събота, 19 януари 2013 г.

За Македония и македонизмa


Тази тема скоро няма да заглъхне.  С настъпването на глобалните промени в  света,разпадането на Съветският съюз, рухването на т.н „реален социализъм“ избуяха националистическите страсти в редица страни. Политическите елити за да закрепят своята власт грубо започнаха да изопачават историческите факти въпреки  огромният исторически материал  събран в елитни библиотеки по света. Това се прояви и у нас с честването на 100 години от Балканската война, като политически лидери на ДПС не се посвениха да определят тази справедлива война като геноцид и етническо прочистване , термини от лексикона на съвремието, което няма нищо общо с историческте доказателства. Не стига това, но и витиевато ни се обяснява, че ние не сме в крак с времето и трябва да забравим исконни истини за да бъдем достойни граждани на обединена Европа. Това щеше да бъде смехотворно и тъжно , ако същите мисли не витаят в главите на управляващите в съседна Турция и те не само витят , но и са вплетени в една политическа доктрина наречена неоосманизъм.   Започнах с Балканската война и неоосманизма защото и събитията , на които сме свидетели в западната ни съседка Македония в много отношения имат нещо общо, а именно с антибългарската си насоченост. Та нали Балканската война 1912-13 година  има за задача освобождението на нашите „кръвни братя“ в Македония и Западна Тракия , както е записано в Манифеста за обявяване на войната. През 1917 година излиза доклад „Анкетата на Балканите“ на анкетна комисия от най-авторитетни учени от Европа и Америка отпечатан със спонсорството на американският филантроп Андрю Карнеги. Ето каква е българската статистика  в „Анкетата на Балканите“ за населението в Македония през 1900 година/Библиотека"Балкански въпроси" книга1 изд.Ал.Паскалев и Сие, София 1917г./ Българи  са 1,181,936 ; гърци-228,702 ; сърби-700 ; турци-499,204 ; албанци-128,711 ; власи-80,767 ; евреи-67,840 ;цигани-54,557 и други-16,407 или  общо 2,258,824 души. Има сръбска и гръцка статистика, но според анкетата само българската статистика държи сметка за народностното самосъзнание, в сръбските и гръцките становища преобладава политическата конюнктура, а не научни изследвания. Това недвусмислено показва българският характер на населението от Македония. Членовете на анкетната комисия разглеждат периода до 1878 година, след Берлинският конгрес, по време на Балканската война и след Букурещкият мирен договор 1913 година, когато става разделянето на Македония. Те коректно отбелязват, че сръбските и гръцките войници, след присъединяването на северозападна и югозападна Македония съответно към Сърбия и Гърция, с ужас виждат, че населението на тези присъединени земи не е сръбско или гръцко, а е българско. И започва истинско насилие, унищожава се българската интелигенция, преименуват се градове и села. Например, моето родословно дърво е от Егейска Македония-Леринска околия с град Лерин . Сега се казва г.Флорина. Дядо   ми по бащина линия е от с.Долно Върбени/ Екшису/, сега Ксино Неро, а баба ми по майчина линия е от с. Пътеле, сега Свети Пантелеймон. В началото на 20 ти век много българи от Македония емигрират. Дядо ми Петър посещава първоначално България и не намира работа след което се заселва   заедно с баба ми Елена  в Турция -Цариград, където се ражда баща ми Борис.  Другата ми баба Стамена и дядо ми Георги като представител на френска фирма отиват в г. Зонгулдак, където e родена  майка ми Анастасия.  През 1945 година родителите ми идват в България г. Бургас, където  съм роден. Това звучи биографично, но достатъчно социологически за да се подчертае българският характер на населението, независимо от превратностите на времето. Много потомци на българи от тези земи  имат подобна житейска съдба. В печатното издание на официалния сайт на община Несебър скоро излезе съобщение, че разрастването и развитието на село Равда става след заселването на българи бежанци от Егейска Македония. Такива примери има в редица краища на България. Подобна е биографията и на настоящият президент Росен Плевнелиев. В предговора на „Анкетата на Балканите“ е записано:    „Както човек не може да живее без хляб, така и народ не може да съществува  без зачитане на народността и индивидуално съществуване. Когато това е потъпкано започват противоречията, претенциите и на държавите“. Това е причината за редицата въстания срещу османската власт предшестващи  Балканската война и самата война. Сега в началото на 21 ви век при новите геополитически реалности , когато България е член на ЕС управляващите в Скопие  всячески се стремят да намерят политическа изява, чрез злостна антибългатска кампания стигаща до нарушаване на елементарни норми на поведение, заличаващи всичко българско. Интересно явление, потомци на исконно българско население да отричат , че имат български корен? И не само това, по всякакъв начин да заличават български следи от археологически паметници, да упражняват контрол над собствените си граждани за свободна изява на правото на глас и индивидуални предпочитания. Това е красноречив пример на какво е способен македонизма,  формиран по време на Титова Югославия. Подобни примери на незачитане на човешките права на българите има и в Западните покрайнини, които са в границите на Сърбия. През м.