Живеем в динамична среда и е трудно да се определи откъде да се започне. Създаде се един хаос в света и не се знае конкретно още какво предстои. Експерти, анализатори, социолози, политолози запълват времето на телевизиите, облъчват ни от малкия екран с какви ли не прогнози, но както пише авторът на „Черният лебед“ Насим Талеб нито една може да не се случи в бъдеще защото са плод на минал опит. Затова Ленин предупреждава, че историята е по хитра и не подлежи на конкретни прогнози, а може само да се начертаят най-общи контури. Не е достатъчно да искаш да промениш света към по-добро, трябва да имаш и познанието за процесите основани на научна теория за вярно анализиране на реалната действителност, не е нужно „да пипнеш с ръка“, а със силата на мисълта, интелигентността, за разлика от животинския свят, човек е способен да прозре в най-общи линии бъдещото развитие на нещата. Хегел бе казал, че средство за познанието и открояването на истината е диалектиката, развитието на абсолютната идея от простото към сложното, борбата между противоположностите и техния синтез, отново разделянето им и ставането на нещо ново и така до безкрайност. Основата на марксизма е диалектиката на Хегел, но приложена в материалния живот. Развитието на нещата става в обективния, действителен свят като се възприема мисълта на Гьоте за сивотата на теорията и вечното зелено дърво на живота. Споменаваме тези известни неща, защото малко е да се каже, че не се практикуват и са инструмент за анализ. Освен в Китай, на Изток например в Русия един от трите големи центъра в света, научни среди близки до политически ръководства отричат марксизма, цитират се отделни постулати като борбата срещу експолоатацията, което евентуално може да се приеме в една нова Четвърта теория, заедно със стремежа за справедливост, колективност и общност. Обръщат поглед към далечното минало, цитира се творчеството на Прудон, но не и отговора на Маркс в „Нищета на философията“ и в писмото до П.В. Аненков дворянин, кореспондирал с Маркс, изразител на среди недоволни от руското самодържавие и в онзи момент под влияние на демократичната и революционна мисъл в Западна Европа. Ще припомним, че Жени фон Вестфален съпругата на Маркс, която следи публикациите в световната преса, в писмо от 1860 г. го уведомява, че в Московския университет на лекции е спомената неговата книга „Към критиката на политическата икономия“, че в Русия сред интелигенцията има засилен интерес към идеите му. Но да дадем думата на Маркс за философията на Прудон: „Защо г-н Прудон говори за бога, за всеобщия разум на човечеството, който никога не греши, който винаги е равен сам на себе си, за който е нужно да си съставиш само правилна представа, за да притежаваш истината... прибягва към повърхностно усвоено хегелианство за да се представя за дълбок мислител...когато признава своето пълно неразбиране на историческото развитие на човечеството-а той го признава като прибягва към гръмките думи за всеобщя разум, бог и т.н – не признава ли той едновременно и необходимо, че е неспособен да разбере икономическото развитие. Г-н Прудон смесва идеите и нещата. Хората никога не се отказват от това, което са придобили, но това не значи, че те не ще се откажат от оная обществена форма, в която са придобили определени производителни сили...затова именно се разразиха двата гръмотевични удара – революциите от 1640 и 1688 г. Всички стари икономически форми, съществуващите им обществени отношения, политическият строй, който беше официален израз на старото гражданско общество – всичко това в Англия бе разрушено“. Още тогава представители на Капитала от други страни зявяват, че това се е случило в Англия и анализа не се отнася за тях, на което Маркс остроумно отговаря, че „в тази приказка за тебе се говори“. Парадоксално е, че съвременни мислители отричат прогреса и радикално смятат да решат съществуващите обективно противоречия, като очистят или заменят с друго „лошото“ противоречие и по този начин умъртвяват развитието, склонни са да се утвърждават остарели форми от древността без да се държи сметка, че хората не ще се откажат от цивилизационните си придобивки, технически и социални постижения и ще бъдат способни да утвърдят нови отношения в обществено-политическия живот за развитие на съществуващата материална база и справедливо разпределение на богатството създадено от капитала и труда за духовното израстване на човека. След Октомрийската революция марксизма има държавна подкрепа през целият период на държавен социализъм в Съветския съюз до неговата развала, но след това малко неща са изменени в научното интерпретиране и осмисляне на случилото се. Признава се влиянието на сталинския период на социализъм, като система характеризирана с личностните черти на политическите лидери, което е вярно, но недостатъчно за обяснение на сложните процеси най-вече в Съветска Русия дали отражение по света и у нас. Един въпрос обаче витае в пространството, както Маркс навремето бе писал “един призрак броди из Европа....