знаменити американски автори политолози, икономисти, учени, което съхранява надеждата, че  е реалистична  възможността  Щатите да намерят своя нов път за  просперитета  на американския народ  и на света .  Така и Русия няма да се втърдява, а  ще създава повече опорни точки за утвърждаване на демокрацията,  преодоляване на олигархичния модел и авторитарните наслоения от миналото. ЕС ще намери себе си без да подражава и кланя на никой, ще разгърне потенциалните си възможности за предоляване на сегашната бюрократична  система на вертикално управление и нейната замяна с хоризонтални връзки на основата на широкото участие на гражданите в европейските дела. Пазарният фундаментализъм ще отстъпи място на нова икономическа и финансова система, която няма да бъде в интерес само на онези, които са на върха.  Малките държави, като нашата, ще бъдат равноправни във всяко отношение и ще се отхвърли колониалната им зависимост от глобалния капитал. В Европа и света не ще има или ще бъдат ограничени до минимум условията за възраждане на стари и формиране на нови мракобесни идеологии използващи въжделенията на народите за по-добър живот. Но докато дойде това време актуални ще бъдат думите на чешкия публицист Юлиус Фучик,  написани непосредствено преди екзекуцията му от нацистите през 1943 година,  „Хора, обичах Ви, бдете“.                           

ЗА НОВОТО ЛЯВО

В последно време отпочна по-сериозна дискусия за Новото ляво, дали то ще се появи и роди в БСП или ще бъде формирование извън нейните структури. Въпросът е важен, но както винаги се получава едно  е виждането на субектите, друго  е реалността. „Сива е теорията приятелю мой, зелено е вечното дърво на живота“ са казали навремето едни от най- светлите умове на човечеството. В този контекст искам да споделя и свои разсъждения. Може би не само аз, но и много хора, най-вече от лявото пространство, са приятно изненадани и удоволетворени, когато медиите съобщиха за предложението на 31 интелектуалци/дано не греша бройката/ Достена Лаверн да бъде  кандидат за евродепутат от листата на БСП. Беше крайно време не само да се пише и говори за промяна на статуквото, но и да се направи нещо практически. Още повече, че тези интелектуалци, журналисти, преподаватели и учени са от левия спектър и са познати на широката общественост с теоретичните си разработки и позиции за промяна на съвременния свят, за необходимостта от леви решения на проблемите, които стоят  пред човечеството. Искам да вярвам, че това е начало на Новото ляво имайки предвид мисълта на Маркс, че  първо     пролетариата трябва да завоюва редица интелектуални победи /Сега  разбирай по-голяма част от човечеството/. И не само това. Трудът на Достена Лаверн „Експертите на прехода.....“, в който по нейни думи са вложени десет годишни изследователски усилия намери широк отзвук и признание не само у нас, но и сред световната общестеност. Подобно на Джоузеф Стиглиц разкриващ ролята на "тинк танкс" в излязлата наскоро книга„Цената на неравенството“/стр.241/Достена Лаверн изследва ролята на тези идеологически мозъчни звена в български условия. Въобще както се казва бе уцелена десятката. Известно съмнение има, дали това предложение на интелектуалците няма да изглежда  присадено  на БСП и да стои като скъп диамант в короната от псевдокристали. Сега зависи на избираемо място ли ще бъде кандидатката за депутат и ако не е, преференциалният  вот ще спомогне ли да се увенчае с успех начинанието. Възникват и въпросите: Дали гласоподавателите ще припознаят Лаверн за свой кандидат? Какъв е процента на четящата публика? Разбираемо е, че голяма част от тях няма да могат да преценят обективно и справедливо нейния принос за Лявото. Понятно е, че не всички имат тази любознатеност и интерес към  изясняване на теоретичните въпроси независимо, че те са архи важни за по нататъшна политическа дейност. Други няма да могат да оценят европейските измерения на нейното творчество, искреният й стремеж за полезни  дела за повечето граждани на ЕС. Като гост в сутрешно предаване на БТВ тя спомена, че  правителството и  съответно БСП като мандатоносител са направили голяма крачка в решаването на социалните въпроси в сравнение с предишните управления. В потвърждение на това посочи като пример връщането на данъка на тези, които получават минимална работна заплата.  