ЗА „ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ“

В последната ми книга „Пръски от мрежата“,издадена миналата година‘, има публикация „Нищо ново под слънцето“един разказ за писмата на Плиний млади, литератор, народен трибун,юрист, сенатор в Римската империя по времето на император Нерва(96-98 г.) когато по думите на Тацит е позволено да мислиш каквото си искаш и да кажеш каквото мислиш. След близо 2000 години отново пред съвременните общества стоят  проблемите за информацията и дезинформацията за фалшивите новини, създават се организации за следене и забрани на свободното слово. Отново има „червени линни“със заплахата ако не се съобразяваш да бъдеш отлъчен,наказан, порицан. В човешките общества винаги е имало червени линии, например в морала и нравствеността, в поведението на отделната личност и колективни органи и организации, които ако се нарушат се създава непоносима психологическа атмосфера и срив на всяко усилие за решаване на реалните проблеми, огледален пример е Народното събрание с т.н Сглобка. Още по-непродуктивно е когато висши началства като от върха на Олимп се рапореждат за безпрекословно изпълнение на решения от други подвластни  органи и организации. Това би имало  обяснение при тоталитарните и авторитарни режими при едни други времена на Изток и на Запад, което води и до физическо унищожение на „инакомислещите“ с етикети като „фракции“ и „вътрешни опозиции“. Да се чуди човек, че това са изрази не на закоравели  възрастни „бетонни глави“ или още по-съвременно „динозаври“, а на млади хора, за което преди време бях написал  коментар сравнявайки ги с един герой на Трендафил Акациев „ синее се над мойта шапка, мъгливо е под нея“ . С коментари обаче такива личности , още без съществен принос към обществото, не се стряскат особено. По-тревожно е положението, когато“червени линии“ се използват за политически цели или за задоволяване егото на властимащи като Национални съвети, изпълнителни бюра като под формата на колективни органи са способни да унищожат всичко под себе си, дори малките успехи за изплуване от блатото. Някои казват, че е виновен демократическият централизъм, но по-вярно е, че проблема е повече в централизма и липсата на демократизъм, диалога, дискусията. Последните събития достигнали до нас от медиите е сагата с Градската организация на социалисите в столицата и Националният съвет на БСП. Икономисти повечето от десния сектор,твърдят че създаденото богатство горе на върха от шепа милиардери се просмуква надолу и така се решава проблема с бедността. Има нещо вярно, че държавата става по-богата, но остават неравенствата в обществата дори се увличават както показват изследванията. Нещо подобно се получава и със стила на ръководствата на върха на пирамидата просмукващ се надолу по иерархията с конкретен пример ,когато преди няколко месеца социалисти от Бургаската организация поеха инициатива да се възобнови общинският Дискусионен клуб. Всичко бе уточнено, когато изведнъж се разрази истинска буря,че има “фракционна“ група, правят се списъци, вълнение голямо. Така се получава, когато е нарушено доверието и се има за пример националното ръководство. Проблемът е по-голям, нима не се знае и разбира, че Преходът започна от „Кръглата маса“ 1990 г, без да се подценява нейната ролята за демократизацията на страната, но още тогава са пресечени „червените линии“за което Александър Лилов има доблеста да признае в словото си на колоквиума в Париж през 2010 г., по повод 20 годишнината създаването и, цитирам дословно от книгата „Преходът“: „Като оглеждам нашата Кръгла маса днес след двадесет годишна дистанция, и от високата трибуна на Сорбоната виждам, че тя можеше да даде повече на България като глас на разума в онези трудни години. Особено в една сериозна дискусия за предстоящото развитие на икономическия преход. Липсата на такава дискусия е голяма слабост на Кръглата маса“. Не е ли съществена причина и следващите години липсата на сериозен диалог и дискусия не само сред социалистите за кардинални проблеми, но и с други политически сили и със сигурност ще бъде по-полезно ако не се смятат за врагове. Ноам Чомски има една мисъл, че партиите и движенията имат две направления електорална и стртегическа политика, които трябва да се съчетават и да не се пренебрегва едната за сметка на другата като особено пагубно е да се неглежират стратегическите цели както се получи с лявата партия останала само с абривиатурата си социалистическа.