Объркан стана напоследък политическия живот. Сигурно това е следствие от по-дълбоки процеси, които на повърхността се виждат като хаос. Дори една политическа сила, която упражняваше властта 12 години издигна предизборен лозунг на големи билбордове „Ред в хаоса“ с внушението, че същата политическа сила сега ще сложи ред след онова което е сътворила. В словото си за приоритетите на политическите сили при откриването на новия парламент представителя на ГЕРБ обвини победилата партия в неолиберализъм. В такива случаи народа казва, че не се вижда гредата в собственото око. Чудачествата се редуват едно след друго. И в новата партия „Има такъв народ“ , която спечели изборите с малко и е на първо място, но недостатъчно за самостоятелно управление незнайно защо ръководството, известно като „шоумените“, постави разделителната линия в политическото пространство, партии на статуквото и на промяната следствие на летните протести от миналата година. В последствие се оказва, че ще се проведат разговори с представените в парламента партии включително с партиите на статуквото без ГЕРБ, ще се опитат да съставят правителство и ще търсят подкрепа, но няма да влизат в коалиции. Логично човек се пита, а кое е статуквото неговите характеристики и нима новото може да се определи само от „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ! Мутри вън!“/ вече е с променено име и ще се нарича “Изправи се!Ние идваме“!/ или има нещо много по-сложно, идейно аргументирано. Има политически сили които много по-добре обосновават своето поведение. Без да се дискутират техните виждания по външната политика и колко са национално отговорни, те справедливо отбелязват необходимостта от връщане на парламентаризма погубен от авторитарни управленчески практики напомнящи за недалечното минало, реформа в съдебната система за по-голяма справедливост и равнопоставеност пред закона, срещу корупцията и кражбите на обществени средства, като се поставя като приоритет затварянето на всички кранчета и по този начин се съберат средства които до този момент не са влизали в държавата например от такава голяма фирма като „Лукойл“. Статуквото на пръв поглед може да се определи с тридесет годишен период и партиите които са управлявали през това време с незадоволителен резултат за нацията и държавата, за отделния човек. Изводи и оценки има много за крайният резултат от техните политики. Но е редно да погледнем и какво се предлага от протестърите и родените нови партии. Още на протестите не се виждаше някаква нова идея, всичко бе под мотото за оставка основно на две фигури виновни за съществуващото положение, на министър –председателя и главния прокурор, дори левицата в лицето на БСП въпреки че като институция подкрепи протеста се оказа след това в редиците на онези от статуквото, защото не била толкова активна. Но това е само един нюанс, малка част от картината. Другата част е много по съществена, особено за победилата във вторите избори партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Обвита в мълчание пред медии и публика дълго време, позната от минал референдум за прилагане на повече елементи на пряката демокрация с което спечели симпатиите на гражданите сега тя е първа политическа сила. Мълчанието бе нарушено преди няколко дни с представяне на проект за кабинет и министър-председател. Това изненада мнозина защото не се случва обикновено по нашите ширини, но има и положителни страни, защото може да се добие представа за евентуалните политики ако се одобри от народното събрание. След разгорещени дебати в публичното пространство кандидатурата на евентуалния министър председател е оттеглена защото по думите на лидера на новата партия предложението за министър председател получило незаслужена оценка “облято e в помия“. Този извод за някои може да е приемлив, но ако погледнем от друга гледна точка говори много. Г-н Николай Василев представи своите виждания за политиките, които евентуално ще подкрепя и провежда. От предложенията споделени с публиката по отношение на данъчната система, приватизациите, формиране на показателите в новия бюджет може да се направи извода, което се споделя и в повечето коментари, че това са виждания от минали периоди в основата на които стоят политики характерни за периода на „статуквото“ с идейна основа един краен неолиберализъм, на който се видяха резултатите , засилено неравенство над средния коефициент в ЕС, увеличаваща се бедност и миграция на близо над два милиона български граждани, разминаване с политики на редица държави от ЕС в условията на пандемия Ковид 19, с което се изкристализират всички онези недъзи на един периферен капитализъм, който се настани у нас. Разминаване се получи дори с икономическият и финансов екип на служебното правителство по конкретни политики и обяснението на екипа на Слави Трифонов бе меко казано несериозно и не вдъхващо доверие за бъдещи успешни политически практики. Грамотният обикновен човек може да разбере намеренията на политик или висш държавен администратор по отношението му към един важен проблем например за приватизацията, как приема отговора съдържащ се във въпроса „Трябва ли да се приватизира нещо, което работи и задоволява обществения интерес“. Да не говорим за сериозното разминаване, ако се погледне на глобално ниво, с все повечето гласове за един нов тип капитализъм, за нова икономическа система продиктувана от реалните условия от развитието на света описана в новата книга на основателя и изпълнителен председател на Световния икономически форум в Давос проф.Клаус Шваб „Капитализъм на заинтересованите“. За справяне с проблемите на съвременния капитализъм се предлага първо да се получи съгласие за състоянието на глобалната икономическа система, която по думите на Шваб е пред колапс, да се елиминира растящото неравенство в доходите, задушаващото въздействие на големите корпорации върху иновациите и повишаване на производителността, да се спре късогледото експлоатиране на природните ресурси и т.н. Посочват се и причините за това, като либерално държавно управление, технологичен възход в полза на малцина, недостатъците както на акционерния капитал, който е в САЩ и Западна Европа, така и на държавния капитализъм в Китай и други азиатски страни с доминация на отделни техни характеристики. При акционерния капитализъм това са целите на акционерите, при държавния капитализъм правителството което упражнява твърде много власт. Шваб се надява, че този недостатък може да се преодолее например в Китай с неговата култура основана на конфуцианството за баланс и хармония. Споменава се за рухването на комунизма в СССР. Заедно с това се признават икономическите и социални успехи на държавния капитализъм в Китай, наричан „социализъм с китайски характеристики“, но не се споменава че за този възход, при което от бедност излизат 800 милиона е огромна ролята и на другият теоретичен стълб в политиката- марксизма, Новата икономическа политика на Ленин/НЕП/ и неговата прогноза, че тя ще продължи близо 50 години и научните трудове на Николай Бухарин в Съветска Русия, които се издават в Китай през 80 години на миналия век с основната идея за строителство на социализма в изостанала страна и рухва не комунизма а сталинския социализъм, че за определен период има приемственост но и нова посока на развитие след 70 години на XX век с идеята за „непрекъснато подмладяване“ по думите на Си Дзинпин по повод на 100 годишнината от основаването на Китайската комунистическата партия, гаранция за бъдещия просперитет на страната. Икономически и социални успехи имат Сингапур, азиатските тигри, акционерния капитализъм в Дания, скандинавските страни, Германия, Нова Зеландия, Индонезия, Етиопия и други. Открояват се четири мега тенденции, като урбанизацията, демографската промяна, технологическия прогрес и накрая последната мега тенденция променящите се предпочитания, стремежа на хората за по-добър живот с извода, че тази тенденция ще предопредели бъдещето. Клаус Шваб защитава тезата за трета система, „капитализъм на заинтересованите страни“, че това е система на един регулативен капитализъм с прилагане механизмите на демокрацията, баланс и контрол като нито една част от цялото не може да доминира, фирмите, корпорациите, правителството, работниците и служителите имат равни права и вземат съвместно решенията с една по-голяма от печалбите цел здравето и богатството на обществото, здравето на планетата и бъдещите поколения. Компаниите например трябва да разширят своя хоризонт в корпоративното управление не само за приходи и загуби, а да следват „Манифеста от Давос 2020“, който описва универсалната цел на компанията в Четвъртата индустриална революция с прилагане на конкретните индикатори с които може да измерва дейността си в този нов тип капитализъм, равнопоставеност в конкуренцията, нулева толерантност към корупцията, подобряване условията на труд, благополучието на работниците и служителите, плащане на справедлив дял от данъците и възнаграждението на ръководителите, като с това се смята да се изкоренят недостатъците на акционерния капитализъм. Сериозни резерви има и при използването като индикатор брутния вътрешен продукт/БВП/, че той не е бил предназначен за използване като индикатор на благоденствието, а е следствие от други обстоятелства, за изчисляване на военновременния производствен капацитет преди Втората световна война, като самият автор американеца от руски произход Саймън Кузнец и много други икономисти посочват някои негови фундаментални недостатъци. Нова Зеландия е една от първите държави които излизат извън рамките на БВП със своята „рамка на жизнен стандарт“, с която благоденствието освен с БВП се измерва и чрез четирите типа капитал: природен, човешки, социален, финансов и физически, като се допълва от информационна система включваща 12 актуални и бъдещи области на благоденствието, гражданско ангажиране, културна идентичност, околна среда, здраве, жилищно обезпечаване, доходи и потребление, работни места и приходи, знания и умения, използване на времето,осигуряване на безопасност, социални връзки и субективно благополучие. Споделяме всичко това защото има редица рационални неща за политиките, които трябва да провеждат съвременните държави и съдържанието в програмите включително на левите партии и за едно обединение и интеграция на политическите сили за което се отнасят и думите на големият български философ проф. Добрин Спасов за крайната цел „социално контролиране, а в по-далечно бъдеще и елиминиране на безконтролния глобален капитализъм, който наред с прекрасни постижения донесе на човечеството и ужасни мъчения“. Четейки книгата на проф. Клаус Шваб това обединение и интегриране около идеята за регулациите и социален контрол при капитализма може да се случи за което обективно са назрели условията в света, но остава другата част за неговото елиминиране в по-далечно бъдеще за която кардинална промяна трябва да се положат по-големи усилия на местно и глобално равнище. Сега има движения, които спонтанно се зараждат и искат промяна, но във времето безславно умират, поради липса на идейност без да определят крайната цел не само за подобряване но и за преодоляване на капитализма, което е задача на Левицата да бъде координатор, двигател на тези процеси и да не се стреми към авторитарен вождизъм. Левицата винаги ще бъде незаобиколима сила в политическото пространство независимо, че сега нейния основен предствител Социалистическата партия има незавидни резултати. Това е тема за друг задълбочен и всестранен анализ, но може би е редно да се споделят някои основни моменти защото се чуват гласове, че БСП ще я сполети съдбата на СДС и НДСВ и ще се превърне в една маргинална партия. И това може да се случи, но Левите идеи и политики не само няма да умрат, но ще бъдат съществен фактор за просперитета на страната и нейните граждани. Това се разбира не само от социалистите и симпатизантите, но и от голяма част от обществото. Може би е необходимо още веднаж да се посочи що за идея е Лявото. Великолепна е статията на френският икономист Фредерик Лордон в „Монд дипломатик“ от 4 септември 2014 г със заглавие“ Лявото няма да умре“, със своята непреходна актуалност. Някои основни моменти от тази и други публикации на различни автори са важни, защото са от марксистки позиции и за разлика от тезата на Клаус Шваб за новия „капитализъм на заинтересованите“ проблемите се разглеждат от друг ъгъл. На първо място съдържанието на идеята на лявото е равенството, но не примитивното и всеобща посредственост, а истинска демокрация за което е необходимо да се разясни още веднаж каква е лявата идея в епохата на глобалния капитализъм, може ли да съществува в нейната цялост като се знае, че капитализма е такава система в основата на която е натрупването на капитала, а печалбата е символ на демокрацията и това със заклинания не може да се промени, може да се ограничи но винаги капиталът ще търси политическа власт за реализиране на природата си. Свидетели сме как през 2008-9 година банките бяха спасени от държавата и по образната метафора за една нощ капиталът „сложи звездите“ за да се спаси. Тази система не може да реши проблема с отчуждението от труда, експлоатацията, дори и с по- високо заплащане наемният работник ще бъде в подчинено положение, отчужден от собствения си труд, защото работната сила има това свойство да създава друга по-висока стойност от първоначалната, която се присвоява от собственика. Като четем Клаус Шваб и неговия „капитализъм на заинтересованите“ имаме чувството, че са похвални усилята за един по-добър живот в условията на капитализма и че това е възможно частично да се постигне за определено време, но не може да има сигурност за разгръщане на творческите възможности на човека и винаги ще стои пред нас брилянтния израз на Маркс за златната верига и фалшивите цветя. „Критиката свали от веригите фалшивите цветя, които ги украсяваха не за да продължи човечеството да носи тези вериги в тяхната форма лишена от всякаква радост и всяка наслада, а за да отхвърли то веригите и да протегне ръка към живото цвете“. И сега е необходима критична гледна точка за намеренията и реализацията за един по-хуманен капитализъм. Както са възможни политиките за по-голям контрол върху сегашния безконтролен капитализъм, така и живата действителност показва, че бъдещето е на една друга система преодоляла неговия антагонистичния характер. Тогава преди 170 години Маркс не дава конкретно решение, но говори за промяна на капитализма, че работническата класа ще постави началото на нова ера , на сътрудничество и обща собственост на земята и средствата за производство. Колкото и парадоксално да изглежда, за колективна собственост на капитала е и адепта на консерватизма Адам Смит споменат в книгата на Ноам Чомски “Окупирай Уолстрийт“. Всички големи мислители философи, икономисти, макро социолози предвиждат след капиталистическо развитие на света, потвърждават записаното от Маркс и Енгелс в „Манифест на комунистическата партия“ 1848 г., че буржоазната епоха е характерна с постоянните поврати в производството и несигурност, както го формулира и Йозеф Шумпетер като „съзидателно разрушение“ и пледират за ново „общество на участието“, какъвто замисъл има и при Клаус Шваб за един „капитализъм на заинтересованите“. Такава практика си пробива път в света, но за преодоляването на капитализма има едно съществено условие, производителите освен с участие да бъдат и собственици на капитала, на средствата за производство. Такива са изводите от съвременните изследвания на редица учени намерили място и във великолепната книга на Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет „Патология на неравенствата“. Да си ляв означава не само да се анализира вярно действителността, да възпираш стремежите на капитала към пълна власт над обществените процеси, но и да правиш конкретни стъпки за неговото отмиране чрез постепенно утвърждаване на самоуправлението на низово равнище, в териториален аспект утвърждаване на взаимодействие на локалните левици в една асамблея на сътрудничеството далеч от световно правителство или федерация на нациите в ЕС, където властва финансовата власт на капитала с общата парична политика на еврото облагодетелстваща страните с развити икономики като Германия. Съществено условие за това акционерния капитал да не „доминира“ както предлага Шваб, да бъде вразумен и решаване на социалните проблеми в Европа е връщане суверенитета на нациите, да имат свобода в паричната си политика за което не спомага еврото като обща, единствена валута. По този въпрос за приемане на еврото у нас има различни становища, но все още не са изкристализирали в съзнанието положителните и отрицателни последици, а в един обществен демократичен дебат е задължително да се чуят различни гледни точки. Така стои и проблема с т.н „зелен план“ на ЕС. Усилията за обезличаването на „лявото и дясното“ не само от технократи, но и от политици от средата на Левицата, БСП, ПЕС /партията на европейските социалисти/, с политики за практическа целесъобразност спомага да се утвърждава дясното, на онези интереси близки до капитала. Такава е нагласата и на новите политически сили у нас родени от протестната вълна. Историческият опит показва, че идеологията е онзи фермент за спойката на една политическа организация и нейната липса, независимо и от временни успехи, неизбежно излага на корозията на времето политическият и живот и нейното влияние започва да се свива като шагренова кожа. В един правдив анализ на проф.Калин Янакиев в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ за политическата ситуация у нас след последните избори се прави извода, че тенденцията е БСП да продължи да се „руинира“, защото тази партия продължава да бъде партията на над 70 годишните. Професорът има известно основание, но възрастта няма пряко линейно влияние. Това може да сполети Социалистическата партия, но не поради възрастта, а поради неглижиране на лявата идея и нейната философска същност материалистическата диалектика, защото тя е инструмента за верен анализ. Нужна е убедеността за нейната сила както това прави Свети Бернар, в онези тъмни религиозни времена, за правотата на Евангелието, че дори и ангел да слезе от небето за да му противоречи е готов да анатемоса този ангел. С това вътрешно убеждение не се анатемосва другата гледна точка, но то е необходимо за да е жива лявата идея на която принадлежи бъдещето.
