Не мисля, че това е най –
удачното заглавие за това, което искам да споделя. Може би по-добре щеше да
бъде каква трябва да бъде БСП за хилядите социалисти, симпатизанти и граждани.
Въпрос може да се зададе, защо трябва да
бъде опора на здравия смисъл, а сега не е ли? Винаги ме е шокирало използването
не само като абревиатура, но и като
понятие БСП, когато се правят
всевъзможни оценки. Като че ли няма конкретни хора от които зависи политиката
на Партията. Всеки употребява БСП както му
хрумне, журналисти, социолози, от платените „тинк тенк“ до вечно появяващите се
политолози на малкия екран с последните супер точни данни, които дават успокояващи за социалистическата аудитория
резултати от проведени професионално изследвания, че аха още малко и тя не само
,че ще се изравни с ГЕРБ, но дори и ще победи. И тогава всичко ще бъде наред. И
какво от това? Колко пъти през тези 24 години тя е във властта и все не може да
се изпълнят левите програми.
Оправданието е, че се правят компромиси с партията с която сме във властта. Даже
се стигна дотам, че наскоро С. Станишев поставя ултимативно въпроса или ще се назначи
еди кой си или правителството пада. Уникално! В резултат БСП от един огромен самолетоносач в началото
на прехода, казано метафорично, постепенно с годините се превърна в средно голям
къс само за да не потъне съвсем. Все още
смятан за достатъчно голям на него се
позовават и разумни, доказани учени , че
той може да громи когото си поиска само да пожелае. Друг е въпроса кого смята да громи. Както се
изразява една кандидатка за председателското място, БСП трябва да води битки, да бъде биткаджийска Партия, а не диалогична ,
прогнозираща и делова. Както се казва в един виц перефразирайки ‚ „е, нали
громи“. През изминалите доста години след злополучната перестройка се направиха
не малко оценки на конгреси, конференции, пленуми. Имаше и нелоши дискусии в
Централния дискусионен клуб и общинския дискусиония клуб в Бургас на който няколко
години бях председател. Но още при
учредяването на Централния дискусионен клуб в словото си С.Станишев посочи като
пример за подражание Герхард Шрьодер, преседател на ГЕСП. Както тогава отбеляза проф. Добрин Спасов , „..младият лидер на БСП
не бива да има за пример Шрьодер“.
Сега , когато се обръщаме назад във времето не може да не се оцени прогностичната мисъл на големия
български философ проф.Д. Спасов. Това,
което Шрьодер направи с ГЕСП, нейното одесняване, Станишев направи същото с БСП. В Германия се образува и отдели от ГЕСП нова
Левица с Оскар Лафонтен, у нас ляво крило с Ал. Лилов, Я.Стоилов , което
организационно остана в БСП. По-късно на Висшето ръководството не се хареса
разгръщането на дискусиите и председателят
заяви , че Партията не е дискусионен клуб.
Това бе повод на следващите дискусии да не се гледа сериозно, като изводите не се използваха за решения от ръководните
органи. Някои ще кажат ,че не е толкова важно какво е казал председателя.
Тръгвайки по този път ще приемем, че не е важeн например и
идеологическия спор дали има лява или дясна социалдмокрация. Не говоря за това
, че някои смятат , че въобще няма ляво и дясно. По- съществено е, че от същия председател се изрекоха словата, че
по-важно е да сме прагматици и да управляваме. А как управляваме ще оценяме
после и тогава ще посочим основателните причини например, че нашата по същество дясна данъчна политика приета още при „тройната коалиция“, чиято
политика ГЕРБ продължи,не може бъде друга в нашите български условия, че не
можем да се сравняваме с Германия и редица други страни. Или ще потвърдим
думите на премиера Орешарски, че правителството
изпълнява социалните ангажименти , че е постижение връщането на взетия данък върху
минималната работна заплата през следващата година и друго повече не може да се
направи. Евентуално в края на мандата ще
се мисли за по- сериозни реформи, свиване на неравенствата в обществото и т.н.
Сега се оказва, че премиерът е виновен за слабото представяне на БСП на изборите
за Европейски парламент. Като че ли не се знаеха неговите виждания много преди да бъде посочен
за министър- председател и подкрепата, която получава от либералната ДПС. Но
всички тези прогнози за които споделяха не малко автори оставаха глас в
пустиня. Въобще въпросът за чуваемостта не съществува за ръководството. Сега Станишев
се оттегля като председател на БСП защото
поемал отговорността , но не можел да остави председателството на Коалиция за
България. Чува се , че ще прави нещо като гръцката ПАСОК. Властолюбието изглежда
компенсира липсващи качества, замества безсилието
и чувството за малоценност. Основателно
можем да зададем въпроса, а как бе
избран за председател на БСП ? Екс президента Георги Първанов сега признава ,
че това било грешка. Значи са грешили и делегатите на конгреса. Какъв е този
механизъм на избор, настоящ първи ръководител да посочва наследника си и всички
да гласуват „за“ ? Наскоро един известен социолог приближен на БСП каза, че така
трябва да бъде, тъй като е традиция в историята на Партията. Не е ли
причина този механизъм да възпроизвежда сред делегатите инерционни психологически нагласи от миналото,
което може да ни натресе, грубо казано,
следващото недоразумение за председател
на столетницата. Не са ли това и онези метастази , които определяме като
сталинизъм, който мастити учени за
съжаление посочват като продължение на болшевизма и в общественото мислене продължават да битуват не научноиздържани
понятия? Смятам, че това е една не маловажна причина Лявото да не намира себе си не само у нас. Или да
вземем не безизвестния факт, че голяма част от членовете на ръководните органи
са включени във всевъзможни бордове като по този начин продължава с години
порочната традиция да се намери „хранилка“ за наши хора. Като че ли ние сме
обградени със стена от обществото и не се забелязва пагубното влияние на тези
практики. Не се задълбочавам и за други
неща, когато личната отговорност се
размива, но отрицателните последствия са
за цялата Партия. Не знам защо се получава така да се стремиш да оправдаваш
неморални действия. Може би това е една от дисциплините, които се изучават в
прословутия Лондонски колеж, люпилня на бъдещи управленци в ЕС. Ако
е така, със сигурност може да се каже, че
завършилият този колидж настоящ
председател на БСП и ПЕС е взел този изпит с отличие. Пресен пример е да не
признаваш демократично проведения референдум в Крим и да пригласяш
на „ястребите“ в САЩ и ЕС за „анексията“
на Путин. Да не вдигнеш глас срещу
доказани престъпления на неонацистката хунта в Киев. Това не са само отношения
на русофили и русофоби , а е нещо по-всеобхватно, като се премълчава отговора на въпроса в какво се
превърна демокрацията. За много от сегашните политици тя е само украшение ,
служи като вкус за добър тон , но не е и работещ политически инструмент за
оценка и решаване на проблемите. За
съжаление в това число освен председателя са и
социалисти министри. Но докато министрите не са проявили гъвкавост,
какво пречи на председателя на Партията на европейските социалисти да инициира
международен форум за събитията в Украйна и да заклейми извършващите престъпления
на властите, за които в пълна сила са актуални думите на Георги Димитров пред хитлеристкия
съд в Лайпциг „..в коя страна фашистите не са диваци и варвари“. Това
предложение сигурно граничи с утопията, но ставащото в Украйна тревожи всички истински ,а не лъжедемократи. Смятам, че един такъв форум ще има подкрепата
на много демократични и антифашистки организации в света, на повечето граждани.
На
този форум наред с други доказателства може да се покаже и документалния филм
на независимата журналистка Елена Йончева, която заслужава уважение. За много
от гласоподавателите на БСП отношението на ръководството към този проблем бе
капката , която преля чашата и те отидоха на нелекото за тях решение да не
гласуват. Може да се сподели и друг проблем , който вълнува всички имащи надежда в левицата, в левите сили. Вече
четвърт век в Българският парламент няма друга лява партия, която би била
естествен съюзник на БСП. Защо не се
прилага у нас опита на други страни в ЕС? Всяка стъпка за решаване на този немаловажен
въпрос намира остър отпор, като се определя като предателство, фракционност и
други епитети от времето, когато други мнения и виждания за развитието на
процесите са били дамгосвани като „троцкизъм“, „враг с партиен билет“ и т.н,
все понятия от лексикона на хора нямащи нищо общо с лявата мисъл, с марксизма,
който сега намира заслужено признание и
се изучава в най-престижни американски университети. Една идея за да се
претвори в дела е нужно да има носители, т.е за правилната политика да се
намерят правилните хора, както сподели наскоро и лидера на лявото крило в БСП Янаки Стоилов. Но защо прозрението идва чак сега?
Още преди няколко години този въпрос се постави на конференция на лявото крило,
но тогава не бе отделено нужното внимание. Или се смяташе, че така от само себе
си новите политики ще проработят с
изказвания в Народното събрание. Животът
, здравият смисъл показа, че това не
може да се случи дори и да си член на Изпълнителното бюро или
зам.предедател на Партията и парламентарната група. Това не може да стане и ако
си сам въпреки и избран за председател на БСП без да имаш съмишленици в ръководствата на
всички нива на управление, хора интелигентни, мислещи за общото благо,
диалогични, по характер демократични ,
добронамерени, отличаващи се с друг морал, различен от този на личното
себеустройване, който сме свикнали да виждаме през този тъмен преход в който не само, че се унищожи постигнатото като икономика, но се
ликвидира технологичния интелектуален потенциал на нацията. Никой не е
застрахован от поредните клевети и инсинуации спрямо новия председател и
ръководство на БСП, които ще бъдат избрани на заседанието на Конгреса в края на
м.юли. Условието е той да не е само поредния „избран“ председател , а лидер. Когато
се тиражира поредната клевета има демократични средства за да ги опровергаеш,
още повече ако имаш не повърхностната фалшива подкрепа на „твоята“ група, както се случва до сега, а доверието на
онези хиляди социалисти, симпатизанти и
граждани имащи здрав смисъл при оценка на провежданите политики , които все
по-малко се влияят от софизмите и наукообразните понятия на платени
титуловани агитатори. Това със сигурност ще има още по-здравословен резултат
върху цялата Социалистическа партия.