В бъдещите си публични изяви, които надявам се непременно ще има, положително въздействие ще оказва ако подхожда аналитично към реалната политическа действителност и провежданите от управляващите политики, както това  превъзходно прави в изследователската си дейност по  мнения на авторитетни учени.  Хората са силно чувствителни за справедливост и честност особено в оценките за реалния живот. Едно от предимствата на Интернет е широката информация, която се предоставя на гражданите включително за провежданата икономическа и финансова политика. /Вж анализа на проф. Иван Ангелов “Досегашните мерки са добри, но недостатъчни“/. По този начин тя ще издигне още повече не само своя авторитет и  престиж, но и на интелектуалците, които се ангажират с  предложението за евродепутат. Най-вече ще бъде  от съществено значение за спечелване доверието на българския избирател, за надеждата  ,че има личности не само с модерни теоретични разработки , но и носители на Нова лява политика, за която са петимни социалистите и повечето български граждани. Това е лелеяна мечта вече четвърт век. Една графика показва, че най-много във властта през този период е участвало ДПС . Тази либерална формация години наред е съюзник на основната политическа сила в Парламента и винаги е провеждала неотклонно собствената си политика, а тя в основата си е неолиберална. Неолиберална бе и икономическата политика на НДСВ, която БСП безрезервно подкрепи и приложи по време на“ Тройната коалиция“. Още в началото на прехода Социалистическата партия нямаше визия и воля за преустройство на икономическата система в полза на обществото. Въпреки добрите намерения тя не бе в състояние да изпълнява собствената си програма, тъй като в следващите години нямаше мнозинство в Парламента. Така е и сега. Това не е ново, много добре се знае от всички, но не се признава категорично от ръководството. Получава се така, че социалисти, симпатизанти и граждани гласуват за програмата на БСП, а получават друга икономическа политика. В много случаи тя се институциализира със статуквото на основата на неолиберализма. Съзнателно или не в Парламента не се допуска друга лява или лявоцентристка политическа формация. За това способстват и медиите, които не информират за други политики различни от господстващите. Пазарът на идеи не съществува. Време е гласоподавателя да има възможност да гласува не само за потенциала на БСП като лява партия. Задачата е първо ляво ориентираната огромна част от членовете на БСП да имат адекватно представителство в ръководните органи, а защо не  да се чува и гласа на отделния социалист в избора на председателя на Партията. Както се казва да се прилага принципа„един човек един глас“. И това първо да се случва в Социалистическата партия и след това в обществото. Не да се посочва един кандидат от предишния председател и членовете на пленума да се поставят в ситуация да нямат избор при гласуването. Умело се използва и  психологическия момент наследен от миналото. След години се оказва, че предложението е било грешка. Този подход от тоталитарно време не е променен досега. Един от механизмите  това да не се случва са  вътрешните  референдуми, за което  няма и намек за провеждане. Освен това да се направи всичко възможно в Парламента да влезат и други леви и левоцентристки формации или такива , които имат за основна политика свиването на ножицата на неравенството. В този смисъл може да звучи еретично въпроса, като се има предвид сега съществуващите настроения в БСП, защо да не се привличат и да има диалог с АБВ, НФСБ, България без цензура, Обединените социалдемократи и редица други леви,  левоцентристки и патриотични партии и движения с презумцията за бъдещи  коалиции в Парламента? Такива примери има в ЕС. И още. По-добре е БСП да има възможност за съюзници социаллиберални, отколкото либералсоциални формации. Смятам, че разликата е съществена. В противен случай  при следващата следизборна конфигурация в Парламента БСП отново ще се „гърчи“, колкото и да не се харесва този израз и да прави компромиси с основополагащи принципи на своята идентичност. Не се изключва и възможността преобладаваща част от избирателите да бъдат привлечени от псевдопатриотични,  националистически и неофашистки популистки формации като се има предвид растящото им влияние в Европа.