петък, 25 май 2012 г.

ОТНОВО ЗА ИДЕОЛОГИЯТА НА БСП


За кой ли път в публичното пространство се дискутира тази тема. Всички са единодушни, че без идеология коя да е партия бързо ще слезе от политическата сцена, ще се изроди в секта, разяждана от междуособици и вътрешни борби. В същото време различни са вижданията каква е и каква следва да бъде идеологията на  БСП. Визирайки миналото някои автори посочват, че БСП е основана   като социалдемократическа партия и че тя трябва да се върне към изконните си корени. Други смятат, че няма разлика между социалдемократическа и социалистическа, че това е само игра на термини и че основното е тя да е модерна лява партия. Но не се посочва какво конкретно означава това. Не са малко авторите , които не виждат в настоящата програма на БСП нейната идейна насоченост и как ще се преодолява капитализма. Още повече, че в предишното управление на тройната коалиция, където водеща бе лявата партия не се усети нейната лява същност. Във всички тези виждания и мнения в една или друга степен се приема , че БСП не трябва да се отказва от марксизма. Леви автори стигат до извода, че тя трябва да приеме марксизма, но категорично да се противопостави на болшевизма, като причина за всички беди връхлетели не само Русия, но и международното комунистическо движение включително нашата страна. Крахът на държавния социализъм от съветски тип се приема като знак за анатемосване на Ленин и „неговата идеология“-болшевизма и дори,че портретът му не бива да стои наред с тези на Маркс и Енгелс. Човек би махнал с ръка на това и би го квалифицирал като незнание, но самото афиширане в публичното пространство изисква и съответен отговор. За съвременните антикомунисти това е любим рефрен,  да олицетворяват Ленин със Сталин, че неговата политика е продължение на лениновата политика и забравят, че дори такъв антикомунист като Збигнев Бжежински признава за най- демократичен  шест годишният ленинов период на НЕП, или изводът, който прави Ханна Аренд, че първите съвети са най- демократично избрани. Нима все още се приема от автори определящи се като леви, иделогемата за еднаквата същност между болшевизма и сталинизма, като се има предвид, че по време на сталинските репресии бе ликвидиран елита на болшевишката партия. Навремето Алън Дълес  се хвали в тесен кръг, че  има заслугата комунистите да се избиват един с друг. По-вярното е, че е използвал за това създадената тогава атмосфера в обществото. И тук идва логичният въпрос кой създаде тази атмосфера? Нима това са Ленин и болшевиките. Може ли да се твърди, че целият период от 1917 до 1953 година е болшевишки? Когато се говори за марксизма не се споменава за неговата същност. Знае се,че Маркс, по думите на Енгелс, е този който има най голям принос за материалистическия диалектически метод и поради тази причина той носи името на Маркс. Забрави ли се , че на Ленин принадлежат думите , че който иска да бъде действително болшевик трябва да чете трудовете на Хегел, да разбере неговата диалектика. Може ли да има сравнение между Сталин и Ленин не само по техния теоретичен багаж, но и в подхода за решаване на проблемите? В самият разгар на Октомрийската революция и след това Ленин не веднаж споменава, че трябва да се посъветва с Маркс. Всички исторически факти говорят, че Ленин е овладял до съвършенство методът на Маркс, което проличава в неговите трудове, в осъществяване на първите стъпки на съветската власт, че той по думите на съвременният американски социолог Имануел Уолърстейн е бележит държавник и следващите поколения по достойнство ще оценят неговият принос за равитието на Русия. Не е ли ленинова мисълта , че комунизма не е встрани от общия цивилазионен поток и е “сумата от човешките знания“. Действително в началото Ленин и болшевиките подценяват стоково-паричните отношения. Но особено след Кронщадският метеж Ленин стига до извода, че трябва да има промяна в икономическата политика и то не временна като тактически ход, а както той казва за дълго време. И в това се състои неговата интелектуална сила и марксистки характер, да не робува на постулати, а на основа от фактите на реалният живот да прави теоретични обобщения. Този подход е чужд на „правоверните марксисти“.                 
Няколко години след смъртта на Ленин връх вземат привържениците  на „военния комунизъм“, които искат да решат всички въпроси както по време на гражданската война. В икономиката и общественият живот се утвърждават командно-административните методи на управление. Нарушава се диалектическото единство между производителни сили и производствени отношения. Смята се, че наложените по административн път нови производствени отношения автоматично ще спомогнат за развитие на производителните сили. За определен период от време това екстензивно развитие има резултат, развиват се динамично редица отрасли. Но в следващите години започва забавяне на икономическото развитие, противоречията се задълбочават, волунтаризма надделява на трезвия икономически анализ. Не Ленин и болшевизма са виновни за догматичното интерпретиране на основни марксови постановки основани на задълбочен научен подход. В резултат  не се извършиха  необходимите реформи от които се нуждаеше съветския социализъм, което продължи и след Втората световна война. Това се отрази и на новосъздадените народнодемократични държави приложили съветският опит. През тези години до 1989 година и при нас се правеха различни опити за реформи в икономиката. Показно се предаваше  собствеността на трудовите колективи и в същото време държавата продължаваше да изземва голяма част от печалбата. Разбира се това спомагаше за решаване на редица социални проблеми , но забавяше иновациите и обновяването на материално техническата база. На практика се игнорираше извода на Маркс,че ..нови по висши производствени отношения не настъпват преди материалните условия за съществуване да са узрели“. Не каза ли това и Дън Сяопин на своите комунисти? Китай не е ли жив пример за претворяване на дело на Лениновият план за развитие на социализма? Ленин споменава например, че  национализацията е само юридически акт ,  но не и реалното обобществяване на средствата за производство. Едва ли В.Улянов се нуждае от адвокати. Историята отдавна е казала своята дума. Не за първи и последен път той се сравнява с догматични умове за да се дискредетира марксовата диалектика. В една кратка статия е невъзможно да се обгърне огромното теоретично наследство, което остави този човек, ненадминат творчески марксист, чужд на буквата, дълбок анализатор, диалектик логик . И тук не става дума да се поставя или не неговият портрет до този на Маркс и Енгелс . Това е много дребно и показно мислене. И ние носехме на манифестации и поставяхме техните портрети, но това не доведе до реално прустройство. М.Горбачов също цитираше Ленин, но практически не се променяше нищо. Липсваше аналитичният ум, характер и воля за борба в интерес на угнетените и онеправданите, качества, които притежаваше Ленин. Една личност е неповторима в историята. Но след  Ленин има и ще има  ленинци, какъвто е примера с Георги Димитров. Не прилича на леви автори да определят  Димитров като проводник на сталинизма. Цялата негова дейност  говори за точно обратното, за  не леката му борба срещу догматичните постановки на Сталин и вкоренените пороци в комунистическото движение по онова време. Левите сили само ще спечелят ако използват лениновото теоретично наследство, пример да бъде организаторският му талант , за да имаме сега както по негово време съзвездие от личности, които да овладяват и имат доверието на милиони. БСП трябва решително да се отърве от все още непреодолените метастази не на болшевизма /ленинизма/, а на сталинизма, като най-големият враг на марксизма и това да се каже на висок глас на конгреса. Така нещата ще си дойдат на мястото. Това ще бъде и залог в БСП да се провежда широка задълбочена дискусия за  анализ съобразен с реалния живот, с действителни дела, но не в интерес  на олигархични прослойки. Тогава можем както някога Ленин да кажем „Ест такая партия“. Партия, която пак по негови думи трябва да изразява това, което народа съзнава. И не само да изразява, а да е действена  не мнима алтернатива  скрита зад общи фрази и постановки. Да обединява всички  леви сили, които са против неолибералното статукво. Може би искаме много от настоящите лидери и кандидат лидери. Но живота не търпи вакуум. Ако не се случи това ще дойдат други  не толкова прогресивни партии и движения и отново левите не ще могат да провеждат политиките си. Ще мине време, докато се намери субекта, който ще има способността да отговори на обективните изисквания за преустройство на обществото.
Георги Минчев
Г.Бургас