Това напомня за „краят на историята“, известната мисъл на американския социолог, политолог Франсис Фукуяма, която завладя общественото пространство за дълго време от която мисъл същият Фукуяма се отказа. Сега на последния виртуален форум в Давос представители на глобалния капитал в лицето на неговият председател Клаус Шваб предлагат на света един нов обществен договор с нова икономическа и социална политика за устойчиво развитие на човечеството. Това разбира се е породено не от загриженост за благоденствието на мнозинството, а за запазване привилегиите на глобалния капиталистически, корпоративен бизнес елит и техните слуги в политиката, на господството на големите транснационални корпорации превръщайки се и в органи които изземват функциите на държаната власт, за запазване на статуквото, на системата на разпределение на материалното богатство. За тази цел се започва с теоретичното обосноваване, като се признава, че е необходима коренна промяна на икономическия и финансов модел на съществуващия в момента неолиберален капитализъм довел човечеството до безпределни неравенаства както вътре в страните, така и между тях, което поражда задълбочаващи се конфликти и заедно с климатичните промени и вирусни пандемии изправят човечеството до непредсказуеми социални движения, протести и очаквани революции. До тук добре, вижда се и реално се оценя плачевното състояние до което доведе късния капитализъм и неоходимостта от промяна. Важно е какво се предлага за промяна, като смяна на парадигмата. В последвалите анализи и публикувани статии на редица автори се открехва вратата на този нов свят който ни предлага световния капиталистически елит. И преди се е говорило за капитализъм с човешко лице, че богатсвото ще се просмуква отгоре надолу към масите, но това не се случи. Сега се предлага настоящия акционерния капитализъм да се превърне в капитализъм на участието, включващ капитализъм, дялов капитализъм, един капитализъм при който общото е, че се губи собствеността на средния и дребния бизнес и тя няма да бъде необходима, защото бъдещия пролетарият ще бъде обезпечен с гарантиран базов доход, няма да се притежава нищо, като по този начин се преодолее това прекалено потребителство, консумативно мислене, манталитет, продукт на западния свят, на системата досега. Остават само големите корпорации собственици на капитала, които решават проблемите на обществото като изземват и функциите на държавата. Някои смятат , че тази трансформация на модерността, на капитализма, където вече няма овеществен труд фактически ще се извърши и смяна на тази система и ще се утвърдят съвсем други отношения. Сигурно е, че това ще бъдат други отношения, когато човек се откъсва не само от основното си призвание чрез своя труд да променя природата и заедно с това и себе си, ще се извършва не само отчуждение от труда, както е сега, но и от собствената си воля и целеполагане, от емоционалната си същност. Може би затова се посочва, че бъдещите ръководители на корпорациите трябва бъдат емоционално интелигентни лидери и да се утвърди един надзорен капитализъм който ще обслужва 0,001 процент от населението нестрадащ никога от велики депресии, икономически кризи и пандемии. Ние и сега виждаме как за краткия период на пандемията Ковид 19 не само се увеличиха милиардерите, но и се обогатиха неимоверно като се получават огромни неравенствата или как големите елекронни медийни корпорации заличават акаунти и подтискат свободното слово. Това води и до други изводи по какъв начин ще се осъществи това велико, голямо зануляване, с открита диктатура или чрез диктатура с „меки ръкавици“. Историята познава едното и другото. Може би ще се извърши симбиоза на механизмите за неубуздано разширяване на корпоративната мощ и смачкване на всякакъв протест и искания на работническите маси като се включват като участници в производствения процес без собственост на средствата за производство, без да имат глас при разпределението на създаденото богатство, в една икономика разяждана от противоречия между труда и капитала, които няма как да стихнат, а по всичко личи ще се увеличават. Свидетели сме как вирусната епидемия наред с необходимите медицински изисквания се използва и за политически цели, ограничаване на свободата, в света започват да се издават „ковид паспорти“за посещението на отделни страни, но те могат да се изискват и при ежедневните контакти на всеки човек. Така се създава един динамичен стериотип на отчуждение между хората, за дистанция, която след затихване на инфекцията ще продължава в поведението им. Не е ясно и колко време ще продължават мерките, когато може да се появи, трета, четвърта т.