Обикновено човек е така устроен,
че съди за историческите събития и отделната личност по наличната информация
която има, но както казва един виден философ, аналитик, Насим Талеб ние знаем
много малка част от цялата информация която съществува в действителност. И това
ни прави в много случаи твърде едностранчиви, догматични и ограничени в
преценките си. Тази празнота, която съществува, но не винаги признаваме, води
до редица заблуждения което има мултиплициращ ефект в нашия личен и обществен
живот. Една от причините за това е, че малко се обръща внимание на един важен
извор за нашите анализи, епистоларното наследство, кореспонденцията, писмата, което е съществена част от историята и литературата. Личната кореспонденция ни
показва, че човек е една сложна личност в идеен, философски, не само
професионален план, че е емоционално
същество и е архиважно как се вписва интимния му свят в неговата цялост, в
ежедневна дейност, помислите, вижданията за общественото устройство, какви
стимули придобива за преодоляване на житейски несгоди и трудности в своята
реализация. От една публикация наскоро в сайта
„Барикада“ научаваме за епистоларното наследство на Че Гевара, писмата
му непубликувани досега за периода 1947-1967 година до неговото семейство,
критичността му по икономически, идейни,
философски въпроси особено в периода 1959-65 година когато участва в
управлението на Куба и в големи икономически и политически дебати. Те дават
отговор на редица въпроси, които ние сами си задаваме за основните причини на
неосъществената „перестройка“ на Горбачов, в която много хора вярваха, но за
съжаление все още се завоалират. „
Сблъсках се –пише той – с първото затруднение: в Куба няма нищо публикувано,
ако изключим съветските тухли, които имат недостатъка да не те оставят да
мислиш, защото партията вече го е направила вместо теб и ти трябва само да го
смелиш.....подготвих за себе си един план за изучаване и вярвам, че той може да
бъде анализиран и доста подробен за да се изгради основата за една истинска
школа по мислене; вече сме направили доста, но един ден ще трябва още да
помислим“. Няма какво да се каже повече. А не е ли така и с критичното мислене
на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Та това е
целия дух на марксизма и нагледно
това се потвърждава в кореспонденцията на Маркс и Енгелс с членове на семейството на
Маркс, неговия баща Хенрих Маркс, съпругата му Жени фон Вестфален, дъщерите му
– Жени, Лаура и Елеонора и неговия зет Пол Лафарг за периода 1835- 1871 година.
Така се случи, че тези писма открих в една досега непрочетена книга на руски
език в моята библотека, въпреки че е купена преди години, когато съществуваха „руските книжарници“ и човек
можеше да получи на достъпни цени шедьоври на руската и световна литература. Отново
трябва да се съгласим с Насим Талеб, че с напредването на възрастта ще
натрупваме все повече познание и все повече книги, а нарастващия брой непрочетени книги на лавиците ще ни гледа
заплашително и колкото повече знаем, толкова повече ще са редиците непрочетени
книги. Но това е диалектиката. Стига да има вкус към истината човек се стреми
да научи повече неща и в това отношение
полезността на личната кореспонденция ни помага по - добре да разберем миналото
и си направим изводи за настоящето и бъдещето. Може би ще се публикуват и други
писма като се има предвид засиления интерес към творческото наследство на Маркс,
излезлите допълнително сто тома на „Мега“ проекта на Кралската академия на
науките в Нидерландия и Берлинско – Брандербургската академия със задача да се
възстанови автентичния Маркс като се разкрие съдържанието на 135 хиляди
ръкописни страници на класиците. А на въпроса няма ли да се налее вода във
воденицата на днешните марксисти- ленинци отговорът на ръководителя на проекта е,
че по-скоро може да е обратното, но и така да е, принципа е да се деполитизират
и деидеологизират изследванията на Маркс и Енгелс, до вчера въпрос на
политическа вяра, днес да се осмисли в светлината на науката и стане предмет на
трезв анализ и осмисляне на духовния свят на двамата учени. В този контекст
независимо, че се обхваща ограничен период 1835- 1871 кодина кореспонденцията на
Маркс и Енгелс със семейството на Маркс дава допълнителна светлина за пътя по
който се изгражда техния светоглед, моралните и нравствени устои на тяхното
дело. Особено в 16 те пространни писма на бащата Хенрих Маркс до младия Маркс
човек може да намери всичко; от бащинската загриженост за бъдещето, че правната
наука на която се е посветил като премет не допуска поетическо творчество
и трябва да се примири с това и
увереността му, че природно надарен с ясен ум, с неизхабени чувства той няма да
изостави правилния път, че още в началото на своя жизнен път е намерил в лицето
на Жени фон Вестфален достоен приятел който трябва да пази и да бъде достоен за
нея защото тя е привързана към него с цялата си душа и дори принц не може да я
откъсне и не трябва да забравя, че на
нейните години тя принася себе си в жертва което други обикновени момичета не
биха направили. Препоръките му са да се грижи освен за храната на ума, но и за
тялото като негов вечен спътник от което зависи състоянието на целия организъм,
ежедневните разходки и умереност, като здравето е висше благо за всеки особено
за учения. Няма за мъжа по- свещен дълг от този който приема за себе си по отношение на слабата
жена и всички други съображения трябва да отпаднат. Не спестява и
критичността към него, че трябва да
обуздава характера си и запазва спокойствие . Впечатляват анализите на Хенрих
Маркс за Човека, че дадените дарове от природата изискават и съответна благодарност
към нея за усъвършенстване му и като духовно същество, член на обществото,
гражданин на държавата и не може да има резултат ако няма хармония във
физически, нравствен, умствен и политически смисъл. Но ако стремежът за
усъвършенстване, даже да е искрен, се
ограничава само в отделни части се получава карикатура. Това е и един
съвет към младия Маркс, че учения не може да се разпилява безпорядъчно да
блуждае по всички отрасли на знанието и да живее в безнравственост. Разбира, че
съвестта и философията у него мирно съжителстват, но му напомня, че по един
въпрос той запазва мълчание, презрението му към ценностите на „златния метал“
за семейството, което той все още не е осъзнал. В това изречение може би се
крие и причината за недоимъка в един период, за който Ленин справедливо
отбелязва, че ако не е била самоотвержената финансова подкрепа на Енгелс, Маркс
не само не би завършил „Капиталът“, но и неминуемо би загинал под гнета на
нищетата. Разностранните духовни интереси, силата на критическата мисъл и
огромната работоспособност на гениалния юноша могат да се проследят в единственото за сега запазено писмо от 10
ноември 1837 година публикувано в тази книга, където той смята живота въобще
като духовна дейност проявяваща се многостранно, в науката изкуството, частния
живот, че предварителния образ който е имал, сега като студент се разминава с
действителността. Поезията отстъпва място на реализма като преди всичко е
почувствал желание освен изучаване на правото изучаване и на философията. От
идеализма сравняван с идеализма на Хегел,
Кант и Фихте преминава към това самата идея да се търси в реалността. Писмото е пропито с уважение,
любов и признателност към
родителите и най-вече към Жени фон Вестфален.
Повече от 10 писма на Карл Маркс до родителите
и сестра му за периода 1835-38
година не са запазени. Запазени и
публикувани са 25 писма на Жени фон Вестфален от 1835 – 71 година. Изумително е
съдържанието на тези писма не само за всеотдайната любов към Маркс даваща
вътрешна сила за преодоляване на
материалните несгоди, но самоотверженост
и съществен принос в делата и творчеството на Маркс. Не може по друг
начин да се оцени нейното литературно изящество, пренаписването на хиляди
страници с нечетливия почерк на Маркс за да се предаде за издаване Първи том
на„Капиталът“,“ Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“/1851г/,“Към критиката на
политическата икономия“ и редица други. Дълги години тя извършва дейността на
секретарка като осъществява кореспондецията с бележити личности на времето и
редица институции. Брилянтна в исказа съветва Маркс: “ Само не пиши толкова
жлъчно и раздразнително. Пиши по същество, но тънко, с хумор, леко. Моля ти се
скъпи, дай на перото си свободно да се движи по хартията, не е беда, че
понякога цяла фраза е неугледна. Твоите мисли въпреки всичко ще останат в строя
като гренадири от старата гвардия изпълнени с мъжество и достойнство които
казват: умираме, но не се предаваме“. Следи редовно всички публикации в пресата
които касаят разпространението на марксизма, творчеството на Маркс и Енгелс. В писмо от 16
март 1860 година узнаваме за нейната голяма радост за съобщението, че в
Московския университет на лекции се споменава за произведението на Маркс“ Към
критиката на политическата икономия“ и по-късно в други нейни писма за
„заговора на мълчанието“ около издаването на първи том на „Капиталът“ от
буржоазната икономическа наука. Съдържанието на писмата показват, че човек е
сложна личност в идеен, професионален,
личен план, че влюбения в друго човешко същество е могъщ стимул за живот. През
1881 година тя намира вечен покой и Енгелс свидетел на нейния живот казва, че с
нейната смърт и Мавъра - Маркс умря. След две години в същия гроб лежи и Маркс.
