Поколения четат вестник „Стършел“ /Що е всичко свършил/основан от леви
интелектуалци. Както научаваме от Уикипедия, това е български вестник
за хумор и сатира излизащ без прекъсване от февруари 1946 година,
най-старият вестник у нас. По време на „соца“ в него човек можеше да
намери онези неща, които във всекидневието смущаваха обществото, бе
един отдушник и място където можеха да се кажат нелицеприятни за
властта. Във всички случаи той имаше тогава огромна аудитория
от читатели и бе един незаменим коректив срещу нашите недъзи,
манталитет и недомислици в управлението и политиката. Сега разбира се
нещата са коренно променени, информационното поле е твърде широко, но
нашият манталитет, некомпетентност в управлението и политиката за
съжаление са много повече и винаги ще будят интерес сполучливи
карикатури, писаници, вицове и със смях да се отърсваме от собствените
си недостатъци. В този смисъл си спомних за една публикация преди
много време звучаща като виц, с малко циничен подтекст, но за това пък
истинен, който може според мен да се приложи и днес спрямо налудничавите
идеи за преиначаване и завоалиране на исторически факти и събития, да
се възвеличават едни и принизяват други бележити творци, да се разделя
изкуствено приносът им в историята и литературата за да бъдем в
съответствие с политическата конюнктура.
Преди не много време след семинар една учителка, която старателно си записва всички нови изисквания/опорни точки/ които трябва да спазва при преподаването на история и литература решава да приложи наученото на практика и пита класа: Деца, кой е този бележит български поет фамилното име на който започва с В и завършва на ОВ. Децата се надпреварват да отговарят, вдигат ръце и казват Вапцаров, Вапцаров госпожо. А Тя казва: а не деца, това е Вазов. Иванчо вдига ръка и пита: А аз мога ли да Ви задам един въпрос? Кажи Иванчо, само да не е нещо неприлично. Няма госпожо. Въпросът е следния: Кой е този световно известен писател фамилното име на който започва с Х, по средата е У и накрая завършва на Й. Вън Иванчо, мръсник такъв. Преди да излезе Иванчо се обръща и казва: Грешите госпожо, не е това което си мислите.Това е Хемингуей.
Можем само да пожелаем острието на хумора и сатирата все така като хирург да отстраняват заболялата тъкан и спомагат за преодоляване на онези отрицателни черти на колективната ни психология, които спъват просперитета ни.
Преди не много време след семинар една учителка, която старателно си записва всички нови изисквания/опорни точки/ които трябва да спазва при преподаването на история и литература решава да приложи наученото на практика и пита класа: Деца, кой е този бележит български поет фамилното име на който започва с В и завършва на ОВ. Децата се надпреварват да отговарят, вдигат ръце и казват Вапцаров, Вапцаров госпожо. А Тя казва: а не деца, това е Вазов. Иванчо вдига ръка и пита: А аз мога ли да Ви задам един въпрос? Кажи Иванчо, само да не е нещо неприлично. Няма госпожо. Въпросът е следния: Кой е този световно известен писател фамилното име на който започва с Х, по средата е У и накрая завършва на Й. Вън Иванчо, мръсник такъв. Преди да излезе Иванчо се обръща и казва: Грешите госпожо, не е това което си мислите.Това е Хемингуей.
Можем само да пожелаем острието на хумора и сатирата все така като хирург да отстраняват заболялата тъкан и спомагат за преодоляване на онези отрицателни черти на колективната ни психология, които спъват просперитета ни.