март 2012 година Сърбия получи статут за преговаряне за членство в ЕС. Сега ще започнат ли да се решават проблемите?/ Вж. „Дума,“публикацията „Какво правим за малцинството ни в Сърбия?“14 януари 2013 година/  Какво трябва да прави  Българската държава? Мълчаливо да гледа и  се успокоява , че това са само въпроси на историята и не касаят икономическите ни и други взаимоотношения.  Сега България трябва ли  да  каже „Да“ за  започване на процедура  с  Македония  с  презумцията, че в процеса на преговорите и в самият ЕС проблемите с управляващите в Скопие ще се решат?  Много хора смятаха , че след приемането ни в ЕС през 2007 година ще се признае и  антифашистката съпротива у нас като част от световната и европейска съпротива срещу фашизма. Но това не се случи. Вече  22 години  в България  антифашистите не се признават за участници във Втората световна война. В Македония е създаден филм „Трето полувреме“, където Българската държава се обвинява,  че по него време тя има определена вина за депортирането на евреите от Вардарска Македония в лагерите на смъртта. Управляващата политико-медийната класа у нас се ослушва и посочва  всякакви оправдания вместо да каже, че  българската общественост тогава оказва натиск върху царското правителство в резултат на което от сигурна смърт в нацистките концлагери се спасиха хиляди български евреи . Но това не стана с 11,343 българските евреи от Вардарска Македония, Тракия и Пирот, които не бяха признати за български поданици и всички загинаха в газовите камери. Казва се, че цар Борис не е бил антисемит. Може и да е така, но цялата политика по него време е била пронацистка, сервилна  към Германия. Законът за защита на нацията и цялото българско законодателство,административна ,съдебна и военна власт действат и в тези новоприсъединени територии.  Това говорят историческите факти  /Бенжамен Варон “Капитализмът-антагонист на човечеството“2004 г., статията „Имаше ли пронацистка царска България своя Холокост“-стр.111/,  а те трябва да се признаят, да не се заобикалят или преиначават, за да сме достойни  граждани на ЕС  и ако искаме македонизма, неосманизма и всякакви други „изми“ да нямат повод да заблуждават и промиват съзнанието. Това се отнася  за отношенията ни с   всички Балкански държави. „Червената линия“, за която се говори , че трябва да се прилага в  нашите взаимотношения с другите страни в основата си трябва да отговаря на демократичните принципи, които Европа и света са изстрадали в сложното си историческо развитие и се ценят от световната прогресивна общественост. Това е трудна задача, защото  ще засегне и нас, като българи. Но друг път за по- нататъшна успешна интеграция на ЕС няма. Спомням си, че преди години германсккият канцлер Хелмут Кол се поклони пред жертвите на нацизма загинали в концлагера в Бухенвалд. Това направиха и други канцлери на Германия. Добре ще бъде за демокрацията, ако това стане пример за подражание и на политическите лидери у нас и на Балканите. Историята трябва да се обяснява, да се обогатява с нови факти, но  не и нихилистично да се отрича или преиначава съобразно политическата конюнктура или да служи за прикритие и оправдание на нечисти съвести. За икономическата, политическа и социална интеграция между държавите залог не трябва да бъде идентичността на народите. Гаранция за това е знанието за историческите процеси и тяхното вярно интерпретиране. ЕС има забележително постижение, отхвърляне на войната като средство за решаване на проблемите . Сега е изправен пред други предизвикателства, да се превърне в Съюз на гражданите, които желаят да има повече разбирателство , солидарност  и  справедливост. На дневен ред са политиците. По-конкретно сме в очакване да видим, какви ще бъдат препоръките на БАН в изпълнение  поръчението на премиера на България за подобряване на добросъседските отношения с младата държава Македония.                  
              Георги Минчев