Навършват се 153 години от
рождението на Мохандас Карамчанд Ганди /Махатма – Велика душа/, Символът на
Индия за Национално освобождение и Свобода. Когато искаме да откроим личността,
теоретичното наследство и делата на този велик човек изпреварил времето си,
неговата философия, идейните възгледи и дела трябва да се върнем назад в
историята и проследим ситуацията, проблемите
на обществата в Европа и света . Това е
периода на Първата световна война
1914-18 преди и след нея, когато Ганди вече възмъжал, роден на 2 октомври 1869
година в Порбанар – Британска Индия, следвал право в Лондон, става адвокат и се
връща в Бомбай 1891 година. След две
години отива в Южна Африка с намерение за кратко време, но остава там за дълго -
22 години. Живял извън Индия и опознал живота на Запад, още в Южна Африка той
се опитва да приложи своята миролюбива философия, учението за ненасилствена
съпротива „сатагряха“ или по негови думи „сатиагра“- въздържане заради
истината, която е духът, силата на истината изключваща насилието, една енергия
която овладяла масите и може да стане непреодолима сила в борбата за справедливост
без да се пролее кръв, а само чрез несътрудничество с колониалните власти
какъвто успех има, победа единствено чрез личното страдание. На външния натиск
от управляващите се противопоставя не смирението и покорството, а твърдата воля
за разграничаване от фалшивите кумири и лъжата обхванала обществения живот.
Неговото смело несътрудничество, както посочва Ромен Ролан, е по-близо до
насилието на революционерите отколкото „робското спокойствие на вечно
приемащите, които са бетона на всяка тирания и цимент на всяка реакция“. Човек
възприел тази форма на борба може да пострада физически и социално, да се лиши
от придобивки, но да запази истината в душата си и придобие свободата си чрез
страданието. Това което е същността на християнството, не случайно Ганди е
известен с името „Индийският Христос“ и негови настолни книги са Библията и
творчеството на Лев Толстой. Казват, че човек се познава когато започва да
говори. Интервюиращи и слушатели на неговата реч посочват, че в първия момент
са скептични като виждат един човек слаб, с мършаво лице и щръкнали уши да седи
присвит на земята облечен най-просто с груб бял плат и малка шапцица на
главата. Но всички съмнения изчезват, когато започва да говори и се разбира, че
е стигнал в познанията си до корените на
християнството, че това е един мислител. Неговата мисъл идва от дълбините на
душата му и никога не е изкривявана с някакво притворство и тайни, не прави
нито един ораторски жест, общува с публиката открито, контактува непосредствено,
започва без встъпление и завършва без заключение. След като сподели мислите си
и каже всичко спира и се установява в един ъгъл, а в това време има буря от
аплодисменти и акламации. Чужд на ласкaтелствата, мразещ празния шум, в същото време се оформя
нова статия, която ще бъде публикувана в
неговото списание
“Млада Индия“
/Young India/. Силата
му е в единството на мисъл, израз и действие, открито е излагал- както той
казва- най-смелите си планове без лъжи и измами, нарича себе си „идеен практик“
и това е причината да държи в ръцете си нишките на душите на триста милиона
индийци по онова време. Разработва цяла програма за организация при прилагането
на несътрудничеството, което включва отказ от всякакви придобивки и награди,
почетни длъжности в управлението, неучастие в чужди институции, съдебната власт
и образованието. Международните отношения не могат да бъдат други освен както
са междуличностните отношения при хората на доброжелателство и любов към
ближния, но в същото време не се
съмнява, че докато тази нова сила се приложи представителите на съществуващото
статукво ще продължават да я пренебрегват и смятат за утопична, идеалистична,
теоретична и непрактична. Ненасилието отхвърля омразата, зложелателството между
народите, естествения ход на живота изисква единодействие и сътрудничество
между индуси и мюсюлмани установяване на сърдечна дружба индо-мюсюлманско
обединение за да може Индия да се управлява сама, целия свят да живее заедно, сътрудничеството
и взаимопомоща да вземат връх над
омразата и противопоставянето. Познаващ нравите на Запад Ганди не може
да скрие разочарованието си от алчността и преклонението пред Мамона –златния
телец-парите, което убива човечността и признава, че Европа не изразява духа на
християнството, а е в плен на духа на Сатаната, стига до извода, че науката и
материалното благополучие не вървят заедно с морала и нравствеността, че Европа
е християнска само по име и след Първата световна война лъжата е повсеместна,
под мантията на добродетелността се шири експлоатацията на природните богатства
от Великобритания и Франция , петролните полета на Месопотамия, стремежът да се
завладее Сирия и дори президента Уилсън не успява да приложи своите известни 14
точки за след военното устройство на света. С прозорливия си ум, когато
усилията на политиците са насочени само към материалното благосъстояние без да
се утвърждава морала и нрвствеността се създават условия за погубване на душата,
тенденции за ново насилие и войни, което е в противоречие с изискването
човешкото достойнство да се подчинява на един по-висш закон, на силата на духа.
Още тогава прокламира, че е престъпна политическата икономия, която вреди на
благосъстоянието на народа или тази политическа икономия, която позволява на
една страна да ограбва друга. Ненасилието на Ганди, както той казва, не е
насочено към англичаните, нито против Запада, а към установената система,
несътрудничеството е насочено срещу материалната цивилизация, алчността и
експлоатацията, които я придружават. Заедно с това признава, че в определени
моменти и ситуации личността трябва да защити честта и достойнството си, затова
трябва да се преодолее страха и се употреби оръжието на насилието, но и в този
случай тези които вярват в насилието трябва да се учат да управляват оръжието и
имат онази нравственост, морал и
непреклонна воля към добро, стремежът към наказание и отмъщение за стореното
зло да се замени с опрощението, че служенето на ненасилието не е само за
Ришите/мъдреците/, а за обикновените хора. За Махатма Ганди индийският
национализъм не е нито разрушителен, нито едностранчив, нито нападателен, агресивен, а е
спасителен и хуманен, като задачата се състои в смяна на управлението при което
контролът да бъде в ръцете на народа като външна форма, но истинското
преобразуване трябва да стане в неговото сърце. След дълги
години на борба национално-освободителното движение се увенчава с победа, като на 15 август 1947 година Британският парламент
приема Акт за независимост и Индия, перлата в короната на Британската колониална империя, получава
своята свобода. Новият министър-председател на Великобритания, след Уинстън
Чърчил в края на Втората световна война, Клемент Атли провъзгласява независимостта заедно с
отделянето на Пакистан от Индия в отделна държава. Няколко месеца по-късно се
извършва покушение срещу Махатма Ганди на
30 януари 1948 година от индийски националист с обвинение, че е подкрепил мюсюлмански Пакистан и предал интересите на
индусите. Така по ирония на съдбата умира човека, който през целия си живот учи
и възпитава за единство между мюсюлмани и индуси, прилагане на ненасилието в
борбата с една единствена цел свободата на Индия. Това са само някои основни
моменти от огромното публицистично наследство на Мохандас Карамчанд Ганди
наречен Велика душа, символът на Индия за национално освобождение и огромната
му роля за просвещението не само на огромни човешки маси в Индия, но и по света,
защото много от неговите мисли, идеи и практики звучат актуално и днес, след един
век, когато неолибералния капитализъм по
признание и на представители на глобалния капитал е в колапс и човечеството е
изправено пред нови предизвикателства на
развитие за един по-справедлив многополюсен свят без стремеж от хегемонизъм и
глобално господство, а на основата на сътрудничеството, мира и любовта, това за
което мечтаеше и се бори Махатма Ганди вдъхнал нова енергия на милиони и
надежда за по-добър живот. В тези усилия могат да намерят място и други теории
и практики, които вярно отразяват обективната действителност, раждат се от
живота и съществуват в света, трябва само да не се отричат и отхвърлят с
предвзето мнение, както казват класиците на марксизма, а се подходи с разума на
мъдреците. Философията на Ганди не се простира само до политиката, а обхваща и други
сфери, отношенията между мъжа и жената, като биологични видове дадени от Бога и
природата, което не кореспондира сега с опитите за прилагане на т.н джендър идеология
на Запад и в документите да се пише родител 1 и 2. Ролята на семейството трябва
да бъде възпитанието на децата в патриотизъм и родолюбие, чистота в помислите и
праведен живот против пиянството и алкохолизма, платените плътски наслади и
унижението на жената. Въпросът е да се намали работното време, което тогава в
Индия е 12 часа и в това отношение дава
за пример Европа направила нещо добро, да се увеличи свободното време за образование и
култура, за морални развлечения. В управлението на обществените процеси, на
партиите Лидерът според него трябва да отстоява своята гледна точка, защото
колективните органи и масите често грешат, имат определена инертност, но той е
призван да води и просветлява, да носи
отговорност и е почтено да „залага кожата “ при всяко негово решение. Времето
опровергава тези, които искат да чертаят
„червени линии“ между историята и съвременността, забравят че всяко следващо
стои на раменете на миналите поколения със свой принос в културната
съкровищница на човечеството. Забележителни личности като Махатма Ганди оказват
влияние и днес, като неговата страна е за нов подход по пътя към многополюсен
свят освен на основата на суверенитет, обичаи и традиции, обществените интереси
да имат приоритет пред частните. Съвременни политически лидери търсят в неговата
философия и идейност отговори и успешни решения на сложните проблеми с които се
сблъскват в ядрения век, защото от верния реалистичен анализ зависи мирът на планетата. На икономическия форум „Владивосток
2022г“ Индия отново провъзгласява, че целия свят е едно голямо семейство и
предлага не военен съюз между държавите от тихоокеанския регион, а тясно сътрудничество
с Русия и Китай за икономически и
социален просперитет, за Азиатски 21 век.