н вълни, които ще затихват и отново ще се засилват и отново страхът ще надделява и се утвърждава отчуждението. В това отношение е и голямата отговорност на политиците, на световните политически елити, на техните лидери най-вече на САЩ, Русия и Китай да се намери успешен подход и мерки за решаване на назрелите проблеми. Без да се навлиза в дебрите на историята, но както след Първата световна война левият завой, за който тогава има потенциал и всички основания и да реши положително назрелите проблеми в Германия , капиталистическата класа избира друг път, национал-социалистическата доктрина на конфронтация и война. Сега всички симпоми за необходимата промяна са налице и светът отново се намира на кръстопът с тази разлика, че вече има безценен положителен теоретичен и практически опит как да се решават проблемите в интерес на мнозинството. Такъв опит има в САЩ при президента Франклин Д. Рузвелт избиран три пъти за президент, в близкото минало Западна Европа, има и сега при съвременен Китай. Положителни идеи и политики отчитащи реалностите и прогресивното развитие се съдържат в словото на Си Цзинпин в Давос, че конфронтацията води до задънена улица, нова студена война, изолацията, санкциите, отчуждението са против интересите на всички страни и човечеството не може да се справи с предизвикателствата в един отчужден свят. Подчертава се, че различията сами по себе си са нормални, но не са нормални арогантността, предрасъдъците и омразата, срещу хаоса се предлага спокойствието, консултациите, съвместната работа. Особено ярко се открояват проблемите и целите в речта на Владимир Путин. Освен със забележителния анализ на съществуващата реалност съдържаща се във въпроса кой е придобил голямата част от корпоративните печалби и отговора- единият процент от населението и отрицателната роля на „Вашингтонският консенсус“, безогледните приватизации, дерегулации, данъчна система в полза на богатите и корпорациите, увеличаването на държавния дълг с 200- 300 % от Брутния вътрешен продукт, работата на банките с нулеви и дори отрицателни лихвени проценти, за реалната и виртуална икономика. Всичко това показва, че механизмите не работят, расте социалното напрежение, неравенствата разделят вътрешно обществата и народите. Още нещо много важно, което Путин не подминава, че за реалните проблеми се обвиняват други държави , обявяват се санкции, едностранно се приема военна сила. Речта му завършва с категоричния извод, че във вътрешен аспект е необходима силна социална програма, а във външен, че е завършила еднополюсната епоха и международното сътрудничество няма алтернатива, че Русия е част от Европа не само от Лисабон до Урал, а до Владивосток. Това са за сега някои основни постановки от срещата в Давос. Ще се види по- нататък как ще се развива процеса на промяната, ще отговорят ли САЩ и ЕС със свои визии за бъдещето, например на предстоящата среща в Сингапур през м.май т.г, или ще предпочетат „нулирането на историята“ според теоретическите конструкции заложени в книгата на Клаус Шваб и Тиери Малар “Ковид 19 Великото нулиране“/ Великолепен анализ на книгата от проф. Андрей Фурсов публикуван в „Поглед инфо“/. Някои казват, че този филм с „нулирането“ вече сме го гледали един път с „Октомврийската революция“ и втори път с „Третият райх“ на Хитлер, но се забравя, че историята е процес, а не събрани отделни събития извън контекста на процеса получен с натрупване и взаимодействие на различни сили и интереси. Октомврийската революция решава тогава назрелите проблеми в Русия в интерес на мнозинството. Хитлеровият райх, продукт на крупния капитал има за цел милитаризация на икономиката и подготовка на война за завладяване на територии и ресурси ,жизнено пространство, /Втората световна война/, това обещава Хитлер на капитала, а на германския народ задоволяване социалните потребностите за сметка унищожението на други народи. И двете събития са процеси след Първата световна война следствие несправедлив договор и световна икономическа криза, продукт на същата система. Това „нулиране“ на историята тогава, има различни цели и не е встрани от историческия процес, а самия исторически процес, породен от реалността, от екстремните обективни обстоятелства, като опората и стремежа за промяна се извършва „отдолу“, от масата не по прищявка и тайни заговори на елити и групировки. Сега новото „Велико нулиране“ заявено в Давос, както е заложено „отгоре“ има вероятност да се осъществи при липса на съпротива отдолу от народите, но едва ли ще доведе до просперитета на мнозинството, до разгръщане на творческите сили на човека. Човечеството е на друг етап на развитие и информираност, съществуват повече предпоставки за да осъществява по-голяма бдителност, да не допусне мракобесни сили да го манипулират в интерес на този финансов и корпоративен елит по- малко от един процент от населението на земята.