С неговата загуба по думите на Енгелс човечеството става се една глава по-
ниско. Но остава неизследваното и непрочетено докрай огромно творчество на
класиците. Писмата свидетелстват, че
преди 150 години Жени фон Вестфален с
трепет чете страниците на пресата с надежда да види дори и малко съобщение за неговото
творчеството. В днешно време „тежката артилерия“в-к Ню Йорк Таймс/New York Times/ възкликва „Маркс беше
прав“. Политически лидери официално признават, че капитализма е в криза и не
може да реши връхлитащите проблеми. И защо все пак към социализма като
обществено устройство се подхожда с резерви ? Може би защото този социализъм
наречен провокативно „комунизъм“ в бившите соц. страни не успя да се развие и
трансформира както се случи в Китай за което има и причини. Някои посочват
предателствата. Има нещо вярно и в това, но основната причина се корени на
друго място. След смъртта на Маркс и Енгелс по различен начин се подхожда към тяхното
наследство. Ето какво споделя в интервю пред „Московские новости“ в началото на
„перестройката“проф. Д-р Ханс-Петер Харстик, научният ръководител на проекта
„Мега“-първото пълно издание на класическото марксистко наследство; „Още през
20 те години /след Октомврийската
революция в Русия/ с подкрепата
на Ленин, представители на австрийската разновидност на марксизма и немските
социалдемократи се прави опит от първия директор на московския институт „Маркс
и Енгелс“ Д.Рязанов за издаване на техните работи. До 1935 година в Съветския
съюз и Германия са издадени 12 тома. Но още в началото на 30 те години се
засилва сталинската идеологическа цензура. Жертви на репресиите стават без
изключение всички редактори на тези издания. Има разминаване между това което
се говори в дискусиите със съветските изследователи на марксизма-ленинизма и
това което излиза под печат. След смъртта на Сталин през 1953 година се
променят малко неща в подхода към това наследство. През 1964 година ЦК на КПСС благославя предложението на
ръководството на ГДР за издаването, но с едно условие да не бъде по-голямо от
съчиненията на Ленин- не повече от 50 тома. През първото десетилетие след
смъртта на класиците няма причина и повод
да се оспорва научния прогрес извършен от Маркс и Енгелс. Когато това
равнище на научно развитие се догматизира, научните компоненти в системата
на техните възгледи още повече намаляват. Това довежда до разкол между
марксизма – ленинизма като страж на политическата вяра и свободната наука
изследваща наследството на две изтъкнати личности“. Историята недвусмислено
показва верността на марксовата
материалистическа диалектика като метод
за разкриване природата на капитализма и че Маркс е незаобиколим фактор
в научното обяснение на явленията признат
от редица учени в съвременния свят. Неглижирането
на марксизма, разминаването с действителността, само цитатничеството на марксови постановки и неразбирането на
тяхното съдържание като ръководство за действие има катастрофални последици за
Съветския съюз и другите страни на „реалния, държавния социализъм“. В Русия
ръководствата, бивши членове на Комунистическата партия безкритично приеха
модела на американските олигарси. И досега няма и намек за реабилитиране на
автентичния Маркс, а сред видни учени марксизма продължава да се неглижира и
идентифицира със сталинизма или се оправдава сталинизма с Маркс. Не случайно
видния американски политически анализатор Пол Крейг Робъртс бивш зам. министър на финансите и
член на тайния съвет при президента Рейгън отправя упрек, че “руснаците
забравиха поуките на Маркс за капитализма“. Но колелото на историята се върти. Показателно
е, че по повод 200 годишнината от рождението на Маркс могъщ Китай подарява на
обществеността на град Трир, родното му място, бронзова статуя като признание и
поклон пред забележителното му дело. Капиталистическата глобализация,
политиките на финансовата олигархия увеличиха неравенствата между и вътре в
страните. Все повече тази тема е обект в изследванията на редица учени. Кейт
Пикет и Ричард Уилкинсън издават „Патология на неравенството“, крупното издание
на Тома Пикети със заглавие „Капиталът XXI век“ и
въпреки че съдържанието се разминава с това от
труда на Маркс в него има анализи
и много конкретни данни за неравенствата породени в неолибералния глобализиран
свят. Ако се приложи марксовия
материалистически диалектически метод за анализ ще се види че светът се движи
по орбитата предвидена от Маркс. Енциклопедичните
знания са заложени още в младостта на Маркс като студент в сянката на което стоят
семейството, неповторимият му с висока
култура баща и любимата, съпругата и верен приятел, възвишената и благородна,
по думите на Енгелс, Жени фон Вестфален, което ние с удоволствие можем да
проследим в епистоларното наследство.
