сряда, 30 април 2014 г.

ПЪКЛЕН ПЛАН



Наскоро  в разговор по ежедневни неща  изникна питането „А, какво става в Украйна?“. И отново въпроса „КОЙ е виновен за създадената ситуация?“виси в публичното пространство. Но за разлика от други конфликти по света като войната в Ирак, Либия, цветните революции и т.н, сега в световното обществено мнение, както показват не малко изследвания сред гражданите в Америка и Европа, а да не говорим в Русия, Индия и Китай,  преобладават нагласите като причина  да се посочва неадекватната политика на управляващите в САЩ и ЕС. Това по принцип вярно обобщение обаче се нуждае от по- конкретен отговор. Разбира се има и други мнения, че причина е олигархията в Украйна  представлявана от  Янукович,  новата имперска политика на олигархическа Русия и особено на „лошият“ Путин сравняван като нов Сталин. Напоследък в медиите се прокрадват и информации, че всичко това е свързано с апетитите на големите транснационални компании за експлоатиране природните богатствата на Украйна, а защо не и на Сибир, за добив на шистов газ и т.н. Може би както се казва тук е заровено кучето. Даже има сигнали, че новите временно управляващи олигарси в Украйна вече са се продали на „Шеврон“. Сигурно случващото се е синтез от всички тези причини, но все пак дадено събитие , което излиза на повърхността не започва от днес, а е следствие на не малко историческо време. Здравият разум води до тази логичен извод. За съжаление този разум липсва  в провежданата политика на сегашната президентска администрация на САЩ. Такъв извод може да се направи като се проследи историческото развитие на отношенията на Щатите и Русия. Показателни са изследванията и анализите на С.Коен, бивш съветник на Дж.Буш-старши и член на Съвета за международна политика, на не малко други американски и европейски автори. Имало е периоди на единодействие както по времето на Франклин Рузвелт, когато САЩ и Съветския съюз са съюзници по времето на Втората световна война срещу фашизма. Имало е надежда след“студената война“ двете велики сили да са в „ топла връзка“ и да решават заедно проблемите, които стоят пред човечеството екологията, тероризма и т.н. Затова е имало добра воля от страна на Путин. Например след атентата на 11 септември 2001 година той е първия световен лидер, който се обажда на Буш-младши и предлага своята всестранна подкрепа. Същото става и с подкрепата в Афганистан като са спасени стотици американски войници. Могат да се посочат още редица примери. Но всичко това не се оценя като желание за сътрудничество на равноправна основа, а като следствие от превъзходството на САЩ на основата на погрешни оценки за поведението на Русия. Игнорират се споразуменията между Рейгън, а след това между Буш-старши   и Горбачов две години преди разпадането на Съветския съюз. Историческите документи показват, че новата конфротационна политика е заложена от администрацията на Клинтън преди 22 години, която не е променена до днес. Основно тя е по отношение на нежеланието за равноправен диалог между две велики сили, налагане на „демокрацията“ с всички средства във всички райони на света , създаване на стотици неправителствени организации т.н „тинк тенк“ мозъчни центрове за оказване на идеологическо влияние в интерес на САЩ. Споразумението след края на „студената война“ НАТО да не се разширява на изток бива брутално погазено. Ако границата между НАТО и Русия е била на 1600 километра, сега е на 160 километра от Петербург. Фрапантно е изказването на държавния секретар Джон Кери, че Русия е тази, която заплашва Централна и Източна Европа като се има предвид, че вече няма буферни държави/които не са членове на НАТО или такива, където няма военни бази/около Русия. Даже сега още преди да е станала член на  Северно Атлантическата Организация Украйна се третира като съюзник. Нормално е човек да си зададе въпроса как би реагирала администрацията на Обама ако Русия обгради Щатите с военни бази и включи съседни страни в свой военен блок?. Вън от съмнение е , че всичко това не се знае от Президента, от външно политическите ни представители. Още  по учудващо е социалистическия министър на външните работи Вигенин да се опитва да  завоалира  очевидни факти, какъвто нюанс имаше на проведената наскоро с него среща в Бургас. В своята декларация БСП не признава свободното волеизлияние на гражданите на Крим за присъединяване към Руската федерация. Предлагат се нескопосани, необосновани аргументи и несравними неща с Крим от рода, че може и в България да се случи подобно нещо ако Турция се позове на Османската империя. Не се споменава за прилагането на двойния стандарт, например при признаването на Косово както САЩ тогава се позоваха на правото на гражданите  на самоопределение, което е в съответствие с международните закони. Всичко това показва, че някъде дълбоко в лабораториите, където се формират политиките на САЩ и ЕС  са взели връх  „ястребите“ и тяхно дело е създаването на този пъклен план срещу Русия и народа на Украйна за  облагодетелстване на върхушката, на този „един процент“ по сполучливият израз на Нобеловия лаурет по икономика Джоузеф Стиглиц.