В общественото пространство се
завихри една дискусия около т.н „Истанбулска Конвенция“ касаеща превенция и
борба с насилието над жени и домашното
насилие приета от ЕС на 17 юни 2017 година. Предложена от Министерския съвет тя следва да бъде
ратифицирана от Народното събрание. 11 страни от ЕС не искат да я ратифицират,
останалите 17 имат редица бележки по отделни текстове. Да приемем, че въпреки
правата извоювани с не малко борби издигнати на знамената на всички революции, жената
не се е освободила напълно от насилието над нея и има какво да се желае. У нас
са приети редица закони основани на Конституцията, които защитават от
домашно насилие, дискриминация, за равнопоставеност на жените и мъжете, от насилие
основано на пола. Това е отразено в тази над национална Конвенция. Но наред с
това в нея има и смущаващи текстове за т.н „социална полова ориентация“, „децата
да се обучават в нетипични за ролите на пола“,„за предприемане на необходимите
мерки за изкореняване на предрасъдъци, обичаи и традиции“, което се тиражира
сега по медиите и става хит в общественото пространство. Шведският парламент
дори приема изискване при интимните
отношения в семейството да се иска писмено разрешение от жената, в противен
случай желанието на мъжа се смята за агресия срещу другия пол. Но това сигурно
се случва в страни,където конкретни обстоятелства налагат подобно решение. Обезпокоително
е, че в тази Конвенция заедно с мерките
които се предлагат в защита на нежния пол, прозират и идеите на на световното „ джендър“ движение за
освобождаване от полова принадлежност, че биологията и анатомията са
патриархални отживелици, врагове на прогреса. В някои страни има и практическо
осъществяване на тези идеи като във формулярите наред с графите „мъжко“, „женско“ има и графа „те“,
когато се роди дете да се пише „те“ с презумцията, че когато порасне детето
свободно може само да определи пола си, който се свежда до „социален пол“ нямащ
нищо общо с биологичния. Ако и това не са налудни идеи, здраве му кажи. Но това
се случва в съвременния неолиберален свят. Психичното разтройство се
преформулира като борба за човешки права. Това не е изолирано явление. Свидетели
сме как черното става бяло, исторически
истини се подменят с откровени лъжи в съответствие с политическата конюнктура.
Големият немски философ Хегел нарича това състояние“ болен дух“. И докато в
началото на развитето на капитализма, някои го определят като 1.0, нравите са под булото на приличието и
протестантската етика, при следващият етап, капитализъм 2.0 и особено сега в неолибералния
период 3.0 с прилагането на т.н Вашингтонски консесус, либерализация,
приватизация, дерегулация, изцяло отхвърляне ролята на държавата от
икономическите процеси, човека се поставя
в друга ситуация. През този период се раждат
поколения, които живеят при по-голяма несигурност, конфликти в
семейството и трудовия процес, училището, продукт на увеличаващите се
неравенства , за което наскоро алармират над сто учени икономисти от цял свят в
нарочен доклад. Вместо да се дискутира за основните причини, вниманието както в
миналото, се насочва към сексуалността, защото обществото трябва да се държи
по-далеч от дискусията за реалните проблеми, което застрашава промяна на статуквото. Човекът лишен от
социална перспектива, в плен на сексуалните си мании по лесно се манипулира и
промива мозъка, за да бъде въвлечен дори във военни авантюри срещу
човечеството. Когато в едно общество пазарът, печалбата, икономическото
мислене, че всичко може да се купи с пари и това навлиза в непазарни сфери като образованието,
здравеопазването, семейните отношения и т.н се ликвидират исконни човешки
качества, съпричастност, справедливост, отговорност, дълг, обич. Консервативни
кръгове, които разбират несъстоятелността и безумието на игнориране на
биологичния пол и заменянето с някаква „полова ориентация“, същевременно
защитават статуквото на неолибералната парадигма, като нещо различно нямащо
нищо общо със световното джендър движение.
