За да напиша това ме
провокираха редакционните „ Няколко
думи“от и. д . главен редактор на Дума “Истинският световен спор“/19.12.13г./.Похвално
е, че Левият вестник обърна внимание за ролята на капитала в сегашната
ситуация, която все повече хора определят като пълен хаос и в този хаос както
правдиво се отбелязва този капитал си
играе безнаказано не само с отделния човек, но с цели народи и няма сила ,
която да го спре. Особено потърпевши са малки страни , като нашата, която е в
периферията независимо, че сме членки на ЕС . Това, което се случи в „Бургаски
корабостроителници“ , в
Ихтиман със завода за електроди и на много други
места може би ще отвори очите на все повече хора за пагубните последици от прилаганите неолибералните
догми, оставяйки след себе си пустиня без капка грижа за хората и бъдещето на
държавите. Това не са първите случаи.
Международни медии съобщават за такова поведение и на работодатели в самите САЩ,
в други развити държави , стремеж за по-високи печалби,чрез още по-голяма
експлоатация. Цели заводи и производства се преместват там, където са създават
условия за това. Но за разлика от нас, левите движения и партии в другите
страни, които имат сила и тежест в обществото ограничават тези стремежи на
капитала, чрез ефективно законодателството или решения на
правителството/Германия,Франция,Скандинавските страни/. Някои както в САЩ проблема се решава като работнически
колективи вземат инициативата в свои ръце . В една малка книжка „Окупирай“
/2013г/ известния американски мислител
Ноам Чомски посочва/стр.31/: „В
наши дни из цяло Охайо, както и по множество други места съществува мрежа от
стотици дори хиляди, понякога недотам дребни индустриални предприятия притежание
на работническо-общински съюзи, с перспектива да преминат и към работническо
управление“. У нас ако се постави така въпроса за решаване ще има ли подкрепата
на Левицата или на граждански движения? „Ранобудните студенти“, повече подражават като издигат символа на Че Гевара –
стиснат юмрук, но не го изпълват със
съдържание за да хванат както се казва бика за рогата. Тогава може би
обществото ще приеме по-добре техните протести, които сега обвити в десни
лозунги и заклинания не само че изостават кардинално от времето , но в
голяма степен лъхат на инфантилност. Светът се нуждае от леви решения, от
преодоляване не само на сега съществуващата фасадна политическа демокрация, но
и от икономическа демокрация, което е много по-съществено за цялостна промяна
на статуквото. Въпросът е кой има решаващ глас при вземане на решенията в производството и разпределението
на печалбите,излишъците ,заплатите, a това следва да бъдат
самите производителни работници. Ако това не се осъществи нещата няма да се
променят и още дълги години всяко ново поколение ще иска нов морал, но той все
така няма да идва. В този смисъл лявото и дясното имат не само национални, но и
глобални измерения и ще съществуват дълго време докато има експлоатация на чужд
труд, докато една група, един или няколко процента от населението присвояват чрез
ограбване в пъти повече богатствата сътворени от труда. Новите технологии и
иновации ще променят начина на живот,
богатството ще се увеличи неколкократно, както се случва и сега, но това не променя
автоматично отношенията между капитала и труда. Ще са нужни усилията на много
хора, на партии, движения и организации, които първо трябва да изяснят за себе
си за какво се борят и дали тази борба ще доведе до хващане на онова звено ,
което ще издърпа цялата верига. „Анонимните“ например, вместо да премахват
сайта на „Харта 2013“ подписана от над 60 интелектуалци, по-добре беше да я допълнят с предложения и за
промяна на икономическата основа, за
взаимодействие на всички елементи на социологическата система, условие за
желаната промяна. Глупаво ще бъде ако не
се вземе онова от марксизма, което
„работи“ в съвременните условия. Съвременни мислители и изследователи икономисти не се стъписват пред неолибералните догми
разпространявани широко от медии и мозъчни тръстове платени от капитала, но за
сметка на експлоатираните, което е
парадоксално , но е факт. Глобалния съвременен капитализъм показва все повече
уродливите си страни, които независимо от спускащата се изкуствено мъгла стават
очевадни за човечеството. Смятам, че читателят прочел „ Истинският световен
спор“ в Дума, остава с противоречиви мисли и чувства дали наистина сега се
размива или въобще няма „ляво“ и „дясно“, има ли
противоречия между „силни страни и слаби страни“ или всичко се свежда до
прилагане на механизми от държавата, които да бранят интересите на гражданите. Не
е ясно също кои са тези обществени сили, които имат на знамето си онези
послания за ефективно решаване на проблемите. Може би това идва от факта, че за
24 години политическата класа у нас направи така, че страната ни сега да е
най-бедна в ЕС и да виждаме работници да
плачат от отчаяние , вместо да знаят истинските причини и начина за подобряване на своето положение. Това ако не е
задача на сегашната Левица, не се вижда друга политическа сила или ще очакваме
да се роди нова. Ако БСП иска да бъде
тази нова сила трябва да изясни първо за себе си как ще преодолява капитализма
както е записано в нейната програма. Проблема стои и пред десните формации у
нас. Ще се доближат ли поне малко например до десните в Германия, които реално са значително по- леви в политиките си
от нашите леви ? Въпроси с повишена трудност, но крайно необходими, които чакат своя отговор. Дано това стане
по-скоро.
