НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МАХАТМА ГАНДИ

 

Навършват се 153 години от рождението на Мохандас Карамчанд Ганди /Махатма – Велика душа/, Символът на Индия за Национално освобождение и Свобода. Когато искаме да откроим личността, теоретичното наследство и делата на този велик човек изпреварил времето си, неговата философия, идейните възгледи и дела трябва да се върнем назад в историята  и проследим ситуацията, проблемите на  обществата в Европа и света . Това е периода на  Първата световна война 1914-18 преди и след нея, когато Ганди вече възмъжал, роден на 2 октомври 1869 година в Порбанар – Британска Индия, следвал право в Лондон, става адвокат и се връща в Бомбай 1891 година.  След две години отива в Южна Африка с намерение за кратко време, но остава там за дълго - 22 години. Живял извън Индия и опознал живота на Запад, още в Южна Африка той се опитва да приложи своята миролюбива философия, учението за ненасилствена съпротива „сатагряха“ или по негови думи „сатиагра“- въздържане заради истината, която е духът, силата на истината изключваща насилието, една енергия която овладяла масите и може да стане непреодолима сила в борбата за справедливост без да се пролее кръв, а само чрез несътрудничество с колониалните власти какъвто успех има, победа единствено чрез личното страдание. На външния натиск от управляващите се противопоставя не смирението и покорството, а твърдата воля за разграничаване от фалшивите кумири и лъжата обхванала обществения живот. Неговото смело несътрудничество, както посочва Ромен Ролан, е по-близо до насилието на революционерите отколкото „робското спокойствие на вечно приемащите, които са бетона на всяка тирания и цимент на всяка реакция“. Човек възприел тази форма на борба може да пострада физически и социално, да се лиши от придобивки, но да запази истината в душата си и придобие свободата си чрез страданието. Това което е същността на християнството, не случайно Ганди е известен с името „Индийският Христос“ и негови настолни книги са Библията и творчеството на Лев Толстой. Казват, че човек се познава когато започва да говори. Интервюиращи и слушатели на неговата реч посочват, че в първия момент са скептични като виждат един човек слаб, с мършаво лице и щръкнали уши да седи присвит на земята облечен най-просто с груб бял плат и малка шапцица на главата. Но всички съмнения изчезват, когато започва да говори и се разбира, че е стигнал в познанията си до  корените на християнството, че това е един мислител. Неговата мисъл идва от дълбините на душата му и никога не е изкривявана с някакво притворство и тайни, не прави нито един ораторски жест, общува с публиката открито, контактува непосредствено, започва без встъпление и завършва без заключение. След като сподели мислите си и каже всичко спира и се установява в един ъгъл, а в това време има буря от аплодисменти и акламации. Чужд на ласкaтелствата, мразещ празния шум, в същото време се оформя нова статия,  която ще бъде публикувана в неговото списание “Млада Индия“ /Young India/. Силата му е в единството на мисъл, израз и действие, открито е излагал- както той казва- най-смелите си планове без лъжи и измами, нарича себе си „идеен практик“ и това е причината да държи в ръцете си нишките на душите на триста милиона индийци по онова време. Разработва цяла програма за организация при прилагането на несътрудничеството, което включва отказ от всякакви придобивки и награди, почетни длъжности в управлението, неучастие в чужди институции, съдебната власт и образованието. Международните отношения не могат да бъдат други освен както са междуличностните отношения при хората на доброжелателство и любов към ближния, но  в същото време не се съмнява, че докато тази нова сила се приложи представителите на съществуващото статукво ще продължават да я пренебрегват и смятат за утопична, идеалистична, теоретична и непрактична. Ненасилието отхвърля омразата, зложелателството между народите, естествения ход на живота изисква единодействие и сътрудничество между индуси и мюсюлмани установяване на сърдечна дружба индо-мюсюлманско обединение за да може Индия да се управлява сама, целия свят да живее заедно, сътрудничеството и взаимопомоща да вземат връх над  омразата и противопоставянето. Познаващ нравите на Запад Ганди не може да скрие разочарованието си от алчността и преклонението пред Мамона –златния телец-парите, което убива човечността и признава, че Европа не изразява духа на християнството, а е в плен на духа на Сатаната, стига до извода, че науката и материалното благополучие не вървят заедно с морала и нравствеността, че Европа е християнска само по име и след Първата световна война лъжата е повсеместна, под мантията на добродетелността се шири експлоатацията на природните богатства от Великобритания и Франция , петролните полета на Месопотамия, стремежът да се завладее Сирия и дори президента Уилсън не успява да приложи своите известни 14 точки за след военното устройство на света. С прозорливия си ум, когато усилията на политиците са насочени само към материалното благосъстояние без да се утвърждава морала и нрвствеността се създават условия за погубване на душата, тенденции за ново насилие и войни, което е в противоречие с изискването човешкото достойнство да се подчинява на един по-висш закон, на силата на духа. Още тогава прокламира, че е престъпна политическата икономия, която вреди на благосъстоянието на народа или тази политическа икономия, която позволява на една страна да ограбва друга. Ненасилието на Ганди, както той казва, не е насочено към англичаните, нито против Запада, а към установената система, несътрудничеството е насочено срещу материалната цивилизация, алчността и експлоатацията, които я придружават. Заедно с това признава, че в определени моменти и ситуации личността трябва да защити честта и достойнството си, затова трябва да се преодолее страха и се употреби оръжието на насилието, но и в този случай тези които вярват в насилието трябва да се учат да управляват оръжието и имат онази нравственост,  морал и непреклонна воля към добро, стремежът към наказание и отмъщение за стореното зло да се замени с опрощението, че служенето на ненасилието не е само за Ришите/мъдреците/, а за обикновените хора. За Махатма Ганди индийският национализъм не е нито разрушителен, нито едностранчив, нито нападателен, агресивен, а е спасителен и хуманен, като задачата се състои в смяна на управлението при което контролът да бъде в ръцете на народа като външна форма, но истинското преобразуване трябва да стане в неговото сърце. След дълги години на борба национално-освободителното движение се увенчава с победа, като  на 15 август 1947 година Британският парламент приема Акт за независимост и Индия, перлата в короната на Британската колониална империя, получава своята свобода. Новият министър-председател на Великобритания, след Уинстън Чърчил в края на Втората световна война, Клемент Атли  провъзгласява независимостта заедно с отделянето на Пакистан от Индия в отделна държава. Няколко месеца по-късно се извършва покушение срещу  Махатма Ганди на 30 януари 1948 година от индийски националист с обвинение, че е подкрепил  мюсюлмански Пакистан и предал интересите на индусите. Така по ирония на съдбата умира човека, който през целия си живот учи и възпитава за единство между мюсюлмани и индуси, прилагане на ненасилието в борбата с една единствена цел свободата на Индия. Това са само някои основни моменти от огромното публицистично наследство на Мохандас Карамчанд Ганди наречен Велика душа, символът на Индия за национално освобождение и огромната му роля за просвещението не само на огромни човешки маси в Индия, но и по света, защото много от неговите мисли, идеи и практики звучат актуално и днес, след един век, когато неолибералния капитализъм  по признание и на представители на глобалния капитал е в колапс и човечеството е изправено пред нови предизвикателства  на развитие за един по-справедлив многополюсен свят без стремеж от хегемонизъм и глобално господство, а на основата на сътрудничеството, мира и любовта, това за което мечтаеше и се бори Махатма Ганди вдъхнал нова енергия на милиони и надежда за по-добър живот. В тези усилия могат да намерят място и други теории и практики, които вярно отразяват обективната действителност, раждат се от живота и съществуват в света, трябва само да не се отричат и отхвърлят с предвзето мнение, както казват класиците на марксизма, а се подходи с разума на мъдреците. Философията на Ганди не се простира само до политиката, а обхваща и други сфери, отношенията между мъжа и жената, като биологични видове дадени от Бога и природата, което не кореспондира сега с опитите за прилагане на т.н джендър идеология на Запад и в документите да се пише родител 1 и 2. Ролята на семейството трябва да бъде възпитанието на децата в патриотизъм и родолюбие, чистота в помислите и праведен живот против пиянството и алкохолизма, платените плътски наслади и унижението на жената. Въпросът е да се намали работното време, което тогава в Индия  е 12 часа и в това отношение дава за пример Европа направила нещо добро, да се  увеличи свободното време за образование и култура, за морални развлечения. В управлението на обществените процеси, на партиите Лидерът според него трябва да отстоява своята гледна точка, защото колективните органи и масите често грешат, имат определена инертност, но той е призван да води и просветлява,  да носи отговорност и е почтено да „залага кожата “ при всяко негово решение. Времето опровергава тези, които искат да  чертаят „червени линии“ между историята и съвременността, забравят че всяко следващо стои на раменете на миналите поколения със свой принос в културната съкровищница на човечеството. Забележителни личности като Махатма Ганди оказват влияние и днес, като неговата страна е за нов подход по пътя към многополюсен свят освен на основата на суверенитет, обичаи и традиции, обществените интереси да имат приоритет пред частните. Съвременни политически лидери търсят в неговата философия и идейност отговори и успешни решения на сложните проблеми с които се сблъскват в ядрения век, защото от верния реалистичен анализ зависи  мирът на планетата. На икономическия форум „Владивосток 2022г“ Индия отново провъзгласява, че целия свят е едно голямо семейство и предлага не военен съюз между държавите от тихоокеанския регион, а тясно сътрудничество с Русия и Китай за  икономически и социален просперитет, за Азиатски 21 век.                            

 

                                                                                                                    

КРИЗАТА

 

Не знам как да започна, от конкретното към абстрактното или обратно. Нещата може би са по-истински в изводите ако от конкретния факт се правят по-обобщени изводи . Със сигурност това е по-верния подход защото преди да оценим глобалното яление човек се сблъсква с конкретни неща от живия живот. Казвайки това обаче не бива да се забравя че липсата на верен анализ за глобалните явления неминуемо води до погрешни изводи за конкретните процеси. Тези размисли са плод на мисли след поредното облъчване от медии на мисли, становища, съображения, изводи особено във Фейсбук електронната платформа при която според изследователи е много по-достоверна за вярната картина от социологическите анализи и допитвания с предимството, че там може да се сподели всичко, което е залегнало по-дълбоко в съзнанието и черпи сила от пластовете на несъзнаваното според авторитетни клинични психолози. На това се дължат и редицата случаи, на които сме свидетели, поведение и мислене на хора, които при други обстоятелства не биха си позволили разкриване на тъмните страни на човешката душа. Сигурно на всеки все по-често се случва да решава някакъв казус или проблем като в началото започва с положителен порив и емоции в намерението си, но в последствие се сблъсква с неочаквана реакция на отсрещната страна било отделна личност, общност или институция. Например в магазина питаш нещо продавача, а получаваш отговор-не виждаш ли. И започва един вътрешен гняв защото поради губост не получаваш нужната информация, но отсрещната страна не мисли така, не може да се постави на твоето място и веригата се затваря. Или да вземем здравна институция приравнена като търговско дружество, където в ъгъла стои безмълвна хипократовата клетва и пред нейния поглед прозира целта за печалба. Златният телец е в основата и на други хуманитарни дейности обявени като услуга. В такава атмосфера на капиталистически отношения инертността е пословична, трудно се преодолява създадения динамичен стереотип в мозъка на човека, остават празни словата не прави на другите това, което може да ти се случи. Но къде такава мисъл във все по-голямото опростачване и егоцентричност в действителността, нежеланието да се дава обяснение, да се помогне в решаване проблема на нуждаещия се. Все по-рядко се срещат хора ведри, спокойни без вътрешно напрежение породени от личните им проблеми, открити да помогнат дори и частично, една емпатия, човечност, съпричастност, която все повече липсва в общуването. Тази неспособност да се поставиш на мястото на другия в създадената ситуация се заменя с обиди, клевети и инсинуации, надменност и високомерие, егоистичност в преследване на собствените интереси, което унищожава всичко дори и малките кълнове на породено доверие. Случващото се в личен план става много по-сериозен проблем, когато се преекспонира на по-високи нива на социалната стълбица, за нормалното функциониране на цели области от социологическата система на обществото. Ставащото в глобалния свят по невидими нишки се отразява и въру психиката на отделния човек, конфронтацията, враждебността, санкциите, войните, непрекъснатото повтаряне от медиите на сензационни новини с негативно съдържание, отрицателна енергия която залива публичното пространство и заедно с нерешените лични проблеми се получава една вълна  на агресивност. Избуява враждебността, реанимира се расовата и етническа  омраза характерно за нацистките и фашистки режими  от миналия век сега проявили се като русофобия най–ярко в Украйна и постепенно разпространила се в страните от ЕС. Тревожното е, че света става все повече разделен. Вместо проблемите да се решават на масата на преговорите и дипломацията, открито се провъзгласява решаването им на бойното поле,  прилагат се двойни стандарти при оценка на едни и същи ситуации с употребата на максимата, че кучето е зло но е наше куче. Един принцип от историята на колониализма, който за съжаление се прилага и в настоящето от водеща страна в света САЩ и държавите от Западна Европа. Нима тези отношения, които са и между хората за необходимостта от справедливост, честност, сътрудничество и взаимопомощ, не се отнасят и за обективно глобализиращия се свят за решаване засилващите се климатични изменения, икономически и финасови кризи периодично повтарящи се все по-често с колапса на неолибералния капитализъм и което е още по тревожно, липсата на сериозни индикации сред политическата класа на водещи държави за вярна оценка на действителните процеси и че света се нуждае от друг социално-икономически модел в полза на мнозиството. Няма все още клинична психична анамнеза омраза ли е, мазохизъм или форма на лудост да призоваваш народите от ЕС да се ограничават дори в хигиенните си навици с цел да се навреди на врага Русия, още повече този призив на лидера на Европейската комисия да се подхваща от  европейски и наши медии както винаги васално услужливи на силните на деня.  Окончателно се сриват всякакви опити за преговори за мир със засилване на санкциите и военнта подкрепа на страните от НАТО в конфликта на Украйна с Русия което се превръща в европейски и световен проблем, с което стрелките на ядрения часовник се преместват все по близо до апокалипсиса. Атмосферата се нагнетява и от повредата на европейския газопровод Северен поток“ свързващ Русия с Германия ако се докаже терористичен акт, което ще измени коренно поведението на участниците в международните дела. И тъй като за пореден път българското общество е в предизборен период не може да се отклони въпроса за кризата на демокрацията, на представителната демокрация, система която се прилага от древноста до наши дни винаги  обслужвала интересите на  политическите елити. Демократичността стига до урните, когато избирателя пусне бюлетината и даде своя глас за предложения от партии и коалиции кандидат за депутат и въпросът с неговия избор приключва. Свидетели сме как след изборите надеждите за положителна промяна избледняват дори се получава точно обратното на очакванията на гражданите. Как може да се нарече това сриване на доверието, предателство, разочарование следствие на което все повече се увеличават негласувалите и дори малкия процент става легитимен за упражняване на властта. Проблемът е, че това се разбира все повече, но не настъпва прелом в мисленето за прилагане на формите пряка демокрация, референдуми, допитвания , друга система за предложения на кандидати за народни представители за различните нива на властта, законодателна, съдебна и изпълнителна. Има и гласове за президентска република като удачна форма на управление в съотвтствие с културно-историческите особености утвърдени в бита на българския народ или най-малкото засилване правомощията на Президента. Наскоро се публикува  „Печеливша програма за управление на България в периода 2022-2О25 година“ в която са залегнали основни направления за развитието на страната с надеждата, че управляващите след изборите могат да приемат конкретни решения за нейното изпълнение, но въпросът е субекта на управление ще бъде ли в състояние да осмисли и след това да има политическа воля за реализирането и. Както често се случва добри разработки и намерения, но накрая без положителни резултат и като оправдания са причини само от вътрешен и международен характер. Кризите се повтарят и се намираме вече повече от тридесет години в един омагьосан кръг, търсим себе си  без светлина в тунела.