вторник, 8 май 2018 г.

147 ГОДИНИ ОТ ПАРИЖКАТА КОМУНА


Тя не е кръгла, юбилейна годишнина и някои ще кажат защо сега трябва да се споменава. Но когато се отбелязва 200 години от рождението на Карл Маркс ще бъде непростим пропуск да не се спомене и първата  власт на Труда в историята на човечеството. А точно това се случва, като че ли творчеството на Маркс е нещо отделно, което касае само философията и анализите в историята сами за себе си, а не и претворяването им в дела, което е основното послание на 11 тезис за Фойербах от неговите ръкописи, че „философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“. Доказателство за това е възникването на Парижката комуна още в зората на работническото движение, породена от комплекс вътрешни и международни причини при които се развива историческия процес в Европа, света и конкретно във Франция. Това е също едно неопровержимо доказателство, че тази революция не е „отгоре“-плод на някакъв заговор и криминален интерес на определена група, както някои историци и политолози тълкуват революциите и историческите събития. На 19 юли 1870 година, когато започва Френско –Пруската война, Генералния съвет на международната работническа асоциация възлага на Маркс да напише възвание във връзка с тази война. Ето какво пише Маркс:“... Докато официална Франция и официална Германия се хвърлят в братоубийствена борба, работниците от двете страни си разменят послания за мир и дружба. Само този велик факт нямащ равен на себе си в историята открива изгледи за по-светло бъдеще. Той доказва, че в противоположност на старото общество с неговата икономическа мизерия и политическо безумие възниква ново общество, чийто  интернационален принцип ще бъде мирът, защото у всеки народ ще господства един и същ принцип- трудът“. Това е основната идея на членовете на международната асоциация, защото външната политика, която Интенационалът води се характеризира с това, че „Простите закони за нравствеността и справедливостта, които трябва да регулират отношенията между частните лица, да станат висши закони и в отношенията между народите“. Това е написано преди 147 години. Потвърждние на това е и събарянето на Вандомската колона - символ на завоевателни войни и омразата между народите. През този век и половина освен регионални конфликти, човечеството преживява и  две световни войни с колосални жертви. Можем да сравним със сегашното състояние в международните отношения, когато властващите неолиберални върхушки и финансовия капитал отделят все повече средства за въоръжаване, за „отбрана“. Отново намират измислен  враг- Русия и го определят като агресор, рисуват го с най-черни краски, подклаждат с лъжи и инсинуации враждебност между народите. И тогава, с фанфари се прогласява отбранителната война на Бисмаркова Прусия срещу Франция, но скоро тя се превръща в завоевателна. Луи Наполеон е пленен след битката при Седан, Втората империя отива в историята. От Франция са откъснати Елзас и Лотарингия и са наложени огромни контрибуции. В Париж и други градове народът се вдига и на 4 септември 1870 година се установява Френската република. Във второто Възвание на Генералния съвет на международната работническа асоциация, отново възложено и написано от Маркс, се поздравява републиката и в същото време се посочва, че Временното правителство съставено от прононсирани орлеанисти и буржоазни репубиканци и с разпредлението на функциите между неговите членове не предвещава нищо добро. Такъв задълбочен анализ прави Маркс на сложната обстановка в която не всеки може да се ориентира и  в това се крие неговата далновидност и прогностична мисъл. Още в началото Временното правителство отказва да проведе демократичните промени, които се предлагат от леви републиканци и  въоръжаване на народа за отбрана срещу прусаците. Въпреки това “отдолу“ се избират т.н наблюдателни комитети, които да подпомагат и контролират новата републиканска власт. Избира се Централен комитет с предстваители във всички райони. Париж е обсаден от прусаците и поставен на колене.  Временното правителство е изправено пред дилемата или да въоръжи трудовият народ на Париж и изпълни националния си дълг или да се превърне в правителство на националната измяна. Целият процес след това доказва съглашателската и предателска политика на това правителство, което Маркс подробно описва и анализира в „Гражданската война във Франция“. Това не Ви ли напомня драги читатели за една друга революция 46 години по-късно в Русия, за която Ленин писа, че комунистите „стоят на плещите на Комуната“ и че тя има неоценим принос като опит, за това което направи и не успя да направи. Още с първите мероприятия в социално- икономическата област Комуната доказва, че е готова да осъществи онзи кардинален поврат в организацията на производството, който Маркс нарече “възможния комунизъм“- предаването на всички затворени фабрики и работилници  в ръцете на работнически асоциации при условие, че се заплати обезщетение независимо дали капиталиста е избягал или е прекратил работа. Ето какво пише Маркс: „Работническата класа не чакаше от Комуната чудеса. Тя не мисли с „декрет на народа“ да въвежда готови и измислени утопии. Тя знае, че за да извоюва своето освобождение, а заедно с него онази висша форма към която съвременното общество неудържимо се стреми поради собственото си икономическо развитие тя ще трябва да води продължителна борба, да преживее редица исторически процеси, които съвсем ще преобразят обстоятелствата и хората. На работническата класа предстои не да осъществява някакви идеали, а само да даде простор на елементите на новото общество, които вече са се развили в недрата на старото сгромолястващо се буржоазно общество“. Когато среща по думите на Енгелс, широко разпространения в края на седемдесете години на 19 век  сред някои французи „марксизъм“ той казва:  „знам само това, че аз не съм марксист“. Това е Маркс. И близката история показва как под „марксизъм“   се осъществяват съвсем други практики. Без да сме съдници,  не може да не се признае, че това което Комуната направи с  предаването на собствеността на фабриките и работилниците в ръцете на работнически асоциации, за нова организация в производството т.е за колективното управление на капитала и разпределение на дивидентите, не се осъществи след последвалите революции. И докато за времето, в онзи момент  има някакво оправдание това да не се направи, с недостатъчната материално-техническа база и ниско равнище на култура, то още преди  кризата на т.н държавен социализъм нищо не пречи създадените огромни материални активи да се предоставят на трудовите колективи, но не само формално каквито опити имаше у нас. Вместо това се извършва криминална ревоюция „отгоре“, повсеместна приватизация с отрицателни  последици, в ущърб интересите на народа. Маркс не изключва, че има периоди при които колелото на историята се връща назад, имайки предвид реставрацията на френската камара на депутатите от 1815-16 година. Редица са социално-икономическите мероприятия на Комуната, с което заслужава признанието на широки слоеве от средната класа- търговци и занаятчии, на селяните обложени с допълнителен данък следствие контрибуцията от пет милиарда, която трябва да се плати на прусаците. Премахва се нощния труд на хлебарските работници, практиките работодателят да бъде едновременно законодател, съдия и изпълнител за намаляне на работната заплата, изравняват се заплатите на жените и мъжете в учителската професия и общото им увеличение, на работническте събрания се поставя и въпроса всеки трудещ се мъж и жена навършили съответно 60 и 55 години да получават пенсия като „стари войници в служба на цивилизацията“. На Маркс принадлежи и оценката  за неизбежното зло революциите да издигат и хора „от друг сорт“ и   че на Комуната не достига времето да се отърве от тях. Църквата е отделена от държавата и образованието. За първи път в историята всички длъжности отгоре до долу са изборни с възнаграждение равно на работническа надница. Избраните носят отговорност пред избирателите за ангажиментите, които са поели и могат да бъдат отзовавани по всяко време. Седемдесет и два дни Комуната изгражда новото общество въпреки съпротивата на стария Версай и Националното събрание, където са представители на всички режими отживели времето си. Сега когато се чете за дейността на Комуната и Международната работническа асоциация много хора си представят, че тази асоциация е ръководен централен орган, място на тайни дружества и съзаклятници, чийто плод е Комуната. Това може да се роди казва Маркс само в „полицейския буржоазен разсъдък“. За съжаление и сега така се опитват да обясняват големи исторически събития  известни историци. През настоящето честване на 200 годишнината от рождението му на научни конференции, симпозиуми и кръгли маси Маркс е представен като философ, икономист или  революционер, но пропускат да го споменат като виден социолог. Други го признават единствено като литератор- есеист или, че е творил в друго време, анализите му характеризират отделна страна и нямат тази универсалност за пробразуване на обществата. Разбира се няма никаква научна  стойност и реализъм да се смята, че всички страни ще стигнат до социализъм по един образец без да се отчита не само равнището на икономическото им развитие но и културно историческото им наследство, като например колко опорни точки в миналото има всеки народ за развитие на действителна демокрация. Но във всички случаи фундаментални ще останат откритията на Маркс, неговият материалистески диалектически метод за анализ, който с право носи неговото име както казва Енгелс , въпросът за „отчуждението“ на човека от труда, че той не е само биологичен индивид а човешката същност в своята действителност е съвкупност от всички обществени отношения, за взаимовръзката между нещата, отношението битие и съзнание, икономическа база и надстройка, за което Енгелс споделя, че този проблем за взаимодействието и влиянието на надстройката върху базата не е достатъно осветлен от тях, но във всички случаи когато се говори за дълъг исторически период икономическата проблематика