петък, 28 април 2017 г.

КЪМ 100 ГОДИШНИНАТА ОТ ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ



Обществото има два изхода - или война или социализъм. Под това заглавие на сайта Правда.ру е публикувано забележителното интервю с Борис Славин известен руски политик, политолог и философ  / Правда ру, 22 април 2017г/ Ще си позволя в превод от руски да цитирам части от това интервю защото смятам, че за разлика от други руски автори неговият анализ за ролята на Октомврийската революция от 1917 година и изводите, които се правят за съвременността са верни и научно обосновани  далеч от политическата конюнктура.
Правда .ру Саид Гафуров
Уроците на Октомврийската революция ни позволяват да видим бъдещето на марксизма, бъдещето на социалдемокрацията, бъдещето на социализма. Можем ли да използваме аналогията като инструмент на научно предсказване на бъдещето, опирайки се на опита на Октомврийската революция, както това правят в Китай, в Калкута, във Виетнам? Актуална ли е за нас Октомврийската революция – сега това работа само на историците ли е или на политтехнолозите ?
Б. Славин
Октомврийската революция създаде червеният проект, който се осъществи в Съветският съюз, Китай и други страни. Но в Съветският съюз този проект пропадна. И се пита може ли той да се откъсне от историята зедно с Октомврийската революция или тя е актуална и сега? Моето мнение е – актуална е. От червения проект трябва да се вземе само едно – преди всичко Ленинските тенденции, които определиха пътя за изграждане на социализма в Русия и да отпадне това което е било лошо. Ние ще получим модел, който сега е исторически необходим и актуален. Актуалността на Октомври сега е очевидна поради това, че сега светът е на кръстопът – или война или социализъм. Друга алтернатива няма. Само така можем да се справим с проблемите, които сега буквално бушуват у нас, в това число и на улицата. Ние виждаме как се приближава тази война, която се поражда от вътрешното устройство на света, което съдържа още много от буржоазния си и капиталистически характер. Алтернатива има, тя е указана в 1917 година.
                                                        -------  -------
В историята на човечеството главно чрез война се разрешават натрупаните проблеми. Както се твърди в известната максима войната е продължение на политиката с други средства. Ако това е ставало в миналото, дали сега в ядрения век тази максима е приложима?. Освен ако се продължават практиките с прилагане на неолибералните догми, като се увеличават социалните неравенства. Това стресира съвременните общества и създава условия да се възраждат забравени, стаени в подсъзнанието духовни стереотипи, както се случва в Германия след Първата световна война. По думите на големият клиничен психолог Карл Густав Юнг, политическата ситуация тогава може да се обясни психологически с подновената активност на древногерманския бог Вотан. „Бихте ли повярвали, че една цяла нация от интелигентни и образовани хора ще бъде завладяна от опияняващата мощ на един архитип?....Познавах много високообразовани немци, но една вълна ги заля и отнесе тяхната разумност“/Тавистокски лекции,1935г/.Как да си обясним сега ракетната атака по сирийската военна база по заповед на Доналд Тръмп. Това рационално и разумно ли решение беше? Има много анализи защо това се случва. От пиар акция и доказване чувството за престиж, до инструмент за решаване на вътрешно политическите проблеми на Тръмп. Така или иначе не  бе ли това един агресивен акт и то извършен в  момента, когато се водят разговори с Китайският лидер? Президентът на САЩ се оказва безпомощен пред натиска на неоконите и партията на войната. Въпросът е, кое ни гарантира разумността на бъдещи действия на Доналд Тръмп дори да предположим, че той лично има други намерения и морал?. Как може да се тълкува, когато една администрация на най-милитаризираната страна  с военен бюджет равняващ се с този на всички страни взети заедно се хвали , че е създала най-голямата бомба в света. Какво може да се очаква от една нация, на която и се втълпява , че е изключителна и има месианска мисия дадена и от бога, за злокобните намерения на митичният враг  Русия. Това не се ли родее с нацизма ? Този дух продължава да витае и намира превъплащение в декларациите на официални представители на САЩ, ЕС и НАТО. Как да се тълкува заплахата на британци и американци за нанасяне на първи ядрен удар. Срещу кого ще бъде насочен той. Не е случайно, че след ракетните удари на Доналд Тръмп ядрените физици преместиха часовниковата стрелка напред по-близо до Апокалипсиса.
 Обективното развитие на капитализма изисква от политиците други решения, различни от съществуващите сега догми, които за съжаление те продължават да прилагат. Държавите следва да започнат да се обединяват на основата на други принципи в политиката, икономиката, социалната сфера. Както вече се случва разделителните линии не са между партиите и все повече народите ще имат решаващата дума за съхранение на човешката цивилизация. Това предполага и много по-обективен и честен анализ на историческите събития каквото е Октомврийската революция. В предишната публикация  на блога споменах за изявлението на Игор Чубайс, който в TV предаването „Время покажет“ от 25 април 2017 година освен, че сравни  Ленин с Хитлер, обвини Ленин в национално предателство и държавна измяна като се позова и на Путин. В същото интервю на Правда. Ру с Борис Славин се дава отговор  и  на този въпрос.
Правда ру, Саид Гафуров – Как смятате, Октомврийската революция абсолютно благо ли е за Русия?
Б. Славин – Да, не само за Русия но и за света.
С. Гафуров – Русия претърпя огромно поражение в Първата сетовна война, но може би трябваше да изтърпим до 1918 година. Ако бяме изтърпели, то нямаше да бъде този ужас на западните граници. Нямаше да се случи украинската гражданска война....Нямаше да има този грабеж ако на власт бяха меншевиките и есерите-оборонци, а не пораженците болшевики и пораженците леви есери. Ленин сам казва, че Бретският мир е позорен. А вие казвате, че Ленин като свалил от власт социалиста Керенски е безусловно прав?
Б.Славин – Това е ваше мнение. Путин смята друго. Путин смята, че с Бретският мир той/Ленин/ е „проиграл проигравшей стране“. Ето как се интерпретира сега Октомврийската революция.
С. Гафуров – Но немците е трябвало да ни дадат контрибуция.
Б.Славин -  Не в това е проблема. Наистина ли Ленин е „проиграл проигравшей стороне“ ? С този  несправедлив, мръсен  мир той спаси Съветската власт и създаде условия за професионална червена армия. Ето в това е работата.
                                                ------- --------   
Може само да се поздрави  Борис Славин. Историческа истина е, че Червена армия създадна от Ленин и Троцки, с помоща на царски офицери  патриоти- родолюбци , спаси Русия след Октомври 1917 г от чуждите интервенти  и грабежа на природните и богатства. Ако тогава за "белите"са воювали двеста хиляди и са търсили помощта на интервентите за сваляне на Съветската власт, за "червените" са воювали два милиона и са имали солидарността на международното работническо движение. Тази армия, въпреки чистките на Сталин преди Втората световна война, когато са репресирани 70 процента от командния състав, извоюва Победата благодарение на обикновените войници и офицери с подкрепата на  обикновеният съветски човек. В тоста си в чест Деня на Победата самият  Сталин  признава, че главно „тези малки винтчета“ са допринесли да се съкруши хитлерофашизма, чумата на 20 ти век. По време на войната стотици са военослужещите, които искат да бъдат приети в редовете на КПСС. С името на Сталин и под знамето на Ленин те с безпримерен героизъм  отдават живота си за Родината. Не е случайно, че знамената на победеният Вермахт са хвърлят на Червният площад пред мавзолея на Ленин. Справедливо ще бъде, въпреки основателните оценки и за отрицателната роля на Сталин в историята , неговото име като Върховен главнокомандващ по време на Отечествената война да се споменава на парада по случай Деня на победата- 9-ти май, както и знамето на КПСС да бъде наред със знамето на Съветският съюз. Та войниците на Вермахта нахлули в  Русия рзстрелват неговите портрети по селата. Известният американски историк Стивън Коен в публикацията си „Болшевизъм и сталинизъм“, цитирайки Н.А Бердяев, посочва: „Много  съветски и несъветски комунисти впоследствие са признавали, че през 1930 те години/репресиите на Сталин/ са смегчавали критическите изказвания по адрес на сталинизма или са се въздържали от тях разбирайки, че светът е пред съдбоносен избор между Съветска Русия и Хитлерова Германия. За съжаление това съображение често остава без  внимание, а то е  повлияло на  възгледите на некомунистите, в това число на антикомунистическите настроени руски емигранти“. В историята няма само черно и бяло. Важно е младото поколение да се запознава с историческите факти. Това с омраза и невежество не става. Съобразяването с политическата конюнктура е до време. След това идва отрезвяването, но може да бъде късно. В годината на  вековният юбилей от Октомврийската революция се дискутира и въпроса дали мавзолеят на Ленин да се съхрани или останките на вожда на революцията да бъдат погребани като обикновен смъртен. Първо трябва да се зададе въпроса готово ли е руското общество особено младото поколение за справедлив прочит на историята, познава ли собствената си история?  От отговорът на този въпрос зависи и решаването на  проблема. В зависимост от културно-историческите традиции е обичаят с балсамиране на телата на видни личности в знак на уважение към тях. Това, че Сталин използва авторитета на Ленин и от мавзолея приема паради и манифестации е вън от съмнение. Ленин едва ли е искал и пожелал да бъде по този начин признат и увековечен. Огромно е доверието към него. Известен е анекдота, когато Петка пита своя командир Чапаев дали може да изпие цяло море с водка отговорът е, че това го може само Ленин/Только Ленина дано/. Големият американски социолог и политолог Имануел Уолърстейн предвижда, че бъдещите поколения по достойнство ще оценят Ленин. Но за това е необходимо например човек да е запознат творчеството му, да  разбере че той е преди всичко прекрасен диалектик, последователен марксист. Да знае какво е направил като държавник,  организаторските му способности, умението му да работи със съмишлениците си. Неговото правителство е едно от най-интелигентните в света. Както образно се изразяват видни изследователи, в короната той бе диаманта а другите - скъпоценни  камъни. Ленин полага основите и тенденциите за развитието на съветската държава и алогично е да се  вини за грешките след неговата смърт, в резултат на  недомислията на управляващите в голяма степен плод на тяхната недостатъчна подготовка и  характерологични особености. Ако с машината на времето се върнем 100 години назад в историята, когато вече имаме по-цялостен подход за анализ, като имаме предвид поведението и чуваме сега в 21 век оценките на Чубайс и нему подобни за личности и събития, всеки честен човек ще бъде възмутен от този словесен тероризъм основан на омраза и невежество и ще оправдае решението на Ленин и болшевиките да качат на кораб и изведат извън пределите на Съветска Русия такива „интелигентики“ по мекият израз на Ленин. Ако такова е лицето на опозицията в съвременна Русия, епигони на западни идеологически централи, трудно ще се намерят опорни точки за единство за осъществяване на онзи червен проект на Ленин, за който говори Борис Славин, единствено спасителен за Русия доказал в практиката на други страни големия си потенциал. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар