петък, 9 август 2019 г.

ОПОРНИ ТОЧКИ

Поколения четат вестник „Стършел“ /Що е всичко свършил/основан от леви интелектуалци. Както научаваме от Уикипедия, това е български вестник за хумор и сатира излизащ без прекъсване от февруари 1946 година, най-старият вестник у нас. По време на „соца“ в него човек можеше да намери онези неща, които във всекидневието смущаваха обществото, бе един отдушник и място където можеха да се кажат нелицеприятни за властта. Във всички случаи той имаше тогава огромна аудитория от читатели и бе един незаменим коректив срещу нашите недъзи, манталитет и недомислици в управлението и политиката. Сега разбира се нещата са коренно променени, информационното поле е твърде широко, но нашият манталитет, некомпетентност в управлението и политиката за съжаление са много повече и винаги ще будят интерес сполучливи карикатури, писаници, вицове и със смях да се отърсваме от собствените си недостатъци. В този смисъл си спомних за една публикация преди много време звучаща като виц, с малко циничен подтекст, но за това пък истинен, който може според мен да се приложи и днес спрямо налудничавите идеи за преиначаване и завоалиране на исторически факти и събития, да се възвеличават едни и принизяват други бележити творци, да се разделя изкуствено приносът им в историята и литературата за да бъдем в съответствие с политическата конюнктура.
Преди не много време след семинар една учителка, която старателно си записва всички нови изисквания/опорни точки/ които трябва да спазва при преподаването на история и литература решава да приложи наученото на практика и пита класа: Деца, кой е този бележит български поет фамилното име на който започва с В и завършва на ОВ. Децата се надпреварват да отговарят, вдигат ръце и казват Вапцаров, Вапцаров госпожо. А Тя казва: а не деца, това е Вазов. Иванчо вдига ръка и пита: А аз мога ли да Ви задам един въпрос? Кажи Иванчо, само да не е нещо неприлично. Няма госпожо. Въпросът е следния: Кой е този световно известен писател фамилното име на който започва с Х, по средата е У и накрая завършва на Й. Вън Иванчо, мръсник такъв. Преди да излезе Иванчо се обръща и казва: Грешите госпожо, не е това което си мислите.Това е Хемингуей.
Можем само да пожелаем острието на хумора и сатирата все така като хирург да отстраняват заболялата тъкан и спомагат за преодоляване на онези отрицателни черти на колективната ни психология, които спъват просперитета ни.

сряда, 7 август 2019 г.

ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ И ОБЛАДАВАНЕТО


Отново в общественото пространство вниманието е приковано около т.н „Истанбулска конвенция“ поради обстоятелството, че новият Председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще настоява тази Конвенция да се приеме от всички членки на ЕС. За българската общественост този въпрос е пределно ясен с решението на Конституционния съд/КС/, че тя не съответства на нашата Конституция. Но продължават опитите да се заобиколи КС и да се наложи друго решение.  И тук не става въпрос само за насилието над жените, за което има не малко закони и наредби, а за нещо много по съществено, за приемане на “джендър идеологията“ в противоречие с изначалната природа на човека. Тези мисли ме споходиха, когато прочетох в моите архиви една публикация във в-к „Труд“ от 26 март 2007 година с предизвикателното заглавие „Обладаването“ в песента „Шест кокошки“ с автор Иван Димов. Ето и неговия великолепен анализ:
„ Вече няколко седмици народната песен „Шест кокошки“ се радва на невиждана популярност в Интернет пространството. Текстът, който битува от десетилетия из народните песнопойки, бе изтупан от праха за пръв път след демокрацията от оркестър „Канарите“. Новата си слава песента дължи на димитровградския общ работник Данчо, който се яви с нея на конкурса „Мюзик айдъл“. С каменно лице и съмнителни певчески качества момъкът изпя строфите от името на лирическия Аз, който би трябвало всъщност да е от женски род. Комичният ефект бе подсилен и от самия текст. В резултат изпълнението на Данчо, пуснато по пиратски в нета бе гледано от 250 000 души, а песента получи и две кавърверсии. Тя бе преведна на английски език и благодарение на широката ни емигрантска диаспора бе запята и от множенство чужденци. Какво вдъхнови съвременния българин да се обърне към този позабравен „шедьовър“ на народното творчество?
Шест кокошки съм заклала,
Руйно вино съм наляла,
Яла либе довечера, ще те чакам на вечеря,
Краката съм си изтрила с чирпанска керемида,
Хем са бели, хем дебели, хем са слънце невидели,
Гащите съм си изпрала снощи вечер на канала,
Хем са прани , хем са драни, хем ги нося разкопчани.
Народната песен разказва за готовността на българката да бъде обладана от любимия. За да изпълни тази върховна цел, жената извършва редица жертвени ритуали които да гарантират акта на единението с мъжа. Стремлението към съединението между мъжкото и женското е отколешен мотив свързан с андрогинното/съчетаващо двата пола/начало на човека. В случая то е обговорено с популярни народни мотиви, които приковават и днес рецепцията на аудиторията. Жертвените действия за получаването на мъжката оплождаща сила започат с ликвидирането на шест кокошки. Шестицата е цифрата на Венера, символизираща душата. Кокошката носи също интересни конотации. Думата е от женски род, нейните срички са проникнати с майчинска сладост, както би казал френският културолог Гастон Башлар. Оттук е закономерният избор на лирическия Аз да заколи кокошки, а не пилета, например. А в ползата на пилето има важен аргумент – месото му е крехко и ядливо. Но тук въпросът не е до храненето, тъй като ако двама души са решили да се натъпчат с шест кокошки, само биха преяли до смърт по раблезиански. Идеята е друга – да се опише жертвоприношението на кокошката като символ на плодовитостта изразяваща се в снасянето на яйцето. Тук заколването прекъсва извечния спор за първичността на яйцето, а  чрез касаплъка момата от песента като културен герой от митовете се приближава до хепиенда т.е. собственото си оплождане. Ефектът от жертвоприношението се подсилва от наливането на руйно вино, което носи не само символиката на Христовата кръв. Предлагането на виното според езическите вярвания е оферта за демонично обладаване и сливане на енергиите. Но няма какво да търсим смисъла около текста. Поканата за сношение е изразена ясно: “Яла либе довечера!“ Лирическят Аз отправя оферта посред бял ден, не се срамува от нея, но самото гостуване трябва да е вечерта, когато е тъмно, защото обладаването е сакрален изначален акт на съзидание и трябва да бъде осъществено тайно. Антиномията в яснотата на поканата  и интенциите на скриване на самия полов акт надничат от целия текст. Веднъж офертата за секс е ясно поставена на масата – това ни говорят отворените вокали, редуващи се в думите – е-о-о-ъ-а-а-а...А тайнствеността на плановете е експлицирана в шумящите коносанти – шест кокошки, ще те чакам, гащите, снощти. Това ни говори, че обладаването няма да е секс за една нощ, а акт от класата на двама първопредци демиурзи, които се подготвят да заченат отново вселената. Отдадеността на лирическия Аз се засвидтелства от факта, че краката са бели и слънце невидели. Плътта ще се покаже за пръв път пред мощта на заплодителя. За да се подсили ефекта на невинността, белите крака са изтрити с бяла чирпанска керемида, а не със сапун например. Съвременната аудитория би помислила, че момата не въздига в свръхценност хигиената, но не бива да забравяме, че култът към чистотата на тялото е изначално непознат в българското културно пространство. А православните духовници и днес противопоставят телесното пречистване на духовното. Но чирпанската керемида е достатъчен повод да кажем на момата “Честита баня!“. Лирическата героиня е изпрала гащите си на канала. Забележете, не в реката, където водата тече бързо, а в бавната вода, символ на раждането на света. Оттук сакрализацията на гащите чрез потапянето им във водата. Гащите вече са натоварени със символиката на жертвен амулет, а не на аксесоар, прикриващ входа към женските полови органи – най вече защото се носят не по предназначение, а „разкопчани“. Всички тайни и прегради към майчината утроба са паднали, тя е готова да приеме мъжкия Друг. В този универсален мотив се крие завладяващата сила на народната песен  „Шест кокошки“ и днес. Можем само да съжаляваме, че песента с привидно еротични, но и  дълбоки космически препратки  бе преведена на английски доста късно, а народния певец Данчо не бе пожелал да я представи на конкурса за Евровизия.“
А сега ние можем да съжаляваме, че новата Председателка  на Европейската Комисия, която е майка на седем деца, настоява държавите да приемат „Истанбулската конвенция“ с благородния мотив за защита на жените от насилие, но заедно с „подводните камъни“ съдържащи се в нея, които са в противоречие с природата на човека, със здравия разум, като например да искаш детето и го възпитаваш то само да се определи като порасне дали е момче или момиче или във официални формуляри да се пише „родител 1 и 2“, да използваш  независим експертен орган на европейско равнище за контрол по изпълнение разпоредбите на Конвенцията/ GREVIO / за оценка на законодателни и други мерки предприети от суверенни нации.