има безспорно предимство. Достойно се отбеляза 200 годишнината  от рождението на Маркс на държавно равнище в Китай,  оказва се заслужено признание на неговото творчеството като се дарява и бронзова статуя открита в родния му град Трир. Може да се каже, че големите успехи- “Китайското чудо“ се дължат и на универсални истини открити от Маркс съчетани в диалектическо единство с основите на китайската философия и културно-историческото наследство на страната. Погрешно е мнението, че марксизма като плод на западната култура  не може да има нищо общо с Изтока. Китай опровергава това твърдение. Дори с основни познания за културно-историческото развитие на Китай всеки може да  намери сходство с  идеята за хармония в конфуцианството и вечното движение и трансформация  заложени в даоизма с материалистическата диалектика, че нещата не са застнали, а са в процес на взаимодействие и изменение. Нищо чудно, че семената на откритията на Маркс намират благодатна почва и огромното богатство  на неговото  творческо наследство. Парижката комуна е практическа реализация, първи опит в човешката история за нова организация на производството и нов морал в обществото. Като велик мислител Маркс е признат още тогава. По думите на Енгелс „...Маркс стоеше по-високо, виждаше по - далеч, обгръщаше  с погледа си повече и по- бързо от всички нас. Маркс беше гений, а ние в най-добрия случай- таланти“. Сега се признава за мислител на хилядолетието и най-виден интелектуалец на всички времена. Но в сянка стои оценката му за честността, която той смята за  най-висше човешко качество. Вярно е, че пролетариата за който той говори като носител на новото общество вече не съществува в този си вид, но липсва в дискусиите, че неговите цели сега стават цели на по-голямата част  от човечеството или осветляването на лъжливата представа, за страха от диктатурата на пролетариата, че тя е само едно въоръжено насилие. На това Енгелс отговаря“...Е добре господа, искате да знаете как изглежда тази диктатура? Погледнете Парижката комуна. Това беше диктатура на пролетариата“. А нима сега, в съвременността са решени антагонистичните противоречия между наемният труд и капитала въпреки неимоверното развитие на науката и технологиите. Те се  задълбочават  особено по време на кризи, които периодично връхлитат още от времето на Маркс. Сега не господства ли собствено–менъджерския елит в производството, управлението и разпределението на създаденото богатство, като неравенствата в света са неимоверно увеличени. Няма защо да се учудваме, че Маркс става все по-актуален. Обществата се нуждаят от правдив анализ и адекватни действия. Учудващото е, че се завоалират, дори  отричат  исконни истини в неговото творчество и то от Левиците в Европа. Не е далеч от истината, че  това е една от основните причини за плачевното им състояние. В своя исказ той е язвителен и безпощаден, разкрива по забележителен начин същността на нещата в интерес на истината и спрведливостта. В този смисъл ще бъде винаги актуален и незаобиколим в анализите за съвременността и за бъдещото по- хуманно устройство на света. Това качество на Маркс се проявява и в блестящият му анализ за Парижката комуна в „Гражданската война във Франция“. Първият интернационал основан 1864 година- тази международна работническа асоциация, където Маркс е секретар-кореспондент за Германия и марксизма е в основата на нейната дейност. Въпреки малцинство, нейни представители са най – активните членове на Комуната, инициатори на социалните и икономически мероприятия. Класовата омраза на обединените усилия на управляващите в Германия и Франция срещу дръзналия наемен труд да защити своята първа власт в историята,  намира своя най зловещ израз в погрома над Комуната и народа на Париж между 21 и 28 май 1871 година и влиза в историята като „Кървавата седмица“. Не крещят ли със своята жестокост и зверства   събитията случващи се тогава и през тези 147 години до сега, когато под защита на „цивилизацията“ и „демокрацията“ се извършват най- ужасни престъпления. Всяка нова криза в класовата борба - пише Маркс- между присвоителите и производителите на богатството все по- ярко се проявява така. Сега  това определение „класова борба“ не е в лексикона на Левиците, но един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет го употребява без да се смущава и заключава, че в тази борба те ще победят. Не може да се каже повече от написаното от Маркс на 30 май- два дни след разстрела на последните 200 комунари в гробището Пер Лашез, че „...работнически Париж с неговата Комуна ще бъде вечно честван като славен предвестник на новото общество...неговите палачи историята още сега е приковала на онзи позорен стълб, от който ще бъдат безсилни да ги освободят всичките молитви на техните попове“.  И гениалният поет и революционер на  българското национално освобождение Христо Ботев,  вдъхновен от Парижката комуна изпраща горещия си поздрав и в безсмъртното си "Символ верую на българската комуна", написа: "Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото".