Наскоро споделих спомен във
Фейсбук статията ми “Кризата на доверието“ написана преди две години към което
допълних, че две години след публикацията не са много време, нещата се променят динамично и пред нас няма много светли хоризонти. Променена
е геополитическата ситуация, навлезли сме в една икономическа и финансова криза
обхванала Европа и света, нагнетяват атмосферата непремерените изказвания на
управляващи от Партия „Продължаваме промяната“ за евентуален отпор на
„агресора“ Русия. Сега е момента всеки да не е безучастен към ставащото, защото
като се обърне колата пътища много както казва народа. Пиша отново това защото
на следващия ден четем публикации в медиите, че Министър-председателя Кирил Петков
е взел еднолично решение за изгонането от страната на 70 руски дипломати. Коментарът
ми бе, че така с еднолично решение може да се обяви и война на Русия. Задава се
въпроса, какво прави Левицата в лицето на Социалистическата партия. Според
информацията нейният председател Корнелия Нинова „остро реагира“ и дава надежда
за диалог за ново правителство, но без Кирил Петков. Дали е достатъчно това. Свидетели сме на
усилията на Левицата да се решават редица социални проблеми в рамките на
управляващата коалиция, но заедно с това
като лавина се стоварват проблемите от усложнената геополитическа обстановка,
войната в Украйна, решенията на НАТО за увеличаване на военното присъствие в
Източна Европа, изострят се дипломатическите отношения с Русия. Всичко това
поражда резонния въпрос достатъчна ли е само острата реакция и предложенията за
нов кабинет излъчен от същото Народно събрание. Не е ли преляла чашата за да се
вземат по-категорични решения. За кой ли път се потвърждава максимата, че
несъобразяването с геополитическите процеси изправя политическата класа пред
бетонна стена и се блокират по-нататъшни действия за успешно решаване на
вътрешните проблеми. Много от избирателите бяха добронамерени към появилото се
движение и по-късно партия на промяната, към Кирил Петков и Асен Василев. Назряла
бе необходимостта от нов по-демократичен подход за което те даваха индикации за
решения в икономическата, финансовата и социалната област, срещу корупцията за
укрепване на държавността, като министри в служебното правителство, но не бе
откроена визията им за политиките в международните дела особено по отношение на
Русия и новата обстановка в света, с тенденциите за утвърждаване на
многополюсния свят. Причина за кризата на доверието е и в разминаването между
думи и дела, очакванията и реалното изпълнение на основни обещания от т.н летни
протести преди година за промяна на статуквото. Оказа се, че в идейно отношение,
политиките за запазване на данъчната система, липсата на мерки срещу увеличените
неравенствта в обществото не се различават от тези на техните предшественици и
другите десни партии от управляващата
коалиция. За съжаление, освен стремежа да се решат някои належащи въпроси
породени от галопиращата инфлация и повишаването на цените не се чу гласа на
Левицата, за първи стъпки при решаване на кардинални въпроси, да не споменаваме
за необходимите реформи в здравеопазването и образованието заложени в нейната
програма или политики утвърждаващи икономическата демокрация в производството, което
следва да бъде същината на една съвременна Левица. Това се вижда в
действителност. Някои могат да кажат, че не е достатъчно времето за решаване на
тези въпроси, но денят се познава от сутринта и едва ли ще се осъществят с
участието в настоящата коалиция. Лидерите на „Продължаваме промяната“ посочени
и подкрепени от Президента, получиха доверието на избирателите и партията стана
първа политическа сила без да се дискутира визията им за политиките в
международните дела. Оказа се едностранчивост и липсата на вярна преценка за
тенденциите в развитието на света и стратегическо мислене, което често съпровожда политическата ни класа в
историята причина за националните ни
катастрофи. Българските леви в
най-трудните години след деветоюнския преврат 1923 година винги са били център
на обединението на всички, които мислят за бъдещето на страната, на истинските
демократи увенчано с успех със създаването на Отечествения фронт и победата на
Девети септември 1944 година провъзгласен като „Ден на свободата“. Тогава
въпреки, че Българската работническа партия /комунисти/ има най-голям принос в
антифашистката съпротива, в правителството преобладават представители на
другите демократични партии и Кимон Георгиев става министър председател. Така е
извоювана победата над българския фашизъм. Ако се пренесем в настоящето можем
ли да отговорим положително на въпроса способна ли е Социалистическата партия
да бъде център на едно обединение първо на левите, а след това на всички сили
национално отговорни и социално ангажирани за просперитета на страната. Всеки
непредубеден ще се замисли за положителния отговор. Това е основния въпрос пред
Партията на социалистите и едва ли само с гневни остри реплики и половинчати
решения ще може да се излезе от ситуацията. Налага се извода, че това
ръководство, инициирало решаването на някои социални въпроси, с по нататъшните
си действия и подходи не е в състояние да отстоява действително лява политика с
посочените по-горе направления и критерий като участник в управляващата коалиция и дори
да се сформира ново правителство с друг Министър-председател и в бъдеще ще се
разминава особено по отношение на външната политика спрямо една велика сила
като Руската федерация и ще продължава да губи влияние. Изходът от ситуацията е
амбициите за власт да отстъпят на заден план, като Социалистическата партия пристъпи с нужната отговорност и решителност за провеждане
на Конгрес, избор на нов Национален съвет и потвърждаване неколкократно
подаваната оставка от Председателя на Партията. Ще бъде престъпно ако бъдещето
на основната политическа сила в лявото пространство се окаже заложник на лични интереси.
За постигане на тази цел обаче има едно условие, да не се бяга от диалога и
дискусията, като без да се копира изцяло опита от минали години например с Централния дискусионен клуб в който имах
удоволствието да участвам, да има
чуваемост и обратна връзка за обмен на информация така липсваща през годините и
сега, когато се предпочита повече
единоначалието, командния метод, характерен за други институции. Преди няколко
месеца в писмо, което трябваше да бъде изпратено до Националния съвет от
социалисти членуващи в 140 партийна организация се предлага възобновяване дейността на Дискусионния клуб
при Общинския съвет на БСП - Бургас с мотива да се осъществи диалог и дискусия
по теми от вътрешно-партийния живот, международни и други проблеми, които
вълнуват социалистите. Становището е, че се задълбочават разделителните линии
по много въпроси една от причините за което е липсата на достоверна информация.
Освен с посещения на местни ръководства е прекъсната връзката между централното
ръководство и повечето от социалистите. Проблемите се задълбочават и от
оформянето на други леви формации и идейно движение вътре в самата Партия. За
сега информацията за тези реални процеси идва само от медиите, което в голяма
степен е едностранчива и повърхностна. Смятаме, че е нужен диалог, който може
да се проведе само с желание преди всичко от Централното ръководство като се
преодолеят съществуващите разногласия и лични амбиции, с добра воля и единение с
другите леви формации на основата на избистрени виждания за развитие на лявото
движение у нас. За съжаление съдържанието на писмото остана само с разговорите и обмен на мнения с ръководствата на
Областния и Общински съвет и не бе отнесено до Националния съвет и
Изпълнителното бюро. От тогава се измениха доста неща, но проблемите и
отговорите на въпросите останаха, дори се задълбочиха в периода на управляващата
коалиция, особено сега когато ясно се откроява стремежа на лидерите на Партията
„Продължаваме промяната“ на конфронтация с Русия, изгонването от страната на 70
дипломата и технически персонал със семействата им и на практика се прекратява
дейността на консулствата в Русе и Варна. Когато пиша тези редове медиите
информират, че посолството на Руската федерация с нарочна нота предлага да се
оттегли едноличното решение на Министър-председателя в оставка като в противен
случай се отива на предложение до правителството на Руската федерация за
закриване на посолството и вероятно прекъсване на дипломатическите отношения.
Дори през Втората световна война, когато сме към Тристранния пакт и съюзници са
нацистка Германия и фашистка Италия, не са прекъсвани дипломатическите
отношения със Съветския съюз и
консулствата упражняват дейността
си. С действията на Кирил Петков изглежда
имаме предвоенно положение и е предвидено да станем прифронтова държава. Независимо
кой ще бъде следващ Министър-председател, Социалистическата партия преди всичко
следва да се разграничи от Управляващата коалиция, обърне трезв поглед към идейното
и организационно си състояние и дали заслужава за временни успехи с участието
си във властта да губи стратегическата си цел като лява партия. От значение е
да направи верен анализ и изводи за ситуацията в страната
и глобалното развитие на света, за разширяване на нейното влияние и доверието
сред гражданите, нужна е една силна
обединяваща Левица за което има потенциал.