А по същество корените на явлението са едни и същи. За олигархията, за
запазването на властта, богатствата и охолния живот е добре да има една лесно
манипулируема маса, която не се интерисува от суверенитет, демократични
правила, обществени интереси и няма да реагира на експлоатацията и нарушаване
на достойнстото и свободата. Средство за това е със закон, под натиск да се лиши
човека още от раждането му от полова идентичност и после да се остави сам да се
определи дали е мъж или жена или нещо трето, нещо от списъка с над 70 полови
идентичности разпространявани от западни
медии като легитимни документи, с обяснението, че това е борба за неговите
човешки права. За разлика от либералните антрполози още по-категорично се
потвърждават изводите на Карл Маркс, че човешката същност не е абстракция
присъща на отделния индивид, а в своята действителност тя е съвокупност от
всички обществени отношения. Там се
развиват висшите психически функции на човека, както са доказали велики
психолози на миналия век като Лев Виготски. Научаваме, че за отбелязване 200–та
годишнина от рождението на Маркс и 40 години от китайските реформи на 5 май 2018 година ще се проведе Вторият
световен конгрес по Марксизъм, където се очаква да участват над 300 учени от
цял свят. И това не е случайно. Трудовете на Маркс намират все по-голяма
популярност, анализите и изводите за развитието на капитализма стават все
по-актуални сега с очевидната несъстоятелност на неолибералната идеология. Как
ви звучи например написаното преди повече от век и половина: „Тъй като
финансовата аристокрация диктуваше законите, управляваше държавата, разполагаше
с всички публични власти, доминираше фактически в общественото мнение и в
пресата, то във всички сфери, от кралския двор до последната кръчма, цареше
една и съща проституция, една и съща безсрамна измама, една и съща жажда за
обогатяване не чрез производство, а чрез присвояване на чуждо имущество“. А
кризата от 2008 година, която се определя като финансова, но по същество е
икономическа, продиктувана от приложението на неолибералните догми, довели до
крещящи неравенства в разпределението на добавените стойности между труда и
капитала ? Финансовата система бе пред пълен крах и се спаси от държавата т.е
от милионите долари на данъкопладците. Както
посочват известни икономисти за една нощ апологетите на неолибералната икономическа
мисъл „сложиха звездите“, защото твърде големи бяха банките за да фалират. Как
се отразява това на хората, на тяхната психика и поведение, които губят работа,
имущество. Системата произвежда работещи бедни и същевременно увеличаване на
дълга както на държавите, така и на отделните семейства. Потребителските
кредити са във възход без да има сигурност за работното място. И това се случва
повсеместно в съвремения свят. България е на дъното на класацията по доходи, с
високи неравенства и прогресиращо намаляване на населението. Тотална бе
разрухата на селското стопанство, ограбени бяха държавните активи чрез т.н
приватизация. Не бяха изпълнени дори полезни предложения за реформи в
здравеопазването и образованието от прословутата програма „Ран-Ът“. Последствията
от това продължават вече двадесет и
седем години. Надеждата, че след приемането ни в ЕС през 2007 година нещата ще се
променят не се осъществиха. Само онези, които са сложили розови очила не могат
да видят това и да отричат влиянието
върху човека, взаимовръзката и причините за провала на етиката и морала.
Стремят се не да решават реалните проблеми, а чрез приемане на наднационални хибридни
Конвенции като „Истанбулската“, в които се налагат и текстове от неуравновесени
психически малцинства, пледира се за нулева толерантност към биологията,
анатомията и се тласка човешката цивилизация
към гибел. Добър знак за българското общество е, че повечето партии,
политически лидери и граждани дават
достоен отпор и несъгласие. БСП на пленум взе решение също да се разграничи от
„Истанбулската Конвенция“ в остър дебат
с Председателя на Партията на Европейските Социалисти, който не пропусна да
заплаши, че това решение ще се отрази
зле на имиджа на БСП и дори може да се стигне до изключване от редиците на ПЕС.
Управляващите от ГЕРБ също предлагат да
се ревизира решението на пленума. Очаква се натиска да стане още по-голям. Дано
мнозинството от депутатите в Парламента не влязат в историята като заприличат на онази бабичка от Средновековието,която
хвърля съчки в огъня при изгарянето на Джордано Бруно или на онези вещици, влезли
в сговор с дявола, от трагедията на Шекспир“Макбет“ със заклинанието „Пламти,
пламти ! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай“ и докажат, че са отговорни, изразяват
волята на българския народ, не слугуват
и не се продават на „началниците“ от ЕС
за власт, богатство и охолен живот. Възможно е да се създаде и друга атмосфера. „Съединението
прави силата“, лозунга на сградата на Народното събрание символ на единението на Княжество България с Източна
Румелия и сега мото на нашето председателство на ЕС, може да намери приложение и в приемането на стратегия за догонващо
развитие и нови политики отразяващи активното участие на държавата в
икономиката, на основа на принципите на
демокрацията, без робуване на идеологеми и догми. Някои
недобросъвестни тълкуватели на творчеството на Маркс казват,
че неговият комунизъм „вече е изпробван“ в Съветския съюз и страните от
Източна Европа. Системата наричана Авторитарна, Сталински тоталитаризъм, Държавен
социализъм, Комунизъм няма нищо общо
с комунистическите виждания на Маркс за
бъдещето на човека, който продолял отчуждението от труда може да разгърне творческия си потенциал. Това не е утопия и някаква
химера, а може да се случи само в друга социална организация, за което и сега има примери по света, хората да са колективно
собственици и участници в управлението
на капитала и разпределене на дивидентите. Искаме или не, отхвърлянето на
капитализма не може да се осъществи без да се използват универсалните истини на
Марксизма и заедно със специфичните особености на отделните страни да се очертава
социализма на бъдещето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар