събота, 21 април 2012 г.

ЗА ДИСКУСИЯТА ЛЯВА ПОЛИТИКА И ЛИДЕРСКИ ПРЕТЕНЦИИ


                        ЗА ДИСКУСИЯТА ЛЯВА ПОЛИТИКА И ЛИДЕРСКИ ПРЕТЕНЦИИ
/ едно неосъществено изказване на предконгресната конференция на Обединението на левите социалисти в БСП /
Ето, че се появи и малко по-конкретна лява политическа платформа. Янаки Стоилов както винаги е на равнище с анализа и предложенията, които прави от името на лявото крило в БСП.По точно от името на лявото идейно крило.Можеше ли да бъде  не само идейно, но и организационно по-силно крило отколкото е сега? Вероятно да. Но изявлението, че Я.Стоилов няма лидерски претенции, но има политически амбиции създава усещането, че всичко казано от него много трудно, да не кажем никак, може да се реализира в действителна политика .Смущение буди и очакването, че конгреса ще приеме тези постановки на лявото крило и БСП ще ги реализира в живота, най вече и поради известния факт, че за това ще са нужни  и съответните хора с необходимите качества, идеен багаж, воля и характер. И може ли само от лидера да зависи всичко  въпреки, че той е изразител и формира дадена политика ? Не трябва ли да има екип, но не от послушковци, а  съзвездие от личности, които изповядват общи идеи и политики.И още нещо. Достатъчно ли е  времето да се задвижи целия този механизъм за промяна, за да може да се явим добре подготвени на парламентарните избори и да спечелим по думите на Янаки Стоилов убедителна победа. Без да изпадаме в песимизъм, конгресът едва ли ще бъде толкова голям повратен момент  за необходимата промяна, защото промяна  значи процес, а това изисква време. Още повече, че ще  започнем  от задоволително равнище според социологическите изследвания, които показват,че следващият парламент най вероятно ще има коалиционен характер. От това следва, че ако искаме да бъдем сред новите управляващи трябва да сме готови за консесусна политика т.е на компромиси в политиките ни.Какви ще бъдат те не се знае.Намеренията са едно, действителният живот е друго.Обикновено моментните властови амбиции надделяват над дългосрочните стратегии и принципни политики.Дано този път не е така.Но кои ще бъдат носителите на новото.Сегашните социалисти депутати, бившите министри от тройната коалиция или нови хора.Кои са те, може ли да вдъхват доверие сред избирателите,конгресът ще ги посочи ли.След това ще се проведат ли необходимите дискусии сред социалистите и симпатизантитите т.е ще се развие ли вътрешно -партийнатата демокрация при избора или ще се оправдаваме, че пак няма време.Архи важно е как всичко това ще бъде отразено в медиите. Много въпроси с  трудни отговори, но необходими за по-голяма яснота на бъдщата политика на БСП, която следва да започне от идейното, премине през политическото и организационно равнище и стигне до онези личности способни за дела.Травиална е фразата, че доверието се губи лесно , но се печели много трудно. Но тя е проверена от опита.Доверието е еманация на духа , нещо което не се купува, или го има или го няма.Не можеш да купиш хиляди избиратели или да твърдиш, че ти си провеждал правилна политика, но не са те разбрали.Имаше един президент, който винаги не бе разбран какво е искал да каже.Накрая това се разбра на практика от злополучният ни преход.
Много са факторите, които влияят  на избирателя.При този информационен поток обикновеният човек трудно може да се ориентира .Не са редки случаите, когато избирателят се лъже особено от харизматични политици и не винаги прави правилния избор.Но това не значи, че неговата воля не трябва да се зачита и да не се вземат своевременни мерки за възстановяване на доверието, както се случи след парламентарните избори през2009 г.Сега е още по-трудно, защото времето е твърде малко.Смятам, че е пропуснато ценно време за промяна в БСП.Не веднаж сме си задавали въпроса защо става така? Обяснявали сме си го със страстите , суетата, стремежа на всяка цена да сме на върха, за което има и психологическо  обяснение.Но рядко се замисляме хората, които избираме имат ли способността да прилагат диалектико логическият подход, интелектуалната си сила за предвиждане на събитията, които логично следва да се случат в бъдещето.Трябва ли да пипнем в буквалния смисъл за да се опарим.Защо все още не се използва т.н истина от втори ранг,като се опираш на определени видими знаци от обективната действителност да намериш генезиса във все още невидимото, но вече с добре очертани контури бъдеще и след всичко това да предприемеш необходимите адекватни мерки.Сигурно мого са тези, които „виждат“ нещата, състоянието на БСП, излизат със свои верни анализи в публичното пространство, но няма кой да ги чуе. Може би е по вярно, че тези от които зависи промяната въпреки, че имат усещането какво ще се случи, са зависими от определени групи ,чиито интереси надделяват над общият  интерес.Изводът е, че ни трябва още време за да се самоусъвършенстваме.Конгресът ще положи още един основен камък, но следва по-трудната работа за да се завърти „мелницата и да смели качествено брашно“ образно казано. Това не става с чудеса, а с конкретна работа, особено от онези , които ще бъдат избрани да ръководят и управляват процесите.
Георги Минчев