“. Действително ли теорията на марксизма е виновна за краха на съветския проект или сталинизма, явление започнало в Съветският съюз, но разпространило влиянието си в една или друга степен в социалистическата общност. На този въпрос има посветени много изследвания в научното творчество на много автори. Правдив отговор може да се получи от забележителната книга на Стоян Михайлов „Сталинският тоталитаризъм“ издадена преди двадесет и две години и представена още тогава от автора пред дискусионният клуб в Бургас с думите му, че тя е написана от марксистки позиции и да не се губи вяра в бъдещето. Редица са руските автори, но в съветската историография, както споделя Александър Пьжиков в „Корни сталинского большевизма“, дълго време обяснението на процесите не излиза от рамките на щампите и квалификациите, че съветския проект е плод на чужда по своята същност идеология присадена на руска почва. Справедливо се обяснява, че действително за свалянето на царизма са обединени различни по своята идеология сили срещу самодържавието. В началото на съветската власт връх вземат ленинските болшевики, тънък интелектуален слой с идеята за световна перманентна революция, но това скоро остава на заден план с появата на ново поколение от народа във властта. Създава се фактически нова партия и само по външни белези прилича на тази по времето на Ленин, но с друго идеологическо съдържание „руското като най-добро“. Недостатъчно внимание се обръща на корените на това явление, закъснялата религиозна реформация в Русия за разлика от Западна Европа, където различните течения католицизъм и протестанство са обособени в отделни държави. В Русия следствие усилията за реформиране на църквата по време на патриарх Никон по гръцки образец с подкрепата на държавата на Петър Велики се формират две различни течения в православието, едното към официалната власт, другото народното православие на старообрядците, като и двете съществуват в една териториално обособена държава. Това е от съществено значение за своеобразния характер на бъдещите процеси в Русия и Съветският съюз, които определят социалното и политическо развитие. Предреволюционните процеси до Октомрийската революция са белязани с давление по религиозен признак от официалната църква и властта към разколниците-старообрядци, което преминава в социалното и политическото със засилено данъчно облагане, забрани за търговска и икономическа дейност, изменя се социалната среда следствие на което се засилва негодуванието срещу властта, частната собственост и официалната църковна иерархия. Староверците намират изход в друг начин на живот и себеустройване на основата на колективизма, общността и справедливостта, които стават основни принципи в икономическия и социален живот, с други ритуали и обреди скрити от църковната и светска власт. След революцията носителите на тези принципи вземат връх във властта и стават ориентир в държавната политика. Религиозността преминава в социалното и обагря политическото, което дава правдиво обяснение за огромния ентусиазъм намерил израз в обявеното от Сталин строителство на социализма в една отделно взета страна- Русия, в нов проект спомогнал за преодоляването на колосалните трудности по време на индустриализацията, Втората световна война и след нея при възстановяването на икономиката, което учудва света. В руската и съветска литература са описани много образи на носители на тази народна религиозност и нравствени черти със своето чувство за справедливост, колективизъм и честност, защита на общото и преклонение към труда като единствено средство за благополучие и източник на богатството. Същевременно неприязън към богатите, официалната църква, интелигентите, частната собственост, стремежа за радикална промяна без оглед на средствата, което дава и ключа за разбиране на други нелицеприятни процеси в съветския държавен социализъм и това явление сталинизъм, създаване на нова идеология в основата на която е колективистичната, общинна психология на староверците опакована с марксистки лозунги. Сталин се е опирал и използвал тази психология и вярвания за укрепване на личната си власт. Само ще споменем неговите думи след смъртта на Ленин, че „руският народ иска да има цар и ще има“. Така може да се разберат по-добре конфликтите състояли се в партията на болшевиките непосредствено след гражданската война 1920-22 г. с оформянето на т.н „работническа опозиция“ и след този период обагрени с характерните черти на личността на Сталин и чувсвото за власт, създаване на култ към вождовете достигнал до отстраняване на ленинската гвардия извършила революцията и по-късно 1937-38г. до физическото и унищожение. След смъртта на Сталин постепенно управленците с произход от старообрядски среди отстъпват на други, предимно от Украйна с друг манталитет, идеология, вярвания и нравствени ценности. През 70 години на миналия век религиозната вяра на старообрядците превърнала се в социален модел и практика вече е изчерпана, не се е състояло „царството божие на земята“, което предвещава и краха на съветския проект оказал колосално влияние в света. Но това не е крах на марксизма за което споменават и съвременни автори. Напротив, задълбоченият анализ показва, че теорията на Маркс и неговата същност материалистическа диалектика не е онази завладяла широките народни селски маси в болшинството си необразовани преди революцията от 1917 г. достигнали степен на образованост след дълго време едва през 40 те години на миналия век, когато е ликвидирана неграмотността. Справедливо и научно обосновано ще бъде да се оценя като догматично интерпретирането и прилагането на теоретичното наследство на класиците, предимно политически представяно по време на съветския период и отхвърляно сега от политическите класи не само в Русия, но за съжаление и от левиците в Европа, не се осмисля дори казаното от Джон Гълбрайт, че не може да се даде целият Маркс на комунистите. Погледнат от друг ъгъл историческият процес включващ религиозността и вярванията на широки слоеве от народа запълва не само бели петна в историографията, но обогатява познанията, което е важно за правдиво обяснение и корените на случващото се. Това е необходимо за да обясним настоящето, да не се повтарят грешките от миналото, които в дадена ситуация отново избуяват като метастази в политиките, като влияят на живота на милиони в глобализирания свят. Може да се направи извода, че разковничето за едно добро решение за икономически, финансов и социален модел е съчетанието на нравствени, морални политики, психологическите особености, утвърдени в културно-историческото развитие на всеки народ с научна теория, която вярно отразява реалностите, обективната действителност, инструмент за което може да бъде материалистическата диалектика, същността на марксизма. Този въпрос за нов икономически и финансов модел предстои за решаване и както се вижда се правят първи стъпки като дедоларизацията в световната търговия, което ще бъде сериозна стъпка в гигантската промяна във времето на упадъка на една хегемонистична неолиберална империя към възхода на друга, със свой икономически и финансов модел в преходният период от капитализъм към социализъм, който ще продължи дълги години след войната в Украйна. Икономическата война срещу Русия и Китай вероятно ще ускори и краха на инициатора САЩ и няма да бъде причината отвън, както се опитват да представят проблема политиците, а повече от съществуващите дълго време вътрешни противоречия в страната между 1% и 99%, както учи диалектиката. Тези промени са неизбежни и в трите центъра със съответните обособени райони от една страна САЩ и ЕС и от друга страните от БРИКС всеки със своят специфичен принос, но ще изискват и нещо универсално, нова теория с достиженията на икономическата мисъл в света включваща и марксизма, като незаобиколим фактор в утвърждаването на необходимостта от нова стопанска система, както посочва акад. Никола Попов в третият том от трилогията „Капиталът срещу капитализма“. Решаването проблема за ново вътрешно социално-икономическо устройство, преодоляването на неолибералния модел ще даде простор и на нови взаимоотношения, използване положителните страни на глобализацията от всяка страна, на обективната необходимост от сътрудничество. На фона на провежданата политика на САЩ на санкции и забрани обаче не е изключено и появата на нови конфликти и натиск включително военен за експлоатация на природни ресурси и постигане на икономически интереси. Сериозни автори твърдят, че настоящият проект на глобализация се разпада, но не се посочва, че това е проектът на капиталистическата глобализация преминала през няколко етапа в зависимост от това какви са целите на управляващата буржоазна класа. Такъв е периода в развитието на света, казва Маркс преди 170 години в речта си за Свободата на търговията пред Демократичното дружество в Брюксел-1849г., „..когато системата на свободната търговия действа разрушително. Тя разлага предишните националности и довежда до крайност противоположността между пролетариата и буржоазията. С една дума системата на свободната търговия ускорява социалната революция. И само в този революционен смисъл господа, аз се изказвам за свободната търговия“. Сега също може да се каже с една строфа на Гьоте от „Фауст“, „Добре вникни във тоя първи ред...“. Тази социална революция трябва да доведе до такава стопанска система при която да се осъществи на дело другия основен жалон на марксизма, че свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички, което предполага активното участие на всички в този процес.
